№ 1039
гр. Пазарджик, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100774 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата З. Р. П. чрез пълномощника адвокат Ч. е предявила против
ответника Т. Д. П. иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брака без произнасяне по въпроса за вината, искове за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца от брака М*** Т.а П. и Д*** Т. П., определяне на режим на
лични отношения на децата с бащата, заплащане на издръжка на всяка от
децата в размер на 200 лв. от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване и за
възстановяване на предбрачното фамилно име след развода. Не възразява
ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ответника. Не
претендира издръжка от ответника. Като причина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака сочи нежеланието на ответника да
споделя общите грижи за семейството, злоупотреба с алкохол и
осъществяване на физически и психически тормоз от страна на ответника,
което е довело до неколкократни фактически раздели между съпрузите.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. Д. П. намира исковата
молба за допустима, а искът за развод за основателен, макар и не по
изложените от ищцата съображения. Отрича да е проявявал финансова
незаинтересованост към семейството, тъй като единствено той е бил трудово
ангажиран. Твърди, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има само ищцата. Нейното отношение рязко се променило, отчуждила
1
се от ответника и децата, спряла да полага грижи за тях. На няколко пъти
безпричинно напускала семейното жилище, след което се връщала при
ответника. Това поведение на ищцата се отразило неблагоприятно на децата.
При всяко нейно напускане те изживявали силен стрес и плачели
непрестанно. Наложило се да посещават лекар специалист, за да преодолеят
стреса и да спрат да обвиняват себе си за нейното поведение. По тези
съображения моли за прекратяване на брака му с ищцата с развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ищцата и за
отхвърляне на предявените от ищцата небрачни искове. Посочва, че е
предявил против ищцата иск за развод, по който е образувано гр.д. №
844/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Моли по-късно
образуваното дело да бъде присъединено към настоящото и предявената от
него искова молба да се разглежда като насрещен иск. Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
С Определение № 815 от 29.04.2021 г. съдът на основание чл. 213 от
ГПК е присъединил към настоящото производство гр.д. № 844/2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
В исковата молба по гр.д. № 844/2021 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик ищецът Т. Д. П. чрез пълномощника си адвокат Кърпаров е
изложил съображения, които са аналогични на посочените в отговора на
исковата молба по настоящото дело. Формулирал е искане за постановяване
на решение, с което да бъде прекратен бракът между страните с развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата,
да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на ненавършилите пълнолетие деца от брака, да бъде определено
местоживеенето на децата при него, да бъде определен режим на лични
отношения между ответницата и децата, да бъде осъдена ответницата да
заплаща месечна издръжка на децата в размер на 250 лв. за детето Д*** Т. П.
и 200 лв. за детето М*** Т.а П., считано от 25.01.2021 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата З. Р. П. е оспорила
исковата молба. Изложила е същите обстоятелства и е формулирала същите
искания, които се съдържат в исковата молба по гр.д. № 774/2021 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик. Формулирала е доказателствени искания.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в с. С***,
общ. С***, за което е съставен акт за граждански брак № *** от *** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име М***.
От брака страните имат две ненавършили пълнолетие деца – Д*** Т. П.,
роден на *** г., и М*** Т.а П., родена на *** г.
Ищцата е била ангажирана по трудово правоотношение до 01.02.2021 г.
2
съгласно записванията в трудовата й книжка. От 15.02.2021 г. е регистрирана
като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ – Септември.
Ищецът работи като „манипулант промишлеността“ по трудов договор
от 30.08.2021 г. с място на работа в с. Мокрище и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 770 лв.
По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищцата в
„Банка ДСК“ АД за периода от 01.07.2020 г. до 18.06.2021 г., от което се
установяват постъпленията и плащанията по банковата й сметка.
По делото е представено постановление от 16.04.2021 г. за отказ да се
образува досъдебно производство по преписка с вх. № 181800-3618/2021 г. по
описа на РУ – Пазарджик, от което се установява, че преписката е образувана
по жалба на Т. Д. П. за нецензурни думи и изрази на фейсбук-профила на
сина му Д*** Т. П., публикувани от Х*** Рашков, живеещ на семейни начала
със съпругата му З. Р. П.. При извършената проверка било установено, че не
се касае за престъпление от общ характер, което е мотивирало прокурора да
откаже да образува досъдебно производство.
По делото са представени социални доклади, изготвени от Дирекция
„Социално подпомагане“ – С*** след проведени разговори с ищцата и с
ответника.
При проведеното социално проучване на ищцата е установено, че към
настоящия момент основни грижи за децата Д*** и М*** упражнява техният
баща и неговите родители. Майката живее в дома на родителите си в с. С***,
общ. С***. Жилището е собственост на нейните родители – Р*** Д.а и П***
К***. Представлява едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи,
които са обзаведени, в едната от които спят родителите й, а в другата тя.
Предстои обзавеждане на кухня и детска стая за децата. Банята и тоалетната
са на двора, но в момента предстои изграждането на вътрешна баня и
тоалетна. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. З.П. работи без
трудов договор в областта на земеделието с надница от 40 лв. на ден.
Родителите й са трудово ангажирани. Подпомагат й финансово и морално.
Децата не общуват с близки и роднини по майчина линия. Д*** е ученик в 6
клас на ОУ „Х*** Б***“ в с. С***, а М*** посещава детска градина „С***
д***“ в с. С*** (тези факти се установяват и от представените по делото
служебни бележки). Пред социалните работници З.П. е споделила, че много
обича децата си и е емоционално привързана към тях. Би искала да се грижи
за възпитанието и образованието им. По нейни думи между нея и съпруга й
няма родителско сътрудничество. Тя многократно е търсила децата, но баща
им не й позволява да ги види.
При извършеното социално проучване на ответника е установено, че
основни грижи за децата Д*** и М*** полага бащата Т. Д. П. с помощта на
неговите родители М*** К*** и Д*** Д.. Децата имат избран личен лекар с
лекарска практика в с. С***. Децата имат поставени всички задължителни
имунизации съгласно имунизационния календар на Република България.
3
Задоволени са базовите, емоционалните и здравните им потребности.
Жилището, в което живеят, е собственост на родителите на бащата.
Представлява двуетажна къща, от която той и децата обитават единия етаж.
На етажа има спалня и салон с кухня. Банята и тоалетната са на двора.
Жилището е обзаведено, водоснабдено и електрифицирано. Т.П. работи без
трудов договор в областта на строителството. Получава надница от 100 лв. на
ден. Родителите на Темелко му помагат финансово в отглеждането на децата.
Децата познават роднинския си кръг по бащина линия и общуват с тях. Д*** е
изградил приятелски отношения с деца от махалата и съученици от класа, а
М*** има много приятелки от детската градина и обича да си играе е тях.
Семейството поддържа много добри взаимоотношения с близкия роднински
кръг. По информация на директора на ОУ „Х*** Б***“ – г-жа Недялкова,
Д*** редовно ходи на училище и има добър успех, а според класния му
ръководител г-н Дончев – той е много добро и възпитано дете. Към момента
М*** е записана като ученичка в 1 клас. При проведената среща е установена
силна емоционална връзка и привързаност между децата, техния баща и
бабата и дядото по бащина линия. Децата са споделили, че много обичат баба
си и дядо си и искат да живеят с тях. По данни на Т.П. със съпругата му нямат
родителско сътрудничество, тъй като след раздялата им тя не е търсила
децата и няма желание за активна родителска връзка.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, прието по
делото, се установява, че децата имат изградена силна връзка с баща си и
родителите му, при които те живеят. Споделят, че са много привързани към
тях, че са добри, свикнали са с тях и ги отглеждат хубаво. Заявяват желанието
си да живеят при баща си и той да полага грижи за тях, както е в момента.
Идентифицира се нарушена връзка майка – деца и отчуждение на децата към
майката. Децата споделят отрицателно отношение към майката и към нейните
родители. Децата имат желание да живеят при баща си и заявяват, че не искат
да се виждат с майка си. Децата изпитват отчуждение (нарушена
привързаност) към майката, дължащо се на липсата на контакти с нея и на
негативни минали преживявания. Децата споделят лошото си отношение към
майката, в резултат на нейни постъпки и обидни думи към тях. В случая
майката би трябвало да положи усилия и да засили емоционалната връзка
между себе си и тях. Налице е ограничен контакт с майката, по независещи от
децата причини. Въпрос на отговорно родителство е напусналия семейството
родител да се противопостави на развиването на отчужденост и да не допусне
прекъсване на връзката си с децата в защита на своите родителски права и
още повече – в името на най-добрия им интерес, гарантиращ включително и
психическото им здраве. Малките деца е достатъчно да чувстват закрила,
сигурност и обич, за да са щастливи. Когато едно дете получава от близкото
си обкръжение разбиране, съпричастност, състрадание или признание за
добре свършена работа, то се чувства щастливо и пълноценно. За детето е
непосилно да бъде арбитър между възрастните или да трябва да избира
страна. Добре е възрастните да си дават сметка и преждевременно да спират
4
ситуациите, в които биха се опитали да наложат мнението си. Децата обичат
баща си, баба си и дядо си. Те са изградили привързаност към роднините, с
които живеят и това е напълно нормален процес. Ясно е, че психологическото
отношение на децата към всички възрастни, с които живеят е добро, те ги
обичат и искат да се грижат за тях. Не споделят психически дискомфорт и
лошо отношение към себе си. Спокойната и нормална обстановка, в която
трябва да растат, както и правилното възпитание е най-важното в
отглеждането на децата, като в техен интерес е да има право на пълноценни
отношения с всички роднини, защото именно така ще се изгради
емоционалната връзка, характерна за отлични отношения възрастни – дете. За
нормалното развитие на децата е важен контактът и с майката. Факт е, че
майката има важна роля във възпитанието и формирането им като личности.
При постоянно откъсване на децата от майката, има риск от депривация в
психическото развитие. А за това допринасят липсата на достатъчно
индивидуално внимание и емоционална привързаност. Психологическият
термин депривация означава състояние на лишеност от определена човешка
необходимост или жизненоважно благо. Внушаемостта е присъща на
болшинството деца. Тя има универсален характер. Детето доста лесно „се
заразява“ от чувствата на околните. От това как е организиран животът му и
какви чувства предизвикват със своето поведение възрастните да голяма
степен зависи дали у детето ще преобладават едни или други емоции. В
момента възрастните са успели да съхранят децата емоционално и
психически, полагат необходимите грижи, съобразно възрастта им. Децата
споделят негативно психично отношение към майката, такова, каквото е на
бащата и неговите родители. И двамата родители имат родителски капацитет,
желание и възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на
децата си.
Според показанията на свидетелката Р*** Коцева Д.а, майка на ищцата,
след сключване на гражданския брак страните заживели в дома на родителите
на ответника. И неговите, и нейните родители им помагали. Между тях се
появили проблеми, защото ответникът не работел, пиел, разправял се с
ищцата, тормозел децата и ги пращал при родителите си. През месец юни
2020 г. ищцата взела децата и отишла в дома на родителите й, защото
ответникът се напил и я заплашил, че ще я заколи. След около 10 дни се
събрали, тъй като ответникът я помолил да се върне и обещал, че това няма
да се повтори. Около 15.10.2020 г. ответникът отново започнал да се разправя
с ищцата и да я бие. Ищцата отишла при родителите си с дъщеря си М***.
Ответникът не й дал да вземе сина им и го изпратил при родителите си, за да
го гледат. Ищцата завела дело за развод, но ответникът отново я помолил да
се върне при него и делото било прекратено. На 25.01.2021 г. ответникът се
обадил на ищцата и я заплашил, че ще я убие. Отишъл при бащата на ищцата
и му казал, че тя се била оженила и ще я убие. Бащата на ищцата също се
заканил на ответника. Ответникът извикал братята си и се стигнало до
разправия. Когато свидетелката се прибрала, заедно с по-голямата си дъщеря
5
ги разтървали. Ищцата нямала връзка с друг мъж. През цялото време живяла
при тях. Откакто не живеела с ответника, ищцата много пъти ходила в дома
на родителите на ответника да види децата, но те не ги давали и ги криели.
Когато звъняла по телефона, я блокирали, за да не говори с тях. Ищцата имала
възможност да гледа децата. В дома им имало достатъчно място за тях. С
баща й работели и можели да й помагат. Ответникът не се грижил въобще за
децата, не работел, а търсил компании да пие.
Според показанията на свидетеля П*** Владов К***, баща на ищцата,
ответникът не искал да работи, но искал да има хубаво ядене и цигари.
Ищцата работела и всичко, което изкарвала, го давала на банките. Ответникът
искал от нея пари, а тя не му давала и затова между тях ставали конфликти.
