м о
т и в и
Обвинението
срещу подс. Ю.Т.Т. е по чл.
343 Б, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това, че на 09.06.2016г. в гр. Чирпан, обл.
Стара Загора, по ул. „Д-р Петър
Генов" до дом № 31 посока юг - север е управлявал
МПС - лек автомобил марка „Мерцедес" модел „Спринтер" с per. №
СТ **** BP, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, в частност
1,85 промила, установено по надлежен ред,
регламентиран в Наредба №
30/2001г. на МВР, МЗ и МП за
реда за установяване
употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на
МПС, след като е осъден с влязла в сила присъда / определение за одобряване на
споразумение / по НОХД 40/12 г. по описа на РС град Първомай за деяние по чл.
343 Б, ал. 1 НК .
Подсъдимият не се явява в с.з. и съдът
разгледа делото при условията на чл. 269, ал. 3 т. 3 НПК.
Защитникът
пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради липса на доказателства
за извършено престъпление.
Представителят на районна прокуратура град Стара Загора в с.з. поддържа
обвинението.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите , писмени – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :
По
фактическата обстановка
Към
18.06.2012 година валидността на СУМПС на подс. Т.
била изтекла.Въпреки това обстоятелство на 09.06.2016 година около 00.30 часа
управлявал лек автомобил „ Мерцедес 208 Д Спринтер” с
рег. № СТ ****ВР по улица „ Д-р П. Генов” в град Чирпан.Преминавайки край дом №
31 се засякал с патрулния автомобил управляван от
полицейския служител св.Р.Г..Последният спрял и полицейският служител св. К. слязал от патрулния автомобил и подал със стоп палка сигнал
на подс. Т. да спре.
Подсъдимият Т.
спрял и на място полицейските служители с представената лична карта установили
самоличността му.Изпробвали го за употреба на алкохол с техническо средство „ Алкотест 7410” № 0160 и уреда отчел
наличие на алкохол в кръвта 1,85 промила.
Бил издаден
талон за медицинско изследване № 0434092, полицейските служители придружили
подсъдимия до ЦСМП град Чирпан, но последният отказал да даде кръв за
изследване.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите
Р. К., Р. Д., Р.Г.,Ст. У., Хр. Х.,
талон за медицинско изследване, протокол, АУАН.
Свидетелят
Т. С. с показанията си не установява факти относими
към делото и попадащи в предмета на доказване, поради което съдът не ги
обсъжда.
Съдът не
дава вяра на показанията на свидетелите Е. А., Ф. Стоянова, Я. Я. и в тази
връзка не приема тезата на защитата, че подс. Т. не е
управлявал МПС.
От
показанията на свидетелите очевидци Р. Г. и Р. К. се установява, че със стоп палка
са спрели управляваното от подс. Т. МПС , който е бил
сам, установили са самоличността на място и са извършили проба за алкохол с
техническо средство.Тези преки доказетелствни
средства установяват преки доказателства , които из цяло кореспондират по между
си и не съдържат никакви противоречия.
Показанията на свидетелите очевидци Г. и К. се допълват и подкрепят от показанията на
свидетелите Д., У. и Х., които са пристигнали на място непосредствено след
извършената проверка от първите двама свидетели.Те установяват , че на място е
бил подс. Т. с управляваното от него МПС и , че
същият е придружен до ЦСМП град Чирпан.
Псочените до тук гласни доказателствени
средства са в съответствие и с писмените доказателства – АУАН, талон за
медицинско изследване, протокол.Последните установяват , че подс.
Т. като водач на МПС е изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол и , че техническото средство е
отчело 1,85 промила концентрация на алкохол в кръвта.
В
обобщение съдът приема, че посочените гласни доказателствени
средства из цяло кореспондират по между си , намират се в пълно съответствие с
писмените доказателства, което ги прави убедителни. Същите освен, че
опровергават показанията на свидетелите А., Стоянова, Я. водят и до единствено възможния
извод относно главния факт в процеса – подс. Т. е
извършител на престъплението по чл. 343 Б, ал. 2 във вр.
с ал. 1 НК.
От друга
страна с показанията си свидетелите А., Стоянова и Я. установяват , че подс. Т. е слязал за цигари, а в
този момент е бил видян от св. В..Тези показания се явяват изолирани от
останалия доказателствен материал, не се подкрепят, а
се опровергават. Те не установяват факти , които да изключат по несъмнен начин
обстоятелството, че подс. Т. е управлявал МПС.
Твърдят единствено, че е слязал за цигари,което не
изключва възможността да е управлявал МПС.
Тези
посочени свидетели са в роднински и приятелски отношения с подс.
Т. и мотивът за показания в подобна насока е твърде прозрачен.
От
друга страна полицейските служители нямат никакъв мотив да установяват неверни
факти и обстоятелства.
По
изложените съображения съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите В.,
А., Стоянова, Я., които са неубедителни и повърхностни , а приема изложената
по-горе фактическа обстановка за установена
и доказана по несъмнен и безспорен начин.
Имайки предвид
изложените до тук мотиви съдът намира, че подсъдимият Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 343 б, ал.2 във вр. с ал. 1 НК.
По правната
квалификация.
Подсъдимият е
осъществил изпълнителните деяние управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила /1,85 промила/.
От показанията
на свидетелите Г., К., талон за медицинско изследване, протокол се установява,
че концентрацията на алкохол в кръвта – 1,85 промила – е установена по
надлежния ред съгласно Наредба № 30/ 2001 година действаща към момента на
деянието.
Видно от свидетелството
за съдимост се установява, че подс. Т. е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан с влязла в сила
присъда / споразумение/ по НОХД 40/12 г.
по описа на РС Първомай за престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 НК, поради което
следва да носи НО по чл. 343 Б, ал. 2 НК.
От
установената в с.з. фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с
пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е обществено опасните последици и е искал настъпването им.Съзнавал е всички
обективни признаци от състава на престъплението.Знаел е, че е употребил
алкохол, че е бил осъждан за престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 НК, но въпреки
това е управлявал МПС.
Следователно
обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и на основание чл. 343 б,
ал. 2 във вр. с ал. 1 НК подсъдимият следва да бъде
признат за виновен и наказан.
По
индивидуализацията на наказанието
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –семейното положение, сравнително добрите характеристични данни,
обстоятелството че е изминал продължителен период от време от извършването на
престъплението до постановяването на присъдата, а като отегчаващи вината
обстоятелства –предходните осъждания извън това за престъплението по чл. 343 Б,
ал. 1 НК, обществената опасност на деянието – извършеното престъпление е широко
разпространено в страната и съдебният район.
Съдът като
взе предвид смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства намира, че следва да
наложи наказание с оглед постигане целите на чл. 36 НК при превес на
смекчаващите вината обстоятелства – една година лишаване от свобода при
първоначален общ режим и глоба в размер на 800 лева съобразена и с имотното му
състояние.
Към
момента на деянието подсъдимият е осъждан и няма основание за приложение на чл.
66 НК.
Няма
основание за приложение на чл. 343
Г от НК тъй като подсъдимият е неправоспособен водач на
МПС.
Причини –
незачитане правилата за безопасност на движение при управление на мпс.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: