Р Е Ш
Е Н И Е №260032
гр.Кюстендил, 18.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети и първи октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
Мл.съдия:КАЛИН
ВАСИЛЕВ
при секретаря Галина Кирилова
с участието на прокурора Бойко Калфин
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД № 487
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 63 от 17.08.2020 г.,
постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 419/2019 г. по описа на
ДнРС, подсъдимият В.Б.Х. от гр. София е признат за
виновен в извършване на престъпление по
чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, (ДВ, бр. 26/2010 г.)- за това, че на 26.04.2018 г. в с. Пороминово, общ. Кочериново, обл.
Кюстендил в помещение, обособено като дърводелска работилница, находяща се в
селскостопанска постройка (бившето МТС към АПК – Кочериново) е държал акцизни
стоки (тютюневи изделия -„тютюн за пушене“ съгласно чл. 2, т.2 вр. чл.4, т.1 и
чл.12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС) без бандерол, като такъв се изисква по закон
съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗТТСИ и чл.2, т.2
ЗАДС, чл.19, ал.1, т.1- 3, чл.64, ал.1 и чл.99, ал.2, т.2 ЗАДС- както
следва: 19,700 кг нарязан тютюн (тютюн за пушене/за лула и цигари, който може
да се пуши без допълнителна индустриална обработка) на обща стойност 689,50 лева с дължим акциз 2
994,40 лв. и случаят е немаловажен. На
основание чл.54 НК на подс. Х. е наложено наказание ЛС за срок от 1 година и глоба в размер на
1 379 лева, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години. Постановено и отнемане в полза на
държавата на предмета на престъплението, като на подс. Х. са възложени сторените по делото разноските – по сметка на ГПУ Благоевград в
размер на 132, 38 лева и по сметка на ДнРС- в размер на 485, 50 лева.
Присъдата
се обжалва от адв. Д.К.- защитник на подс.Х.. Изтъкнати са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата, както и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила. Навеждат се подробни доводи
за недоказаност и несъставомерност на обвинението. Иска се отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно- изменение на същата и
отмяна на наложената глоба или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ДнРС.
Представителят на КнОП
пледира за потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Пред КнОС адв.Д.К.- защитник
на подсъдимия Х. поддържа въззивната жалба срещу присъдата на ДнРС.
Подсъдимият В.Б.Х. твърди, че
е невинен и иска постановяване на справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и при пределите, установени в чл.314 ПК и като обсъди доводите и възраженията
на страните, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от
надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по
същество, същата е основателна частично,
поради което присъдата следва да се измени на
осн. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 НПК поради следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по
делото, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран от
първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното
решаване на делото по същество. Установява се следната фактическа обстановка,
която изцяло се споделя и от въззивния съд:
През м. април 2018 г. подс. Х. наел от св.Захариев две помещения (бивша
дърводелска работилница) в
селскостопанска постройка в бившето МТС към АПК-Кочериново, в с.Пороминово,
Кюстендилска област. По същото време в ГПУ
гр.Благоевград постъпила оперативна информация, че във въпросния цех
се извършва преработка (нарязване) на
тютюн, поради което цехът бил поставен под наблюдение.
На 26.04.2018 г. сутринта
подс. Х., заедно със св.С. пристигнали
пред склада в с.Пороминово, управлявайки микробус и лек автомобил.
Подсъдимият взел ключа от постройката, който бил скрит долу, вдясно от вратата, отключил склада и
двамата със С. разтоварили обемисти
предмети, след което заключили склада и потеглили с автомобилите посока
с.Бараково.
Действията им били
наблюдавани от св. Д. и негов колега (служител на ГПУ гр.Благоевград), които
непосредствено след тръгването на автомобилите уведомили техни колеги, които били в този район, за
необходимостта да ги спрат за проверка. Това било сторено от св.П.и след това
автомобилите върнати при цеха, където пристигнала оперативна група. Преди
извършване на претърсване, подс. Х. и св. С. били поканени да осигурят достъп
до него, като било осигурено и присъствието на собственика на склада- св. З..
Подс. Х. взел ключа от мястото, където го държал, отключил цеха и в
помещенията, държани от него, били намерени
разтоварваните от тях обемисти предмети, които представлявали 28 бр.
бали с ненарязан тютюн, преса за рязане
на такъв и др., както и 1бр. чувал с
нарязан тютюн с тегло от 19, 7 кг. Посочените вещи били иззети чрез протокол за претърсване и изземване по
реда на чл. 161, ал.2 НПК, одобрен от
ДнРС с определение от 27.04.2018 г. по ЧНД
№ 595/18 г. на същия съд.
На 02.05.2018 г. било извършено следственото действие оглед на веществени
доказателства на чувала с нарязан тютюн,
от който били иззети представителни проби, а впоследствие същите били
изследвани.
В ДП е била назначена СФХЕ, изготвена от в.л. Д. при ЦМУ. Във връзка с установената липса на
акредитация на Централната митническа
лаборатория, в която е била извършена тази експертиза към момента на
изготвянето й, ДнРС е допуснал изготвянето на нова СФХЕ, извършена от в.л.
гл.ас. д-р инж. Н. Н. от ИТТИ към Селскостопанска академия. От същата, приета
от съда и неоспорена от страните, се установява, че иззетия тютюн представлява
смес от нарязан тютюн, състоящ се от нарязана листна петура /тютюневи влакна/
тютюневи жили, които са нарязани заедно с петурата и не са добавени след
специална преработка, като не се съдържат нетютюневи примеси. Тютюнът е натурален,
нарязан, тип „Вирджиния“. Същият притежава пушателни свойства, които го правят
годен за консумация, без допълнителна индустриална обработка. Фракционният
състав се състои основно от тютюневи влакна и съобразно ширината на влакната
(по-малка от 1,5 мм) съответства на тютюн за ръчно свиване на цигари.
Стойността
на 1 бр. чувал нарязания тютюн с тегло 19, 700 кг възлиза на 689, 50 лева към датата на
претърсването, а на дължимия акциз-
2 994, 40 лева.
За да стигне до посочената фактическа
обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за
правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите Н.М., А. П., Л.З., Б. Л., Н. Д., К. С., А.Т., Р.Ч. в хода на
проведеното съдебно следствие; приобщил е по надлежния процесуален ред (чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК) показанията на св. С. от ДП; приобщил е изготвените и приети по
делото експертизи и писмени доказателства; предявил е по реда на чл.282 НПК иззетия по делото тютютн; дал е
възможност на подсъдимия да даде обяснения, което той е сторил. Гласните доказателствени
средства са обсъдени подробно от страна на първоинстанционния съд. ДнРС е
очертал показанията на трима свидетели,
подкрепящи обвинителната теза- на П., З. и Д., които са обсъдени задълбочено и
във взаимновръзка с останалите доказателствени средства. Във възприятията на посочените
свидетели се съдържат преки доказателства относно релевантните за обвинението
факти, като ДнРС е изложил мотиви защо им дава вяра. КнОС също
ги кредитира както с оглед на непосредственото им участие в събитията и
възможността за възпроизвеждане на фактите с най-голяма точност и правдивост,
така и поради взаимното им потвърждаване помежду им. Те напълно кореспондират
помежду си- както по отношение на начина на протичане на следственото действие,
така и по отношение на мястото на откриването на тютюна, а също и по отношение
на лицето, което е предоставило достъп
до склада (ключ)- а именно подсъдимия. ДнРС е обсъдил и подробно показанията на св. С. (както от съдебното, така и от ДП),
като е изложил подробни доводи относно тяхната несъстоятелност и вътрешна противоречивост; изтъкнати са и
доводи за причините, поради които не им се дава вяра, към които КОС се
присъединява изцяло. Не са пренебрегнати и показанията на св.Т. и
Ч., като ДнРС е посочил причините, поради които не ги кредитира в частите относно разтоварването на
строителни материали в процесния склад (поради противоречието им с пок. на св. З., П. и Димитров и обективните данни в
протокола за претърсване, установяващи липса на такива); както и в часттите, в които ги кредитира.
Настоящата
инстанция отхвърля обясненията на подс. Х., че
чувала с нарязания тютюн се намирал в друго помещение,, което той не е
ползвал. Принципно обясненията на подсъдимия съгласно разп. на чл.115 НПК имат
двойнствена природа- като средство за защитата от една страна и като гласно
доказателствено средство от друга.
Обясненията досежно неучастието му в инкриминираното деяние представляват
опит да се изгради защитна теза. Те се опровергават от останалия доказателствен
материал по делото- от пок. на св. З.
(собственик на помещението, който е категоричен, че обект на претърсването
са били единствено помещенията, които
той е предоставил под наем на подсъдимия), на св. Д., М. и П.. Ето защо тези обяснения
следва да се ценят като средство за защита.
Не се споделя основния
защитен довод за недоказност на факта на държане от страна на подсъдимия на
откритото количество нарязан тютюн. На
първо място е безспорно установено по делото (срвн. пок. на св. З. и Д.), че
достъп на склада е имал единствено подс. Х. -св. З. му е предоставил ключа и
самият той като собственик не е имал такъв достъп. Този свидетел и св. Д.са категорични,
че именно подсъдимия е бил лицето, който е извадил скрития ключ и е отключил
склада в началото на следственото действие. В този аспект твърденията, че
склада бил незаключен, че в него можели да влизат неопределен брой лица и да
оставят различни вещи са напълно голословни
и несъстоятелни. На второ място- налице са показанията на св. П. и М. както по отношение на постъпилта
предварителна оперативна информация, че именно подсъдимият е лицето, което
осъществява дейността по нарязване на балите
с тютюн, така и пок. на св. З., който сочи, че същият е посещавал помещението с бус, с други
лица, вкарвал е тютюн и че такъв е имало
и в момента на претърсването. И на следващо място- безспорно е установено
наличие на машина за рязане на тютюн в момента на претърсването, наличието на
цели бали (явно подготвени за нарязване) и осъщественото влизане в склада от
страна на подсъдимия преди това следствено действие; респ. внасянето от негова
страна на откритото впоследствие
количество нарязан и ненарязан тютюн (пок. на св. М., П., З., Д.). Впрочем
това действие на Х. се установява и от
показанията на св. С., независимо от
очевидния опит на последния да оневини подсъдимия. В този аспект посочените
защитни доводи са неоснователни и се отхвърлят от настоящата инстанция.
Така
възприетата от КнОС фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло с
установената и от първата инстанция, като ДнРС при извеждане на релевантните по
делото факти, не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното
си убеждение. В тази насока са обсъдени всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са
допуснати логически грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд е
изпълнил задължението си по чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК, като е обсъдил противоречията в
доказателствените материали и е изложил убедителни доводи относно това кои от
тях кредитира напълно и кои – не, както и по чл.13 и 14 НПК за разкриване на
обективната истина и за вземане на решенията по вътрешно убеждение.
Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на
доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив
начин се установява механизма на деянието и авторството на същото.
В тази връзка
е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста (Р-181-12 г- І НО, Р-371-16- III НО и др.).
ДнРС е изложил
обосновани правни доводи относно обективната и субективна страна на деянието
по чл.234, ал.1, пр.2 НК (ред.ДВ, бр.26/10 г.), които се споделят
от настоящата инстанция. За да бъде осъществен съставът му от обективна страна
е необходимо деянието да не представлява маловажен случай. Една от формите на
изпълнителното деяние е „държането“ на акцизни стоки без бандерол, когато такъв
се изисква по закон. "Държането" като изпълнителна форма представлява
трайно състояние на фактическа власт, установена и упражнявана върху определена
вещ. На следващо място, разпоредбата на чл. 234
от НК е бланкетна и за да бъде налице престъпление по този текст, следва да
бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от съответния закон.
Такива правила са въведени с чл.2, т.2
вр. чл.4, т.1 ЗАДС, определящи кои стоки са акцизни (на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия) и чл.
28, ал. 1 ЗТТСИ- регламентиращ необходимостта от поставяне на бандерол върху
тютюневите изделия.
Изрично
следва да се посочи, че и в ОА, и
в присъдата фигурират и други норми на ЗАДС и ЗТТСИ, които според
настоящата инстанция не са запълващи бланкета на чл.234, ал.1 НК, доколкото същите не съдържат
правило за поведение или забрана. Така нормата на чл.19, ал.1, т.1-3 ЗАДС регламентира момента
на възникването на задължението за заплащане на акциз; на чл.64, ал.1 ЗАДС- необходимостта
от поставяне на бандерол от производителя (настоящия казус не е такъв); а
чл.99, ал.2, т.2 ЗАДС- забрана за
държане на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е
задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с
изтекъл срок на валидност (настоящия случай очевидно не е такъв). Въвеждането на
посочените неотносими норми към бланкета
на чл.234, ал.1 НК следва да се коригира от настоящата инстанция чрез
оправдаването по това обвинение- за нарушение на разп. на
чл. 19, ал.1, т.1-3 ЗАДС, на
чл.64, ал.1 ЗАДС и чл.99, ал.2, т.2 ЗАДС.
Изтъкнатите от ДнРС съображения относно
деянието от обективна и субективна страна- че на датата 26.04.2018 г. подс. Х.
в с. Пороминово е държал, респ.упражнявал трайна фактическа власт върху акцизна
стока- 19, 700 кг нарязан тютюн са убедителни; с тях настоящият съдебен състав
изцяло се съгласява и не намира за необходимо да преповтаря. Съгласно чл.
2, т. 2 от ЗАДС тютюневите изделия подлежат на облагане с акциз и няма
съмнение по делото, че посоченото количество нарязан тютюн е тютюн за пушене
съгласно разп. на чл.12, ал.1, т.1 от
ЗТТСИ. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ
тютюневите изделия следва да имат акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка. Държейки в себе си процесния тютюн, необлепен с
бандерол, подсъдимият е нарушил правилата на специалните закони, а именно чл.
2, т. 2 вр. чл.4, т.1 ЗАДС и чл. 28,
ал. 1 от ЗТТИ. От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, като доводите в тази насока също се
споделят от въззивния съд.
Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че държането на цигари без бандерол е в
нарушение на закона и че по този начин ощетява държавния бюджет. Въпреки това
тя е държал на инкриминираната дата в наето от него помещение акцизни стоки в
нарушение на законовите разпоредби, респ. е
желаел настъпването на общественоопасните последици
Тук е мястото да се даде и отговор на
защитната теза дали съществува изискване за поставяне на бандерол върху нарязан
насипен тютюн – в настоящия случай открит в чувал. Защитните аргументи за липса
на изискване в закона за такъв вид тютюн се свързват с разп. на
чл.25 ЗТТСИ (ДВ, бр.50/12 г.), регламентираща необходимостта от продажба
на тютюневи изделия с поставен върху потребителка опаковка
бандерол и с определението за потребителска опаковка-
§1, т.19, ЗТТСИ (ДВ, бр. 28/16г.), предишна т.8- съгласно което „Потребителска
опаковка е най-малката самостоятелна опаковка от дадено тютюнево
изделие и/или свързано с него изделие, която се пуска на пазара“. Изтъкват се
аргументи, че след като нарязания тютюн
не е в такава опаковка, за него не е налице изискване за поставяне на
бандерол.
Този довод не се
споделя от настоящата инстанция. Цитираната норма на чл.25 от ЗТТСИ е отменена с ДВ, бр. 19/16
г., респ. същата не е действаща към
датата на деянието през 2018 г. Настоящата редакция на същата с ДВ, бр.83/19 г.
регламентира съвсем различна хипотеза, а и
не е действала към датата на деянието. Несъмнено балите необработен тютюн не са акцизна стока (за
същите не е и повдигнато обвинение). Нарязаният
открит в един чувал тютюн с тегло 19, 700 кг е акцизна стока. Съгласно
разпоредбите на ЗАДС
(чл. 59, чл. 60 и чл. 64), производството на тютюневи изделия включва
обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на
което се получават или опаковат акцизни стоки. Това производство се извършва
само в данъчен склад за производство и складиране. Производителите на тютюневи
изделия, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят
бандерол върху потребителската опаковка още в данъчния склад на производителя.
Когато акцизна стока не е била опакована по начин, позволяващ поставянето на
бандерол още при производителя и такъв фактически не е бил поставен при него,
то държането й, извън данъчен склад на производителя, без бандерол, обосновава
обективната съставомерност на деянието по чл.
234, ал. 1 от НК- Р- 158- 15- III НО. В този аспект
процесният тютюн се явява акцизна стока, поради което защитните доводи се
отхвърлят като неоснователни.
ДнРС правилно е
квалифицирал случая като немаловажен, като във връзка със защитните доводи за
липса на този съставомерен елемент, следва да се подчертае следното:
За да се
квалифицира случаят като немаловажен, критериите се извеждат per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл.
93, т. 9 от НК. ВКС е последователен в своите решения, че при обсъждане на
обективираната воля на законодателя в термина „маловажен случай”, следва да се
преценят в кумулативна даденост както обстоятелствата досежно обществената
опасност на деянието в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения; механизма на същото; характеризиращите инкриминирания предмет
особености; липсата или незначителността на настъпилите вредни последици;
мотивите и подбудите, ръководещи дееца; социалното отражение и отзвук на
престъплението, така и фактите за личността на автора на престъпното
посегателство (срвн. ППВС №6/1984г., т. 6 и ТР № 62/1978г. на ОСНК, Р- 373 -11–
III НО, Р-241-14- I НО). Едва при
преценка на комплекса от посочените фактори следва да се прецени дали
конкретното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност и
морална укоримост в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Не може да се
приеме, че с оглед начина на извършване, вида и стойността на предмета му,
инкриминираното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от този вид. Процесното поведение, предмет на разглеждане в конкретния
казус, сочи, че предмета на престъплението е в размер на 689, 50 лева, която сума надхвърля размера на МРЗ (към момента на деянието 510
лева). Размерът на дължимия акциз също е висок-2 994, 40 лева и по своите
количествени и финансови параметри съставлява несъбрано държавно вземане на
висока стойност. Стойността на предмета
на престъплението обаче не е водещ елемент при преценката за маловажност. В този смисъл са редица решения на ВКС,
установили трайна съдебна практика, че стойността на предмета не е водеща при
преценката за маловажност. Преценката за наличието или липса на маловажен
случай е комплексна и винаги се извежда за конкретен случай на база на
гореизброените обстоятелства Разглеждайки стойността на предмета на престъплението, механизма на осъществяването му съвкупно с
личността на подсъдимия, наличните данни за осъществявана трайна престъпна
дейност, предхождащи датата на самото деяние, съдът преценява, че
инкриминираното деяние не се отличава с по-ниска обществена опасност от
обичайната; напротив- същата е висока с
оглед високия размер на несъбрания акциз. Не е ниска и степента на обществена
опасност на самия подсъдим. Той
действително е неосъждан, но от начина на извършване на престъплението
(наемане на склад, разполагане на машина
за рязане на тютюн, вземане на предохранителни мерки за препятстване на достъпа
до него, ангажирането и на друго лице за
превоз на балите с тютюн до помещението, разполагане на бали с необработен
тютюн с очевидната цел за неговото нарязване, респ. подготовка за пушенето му),
се обоснована извод за трайна престъпна дейност в тази насока. Като се
съпостави стойностния изразител на деянието
с фактическите данни за мястото, където е съхраняван тютюна и посочените
по- горе фактическите данни за личността на Х., се налага извода, че е налице фактическия
признак „немаловажен случай“. Тези обстоятелства аргументират извода за
относително високата обществена опасност на подсъдимия и в този аспект
преценката на ДнРС, че е налице елемент
от фактическия състав на чл.234 НК- немаловажност на случая е обоснована и
законосъобразна.
Въззивният
съд не може да се съгласи с довода във въззивната жалба за наличие на
административно нарушение по чл.64 от ЗАДС и необходимостта от приложение на
разп. на чл.301, ал.4 НПК с оглед
невисоката стойност на предмета на престъплението. В случая стойността на
акцизните стоки към момента на деянието е над минималната работна заплата за
страната, което в никакъв случай не може да се приеме за пренебрежимо ниска
стойност спрямо жизнения стандарт в страната. Стойността на несъбрания акциз-
2 994, 40 лева също е висока в сравнение с този стандарт. Тези
обстоятелства, съчетани с механизма на
едянието и с данните за личността на подсъдимия, не могат да обосноват извода,
че с оглед конкретните характеристики на
деянието и дееца, същото представлява административно нарушение. Ето защо КнОС
намира искането на защитата за приложение на
чл.305, ал.6 НПК вр. чл.301, ал.4 НПК за неоснователно.
При определяне вида и размера на наказанието следва са се отчетат всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на
обществена опасност на деянието е висока, доколкото предмет на посегателство са
общоопасните престъпления, които може да увредят или да застрашат интереси на
неограничен кръг лица. От друга страна подсъдимият е неосъждан, поради което
степента на обществена опасност на същия не е висока.
ДнРС е определил наказанието му в минимално определения от разп. на чл.234, ал.1 НК размер- а именно ЛС в размер
на 1 година, като е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия. Настоящата инстанция като допълнителни такива
отчита младата му възраст и факта, че е баща на две малолетни деца. В този
аспект наказанието правилно е било наложено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и определянето на наказанието ЛС в минимално
определения от закона размер е обосновано. Правилно е и преценката на ДнРС за
необходимостта същото да бъде изтърпяно при условията на чл.66 от НК, доколкото предпоставките, предвидени в тази разпоредба са налице. Целите по чл.36 НК се постигат чрез
индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и
деяние строгост и тежест на наказанието. Ето защо КнОС счита, че
превъзпитателния ефект на специалната превенция ще бъде осъществен успешно чрез
приложение на разп. на чл.66 от НК. В
този аспект начина на изтърпяването му е определено законосъобразно. Изтъкнатите
доводи в тази насока са законосъобразни, правилни и се споделят от въззивния
съд.
ДнРС е
приложил и предвиденото в разп. на чл.234, ал.1 НК кумулативно наказание глоба,
като я е определил в двукратния размер
на пазарната цена на акцизната стока, а именно- 1 379 лева. КнОС обаче счита,
че същата следва да се определи в еднократния размер на тези стоки, а именно
689, 50 лева. При определянето на
глобата в тези параметри на осн. чл.47 НК бе съобразено имотното състояние на
подсъдимя (същия е безработен) и семейното му задължение за издръжка към две
малолетни деца. Определянето й в посочения размер ще съответства на
визираните в чл.47 НК обстоятелства. Ето
защо присъдата следва да се измени в
наказателната й част, като на осн. чл.337, ал.1, т.1 НПК размерът на глобата се
намали от 1379 лева на 689, 50 лева.
Атакуваната
присъда е обоснована и в частта за веществените доказателства, независимо че не
е посочена изрично разпоредбата чл.234, ал.3 НПК (ДВ, бр.26/10 г.). Тя се посочва
за прецизност в мотивите от страна на въззивния съд и е специалната такава за произнасяне по предмета на престъплението. Присъдата следва да се потвърди и в
частта за разноските по делото, които са възложени с оглед разп. на чл.189, ал.3 НПК на подсъдимия.
По тези съображения постановената
присъда се явява правилна, обоснована и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена в посочените части, респ.
изменена в частта за размера на наказанието глоба, както и подсъдимият следва
да се оправдае частично по обвинението за нарушение на разп. на
чл. 19, ал.1, т.1-3
ЗАДС, на чл.64, ал.1 ЗАДС и чл.99, ал.2, т.2 ЗАДС.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл. 334 т.3 и т.6 вр.чл.337, ал.1 , т.1
и т.2 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 63, постановена на 17.08.2020
г. от Дупнишкия районен съд по НОХД №
419/2019 г. по описа на същия съд, като
ОПРАВДАВА подс. В.Б.Х. по обвинението за нарушение на разп. на
чл. 19, ал.1, т.1-3 ЗАДС, на
чл.64, ал.1 ЗАДС и чл.99, ал.2, т.2 ЗАДС.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта на наложеното наказание
глоба, като НАМАЛЯВА същото от 1 379 лева на 689, 50 (шестотин
осемдесет и девет лева и петдесет ст.) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалите й части.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.