Той я тормозел и я биел. Когато това се случвало, тя отивала при родителите
си с децата. По някое време ответникът отказал да й даде децата. Ходили да
ги искат от родителите му, но те не ги давали и ги заплашвали. Наложило се
да потърсят помощ от кмета. Децата обичали майка си. Тя им купувала дрехи
и подаръци.
Според показанията на свидетеля Д*** Т. Д., баща на ответника, когато
страните се оженили, заживели в дома му. Той ги поддържал с пари. Докато
живеели там, се разбирали добре и не се карали. Ответникът работил на
частно като арматурист и не пиел. Ищцата също започнала работа.
Свидетелят взел кредит от „Банка ДСК“ АД, за да могат страните да си
построят къща, а заемът, който ищцата изтеглила, бил за строежа на къщата
на родителите й. Родителите на ищцата никога не били помагали на страните
с пари, защото били бедни. На няколко пъти ищцата напускала дома си, а
след това се връщала. Последно на 25.01.2021 г. мъжът, с когото живеела –
Х*** Здравков Рашков, се обадил на ответника и му казал повече да не я
търси, защото тя живее с него. Тогава ответникът отишъл при бащата на
ищцата и започнали да се карат. Оттогава ищцата не била търсила децата.
Дори на първия учебен ден на детето М*** не отишла. Миналата година
ищцата завела дело за развод, но впоследствие прекратила делото и с
ответника се събрали заради децата.
Според показанията на свидетелката М*** А*** К***, майка на
ответника, страните са живеели в тяхната къща в продължение на 12 години,
а от една година живеели в новопостроената си къща. Родителите на
ответника им помагали финансово, а родителите на ищцата купували
подаръци на децата само за рождени и за Коледа. Съпругът на свидетелката
теглил заем от банката, за да си построят къща. По това време ищцата не
работила и нямала право да тегли кредит. Майсторът, който построил къщата
им, след това работил и по къщата на родителите на ищцата и тя започнала
връзка с него. Три пъти ищцата напускала семейното жилище – през месеците
май и с*** 2020 г. и на 25.01.2021 г. Последният път мъжът, с когото ищцата
живеела – Г***, се обадил на ответника и му казал да не я търси повече,
защото тя била при него. Ответникът отишъл при бащата на ищцата и
започнали да се разправят. Само веднъж ищцата отишла с вуйчо си да иска
6
децата, но те не пожелали да отидат при нея. Разбрали, че ищцата се е
оплакала в отдел „Закрила на детето“ за това, че не й дават да види децата.
Затова завели децата при социалните работници и пред тях децата казали, че
никой не ги спира да се виждат с майка им. Кметът също им казал, че трябва
да й дават децата, но не им казал, че тя иска да ги види. Ищцата не дошла на
първия учебен ден на М***, нито търсила децата по телефона. В къщата им
имало място за децата – ответникът имал своя стая, а децата – тяхна.
Ответникът не бил гонил ищцата от къщата им и не се били карали за пари.
Той не пиел и никога не бил посягал на ищцата, а тя се била хвалила в
махалата, че ако се обади на ответника, той пак щял да я прибере.
Установява се от показанията на свидетеля П*** В*** Т., без родство
със страните, че той е кмет на с. С***. На няколко пъти миналата година
ответникът го търсил, защото ищцата била напуснала дома им. През това
време децата били при майката и бащата на ответника. Ищцата му споделила,
че ответникът осъществява психически и физически тормоз спрямо нея,
ревнувал я от друг мъж и я биел. Така се говорило и в махалата. Два, три пъти
ищцата искала от него съдействие, за да се види с децата, защото ответникът
не й давал да ги види. От ответника знаел, че децата не искат да се виждат с
нея.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата заяви, че може да се
грижи за децата, грамотна е и работи, откакто се е омъжила. Децата са най-
важното за нея и ще се бори за тях до последно.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответникът заяви, че децата
искат да живеят при него, защото той се грижи за тях и се страхуват да отидат
при майка си, защото тя живее с друг мъж.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съпругът е направил искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съединени с иска за развод при условията на кумулативно съединяване
са исковете по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняване на родителските права,
местоживеенето, личните отношения и издръжката на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца.
Съпругата е предявила иск по чл. 53 от СК за фамилното име след
развода, а съпругът – иск по чл. 149 от СК за издръжка за минало време и иск
по чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище.
