МОТИВИ към Присъда № 174/10.07.2020г. по НОХД № 1448/2020г.
по
описа на ПРС - ХХІІІн.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В.И.Г. за това,
че в периода от месец септември 2016 г. до месец
ноември 2019г. включително, в гр. Пловдив, след като е осъден с Решение № 4394/
29.11.2012 г. на Районен съд гр. Пловдив по гр. дело № 10260/2012г. по описа на
същия съд, влязло в сила на 28.12.2012г., да издържа свои низходящи –
непълнолетното си дете И.В.Г., ЕГН ********** и малолетното си А.В.Г., ЕГН *********,
съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 39 месечни вноски в размер на 250 лева месечно /за И.В.Г. - в
размер на 150 лева месечно, за А.В.Г. – 100 лева всяка/, или общо 9750 лева
/девет хиляди седемстотин и петдесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият
В.И.Г. се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли за наказание в минимален
размер. В съдебно
заседание подсъдимият лично и чрез защитника си – адв. П., е направил искане
делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК
без да бъде извършван разпит на свидетелите и вещите лица по делото. С
протоколно определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните
като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените
в досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и
обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.
Граждански
иск не е предявен.
На
основание чл.84 и следващите НПК К.Х.Д. – майка и законен представител на
пострадалите И.В.Г. и А.В.Г., е конституирана в качеството на частен обвинител
по делото. Същата лично и чрез повереника си – адв. Е. поддържа становището на прокурора, но счита, че
следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода”, което да се изтърпи реално
Съдът, въз
основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Подсъдимият В.И.Г. е роден на *** ***, живущ ***, б, български гражданин, с висше
образование, работещ, разведен, осъждан, с ЕГН **********.
На 14.08.2004г. подс. В.И.Г. сключил граждански брак със свидетелката К.Х.Д.. От съвместното им съжителство двамата имали родено едно дете – И.В.Г., роден на ***г., а след
сключване на брака им се родила и А.В.Г., родена на ***г. През 2012г. отношенията между Г. и Д. се влошили
и с Решение 4394/29.11.2012г. на Районен съд гр. Пловдив, гр. дело № 10260/2012
г. влязло влязло в сила на 28.12.2012г. бракът между тях бил прекратен, а
родителските права върху децата били предоставени на свид. Д.. Със същото решение подс. Г. бил
осъден да заплаща месечна издръжка, както следва: за сина им И.Г. в размер на
150лв., за дъщеря им А.Г. – 100лв. От този момент Г. не проявил грижи за
децата, не ги виждал, нито предоставял изцяло и ежемесечно дължимата
на свид. Д. финансова
подкрепа за отглеждането им.
През 2014г. свид. Д. подала жалба до Второ РУ на МВР - Пловдив,
вследствие на което било образувано досъдебно производство и след приключване
на същото, подсъдимият бил предаден на съд за престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК. Било образувано НОХД № 8533/2015г. по описа на Районен съд -
Пловдив. Преди постановяване на присъдата подс. Г. изпълнил задължението си, поради което с
Присъда № 75/09.03.2016г., влязла в сила на 25.03.2016г., съдът приложил
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и не го наказал. Периодът, който касаел
делото бил от месец август 2015г. до месец декември 2015г. включително.
След влизане в сила на горепосочения съдебен акт, подс. Г. отново
спрял да плаща изискуемата издръжка за децата си, не проявявал никаква загриженост към тях и нямал
желание да ги вижда. През 2016г. срещу него било образувано изпълнително дело №
5120/2016г. на V район по описа на СИС при РС гр. Пловдив. По изпълнителното
дело, през 2017г., бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия и по
принудителен ред били направени три парични превода от по 250 лева.
По този начин свид. Д. получила дължимата издръжка за двете им деца, а
именно три вноски по 250 лева, съответно за месеците януари, февруари и март
2016г.
През месеците юни, юли, септември октомври и ноември
2019г. подсъдимият превел парични суми за издръжка на двете си деца,
като по този начин, заедно с удържаните
на три пъти по принудителен ред по изпълнителното дело суми, било изпълнено задължението му за издръжка на децата за времето от месец януари
2016г. до месец август 2016г. включително.
Въпреки наличието на съдебното решение, с което бил
осъден да заплаща издръжка на своите две деца, както и въпреки присъдата на РС
– Пловдив с приложението на привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК, подсъдимият
продължил да бездейства и да не плаща дължимата издръжка на свид. Д. за
двете им деца – И. и А. Г, както и продължил да не полага никакви грижи за
отглеждането на децата. По този начин за периода от месец септември
2016г. до месец ноември 2019г. включително, в гр. Пловдив, където
децата живели с майка си и се дължало изпълнение, подсъдимият
съзнателно не им платил присъдените издръжки и им дължал общата сума от 9750
лева, равняваща се на 39 месечни вноски (в общ размер месечно 250 лева - по 150
лева за И.Г. и 100 лева за А.Г.).
Горната
фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелката К.Х.Д.,
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата
по делото на основание чл.281 ал.1 т.5 от НПК, както и от писмените
доказателства по делото – Решение на ПРС, справка от ДСИ, справка от ТД на НАП
и от Агенция по заетостта, справки от Служба по вписванията и от КАТ, справка
съдимост, характеристична справка.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелката Д., доколкото
същите описват част от фактите, изложени по-горе във връзка с постановеното
решение за издръжка, незаплащането на същата от подсъдимия и липсата му на
контакт с децата И. и А.. Съдът счита така посочените гласни доказателства за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички
тези доказателства приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с
гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този
начин пряко установяват извършените престъпления, личността на извършителя-именно
подс. Гливнев и неговите лични действия, имали за резултат противоправни и
забранени от закона последици, свързани с неизпълнение задължението да издържа
свои низходящи – децата си И. и А..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият В.И.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, тъй като в периода от месец
септември 2016 г. до месец ноември 2019г. включително, в гр. Пловдив, след като
е осъден с Решение № 4394/ 29.11.2012 г. на Районен съд гр. Пловдив по гр. дело
№ 10260/2012г. по описа на същия съд, влязло в сила на 28.12.2012г., да издържа
свои низходящи – непълнолетното си дете И.В.Г., ЕГН ********** и малолетното си
А.В.Г., ЕГН *********, съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 39 месечни вноски в размер на 250 лева
месечно /за И.В.Г. - в размер на 150 лева месечно, за А.В.Г. – 100 лева всяка/,
или общо 9750 лева /девет хиляди седемстотин и петдесет лева/.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
противоправния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Това обстоятелство се установява от
собствените му действия, в които той ясно демонстрира знанието си за наличното
парично задължение, но не го е изпълнявал поради липса на пари. Последното
обстоятелство, обаче, по никакъв начин не води до несъставомерност на вмененото
престъпление от субективна страна, тъй като подс. Г. е млад, здрав и
работоспособен и има всички възможности да полага труд, посредством който да
осигурява както собствената си издръжка, така и тази на двете си деца.
С оглед
така установената правна квалификация на извършеното от В.И.Г. престъпление,
както и с оглед на целите по чл.36 от НК, следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода”, чийто размер да бъде определен, при условията на чл.
58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, тъй като производството по настоящото дело протича
по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК. В този смисъл и най-вече за поправянето
и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус на същия следва
да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящия
състав именно с това наказание ще бъдат постигнати целите на горепосочената
норма. При определяне конкретния размер на наложеното наказание съдът взема
предвид всички обстоятелства по делото, а именно балансът на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива от първата група се
отчитат тежкото социално положение на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се явява незаинтересоваността на Г. към житейските проблеми на
собствените му деца, значителния размер
на неизплатеното задължение към тях, както и наличието на предходно осъждане за
същото деяние. Поради това и най-справедливо би било на В.И.Г. да се определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за всяко едно
от престъпленията, а именно в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С
оглед императивната норма на чл.58а ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че
производството по делото е проведено по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК така
посоченото наказание следва да бъде НАМАЛЕНО с една трета, като на В.И.Г. се
наложи наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”. Според настоящия състав така определеното
наказание в най-пълна мяра би постигнало изискванията, както на специалната,
така и на генералната превенции.
С оглед
липсата на предходни осъждания на дееца, както и предвид размера на така
наложеното му наказание, а и за пълно постигане на горепосочените цели по чл.36
от НК, съдът намира, че определеното на В.И.Г. наказание НЕ следва да се
изтърпи от същия реално. Поради това и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание в размер на четири месеца
„лишаване от свобода” следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на настоящата присъда в законна сила.
По
делото няма приложени веществени доказателства и не са били направени разноски.
Причини
за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане на установения в
страната правов ред, занижено чувство на родителска отговорност.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР
Н.Т.