Решение по дело №6036/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1290
Дата: 5 август 2015 г.
Съдия: Анжелина Данчова Христова
Дело: 20141100906036
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 септември 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. София, ………….

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание при закрити врати на   пети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                               СЪДИЯ : АНЖЕЛИНА  Х.

                                                                    

 

при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N6036 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.625 и сл.  ТЗ.

Молителят   „З.Е.“ ЕООД твърди, че ответникът  „А.”  ЕАД, *** е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки. Твърди, че по силата на два договори за цесия придобива от цедентите „З.-ГАЗ“ ООД и „З.-Е“ ЕООД вземанията им срещу ответното дружество „А.“ ЕАД, подробно описани по размер, с основание-неизплатена цена за доставка на горива съгласно неформални договори за продажба на енергийни продукти, обективирани в описаните фактури, подписани и осчетоводени от ответника.  За всички цедирани вземания, както и дължимата мораторна лихва към 12.06.2014г. и разноските, присъдени в заповедните производства /ч.гр.д.№15183/2010г. на СРС, 73 състав; ч.гр.д.№2212/2011г. на СРС, 62 състав; ч.гр.д.№15180/2010г. на СРС, 59 състав; гр.д. №45230/2010г. на СРС, 52 състав и  гр.д.№47654/2010г. на СРС, 75 състав/, са издадени изпълнителни листа. Общият размер на вземанията е 124 016.41 лева, като ответникът не погасява тези свои изискуеми задължения.   С оглед изложеното и предвид данните в балансите на дружеството, молителят претендира да бъде постановено решение по реда на чл.630, ал.2 от ТЗ за обявяване на ответното дружество в неплатежоспособност, откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на дружеството в несъстоятелност.  

Ответникът  „А.” ЕАД, ***  не взема становище по иска.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.06.2014г. между „З.-Е“ ООД- цедент и „З.Е.“ ЕООД- цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който цесионерът придобива паричните вземания на цедента срещу „А.“ ЕАД, произтичащи от неизпълнение на договор за продажба на енергийни продукти от 11.02.2009г. и неизплатена цена за доставки на горива, извършени с издадени от цедента фактури, направените разноски по делата за издаване на изпълнителен лист и образуването на изп.дела, ведно с дължимите лихви, съгласно приложена справка /чл.2/. Към датата на договора  вземането на цедента срещу длъжника е  в общ размер от 47 628.34 лева- главници, лихви и разноски, като в полза на цедента са издадени изпълнителни листа /чл.6 и чл.7/.  С уведомление за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД, получено на 18.06.2014г., длъжникът е уведомен за цесията.   Видно от приетия като доказателство договор за продажба на енергийни продукти /горива/-11/02/2009 и приложените изпълнителни листа, издадени по гр.д.№45230/2008г. на СРС и №47654/2010г. на СРС, цедираните вземания са възникнали на договорно основание и представляват цена на горива, доставени от „З.-Е“ ООД на ответното дружество и лихви забава.

На 16.06.2014г. между „З.-ГАЗ“ ООД- цедент и „З.Е.“ ЕООД- цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който цесионерът придобива паричните вземания на цедента срещу „А.“ ЕАД, произтичащи от неизпълнение на договор за продажба на енергийни продукти от 11.02.2009г. и неизплатена цена за доставки на горива, извършени с издадени от цедента фактури, направените разноски по делата за издаване на изпълнителен лист и образуването на изп.дела, ведно с дължимите лихви, съгласно приложена справка /чл.2/. Към датата на договора  вземането на цедента срещу длъжника е  в общ размер от 76 388.07 лева- главници, лихви и разноски, като в полза на цедента са издадени изпълнителни листа /чл.6 и чл.7/.  С уведомление за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД, получено на 18.06.2014г., длъжникът е уведомен за цесията.   Видно от    приложените изпълнителни листа, издадени по гр.д.№15183/2010г., №2212/2011г., №15180/2010г., №49200/2010г. по описа на СРС цедираните вземания са възникнали на договорно основание и представляват цена на горива, доставени от „З.-Е“ ООД на ответното дружество, за които са издадени описаните фактури, както и лихви забава.

Няма доказателства за плащане на процесните суми. 

От представените ГФО, инвентаризационни описи и заключението на ССЕ се установява, че към 31.12.2013г. активите на ответника са в общ размер на 17 893 хил.лв., като се състоят от ДА с балансова стойност 15 272 хил.лв. /ДМА- 1 хил.лв. и дългосрочни финансови активи- 15 271 хил.лв./. Дългосрочните финансови активи представляват предоставени заеми на предприятия в групата. КМА са в общ размер от 2 621 хил.лв., от които обаче 1 406 хил.лв. са вземания със срок на ликвидност над 1 година. По баланс за целия изследван период 2009-2013г. общо активите са достатъчни за покриване на задълженията, но предвид тяхната структура  и характер може да се направи извод, че активите са трудно ликвидни и не притежават качеството „бързо ликвидни активи“. Стойностите на собствения  капитал като част от пасивите на дружеството показват намаление, като към 31.12.2013г. собственият капитал е 1.59% от пасива, т.е. има ежегодно намаление на абсолютната стойност на собствения капитал, дължащо се на отчитаните финансови загуби през периода с изключение на 2011г. За 2013г. текущата загуба е 4 668 хил.лв. Към 31.12.2013г. задълженията са в общ размер на 17 608 хил.лв. и съставляват 98.41% от пасивите, което показва висока степен на задлъжнялост.

На база балансите за изследвания период коефициентите на обща и бърза ликвидност /КОЛ и КБЛ/ са над 1-ца, като и към 31.12.2013г. ответното дружество има висока степен на ликвидност. В същото време се установява, че в сумата на  КА от 2 621 хил.лв. са включени и активи със срок на ликвидност над 1 година в размер на 1 406 хил.лв. Същевременно в задълженията със срок до 1 година не е включен целият размер на задълженията към доставчици и клиенти – 2 317 хил.лв., които по принцип са краткосрочни и за да се осчетоводят като дългосрочни следва да има промяна в начина и срока на плащане- споразумение, анекс и др.

Коефициентът на финансова автономност показва тенденция на ежегодно намаление на степента на финансова автономност.  За всички години от изследвания период 2009 -2013г. КФА има стойности под възприетия норматив 0.33, с тенденция на ежегодно намаляване на стойностите, като в края на периода ответното дружество има ниска степен на финансова автономност /0.0162/ и висока степен на задлъжнялост /61.7825/.

В счетоводството на  цедентите „З. ГАЗ“ ООД и „З. Е“ ЕООД  процесните вземания, описани в молбата по чл.625 ТЗ, са коректно осчетоводени съгласно ЗСч, а след цесиите осчетоводените присъдени вземания по дебита на сметка 445 са закрити на основание преведените суми от цесионера. В счетоводството на молителя- цесионер вземанията са осчетоводени по сметка 491 „Вземания по цесии“. В счетоводството на ответника задълженията към доставчиците „З. ГАЗ“ ООД и „З. Е“ ЕООД са в общ размер от 81 810.41 лева /50 818.99 лева  към първия и 30 991.42 лева към втория доставчик/. Разликата между размера на осчетоводените суми в счетоводството на  молителя и ответника се дължи на неосчетоводяването от ответника на сумата от 1 466.18 лева по фактура №**********/28.09.2011г., 33 713.31 лева лихви за забава и 7 902.89 лева съдебни разноски. В счетоводството на ответника некоректно  сумата 81 810.41 лева е осчетоводена като задължение със срок над 1 година. Размерът на законната лихва върху сумите по процесните фактури за доставка на горива от „З. ГАЗ“ ООД до 12.06.2014г. /сключването на договора за цесия/ е общо 23 980.69 лева, а за периода  12.06.2014г.- 28.02.2015г. /датата на експертизата/- 3 707.64 лева. Размерът на законната лихва върху сумите по процесните фактури за доставка на горива от „З. Е“ ООД до 12.06.2014г. /сключването на договора за цесия/ е общо 14 713.38 лева, а за периода  12.06.2014г.- 28.02.2015г. /датата на експертизата/- 2 368.03 лева.

Видно от    допълнителното заключение на СФИЕ, вещото лице изготвя алтернативни варианти на коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на  ответното дружество, като отчита допълнително изследвани документи, вкл. Хронологична ведомост за 2014г. и ГФО за 2014г., както и установените в основното заключение некоректни осчетоводявания, описани по-горе. В открито съдебно заседание на 05.06.2015г. вещото лице заявява, че поддържа като най-обоснован последният алтернативен вариант на коефициентите, при който е отчетено, че в КА на ответното дружество са включени активи със срок на ликвидност над 1 година и парични средства в брой, които се водят на каса без обаче да се представи протокол за касова наличност, че в краткосрочните задължения не са включени задължения към доставчици и клиенти, които следва да се квалифицират като „краткосрочни“ и сумата 45 000 лева, дължими към молителя. При отчитане на тези обстоятелства и съответните корекции, коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост за целия изследван период 2009-2014г. имат стойности много по-ниски от оптималните /към 31.12.2014г. КОЛ е 0.0479, КБЛ е 0.0038л КФА е – 0.0731, а КЗ е -13.6732/, като краткотрайните активи не покриват краткосрочните задължения, налице е ниска степен на финансова автономност с тенденция към ежегодно намаление и висока степен на задлъжнялост към кредиторите.  