По иска за развод в тежест на всеки от съпрузите е да установи при
условията на пълно и главно доказване твърденията си за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и
станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат
да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
7
Ответникът следва да установи вината на ищцата за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие
деца от брака представляват спорна съдебна администрация, в рамките на
която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия
интерес на децата и вземайки предвид възможностите на родителите да
полагат грижи за тях, битовите условия, при които ще бъдат отглеждани
децата и социалното им обкръжение, възможността за помощ от трети лица
при отглеждане на децата, доходите и имуществото, с които родителите
разполагат за осигуряване на жизнения стандарт на децата, моралните
качества на родителите, привързаността към децата и други обстоятелства от
значение за отглеждането на детето.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаните по делото
свидетели са най-близките им роднини и имат преки впечатления от
съвместното съжителство на съпрузите. Те установяват по убедителен начин,
че между съпрузите се е породило напрежение, в отношенията им липсва
нужната за всяка семейна връзка обич и топлота и те са се отчуждили
необратимо един от друг. За това свидетелства фактът, че през последните
две години съпрузите неколкократно са се разделяли, а от месец януари 2021
г. се намират в трайна фактическа раздяла. Показателно за раздора в
отношенията между съпрузите е и обстоятелството, че и двамата са подали
молби за развод и желаят бракът между тях да бъде прекратен.
При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка на страните и не съществува
възможност да се възродят отново между тях. Бракът съществува само
формално и е лишен от необходимото по закон и морал съдържание, поради
което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от съпрузите да продължи
занапред живота си самостоятелно.
Ответникът е повдигал въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Брачната вина е субективното отношение на съпруга
към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Вината не е елемент от състава на чл. 49, ал. 1 от СК и
не обуславя уважаването или отхвърлянето на иска за развод. Съдът се
произнася относно вината, само ако някой от съпрузите е поискал това.
Искането от едната страна за произнасяне по вината, поражда правомощието
на съда да преценява вината и на двете страни. Това е така, тъй като искането
за произнасянето по вината не е субективно право на една от страните по
спора да получи съдебно постановление само относно вината на другата
страна. Повдигайки този въпрос, страната единствено инициира произнасяне
на съда относно вината въз основа на събраните по делото доказателства, но
не може да ограничи това произнасяне само до вината на противната страна –
8
в този смисъл Решение № 189 от 07.10.2015 г. по гр.д. № 7400/2015 г. на ВКС,
III г.о.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства и
заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че
причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брачната
връзка на страните, са комплексни и не се изчерпват с поведението само на
единия от съпрузите. Поведението и на двамата съпрузи по време на брака е
било в разрез с установените в закона и в обществото норми за брачно
поведение. Налице са данни, че и двамата не са се отнасяли с необходимото
уважение, доверие и загриженост един към друг – съпругът не е зачитал
съпругата си и има данни да е осъществявал физически и психически тормоз
върху нея (съгласно показанията на родителите на ищцата и на кмета на
селото), а съпругата се е държала лошо с децата (съгласно проведените с тях
психологични беседи), нееднократно е напускала семейното жилище и има
данни да е поддържала извънбрачна връзка (съгласно показанията на
родителите на ответника и на кмета на селото). Следователно вина за
разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като и двамата са
проявили безкомпромисно липса на воля за преодоляване на разногласията
помежду им.
С оглед установените по делото факти и воден от интересите на
ненавършилите пълнолетие деца от брака съдът намира, че след развода
родителските права следва да се упражняват от бащата, при когото следва да
бъде и местоживеенето на децата. За този извод определящи са силната
емоционална връзка и привързаност между децата и бащата, възможностите, с
които той и родителите му разполагат, за да грижат за децата, и преди всичко
обстоятелството, че от почти една година грижите за децата се осъществяват
от бащата и неговите родители. Също така желанието на децата, изразено
пред социалните работници в хода на социалното проучване и пред вещото
лице – психолог при проведените психологични беседи, е да живеят при
бащата и неговите родители, които много обичат. Бащата разполага с
необходимите жилищно-битови условия за отглеждане на децата. Трудово
ангажиран е и има доходи, с които да поеме ежедневната им издръжка.
Разполага с подкрепата на родителите си за непосредствената грижа за децата
и за финансовото им осигуряване. Загрижен е за здравето и за образованието
им. Може да им осигури условия на живот, необходими за нормалното им
физическо и психическо развитие и социално израстване.
Майката от своя страна също е трудово ангажирана, реализира доходи,
разполага с добри социално-битови условия за отглеждане на децата и може
да разчита на подкрепата на родителите си. Има желание да се грижи за
децата си и заявява намерение да не се отказва от тях. Доказателство за това е
обстоятелството, че след фактическата раздяла с ответника е правила
множество опити, включително чрез свои роднини, да види децата, но е била
възпрепятствана от ответника и неговите родители. За това свидетелстват
както родителите на ищцата – свидетелите Д.а и К***, така и кметът Т., към
9
когото ищцата се е обърнала за съдействие. Нещо повече – свидетелката
К***, майка на ответника, също признава, че ищцата е идвала да види децата,
но те не са пожелали да я видят.
Въпреки това не може да бъде пренебрегнато особено същественото
обстоятелство, установено и от заключението на съдебно-психологичната
експертиза, че към настоящия момент връзката майка – деца е нарушена,
децата изпитват отчуждение (нарушена привързаност) към ищцата и не
желаят да контактуват с нея. Причина за това са негативните минали
преживявания на децата, свързани с определени постъпки и обидни думи на
майката към тях, и най-вече усещането им, че тя ги е изоставила, което са
споделили на вещото лице при психологичните беседи. Поради това към
настоящия момент не би било в интерес на децата да бъдат отглеждани от
майката.
На майката следва да бъде определен максимално разширен режим на
лични отношения с децата, както следва: всяка първа, втора и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, 20
дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата и по два дни за Коледните и Великденските празници всяка година.
Този режим на лични отношения в най-пълна степен отговаря на интересите
на децата, тай като дава възможност на майката и децата да общуват помежду
си и да прекарват продължително време заедно. По този начин ще бъде
възстановена и заздравена пълноценната емоционална връзка майка – деца,
която е от съществено значение за възпитанието и формирането на децата
като личности. С оглед съществуващата реална, а не хипотетична опасност от
синдром на родителско отчуждение, което би било крайно неблагоприятно за
бъдещото развитие и израстване на децата, следва и двете страни да положат
максимални усилия да спазват установения режим на лични отношения и да
се възползват от всяка възможност да общуват помежду си.
В тежест на майката следва да бъде възложено заплащането на
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от брака за в бъдеще и за
минало време.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Съгласно ППВС № 5 от 16.11.1970 г. нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние, трудоспособност и квалификация, преценени към момента на
постановяване на решението. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Конкретно за ненавършило пълнолетие дете размерът на
10
издръжката следва да бъде съобразен от една страна с възрастта на детето,
ежедневните му нужди, здравословното състояние, наличието или липсата на
специални потребности. Следва да се отчетат икономическите условия в
страната, определени от висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от
ценови, социални и демографски фактори, които определят нуждата от повече
средства за издръжката на едно дете. От друга страна следва да бъдат
отчетени възможностите на родителя да дава издръжка с оглед
здравословното му и имуществено състояние, възможността да полага труд и
да реализира доходи, наличие или липса на задължение да издържа и други
лица. С оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК при определяне на размера
на дължимата издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът е обвързан с
минималния размер на издръжката, който към настоящия момент възлиза на
162.50 лв.
Детето Д*** Т. П. е на 13 години. Ученик е в 6 клас.
Детето М*** Т.а П. е на 7 години. Ученичка е в 1 клас.
Като всички деца на тази възраст двамата се нуждаят ежедневно от
средства за храна, облекло и обувки, за развлечение, за учебни пособия и за
извънкласни занимания. Няма данни по делото някое от децата да страда от
сериозно или хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение, нито
да има специални потребности или дарби, които изискват повече финансови
средства.
Майката и бащата са в трудоспособна възраст. Бащата е трудово
ангажиран и получава трудово възнаграждение. Към момента майката е
регистрирана като безработна, но според собствените й признания и
показанията на родителите й работи на частно и реализира трудови доходи.
По делото липсват данни да страда от заболяване, което да й пречи да полага
труд и да реализира доходи в средния за страната размер. Никой от съпрузите
не дължи издръжка на други ненавършили пълнолетие деца.
При определяне размера на издръжката съдът следва да определи
общата сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно
възможностите на родителите. Като взе предвид изложените обстоятелства
съдът намира, че необходимите средства за ежемесечна издръжка на детето
Д*** Т. П. са в размер на 370 лв., а на детето М*** Т.а П. в размер на 330 лв.
Издръжката за детето Д*** следва да бъде разпределена в съотношение 200
лв. за майката и 170 лв. за бащата, а за детето М*** – 180 лв. за майката и 150
лв. за бащата, върху когото ще лежат и цялостните грижи по отглеждането и
възпитанието на децата. Ето защо искът за издръжка следва да бъде уважен в
размер на 200 лв. месечно за детето Д*** и 180 лв. месечно за детето М***,
считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката. За разликата над
200 лв. за детето Д*** до претендирания размер от 250 лв. и за разликата над
180 лв. до предявения размер от 200 лв. за детето М*** исковете за издръжка
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
11
Като основателен следва да бъде уважен и искът по чл. 149 от СК за
издръжка за минало време. По делото е установено по безспорен начин, че от
раздялата на страните на 25.01.2021 г. до настоящия момент децата са живели
при ответника и неговите родители и те са поели изцяло издръжката им, а
през това време ищцата не е осигурявала никаква издръжка на децата.
Доказателства за противното не са ангажирани от страна на ищцата. С оглед
установения от съда размер на необходимите на децата средства за живот
дължимата от майката издръжка за периода от 25.01.2021 г. до датата на
подаване на исковата молба по присъединеното гр.д. № 844/2021 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик следва да бъде определена в размер на 200 лв.
месечно за детето Д*** и 180 лв. за детето М***. За разликата над този
размер до претендирания размер от 250 лв. месечно за детето Д*** и 200 лв.
месечно за детето М*** исковете като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 56, ал. 5 от СК семейното жилище на съпрузите,
намиращо се в **********, следва да се предостави за ползване на съпруга,
който ще упражнява родителските права.
Искането на съпругата след развода да възстанови предбрачното си
фамилно име е основателно и следва да бъде уважено, тъй като зависи от
личната преценка на съпруга, приел фамилното име на другия съпруг.
На основание чл. 329, ал. 1, предл. 2 от ГПК разноските по делото
остават в тежест на съпрузите така, както са ги направили, тъй като и двамата
имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в частта за присъдената издръжка
решението подлежи на предварително изпълнение.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между Т. Д. П., ЕГН ********** и З. Р. П., ЕГН
**********, сключен на *** г. в **********, за което е съставен акт за
граждански брак № 7 от *** г.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца Д*** Т. П., ЕГН **********
и М*** Т.а П., ЕГН ********** на бащата Т. Д. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца от
брака Д*** Т. П., ЕГН ********** и М*** Т.а П., ЕГН ********** при
бащата Т. Д. П., ЕГН **********.
12
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката З. Р. П., ЕГН
********** с ненавършилите пълнолетие деца от брака Д*** Т. П., ЕГН
********** и М*** Т.а П., ЕГН **********, както следва: всяка първа, втора
и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с
преспиване, 20 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата, и по два ден за Коледните и Великденските
празници всяка година.
ОСЪЖДА З. Р. П., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете от брака Д*** Т. П., ЕГН ********** чрез неговия баща и
законен представител Т. Д. П., ЕГН ********** на основание чл. 143, ал. 2 от
СК издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 02.03.2021 г., до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, а на основание чл. 149 от СК издръжка в
размера на 200 лв. месечно за периода от 25.01.2021 г. до датата на
предявяване на исковата молба – 02.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 200 лв. месечно до предявения размер от 250 лв. месечно.
ОСЪЖДА З. Р. П., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете от брака М*** Т.а П., ЕГН ********** чрез нейния баща и
законен представител Т. Д. П., ЕГН ********** на основание чл. 143, ал. 2 от
СК издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 02.03.2021 г., до настъпване на основания за изменение
или прекратяване на издръжката, а на основание чл. 149 от СК издръжка в
размера на 180 лв. месечно за периода от 25.01.2021 г. до датата на
предявяване на исковата молба – 02.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 180 лв. месечно до предявения размер от 200 лв. месечно.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в
**********, на съпруга Т. Д. П., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата З. Р. П., ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име М***.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН ********** от **********, ул. „Т*** и т***“
№ *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик допълнителна
държавна такса по допускане на развода в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА З. Р. П., ЕГН ********** от **********, ул. „Т*** и о***“
№ *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик допълнителна
държавна такса по допускане на развода в размер на 20 лв. и държавна такса
върху издръжката в размер на 547.20 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално
подпомагане“ – С***.
13
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14