РЕШЕНИЕ
№ 2157
гр. Пловдив, 23.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора Здр. Я.,
като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 2217 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор гр. София, обжалва чрез упълномощен процесуален
представител В. В.– Заместник главен директор с юридическа правоспособност,
Решение № 1232/13.06.2022 г., постановено по АНД №1432/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 18 н.с. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № НП -25/10.02.2022 г. на Заместник-председател на ДАМТН, с което
на „Биомашиностроене“ АД с ЕИК ***гр. Пловдив, е била наложена имуществена
санкция от 500 лева на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП за нарушение по чл.187,
ал.2, т.3 от НУБЕТНСН, като вместо това, на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН,
съдът е предупредил дружеството, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
С касационната
жалба се прави искане за отмяна на съдебното решение на РС Пловдив като
неправилно и незаконосъобразно, като се изразява несъгласие с приетото от съда, че е налице маловажен
случай на административно нарушение. Моли се при отмяна на обжалваното решение
да бъде потвърдено процесното наказателно постановление. С депозирана за
съдебното заседание молба се поддържа касационната жалба и се прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – „Биомашиностроене“ АД е депозирал чрез пълномощника адв.
Георгиев възражение по същата, като по изложени в същото, както и в представено
за съдебното заседание писмено становище съображения, моли за оставяне на
жалбата без уважение и съответно потвърждаване решението на районния съд.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Янева изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е отчасти основателна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Съдът е изложил достатъчни и ясни мотиви, като е стигнал до законосъобразния
извод за наличие на категорично установено нарушение по чл.187, ал.2, т.3 от
НУБЕТНСН, като в тази насока е направил точен и пълен анализ и на относимите
материалноправни разпоредби.
Настоящата съдебна инстанция обаче, не счита,
че преценката на районния съд относно това, че се касае до маловажен случай на
административно нарушение е правилна. Действително, в обжалваното съдебно
решение са изложени подробни мотиви за установените от страна на съда редица
смекчаващи обстоятелства. В тази насока и съвсем правилно е взето предвид, че
към момента на извършване на проверката по установяване на административното
нарушение, изразило се в експлоатация на съоръжение под налягане при неизвършен
периодичен технически преглед, от страна на дружеството-нарушител вече е било
подадено заявление до
органите за технически надзор за извършване на технически
преглед на съоръжението, като само два дни след установяване на нарушението
такъв преглед е бил извършен и той е потвърдил годността на съоръжението. Също
така, правилно е бил взет предвид и установеният факт на експлоатация на
съоръжението под налягане към датата на проверката и установяване на
нарушението, само два дни от след изтичане срока на предходната проверка.
Доколкото обаче се касае до административно нарушение, което е осъществено от
юридическо лице, при което не подлежи на изследване въпросът за вината и се
касае до реализиране на обективна отговорност, без значение за отговорността на
конкретния субект - извършител на нарушението се явяват установените иначе
факти за продължително заболяване на упълномощеното от дружеството да депозира
въпросното заявление лице, доколкото при подобни обстоятелства е следвало
нарушителят, като юридическо лице, да организира по такъв начин своята работа,
че да подаде необходимото заявление до органите за технически надзор толкова
по-рано, колкото това би осигурило възможност работата на съоръжението да не
бъде спирана и същото да е в срок на техническия преглед, по аргумент и от
разпоредбата на чл.265, ал.2 от НУБЕТНСН. Законосъобразен е заявеният в
мотивите на първоинстанционното решение
извод, че обществените отношения, регламентирани в ЗТИП са от особена
обществена значимост, което не игнорира индивидуална оценка на наказващия орган
за всеки конкретен случай с оглед обществената опасност на деянието.
Действително безопасната работа със съоръжения, които категорично са такива с
повишена опасност, е сред основните цели, визирани в чл.2 от ЗТИП, където е
изрично посочено, че законът цели да създаде условия, които гарантират
пускането на пазара и/или пускането в действие на продукти, които не
застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни,
интересите на потребителите и опазването на околната среда и вещите, когато
продуктите са правилно монтирани, поддържани и се използват по предназначение.
В тази връзка и в конкретния случай се касае до нарушение от страна на
провереното дружество на основно задължение по закона и съответната специална
наредба по приложението му. Затова и неправилна според
настоящия съдебен състав е преценката на районния съд, че обществената опасност
на конкретното нарушение е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Напротив, касае се до типичен случай на нарушение,
на особено съществено задължение, при който наличните смекчаващи обстоятелства,
нито са в такъв обем, нито са от такъв изключителен характер, че да определят
приложението на института на маловажен случай на административно нарушение.
Затова и оценката на случая като маловажен е незаконосъобразна.
Посочените и забелязани от районния съд
смекчаващи обстоятелства обаче са такива, които обуславят незаконосъобразна
преценка на наказващия орган при отмерване размера на предвидената имуществена
санкция за нарушението. В тази насока и съобразно с нормата на чл.55, ал.2 от
ЗТИП, която предвижда за нарушение на наредбите по приложението на закона
имуществена санкция от 100 до 2000 лева, твърде общи и неконкретни се явяват
мотивите по самото наказателно постановление относно съответствието на този
размер на санкцията на съответното нарушение и неговия извършител. Затова и
според настоящата съдебна инстанция съответна на нарушението се явява
предвидената имуществена санкция и в минималния ѝ размер от 100 лева.
Впрочем, видно е от приложените копия от други наказателни постановления,
издадени срещу същото дружество, че за същите по вид нарушения, осъществени при
сходни обстоятелства, наказващият орган е проявил различен подход от този по
процесното наказателно постановление, като е приложил именно санкцията в
минималния ѝ предвиден в закона размер.
Ето защо и
касационният съд намира, че ще следва да отмени решението на първоинстанционния
съд, с което е отменено наказателното постановление и вместо това да измени
последното, като намали имуществената санкция до минимума по чл.55, ал.2 от
ЗТИП.
Предвид този
изход на производството и направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, налице са основанията за това по
чл.63д, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и следва да се присъди
такова от 80 лева.
Воден от горното
и на основание чл.222 ал.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1232
от 13.06.2022 г., постановено по АНД № 1432/2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив, 18 наказателен състав, вместо
което постановява:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № НП - 25/10.02.2022 г. на Заместник-председател на ДАМТН, КАТО НАМАЛЯВА наложената на „Биомашиностроене“ АД с ЕИК ***гр. Пловдив за
нарушение по чл.187, ал.2, т.3 от НУБЕТНС и на основание чл.55, ал.2 от
ЗТИП ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ ОТ 500
ЛЕВА НА 100 ЛЕВА.
ОСЪЖДА „Биомашиностроене“
АД с ЕИК ***, гр. Пловдив, бул. „***да заплати в полза на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор – гр. София сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, съставляваща размер на юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: