РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“ състав
в откритото съдебно заседание на 08.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър
Ковачев
Мл. с-я Симона Углярова
при секретар Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7037/ 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу
Решение № 72419 от 14.04.2020г., постановено по гр. д. № 77606/2018г. по описа
на Софийски районен съд, 50 с-в, в частта, с която са отхвърлени, предявените
от жалбоподателя срещу Р.П., установителни искове по чл. 415 от ГПК за цената
на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2015г. до
30.04.2017г. над размера от 2128,46 лева до пълния размер от 2701,20 лева и в
частта за отхвърляне на иска за обезщетение за забава в размер на 379,67 лева за
периода 15.09.2016г. до 08.08.2018г.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано.
Изложени са съображения за неправилно прилагане на разпоредбите
на Общите условия на ищеца от 2016г., действали за част от процесния период
относно изискуемостта и начисляването на лихви за забава върху месечните суми,
определени прогнозно.
Прави оплакване, че в ОУ се предвижда, че лихва не се
начислява върху месечните прогнозни суми, а само върху сумите по изравнителна
сметка и изискуемостта настъпвала след изтичане срока за плащане по
изравнителната сметка.
За публикацията на общите фактури по изравнителните
сметки на интернет страницата му били представени протоколи по чл. 593 ГПК.
Месечните суми за последния сезон съгласно ОУ от
2016г. подлежали на плащане след 45 дневен срок от изтичане периода за който се
отнасят.
Посочва, че били издадени общи фактури и с изтичане на
последния ден от месеца се изпадало в забава.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваните
му части. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
Въззивникът
не е изложил никакви оплаквания срещу решението в частта за отхвърляне на иска
за главница.
Оплакванията
се отнасят само към отхвърлянето на иска за обезщетение за забава.
Предвид на
това и СГС ще следва да разгледа само конкретно заявените оплаквания.
От фактическа страна спор за наличие на облигационна
връзка няма между страните. Спора е само за изискуемостта на главните вземания
и изпадането на ответника в забава.
За да отхвърли иска СРС е приел, че месечните суми са
със срок за плащане от 30 дни от публикуването им на интернет страницата на
ищеца, но липсват доказателства за датата на публикуването, съответно и не може
да се направи извод за изпадане на ответника в забава.
СГС споделя тези изводи. Те са правилни за периода
01.05.2015г. до 01.08.2017г., в който период действат приложените и по делото и
обявени от СГС за служебно известни ОУ на ищеца приети 2014г. в сила от
12.03.2014г. (чл. 33 от тези ОУ).
Според мнозинството от състава правилото на чл. 33 от
тези ОУ урежда срок за плащане след покана. Това следва от записаното в нея, че
задълженията трябва да се заплатят до изтичане на 30 дни от обявяването им в
интернет. На обявяването следователно е придадена функция на покана, от която
тече срок за изпълнение. Липсват обаче твърдените и в жалбата доказателства за
датата на обявяването на фактурите в интернет (както за месечните, така и за
общите фактури за сезони 2015 и 2016г). При липса на покана няма срок за
изпълнение и няма изпадане в забава и не се дължи обезщетение.
За периода от м.08.2016г. вкл. насетне действат други
ОУ на ищеца одобрени от КЕВР с решение ОУ-1-27.06.2016г., публикувани във
вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и в сила от 11.08.2016г.
На тези общи условия обаче ищецът не се е позовал в
нито един момент до въззивната жалба. Позоваването на тях е ново обстоятелство
на което се основава претенцията. За съществуването на тези ОУ обаче ищецът е
знаел, като издател на тези ОУ и е следвало да се позове на тях още в исковата
молба, като основание на претенциите си. Съдът не може служебно да прилага
новите общи условия след като страните не са се позовали на тях, независимо, че
му е служебно известно тяхното съществуване. Това е така защото съдът прилага
служебно само императивни материални норми, а ОУ не са такива. Предвид горното
претенцията и за периода след влизане в сила на ОУ от 2016г. не може да се
уважи поради липсата на позоваване на ищеца на тези ОУ като основание за
изпадане в забава на ответника за задълженията за главница.
От горното е видно, че в обжалваната част решението следва
да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото въззивника няма право на
разноски.
СГС констатира, че неправилно в ОСЗ на 08.12.2020г е
определил възнаграждение на особения представител на въззиваемата за въззивното
дело.
На въззиваемата е предоставена правна помощ по реда на
Закона за правната помощ, а не в някоя от хипотезите на ГПК за назначаване на
особен представител. Съгласно Закона за правната помощ НБПП трябва да определи
и изплати възнаграждение на служебния адвокат, а не съдът.
Ето защо на основание чл. 253 от ГПК протоколното определение,
с което въззивника е задължен да внесе посочената сума по сметка на СГС следва
да се отмени.
Водим от гореизложеното СГС, IV-„В“ с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72419 от 14.04.2020г.,
постановено по гр. д. № 77606/2018г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, С КОЯТО са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Р.П.,
установителни искове по чл. 415 от ГПК за цената на ползвана, но неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г. над размера от 2128,46
лева до пълния размер от 2701,20 лева и в частта за отхвърляне на иска за
обезщетение за забава в размер на 379,67 лева за периода 15.09.2016г. до
08.08.2018г.
ОТМЕНЯ протоколното си
определение от открито заседание на
08.12.2020г., с което е задължил „Т.С.“ЕАД да внесе по депозитната
сметка на СГС сумата от 200,00 лева за възнаграждение на особен представител на
Р.П..
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
/о.м/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по
гр.д.№ 7 037/2020 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав
При съществуващата фактическа
обстановка по делото не споделям становището на мнозинството от решаващия
състав на СГС, че е налице договорен срок за изпълнение на задължението на
купувача за заплащане на доставената топлинна енергия за част от иско-вия
период.
Клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от приложимите за периода от м.05.2014 г. до 11.08.2016 г. Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топло-фикация
София” ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19
минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
са нищожност на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни клаузи – противоречащи на
общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и
водещи до значително нерав-новесие на правата и задълженията на ищеца-търговец
и тези на потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1
от Общите условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прог-нозен дял /по чл.32, ал.1 от
същите/ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на
задължението за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на
изравни-телните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в 30-дневен срок след
публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Приемам, че
така обвърза-ното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обез-печи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложе-ния, които да му гарантират достъп до интернет, за
да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. От друга страна, от потребителя не може да се изисква
да извършва постоянни справки в един неопределен пе-риод от време за това кога
точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите
се месечни сметки, за да може да съобрази едностранно опреде-ляните по този
начин от „Т.С.” ЕАД падежи за изпълнение.
Предвид горното считам, че
клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, пр. 1 ЗЗП
– са нищожни. Съобразно това обстоятелство и предвид липсата на представена
по-кана за изпълнение в съответствие с изискването на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД, по отно-шение на вземанията на ищеца за дължимата се стойност на
топлинната енергия за времето от м.05.2015 г. до м.07.2016 г. вкл., попадащи
под действието на Общите условия от 2014 г., приложение намира
правилото на чл.114, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.69, ал.1 ЗЗД. Давността е започнала да
тече от датата на възникване на задължението, а тази дата в случая е първият
ден след изтичане на месеца, в който е осъществена доставката на топлинна
енергия.
Този мой извод не влияе на
крайното ми становище по съществото на спора, тъй като искът на „Т.С.“ ЕАД
относно главницата за топлинна енергия за посочения период е приет за
неоснователен от мнозинството на състава. Особеното ми мнение е единствено по
мотивите на съдебния акт в тази му част, но намирам последното за важно с оглед
съществото на разглежданата материя.
СЪДИЯ:
/Е.Иванова/