Решение по дело №30/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт К. С..

Ответник по касация е БургасДоор ЕООД, ЕИК:*********, с адрес [населено място] връх, община Камено, с посочен съдебен адрес [населено място], [жк], [адрес]. Ответникът по касация не изпраща надлежен представител в с.з., редовно призован.

В касационното производство взема участие и прокурор от ОП Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 953/28.11.2024г. по АНД № 4383/2024г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 789492-[рег. номер]/25.09.2024г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което на БургасДоор ЕООД е наложена имуществена санкция 500лв. за извършено административно нарушение по чл.179 ал.1 от ЗДДС.

Първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по постановлението. Приел, че на са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалния закон е приложен правилно относно квалификацията на нарушението. В допълнение към това съдът изложил подробни мотиви като приел, че при специфичните за случая обстоятелства нарушението следва да се разглежда като маловажен случай и приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като отменил оспореното наказателно постановление.

В касационната жалба на АНО се оспорват изводите на първоинстанционния съд за маловажност на случая, като се излагат подробни доводи в тази насока. Иска се първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови от касационната инстанция ново по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация не взема становище по касационната жалба чрез надлежен представител на дружеството. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на съдебното решение настоящото инстанция преценява в пределите по чл.218 АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон и служебно.

Фактите по делото в частта, отнасяща се до състава на визираното в НП административно нарушение, са безспорни между страните и установени от събраните доказателства. Първоинстанционният съд е установил, че дружеството БургасДоор ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 24.02.2009г., с което за същото е възникнало задължение за подаване на месечни справки-декларации по 125 ал.1 от ЗДДС. Това задължение не било изпълнено за данъчен период м.декември 2023г., като срокът за подаване на тази месечна декларация бил до 15.01.2024г.

Независимо от горното касационната инстанция констатира, че случаят не следва да се разглежда по същество, тъй като първоинстанционното съдебно производство е образувано по нередовна жалба и делото е решено без проведена процедура по отстраняване на нередовностите по жалбата.

Жалбоподател и адресат на наказателното постановление е БургасДоор ЕООД, чийто управител и законен представител е И. Г. К.. Жалбата е подадена от пълномощник Г. И. К., за когото по делото са налице данни, че е баща на И. К.. В течение на първоинстанционното производство като представител на привлеченото към отговорност дружество е участвал единствено пълномощника Г. К.. По делото е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 18.08.2020г., с което И. К., в качеството си на управител на БургасДоор ЕООД, е упълномощил Г. К. да представлява дружеството пред трети лица и институции, като изрично е посочено на стр.3 от пълномощното, че представителството е и пред всички съдилища на територията на Република България, включително и за подаване на жалби за защита интересите на дружеството.

Горното пълномощно не може да породи правомощия за процесуално представителство пред съд на дружеството, освен ако Г. К. не е адвокат (за което няма твърдения и доказателства). Въз основа на същото пълномощно обаче, пълномощникът Г. К. е могъл да упълномощи адвокат, който да извърши надлежно предявяване на жалбата пред съда, както и следващите процесуални действия.

Процесуалните разпоредби на ЗАНН, уреждащи производството по издаване и обжалване на наказателните постановления, не съдържат разпоредби относно представителството пред съд на привлечените към административнонаказателна отговорност юридически лица. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила (…) за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Това препращане не е пряко приложимо към процесния случай, тъй като глава десета „Правна помощ“, раздел първи „Защитник“ от НПК урежда процесуално представителство пред съд на привлеченото към наказателна отговорност лице, което е винаги физическо лице и би могло да бъде представлявано например от съпруг или роднина (чл.91 ал.2 от НПК). Липсата в НПК на уредба, пряко приложима към процесуалното представителство на привлечено към отговорност юридическо лице, сочи наличието на непълнота на нормативния акт по смисъла на чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове и това налага правоприлагане по правилата на тази разпоредба.

В българското законодателство уредбата на процесуалното представителство пред съд по пълномощие се намира основно в чл.91-101 от НПК и чл.32- 36 от ГПК. От текстовете може да се изведат три основни принципа, които законодателят е възприел при уреждането на тези отношения.

Преди всичко следва да се посочи, че съгласно цитираните разпоредби на НПК и ГПК представителството пред съд по пълномощие може да се осъществява само от лица, имащи определени, посочени в процесуалните закони качества (адвокати, роднини, юрисконсулти).

Общо правило на уредбата е, че адвокатите могат да бъдат пълномощници пред съд във всички случаи.

Специално правило за юридическите лица е, че те могат да бъдат представлявани пред съд от пълномощници, които са назначени техни служители с юридическо образование.

Сумирайки горното съдът прие, че когато към административнонаказателна отговорност е привлечено юридическо лице, то може да бъде представлявано по пълномощно пред съд от адвокат или служител с юридическо образование. В случая подалия жалбата пълномощник няма никое от тези качества, поради което дружеството жалбоподател не е надлежно представлявано. Липсата на надлежно представителство в проведеното съдебно производство следва да се разглежда като съществено процесуално нарушение, тъй като е лишило страната от възможността за ефективно участие и упражняване на правото на защита. За липсата на такова нарушение касационната инстанция следва да следи служебно, предвид разпоредбата на чл.70 ал.2 т.7 от ЗАНН. Тъй като изначално съдът е бил сезиран с нередовна жалба и тази нередовност не е била отстранена до приключване на съдебното заседание, то постановения съдебен акт е недопустим, поради което на основание чл.221 ал.3 от АПК първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Районен съд Бургас за ново разглеждане от нов състав от фазата на проверка редовността на сезиращата съда жалба. Въпросът относно разноските ще бъде разгледан и решен при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 953/28.11.2024г. по АНД № 4383/2024г. на Районен съд Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от нов състав на Районен съд Бургас от фазата на проверка редовността на сезиращата съда жалба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.