№ 106
гр. Велико Търново , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500087 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение № 260079 от 18.12.2020г. по гр.д. № 249/ 2020г. по описа на
ОС-Ловеч е развален до размера на ½ ид.част на осн.чл.87 ал.3 ЗЗД поради
неизпълнение, по иска, предявен от В. Г. Г. от гр.Ловеч против Т. Ж. СТ. и Т.
Н. СТ., двамата от гр.Ловеч, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 100, том
V, рег.№ 3100, дело № 397/ 2014г. на нотариус Н. Т., с който В.Г. и нейният
съпруг Г. Г. са прехвърлили на Т. и Т.С.и правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда-апартамент с идентификатор 43952.514.48.1.3
по КККР на гр.Ловеч, с адрес на имота: гр.Ловеч, *********, ап.3, подробно
описан, и е постановил на осн. чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД връщане на тази част
от имота в патримониума на ищцата, като искът за разваляне на договора за
останалата ½ ид.част от описания имот, като неоснователен и недоказан е
отхвърлен. Осъдени са Т.С. и Т.С. да заплатят на В.Г. сумата 400лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи платено
1
възнаграждение в размер на 200 лв. месечно от 01.04.2020г. за положени от
трето лице грижи. Отхвърлен е предявеният от В.Г. против Т.С. и Т.С. иск за
заплащане на сумата 2000лв. за претърпени от неизпълнението на договора
неимуществени вреди, изразяващи се в това, че в продължение на почти два
месеца тя се чувствала безпомощна , несигурна и изгубила всякакво
спокойствие за ежедневното си оцеляване, като неоснователен и недоказан.
Присъдени са разноски.
Против този съдебен акт в частта, с която е отхвърлен искът за
разваляне на договора за издръжка и гледане за ½ ид.част от имота, както и в
частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на сумата 2000лв. за
претърпени от неизпълнението на договора неимуществени вреди, и в частта
за разноските, в законовия срок е постъпила въззивна жалба от В.Г. чрез
пълномощника адв. С.Л.. Счита решението в обжалваната част за неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, по изложени за това подробни
доводи. Счита, че неправилно ОС-Ловеч е приел, че възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност по отношение частта на
починалия на 04.02.2015г. съпруг на ищцата В.Г. е основателно, като не е
съобразил, че задължението на приобретателите спрямо двамата
прехвърлители е неделимо и ищцата като наследница на починалия си съпруг
има правен интерес предвид на това да иска разваляне на целия договор, а не
само на нейната ид.част от съсобствеността. Счита, че без значение е дали са
изтекли 5 години от смъртта на съпруга на ищцата, тъй като тя е предявила
иска си за разваляне на договора поради пълно неизпълнение на
задължението спрямо двамата прехвърлители и тъй като е поето солидарно
задължение за гледане и издръжка на двама прехвърлители, което е единно и
неделимо, дори само при неизпълнение на задължението спрямо единия
прехвърлител, другият може да иска разваляне на целия договор, вкл. за
частта на наследения от нея дял от съпруга й. Счита, че след като
неизпълнението на договора спрямо В.Г. е настъпило повече от пет години
след смъртта на другия прехвърлител-нейния съпруг, то правото й да иска
разваляне на целия договор възниква от момента , в който спрямо нея е
допуснато неизпълнение на задълженията на прижобретателите-01.04.2020г.,
което право е упражнено от нея своевременно. Счита за неправилен и извода
2
на ОС-Ловеч за неоснователност и недоказаност на претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по делото е безспорно
установено от свидетелските показания на св.П.Петкова, че в продължение на
почти два месеца преди завеждане на иска В.Г. се е чувствала безпомощна,
несигурна, изгубила спокойствието си за ежедневното си оцеляване, което е в
резултат на това, че ответниците не са изпълнявали изобщо задължението си
и след 01.04.20230г. не са полагали никакви грижи за нея и не са й давали
издръжка, от които е имала нужда. Моли въззивния съд да отмени решението
на първоинстанционния съд в обжалваната част, вместо което-да постанови
друго, с което да развали договора за прехвърляне на право на собственост
срещу издръжка и гледане и за останалата ½ ид.част от имота, както и да
уважи претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
като бъдат присъдени разноските в пълен размер. Претендира разноски за
двете инстанции.
В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответниците по нея Т.С. и Т.С., чрез пълномощника адв.Ст.Д.. Считат
жалбата за неоснователна по изложени за това доводи и молят същата да бъде
оставена без уважение. Претендират разноски.
Против този съдебен акт в частта, с която е уважен искът за разваляне
на договора за издръжка и гледане за ½ ид.част от имота, както и в частта, с
която е уважен искът за заплащане на сумата 400лв.-обезщетение за
имуществени вреди, и в частта за разноските, в законовия срок е постъпила
въззивна жалба от Т.С. и Т.С. чрез пълномощника адв. Ст.Д.. Считат
решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, по изложени
за това подробни доводи. Считат, че неправилно ОС-Ловеч е приел, че
полаганите от ответниците грижи не са в пълен обем, в който са
конкретизирани в договора, като не са полагани необходимите грижи за
ищцата, съответни на нейното здравословно състояние, като се сочи, че
поетото задължение е за даване на издръжка в натура, което задължение е
изпълнявано точно и добросъвестно. Сочи се, че действително ответниците
на са давали на ищцата пари за издръжка, но тя не била пожелавала такава.
Считат, че ОС-Ловеч неправилно не е възприел показанията на дъщерята на
ответниците с довода, че били изолирани и неподкрепени от останалите
3
доказателства по делото. Считат, че неправилно ОС-Ловеч е приел, че искът е
частично основателен и следва да се развали договора за ½ ид.част, тъй като в
случая не е налице значително отклонение от договора и значително
неизпълнение на задълженията по него с оглед интереса на кредитора, което е
основание за развалянето му. Считат, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че за да е изправен длъжникът е следвало да поиска
трансформация на задължението си в парично когато кредиторът неоправдано
отказва да получи изпълнението, като в случая нямало такива доказателства,
като излагат, че те са били изгонени от ищцата и не са предявили иск за
трансформиране на задължението им за гледане и издръжка в парично такова,
тъй като нямали качеството на неизправен длъжник и при изразено желание
от страна на ищцата, били отново готови да продължат да изпълняват поетите
по договора задължения. Моли въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, вместо което-да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск за разваляне на договора за
прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане и за
останалата ½ ид.част от имота, както и да отхвърли претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, като бъдат присъдени разноските в
пълен размер. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответницата по нея В.Г. чрез пълномощника адв.С.Л.. Счита жалбата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли същата да бъде оставена
без уважение. Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в двете жалби оплаквания,
отговорите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно.
4
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателката В.Г.:
същите да неоснователни.
Оплакването, че неправилно ОС-Ловеч е приел, че възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност по отношение частта на
починалия на 04.02.2015г. съпруг на ищцата В.Г. е основателно, като не е
съобразил, че задължението на приобретателите спрямо двамата
прехвърлители е неделимо и ищцата като наследница на починалия си съпруг
има правен интерес предвид на това да иска разваляне на целия договор, а не
само на нейната ид.част от съсобствеността, е неоснователно. Безспорно е,
съгласно даденото с т.2 от ТР № 30/ 1981г. на ОСГК на ВС, че никой от
прехвърлителите срещу задължение за гледане и издръжка не може да бъде
ограничен в правото да иска развалянето на договора само до размера на
неизпълнената част или само за частта на неизпълнението по отношение на
едного от кредиторите; и при активната солидарност всеки един кредитор е
овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в
действие всички последици от забавата, включително да осъществи и
развалянето на договора изцяло. В случая обаче единият от прехвърлителите-
Г.Г., съпруг на ищцата, е починал /на 04.02.2015г./ и ищцата предявява иска
за разваляне на целия договор, т.е. и досежно неговата част от договора като
негова наследница. Със смъртта на прехвърлителя настъпва прекратителното
действие на договора спрямо него. А както е посочено в т.3 от същото ТР
5
„прекратителното действие засяга и неделимостта на задълженията. Защото
според чл.128 ал.2 ЗЗД неделимостта е качество за правата на кредитора(ите)
и тежест за задълженията на длъжника(ците), а не и обратно. Затова, ако са
останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя,
които преминават върху неговите наследници, всеки от тях ще има основание
да получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му
дял. В наследственото имущество се включва и правото на иск. Включва се и
правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било
допуснато приживе на кредитора-прехвърлител. Наследникът на последния
ще може да упражни правото да развали договора по отношение на
неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права - т.е.
съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен
наследник.“ Предвид на това, правилно ОС-Ловеч е приел, че искът е погасен
по давност и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като същият е предявен
на 14.05.2020г.-след изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД давностен срок,
който съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо-от смъртта на прехвърлителя Г., тъй като с оглед на това,
че изпълнението по договора за издръжка и гледане е периодично, то всяко
неизпълнение е основание за разваляне на договора и респ.-начало на течене
на погасителна давност. С оглед изложеното, неоснователно е и
становището, че без значение е дали са изтекли 5 години от смъртта на
съпруга на ищцата, както и че след като неизпълнението на договора спрямо
В.Г. е настъпило повече от пет години след смъртта на другия прехвърлител-
нейния съпруг, то правото й да иска разваляне на целия договор възниква от
момента , в който спрямо нея е допуснато неизпълнение на задълженията на
приобретателите-01.04.2020г.
Оплакването, че е неправилен и изводът на ОС-Ловеч за
неоснователност и недоказаност на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като по делото е безспорно установено от
свидетелските показания на св.П.Петкова, че в продължение на почти два
месеца преди завеждане на иска В.Г. се е чувствала безпомощна, несигурна,
изгубила спокойствието си за ежедневното си оцеляване, което е в резултат
на това, че ответниците не са изпълнявали изобщо задължението си и след
01.04.20230г. не са полагали никакви грижи за нея и не са й давали издръжка,
6
от които е имала нужда, е неоснователно. Не са ангажирани от ищцата
доказателства, установяващи по безспорен начин твърденията за изпитваните
от нея душевни болки и страдания в резултат на това, че след 01.04.2020г.
ответниците не се грижели за нея, а на нея принадлежи доказателствената
тежест за това. Единствено св.Петкова сочи, че всеки ден след тази дата
Виолета плачела и казвала, че няма кой да я погледне. В показанията си обаче
св.Калчева, приятелка на ищцата, ежедневно общуваща с нея, излага, че след
този период-когато Т. и Тотко спрели да ходят при нея, ищцата не й е
споделяла да е нещастна, защото приятелките й се грижели по-добре за нея и
„тя като че ли се успокои“. Фактът, че ежедневно имало кой да се грижи за
ищцата и след 01.04.2020г. /макар и това да не били ответниците/, който факт
се потвърждава и от показанията на св.Петкова, опровергава твърденията на
ищцата относно емоционалното и душевното й безпокойство настъпило в
резултат на това, че ответниците спрели да посещават дома й след
01.04.2020г.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателите С.и:
същите да неоснователни.
Оплакването, че неправилно ОС-Ловеч е приел, че полаганите от
ответниците грижи не са в пълен обем, в който са конкретизирани в договора,
като не са полагани необходимите грижи за ищцата, съответни на нейното
здравословно състояние, като се сочи, че поетото задължение е за даване на
издръжка в натура, което задължение е изпълнявано точно и добросъвестно, е
неоснователно. От събраните по делото доказателства-свидетелските
показания на св.Калчева, Петкова, Колев, обсъдени подробно от
първоинстанционния съд, се установява, че с оглед здравословното състояние
на ищцата-на 90 години с увредено общо здравословно състояние-100%
увреждане с чужда помощ пожизнено, тя трудно се придвижвала, и се нуждае
от ежедневни непрекъснати грижи и обслужване, което не е извършвано в
съответния обем от ответниците, макар и посещавали я ежедневно до
01.04.2020г. Становището, че неправилно съдът не е възприел
показанията на дъщерята на ответниците с довода, че били изолирани и
неподкрепени от останалите доказателства по делото, е неоснователно,
предвид на това, че изброените по-горе свидетели имат непосредствено и то
не спорадично впечатление от бита и ежедневието на ищцата, и показанията
7
на св.Миронова /дъщеря на ответниците/ не кореспондира с тях.
Оплакването, че неправилно ОС-Ловеч е приел, че искът е частично
основателен и следва да се развали договора за ½ ид.част, тъй като в случая
не е налице значително отклонение от договора и значително неизпълнение
на задълженията по него с оглед интереса на кредитора, което е основание за
развалянето му, е неоснователно. Установено е от свидетелските показания
неизпълнение на задълженията по договора в пълен обем, съответстващ на
нуждите на ищцата с оглед здравословното й състояние, а след 01.04.2020г.-
пълно неизпълнение на задълженията им като без значение е причината за
това-дали ответниците са били изгонени от ищцата, или те не са искали да я
посещават повече. В случай на неоправдан отказ на кредитора да получи
изпълнение по договора, или неоказване на съдействие за това, длъжникът
следва да поиска пред съда трансформация на задължението си за гледане в
парично такова, за да е изправна страна по договора. В случая това не е
сторено от ответниците, като същите излагат в жалбата си, че не са поискали
такава трансформация, защото не счита да са неизправна страна. Ирелевантно
в този случай е субективното усещане на длъжника за това дали е изправна
или изправна страна по договора, съдената практика е трайна в насока, че при
отказ на кредитоира да получи изпълнение, за да е изправна страна по
договора длъжникът следва да поиска трансформация на задължението си от
гледане в паричен еквивалент. Предвид на това, неоснователно е и
оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за да е
изправен длъжникът е следвало да поиска трансформация на задължението си
в парично когато кредиторът неоправдано отказва да получи изпълнението.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск за
разваляне на процесния договор е основателен и доказан само до размера на
½ ид.част от имота, основателен и доказан е и искът за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 400лв., искът за разваляне на договора за
останалата ½ ид.част като погасен по давност следва да бъде отхвърлен, искът
за обезщетение за неимуществени вреди също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
8
страда от посочените в жалбите пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим от изложеното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079 от 18.12.2020г. по гр.д. № 249/ 2020г. по
описа на ОС-Ловеч в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9