Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Пенка
Михайлова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Пекова к.адм.д. № 2830 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Н.Б.Ж., подадена чрез адв.А. против Решение №828/09.11.21г.
по НАХД № 3057/2021г. на ВРС, 29 състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 179/28.04.21г. на зам.кмета на община Варна, с което за
нарушение на чл.15 ал.7 ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП на Ж. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв.
Касаторът
твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа
обстановка, при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че са допуснати множество
нарушения на процесуалните правила още в хода на административното
производство, като въззивният съд не е разгледал и обсъдил нито един от
наведените от него доводи за незаконосъобразност на издаденото НП и не е
направил пълен и подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал.
Неизяснено е останало и обстоятелството как водача Ж. е паркирала две различни
МПС-та по едно и също време, като от описаното в НП нарушение не става ясно, за
какво е наказана – за това, че е паркирала л.а. „Тойота”, рег.№ ********или затова,
че е паркирала л.а. „Форд”, per. № ********извън обозначените за това места.
Твърди, че тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя
липсват доказателства кой е собственикът на посочените в НП два автомобила и
кой ги е паркирал. Твърди и че липсата на втори свидетел при съставяна на АУАН
е съществено процесуално нарушение, като в с.з. свидетелят не е дал никакви
показания във връзка със случая, но неясно защо съдът е приел, че извършването
на нарушението се установява изцяло от показанията му. Твърди, че няма никакви
доказателства, че мястото е градина, още по-малко парк за разходка и почивка.
Твърди, че мястото не е градина. Твърди и че неправилно е прието от ВРС, че жалбоподателят
твърди, че е налице е неяснота за какво точно нарушение е наложено наказанието,
тъй като той твърди друго, а именно, че преценката за извършено нарушение по
чл.178е ЗДвП следва да бъде направена с оглед специалните норми на ЗУТ. За да е
осъществено нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП, следва да е налице озеленена
площ, която да е предвидена с плана, като парк или градина и да е реализирана
реално. В настоящия случай АНО не е представил доказателства дали процесната
територия е с предназначение според ОУП за „паркове и градини”. Автомобилът й е
бил паркиран върху пространство, чието предназначение е неясно. Твърди, че в производството
пред въззивния съд не са изяснени тези въпроси. От свидетелски показания не се
установява ясно, точно и недвусмислено, че става въпрос за паркиран автомобил в
градина, а и този факт следва да се установи и с представяне на доказателства
за устройствения статут на процесното място. Твърди и че ВРС не е взел под
внимание твърдението й, че не е управлявала и паркирала автомобила в деня на
нарушението, а е бил длъжен да събере всички необходими и относими към спора
доказателства за изясняване на фактическата обстановка. В случая решението е
постановено без съдът да е изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства по
делото. Твърди, че като не е разпитал лицето, за което се твърди, че е
управлявало и паркирало автомобила и не е установил мястото, където е бил
паркиран автомобилът дали е отредено с устройствен план въобще за градина -
озеленена площ, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
нарушаващо правото й на защита и имащо за правна последица неизясняване на
спора от фактическа страна. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение и да върне делото за разглеждане от друг състав на ВРС, а в условията
на евентуалност да бъде отменено
издаденото НП. Моли да й бъдат присъдени направените разноски за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата- община
Варна, чрез процесуалния
си представител ю.к.Сърбова, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че НП е изаддено от компетентен орган и в срок,
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП съдържат всички изискуеми
реквизити, нарушението е индивидуализирано и позволява на лицето да разбере в
какво е обвинено и срещу какво да се защитава, посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Счита, че нарушението е безспорно установено. Твърди, че не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила погрешното пренасяне на част от
относимата информации от АУАН при съставяне на НП. Действително във втората
част на НП, при повторно посочване на лекия автомобил е бил посочен грешен
такъв, но административнонаказателната преписка се образува със съставянето на
АУАН- чл.36, ал.1 ЗАНН, който е посочен в НП, и в изрично е посочена правилната
марка, собственост и регистрационен номер на автомобила. Безспорно е, че в
случая става въпрос за техническа грешка при изписването в НП, което в никакъв
случай не е накърнило правото на защита на наказаното лице. Всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонакзателната отговорност, са установени и
удостоверени във фиша, АУАН и НП. Моли решението на ВРС да бъде оставено в
сила.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като ВРС не е изложил в
решението си относими към състава на нарушението по чл.15 ал.7 ЗДвП факти,
поради което оспореното решение следва да бъде отменено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред ВРС
е образувано по жалба на Н.Б.Ж. против наказателно постановление №
179/28.04.21г. на зам.кмета на община Варна, с което за нарушение на чл.15 ал.7 ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба
в размер на 50лв.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че на 05.03.2021г. около 15.50ч. в гр.Варна жалбоподателят,
като водач на МПС, паркирал лек автомобил с рег. № ********в градина на ул.
„Н.Рилски“ срещу №15 -извън обозначените за това места. Бил съставен АУАН, с
който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП. Въз основа
на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на
основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева за нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.7 ЗДвП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че извършването на нарушението се
установява изцяло от показанията на св.Д., които са непротиворечиви,
последователни и логични. Приел е, че не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН, АУАН и НП са издадени от компетентни
лица и отговарят на изискванията на чл.42, съответно чл.57 ЗАНН, като от
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е
пренебрегнал изпълнението на задължението, предвидено в чл.15, ал.7 ЗДвП, като от
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, налице е хипотезата на
санкционната разпоредба на чл. 178е ЗДвП и законосъобразно е била ангажирана
отговорността му за извършеното нарушение, като е наложено наказание в
предвидения от закона минимум. ВРС е обсъдил възраженията на жалбоподателя,
които приел за неоснователни.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, настоящата инстанция намира следното:
Решението
на ВРС е неправилно.
Въззивният
съд е приел в мотивите си, че при издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения и че вмененото с него нарушение е безспорно установено. Приел
е за неоснователни
доводите на касатора за неясно описание на извършеното
нарушение.
В съставения на
касатора АУАН е прието, че на 05.03.21г. в гр.Варна, ул.“Неофит Рилски“ срещу
№15 лек автомобил м.Форд с рег.№ *****е паркирал в градина, като е посочено, че
акта е съставен въз основа на фиш от 05.03.21г.- нарушение на чл.15 ал.7 ЗДвП.
В НП АНО е приел,
че на посочената дата и място касаторът като водач на МПС-лек автомобил Форд с
рег- № *****при обстоятелства: гр.Варна, на ул.“Неофит Рилски“ срещу №15 извън
обозначените за това места е паркирал лек автомобил „Тойота“ с рег. №****** в
градина, с което е нарушила виновно чл.15 ал.7 ЗДвП.
Съгласно чл.15
ал.7 ЗДвП е забранено преминаването и паркирането на ППС в паркове, градини и
детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
В случая нарушението
за което е издаден фиш и впоследствие съставен АУАН е констатирано в отстъствие
на наказаното лице. Реализирана е административнонаказателна отговорност на касатора
като собственик на автомобила, за който е констатирано, че е паркиран в градина.
Видно от АУАН същият
е съставен на Ж. като собственик на л.а. Форд с рег. № ******, а с НП е
реализирана административнонаказателната й отговорност за това, че е паркирала
л.а. „Тойота“ с рег. №В6209РН.
Безспорно е налице несъответствие между описанието на нарушението в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Това несъответствие нарушава правото на
защита на наказаното лице. Даденото описание не дава възможност да бъде
извършена преценка АНО кого е искал да накаже- собственика на Форд с рег. № *****или
на л.а. „Тойота“ с рег. №******. Налице е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото на защита на
наказаното лице. Обстоятелството, че нарушението е констатирано с фиш и
впоследствие описано в АУАН /в който също не е посочен изцяло рег.номер на
автомобила/ не променя горния извод.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага
на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.
В случая в НП са въведени нови факти и ново
изпълнително деяние, каквито не се съдържат в АУАН. Налице е нарушение
на процесуалните правила, което е съществено такова и основание за отмяна на
издаденото НП, а като го е потвърдил ВРС е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да се отмени, като се отмени и НП.
Дори да се касае за техническа грешка, както
твърди ответникът, ЗАНН не предвижда ред за отстравяне на технически или явни
фактически грешки.
В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН,
така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия
процес, не
само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради
факта, че това е изискване относно формата на тези актове.
Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно
нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и
обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова
и то по отношение на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице. Не
само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася
до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на
конкретни факти относно вмененото нарушение,
води
до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с
което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи
какво точно нарушение е извършил, при какви
обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите
към твърдяната за нарушена правна норма. Описаните в НП факти не
дават възможност да бъде извършена такава преценка. Приетите за установени от ВРС обстоятелства не се съдържат
в описанието на нарушението в НП. Приетото от съда, че извършването на
нарушението се установява изцяло от показанията на св.Д. не кореспондира с
дадените от него показания в с.з. Не е в правомощието на съда да допълва,
изменя фактическата обстановка, установена от АНО, съответно съставомерни
признаци на нарушение.
В
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по
установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че
решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се
отмени и издаденото НП.
При този изход на спора и предвид направеното искане
на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 360лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №828/09.11.21г. по НАХД № 3057/2021г.
на ВРС, 29 състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
179/28.04.21г. на зам.кмета на община Варна, с което за нарушение на чл.15 ал.7 ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП на Н.Б.Ж. е наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв. и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 179/28.04.21г. на
зам.кмета на община Варна, с което за нарушение на чл.15 ал.7 ЗДвП на основание
чл.178е от ЗДвП на Н.Б.Ж. е наложено административно наказание глоба в размер
на 50лв.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Н.Б.Ж., ЕГН **********
сумата от 360лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.