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Молителят „З.Е.“ ЕООД придобива в качеството си на цесионер по валидно сключени договори за цесия по реда на чл.99 и сл. ЗЗД вземанията на цедентите, произтичащи от валидно възникнали  търговски правоотношения по договор за продажба на горива /чл.318 и сл. ТЗ/,   които  по своя характер се явяват  абсолютна търговска сделка по см. на чл.286, ал.2  във вр. с чл.1, ал.1, т.1 ТЗ.  Видно от доказателствата по делото молителят придобива търговски вземания срещу ответното дружество в общ размер от 71 710.89 лева /50 819.01 лева главници и 20 891.88 лева мораторни лихви до 12.06.2014г./ по договора за цесия със „З. ГАЗ“ ООД и в общ размер от 45 279.03 лева /32 457.60 лева главници и 12 821.43 лева мораторни лихви до 12.06.2014г./ по договора за цесия със „З. Е“ ЕООД.  Ответникът   е уведомен за цесиите съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, т.е. те са породили действие и по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/, като не са ангажирани доказателства за погасяване на цедираните вземания.

 Предвид  изложеното, настоящият съдебен състав  приема, че в полза на молителя   срещу ответника съществуват  изискуеми парични вземания, породени от   търговска сделка,   т.е. молителят е активно легитимиран по молбата по чл.625 от ТЗ.   Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за плащане на процесните  суми, като забавата е настъпвала за всяка сума на датата, посочена в съответните фактури, като първата дата на забава е 23.01.2010г. /изпълнителен лист от 29.02.2012г. по гр.д.№47654/2010г. на СРС, 75 състав/.

Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира, че се установява състоянието на неплатежоспособност на ответника.

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1  ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608, ал.2  ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, като под „спиране на плащанията” по см. на чл.608, ал.2  ТЗ  на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608  ТЗ, вкл. вземания, произтичащи от развалена търговска сделка.   Безпротиворечива е съдебната практика, че за да се установи състоянието на неплатежоспособност, което е обективно икономическо състояние, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е  в състояние да го изпълни. В тежест на ответника е чрез пълно и главно доказване да обори презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като докаже   на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието си, че е способен   да погасява задълженията си /Решение №64/23.03.2010г. по т.д.№959/2009г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и Решение №115/25.06.2010г. по т.д.№169/2010г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС/.

От представените ГФО и заключението на СИЕ се установява влошено финансово и икономическо състояние на молителя още към 31.12.2009г.   При  анализа на финансовото и икономическото състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови показатели.  Водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да погасява паричните си задължения, са показателите за ликвидност, които се формират като  отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.  

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна  и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което   от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието.  

Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. КОЛ дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА. Установява се от данните от годишните баланси на ответника, че КОЛ  през целия изследван период е далеч под оптималните стойности, т.е. показва  обективна възможност с краткотрайните активи да се поемат краткосрочните задължения. При преценката на коефициентите на ликвидност следва да се даде приоритет на   алтернативния вариант, даден от вещото лице при отчитане на вземанията на молителя и корекция на некоректните осчетоводявания от длъжника на дългосрочни активи като краткосрочни и  на краткосрочни задължения като дългосрочни.   При тези данни, които отразяват обективното финансово-икономическо състояние на дружеството, КОЛ придобива много по-ниски стойности, далече от оптималните. Въз основа на коефициента на обща ликвидност на молителя, който е    под 1 /единица/ за последните 6 години,  т.е. краткосрочните задължения са по-голям размер от КА,    както и въз основа на допълнителните коефициенти /на финансова автономност, задлъжнялост  и рентабилност/, показващи пълна декапитализация на дружеството и пълна зависимост от кредиторите, съдът приема, че не се оборва презумпцията на чл.608, ал.2  ТЗ.  На база доказателствата по делото, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Предвид осъществяването на състава на чл.630, ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По аргумент на чл.608, ал.1  ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Ето защо  за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата  31.12.2010г., когато е налице неизпълнено  изискуемо парично задължение от посочените по-горе, така и доказана обективна невъзможност   на длъжника да поеме плащанията си поради влошено финансово-икономическо състояние.

Съдът намира за неоснователно искането на молителя за постановяване на решение по реда на чл.630, ал.2 ТЗ, тъй като от доказателствата по делото не се установява, че продължаването на дейността на дружеството би увредило масата на несъстоятелността. Установява се, че дружеството реално осъществява търговска дейност, като извършва и частични плащания към кредиторите си, поради което настоящият съдебен състав намира, че  няма основание да  бъде лишен както длъжника, така и неговите кредитори от възможността за оздравяване.

 

Водим от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС

 

Р   Е   Ш   И

 

         ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА „А.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2010г.

         ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ,  по отношение на   „А.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище ***.

НАЗНАЧАВА   за ВРЕМЕНЕН СИНДИК  на „А.“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище ***  Р.Т.,  като определя месечно възнаграждение в размер на 1000.00 лева.     

            СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „А.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище ***  за 18.09.2015г. от 14.30 часа в Съдебна палата, гр. ***********” №2, СГС, * зала.   

         РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

         ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.

 

       СЪДИЯ: