М О Т
И В И
към присъда № 123 от 17.06.2011 година
по н.ч.х.дело № 434 на
Старозагорския районен съд
по описа за 2011 година:
Обвинението против
подсъдимия А.Д.Г., ЕГН **********, е в това, че на неустановена дата през
периода края на м.август – началото на м.септември 2010 год. в гр.Стара Загора
приписал на П.Й.С., ЕГН **********, престъпление, изразяващо се в това, че на
10 срещу 11 март 2007 год. в гр.Казанлък повредил чрез взрив търговски обект –
баничарница, намираща се ул.„А. Пушкин” № 19 - престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
При фактическото и
юридическото формулиране на обвинението съдът изходи изцяло от обстоятелствата
и фактите, изложени в тъжбата. В последната, видно от съдържанието й, не са
изложени конкретни данни за разгласени позорни обстоятелства, а само такива,
сочещи на преписано престъпление в посочения по-горе смисъл.
Тъжителят П.Й.С. поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като
претендира да бъде осъден подсъдимия да му заплати направените разноски по
делото.
Служебният защитник
адв.В.Щ. оспорва обвинението и пледира за оправдателна присъда по отношение на подзащитния
му.
Подсъдимият А.Д.Г.
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и моли за минимално
наказание.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият
А.Д.Г. и св.Т.С.К. изтърпявали наказания в Затвора Стара Загора. На
неустановена дата през периода края на м.август - началото на м.август 2010
год. подсъдимият влезнал в килията на св.К. и започнал да му говори против
тъжителя П.Й.С., като му казал, че последният можел да прави всякакъв вид бомби
и бил взривил баничарница, находяща се в гр.Казанлък, ул.„А. Пушкин” № 19. През
м.февруари 2011 год. св.К. споделил казаното му от подсъдимия с тъжителя, който
по това време също изтърпявал наказание в Затвора Стара Загора.
Изложените
обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия и показанията на св.К.,
дадени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира с доверие в тази им
част, като намира, че същите са непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и
взаимно допълващи се, поради което не се нуждаят от поотделно обсъждане.
Подсъдимият
твърди същевременно, че разказаното от него на св.К. не отговаряло на истината
и му го бил казал на шега. Обясненията на подсъдимия в тази им част обаче се
опровергават от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства –
справки за съдимост на подсъдимия и тъжителя с приложени към тях преписи от
бюлетините им за съдимост, видно от които с влязла в сила на 26.07.2010 год.
присъда по н.о.х.дело № 128/2008 год. на Старозагорския окръжен съд подсъдимият
и тъжителят са били признати за виновни в извършването на престъпление по
чл.330, ал.3 във връзка с ал.2, т.1 във връзка ал.1 във връзка с чл.20 от НК,
изразяващо се в това, че на 11.03.2007 год. в гр.Казанлък в съучастие помежду
си (тъжителят - като
извършител, а подсъдимият – като помагач) чрез взрив са повредили сграда на ул.„А.
Пушкин” № 19 с търговски обекти, сред които и баничарница (виж в частност бюлетините за съдимост на
подсъдимия и тъжителя, приложени
съответно на л.51 и л.80 от делото).
Следователно,
имайки предвид цитираната влязла в сила присъда, разглежданото престъпление,
приписано от подсъдимия на тъжителя през инкриминирания период, действително е
било извършено от последния, поради което, ако и подсъдимият да признава вината
си по повдигнатото му обвинение, извършеното от него деяние, предмет на
повдигнатото му с тъжбата обвинение, не е съставомерно по смисъла на чл.147,
ал.1 от НК. Още повече, че подсъдимият е бил съучастник на тъжителя в
извършването на приписаното му престъпление и интересът му от това да отрича
извършването му от тях е повече от очевиден, което само по себе си съставлява
достатъчно легитимно основание, за да не бъдат кредитирани с доверие
обясненията му в тази им част. Ето защо съдът призна подсъдимия за невинен в
това, че на неустановена дата през периода края на м.август – началото на
м.септември 2010 год. в гр.Стара Загора е приписал на П.Й.С., ЕГН **********,
престъпление, изразяващо се в това, че на 10 срещу 11 март 2007 год. в
гр.Казанлък повредил чрез взрив търговски обект – баничарница, намираща се
ул.„А. Пушкин” № 19, поради което го оправда по повдигнатото му с тъжбата обвинение
за извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: