О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 22.10.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№658 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г.Д. *** действие РС – Раднево против Определение №4 от 24.09.2020г.
на съдия по вписванията при Новозагорски районен съд, с което е отказано
вписване на Договор за прехвърляне на предприятие, сключен с нотариално
удостоверяване на подпис рег.№1784/26.06.2020г. и удостоверено съдържани №1785,
том І, акт №50/26.06.2020г. на нотариус рег.№085 Г.Д., с вх.№1947/24.09.2020г.
по описа на СлВп – Нова Загора.
Жалбоподателят
намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен. Посочва, че отказа е
основан на липса на данъчна оценка на имотите, включени в търговското
предприятие, съгл. чл.264, ал.1 от ДОПК. Счита, че съдията по вписвания не
отчел, че става въпрос за прехвърляне на предприятие, в което няма описани
недвижими имоти, което е допустимо съгл. чл.6, ал.2, б.“б“ от Правилника по
вписванията. Този текст посочва, че е изричен и специален. Възниквал въпросът,
след като в документа, подлежащ на вписване, липсва описание на имот или на
купувача не му е известно какви имоти има включени в търговското предприятие,
на какъв обект ще се представи данъчна оценка и ако представи за един имот, а
всъщност има повече имоти в предприятието, достатъчно ли ще е за съдията по
вписвания да впише договора. Житейската и правната логика сочила, че данъчна
оценка следва да се представи само в хипотезата на текста на чл.264, ал.1 от ДОПК, т.е. когато има конкретизация на имот. Законодателят изброил изрично
вписванията, при които се изискват данъчни оценки и договора за прехвърляне на
съвкупност не е сред тях. Поради това, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания
отказ като неправилен и да укаже на съдията по вписвания извършване на вписването.
След преценка на приложените
доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:
С молба, вх.№1947/24.09.2020г. Нотариус
Г.Д. *** действие РС – Раднево е поискала вписване в Служба по вписванията – гр.
Нова Загора на Договор
за прехвърляне на предприятие, сключен с нотариално удостоверяване на подпис
рег.№1784/26.06.2020г. и удостоверено съдържани №1785, том І, акт
№50/26.06.2020г. на нотариус рег.№085 Г.Д.,***, със страни: ЕТ „Кремък – Митко
Йорданов“, гр.Стара Загора и „Кремък Агро“ ЕООД, гр.Стара Загора. Посочено е че
договорът е вписан в ТР на АВп и е отразен по партидите на търговците. С
молбата са представени: квитанция за платена държавна такса за вписване; декларация
по чл.264, ал.1 от ДОПК, по образец, от собственика и представляващ ЕТ „Кремък
– Митко Йорданов“ – ********* с която декларира липса на данъчни задължения;
удостоверение по чл.77, ал.1 от ДОПК за подаване на заявление за вписване в
Агенция по вписванията на прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ; договор за
продажба на предприятие от 26.06.2020г., със съответна заверка на подписи и
съдържание. В представения договор е посочен предмет – цялото предприятие на
продавача като такова по смисъла на чл.15, ал.1 от ТЗ без индивидуализиране на
имуществото, включено в него.
С обжалваното Определение №4/24.09.2020г.,
съдията по вписвания при НЗРС е отказал вписване на договора, като е приел, че не
са изпълнени изискванията на чл.264, ал.1, изр. 2 от ДОПК, тъй като не е
приложено удостоверение за данъчна оценка, което да показвало наличие или липса
на данъчни задължения за имота, независимо, че нямало изискване за описване на
имота. Съдията по вписвания е посочил и че не ставало с договора ясно дали се
прехвърля недвижим имот, находящ се в съдебния район, обслужван от съдията по
вписванията при НЗРС.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Поисканото вписване на извършено и
надлежно вписано в Търговския регистър прехвърляне на предприятие по смисъла на
чл.15 от ТЗ е измежду изрично предвидените в закон /чл. 16, ал.5 от ТЗ/
обстоятелства, подлежащи на вписване в имотния регистър, съгл. разпоредбата на
чл.4, б.“л“ от ПВп.
Проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт
отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В
тази насока за задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №7/2012
на ОСГТК на ВКС в т.6 и т.7. В мотивите на тълкувателното решение са доразвити
хипотезите, в които съдията по вписвания може да откаже вписване на акта – ако не
е внесена дължима държавна такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта
по чл.6, ал.3 от ПВп /когато това е необходимо/ и ако не са представени
доказателства за изпълнение на изискванията по чл.264 от ДОПК.
На първо място следва да се посочи,
че първото съображение за постановяване на отказа – от договора не било ясно
дали се прехвърля недвижим имот, находящ се в съдебния район, обслужван от
съдията по вписванията при НЗРС е изцяло неправилно.
Съгласно чл.6, ал. 2 б. "б" от Правилника за
вписванията, е допустимо вписване на такива актове, измежду които се визира и
договора за прехвърляне на търговско предприятие, независимо от това дали в
съответния акт е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно
дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район. Следователно
когато акта се отнася до съвкупност, а не до индивидуално определен имот,
какъвто акт и е процесния договор за продажба на търговско предприятие, не е
необходимо в него да са посочени конкретни имоти. От тук следва, че липсата на
индивидуализация на недвижимите имоти, включени в прехвърленото търговско
предприятие не е основание да бъде отказано вписването, поради което
незаконосъобразен е извода на съдията по вписванията за необходимостта от
такава. Съдията по вписвания не може да откаже вписване на това основание.
Второто съображение на съдията по
вписвания за да постанови обжалвания отказ – непредставяне на данъчна оценка за
имота/имотите, обект на прехвърлянето, съдът също намира за неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК, прехвърлянето
или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права,
включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена
декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или
залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или
липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната
оценка.
След като съгласно чл. 6, ал. 2, б. "б" от Правилника
за вписванията е допустимо вписването на актове относно прехвърляне на търговско
предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на
ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в
съответния съдебен район, то е нелогично да се изисква в изпълнение на чл. 264, ал.
1, изр. второ от ДОПК представяне на данъчна оценка за
удостоверяване на наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за
имота/и. Представянето на такава оценка може да е само за конкретно индивидуализиран
имот/и, тъй като няма как да се издаде за неописани имоти, включени в
съвкупността, в случая в съвкупността на търговското предприятие, което е
предмет на договора за продажба, чието вписване се иска. Доколкото няма посочен
недвижим имот в договора за продажба на търговско предприятие е неприемливо
изискването на съдията по вписванията да се изследва наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения за имота. В случая е спазено изискването на
чл.264, ал.1, изр. първо от ДОПК – представена е нарочна декларация по
утвърдения от МФ образец, в която е декларирано липсата на публични задължения.
Според настоящия състав това изискване е достатъчно и то е безспорно изпълнено.
При липса на индивидуализиран недвижим имот, не може да се изисква представяне
на данъчна оценка за такъв /за кой точно имот?/. Надали законодателят е имал
предвид тази хипотеза, при създаване на разпоредбата на чл.264, ал.1, изр.
второ от ДОПК. Преследваната от закона цел в случая се постига именно с представянето
на декларацията по чл.264 от ДОПК по образец.
С
оглед изложеното, съдът счита, че е налице е акт, подлежащ на вписване и в
случая, достатъчно в изпълнение на чл. 264, ал.1 от ДОПК е приложената
декларация, без да е необходимо удостоверение за данъчна оценка на имот, поради
което вписването следва да се извърши по реда на чл.9 от ПВп.
Като е постановил отказ за
вписване, съдията по вписвания е постановил един незаконосъобразен акт, който
следва да се отмени и вместо него да се постанови извършване на вписването.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №4 от 24.09.2020г. на съдия по вписванията при Новозагорски
районен съд, с което е отказано вписване Договор за прехвърляне на предприятие,
сключен с нотариално удостоверяване на подпис рег.№1784/26.06.2020г. и
удостоверено съдържани №1785, том І, акт №50/26.06.2020г. на нотариус рег.№085 Г.Д.,
с вх.№1947/24.09.2020г. по описа на СлВп – Нова Загора, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ по преписка с вх.№1947/24.09.2020г. по описа на
Служба по вписванията - гр. Нова Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.