Р Е Ш Е Н И Е № 81

гр. Сливен, 11.05.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и първи април

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                   Ваня Костова                                и с участието на прокурора    Христо Куков                                                                        като разгледа докладваното от                          председателя                    КАНД № 57         по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Сливен, против Решение № 260045/02.02.2021 г., постановено по АНД № 713/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е отменено, като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-003947/20.04.2020 г., издадено от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, с което на Н.В.Б. ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че в обжалваната част решението на СлРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита за необоснован извода на решаващия съд, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Твърди, че са спазени изискванията за съставяне на АУАН и издаване на НП. Безспорно било установено извършването на административното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което отмени като неправилно решението в обжалваната част и реши делото по същество като потвърди НП, относно нарушението на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание касатора, чрез писмено становище от пълномощника си поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът Н.В.Б., чрез пълномощника си адв.Х. оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е основателна.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 21.10.2019 год. а.Б.и с.по акта Д. - с.в РУ - Сливен били в кв. „Н.", като срещу тях се придвижвал автомобила на ответника по касацията. Когато последният видял полицейския автомобил, сменил посоката си на движение и без да подаде мигач завил на дясно по една от улиците в квартала. Бил последван от полицейския автомобил, като бил подаден светлинен и звуков сигнал, но Б. увеличил скоростта си, не освободил място на пътното платно и не спрял за да премине безпрепятствено сигнализиращото МПС. Когато стигнал до дома си, ответника по касацията спрял и слязъл от автомобила и при извършената му проверка отказал да представи СУМПС и контролния талон към него.

На 24.10.2019 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 365409 против ответника по касацията за това, че на 21.10.2019 год. около 16,20 часа в гр. Сливен, по ул. „Калиакра" посока юг-север управлява лек автомобил „Опел Астра" с peг. № *******, като преди завиване на дясно по ул. „Калитин" не подава десен светлинен пътепоказател на МПС. В акта било отразено, че при приближаване на МПС с включен специален режим на движение водачът на МПС не освобождава достатъчно място на пътното платно и при необходимост да спре за да премине безпрепятствено сигнализиращото МПС, както и че не е поставил обезопасителен колан. В акта било отразено още, че водачът спира на ул. „Калитин" № 24, където при извършена проверка отказва да представи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС. АУАН бил съставен по докладна записка УРИ- 1670Р-22772/22.10.2019 год. на РУ - Сливен. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 26, чл. 104, ал. 1, чл. 137а, ал. 1 и чл. 6, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на Б. на 24.10.2019 год..

Въз основа на акта било издадено НП № 19-0804-003947 от 20.04.2020 год., издадено от Началника на РУ към ОД на МВР - Сливен, с което на Б. било наложено административно наказание „Глоба" в размер на 20,00 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.26, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба" в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл.104, ал. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба" в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба" в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, както и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в НП в частта, относно наложеното административно наказание „Глоба" в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които били основание за отмяна на НП. В НП следвало да бъдат посочени точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следвало да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следвало съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби посочени в акта и в НП, които са били нарушени и основанието за налагане на административното наказание. В конкретния случай имало разминаване между установената фактическа обстановка от една страна и описанието на нарушението и дадената му квалификацията в акта и НП. В обстоятелствената част на акта и на НП било посочено, че нарушението се изразява в това, че при приближаване на МПС с включен специален режим на движение водачът на МПС не освобождава достатъчно място на пътното платно и при необходимост да спре за да премине безпрепятствено сигнализиращото МПС. Същевременно от показанията на разпитаните а.и с.по акта се установило, че са тръгнали с патрулния автомобил след автомобила на жалбоподателя и подаденият звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил е бил с цел спиране на същия за да му бъде извършена проверка. Следователно в случая се касаело за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най - дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В посочената в акта и в НП разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е предвидил, че при приближаване на МПС със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. Следователно тази разпоредба касаела задължения на останалите участници в движението, които следва да освободят достатъчно място на патрулния автомобил, за да може същият да достигне автомобила на Б., Налице било противоречие между фактическата обстановка и описанието на нарушението и квалификацията на същото, което водило до незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част, тъй като се нарушавало правото на нарушителя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. При тези и други мотиви отменил НП относно нарушенията по чл. 104, ал. 1 и чл. 6, т. 2 от ЗДвП и потвърдил относно нарушенията по на чл. 26 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е неправилно в обжалваната част относно извършеното нарушение на чл. 104 ал.1 от ЗДвП. В останалата част, като необжалвано решението на СлРС е влязло в сила.  

След като правилно е установил фактическата обстановка по делото, районният съд е направил погрешни правни изводи в обжалваната част, които не се споделят от настоящата касационна инстанция.

Неправилно районният съд е приел, че подаденият звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил е бил с цел спиране на автомобила на нарушителя за да му бъде извършена проверка и в случая се касаело за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.103 ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС, включително и тези в нарушение, да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на ответника не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители, но независимо от подадените звуков и светлинен сигнал от приближаващия автомобил на МВР, същият увеличил скоростта си, не освободил място на пътното платно и не спрял за да премине безпрепятствено сигнализиращото МПС .

Съгласно действащата правна уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.

Нещо повече - съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.

Предвид изложеното по-горе поведението на ответника при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, неправилно е квалифицирано от въззивния съд като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението. Напротив, с описаното в АУАН и НП деяние, ответника по касация е осъществил нарушението на чл.104 ал.1 от ЗДвП, както е посочено в тях. Описанието на нарушението съответства на правната норма под която е ангажирана отговорността на Б.и като е приел обратното СлРС е постановил необоснован съдебен акт в обжалваната част.   

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че ответникът по касационната жалба е извършил нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложена глоба, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наложеното на водача наказание съответства на нормативно установения минимален размер на глобата. При издаването на НП в тази част не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП в обжалвана част, поради което следва да постанови ново решение по същество, с което да го потвърди административното наказание „Глоба" в размер на 150,00 лева наложеното на Б. на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 260045/02.02.2021 г., постановено по АНД № 713/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е отменено, като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-003947/20.04.2020 г., издадено от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, с което на Н.В.Б. ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0804-003947/20.04.2020 г., издадено от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, в частта в която на Н.В.Б. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.