№ 2240
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330206368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG16032022/4000/Р8-
241/31.08.2022г., издадено от Директор на НАЦИОНАЛНО ТОЛ
УПРАВЛНИЕ към АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с което на С.
И. Ю. е наложена глоба в размер на 1800 лева.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП се и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложеното известие за доставяне, процесното НП е връчено на дата
20.10.2022г. Върху жалбата е поставен датен печат от 03.11.2022г., което е
индиция, че към тази дата жалбата е била подадена и преклузивния 14-
дневен срок по смисъла на актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН е спазен.
1
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП.
Наказателното постановление е издадено за това, че:
„На 16.03.2022г. в 20:26 часа в направление излизане от територията
на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе -
Дунав мост, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № *******, вид:
ВЛЕКАЧ, марка и модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща техническа
допустима максимална маса - над 12 тона, брой оси - 5, управлявано от г-н
Ю..
След извършена проверка от страна контролните органи е
установено, че на 14.03.2022г., в 17:06 часа, горепосоченото пътно
превозно средство (ППС) с регистрационен № *******, попада в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Цитираното превозно средство е засечено на 14.03.2022г., 17:06 часа на
Цалапица, път А-1, км 107+663, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А-1, км 107+663, за който
се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение
към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за който се събира такса
за изминато разстояние - тол такса.“
Съдът намира, че така цитираното съдържание на НП не отговаря и
на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН,
сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
2
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние“.
От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида
пътни такси:
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса
за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната
такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен
срок платената пътна мрежа“;
-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси.“
Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три
категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на
МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса- това
са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на
МПС.
Установените от законодателя три категории субекти, които могат
да носят отговорност по дадения административен състав, безусловно е
налагало при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да
се посочи в какво качество е наказан нарушителят, за да може съдът да
извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация.
Подобно посочване в НП обаче липсва , като на нито едно място в
иначе просторното като съдържание НП не се съдържат твърдения, че
3
нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване
нарушението -14.03.2022г., или че е собственик на същото или регистриран
ползвател.
По този начин фактическите параметри на повдигнатото
административно обвинение са останали изцяло неясни, което:
-от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания
субект,
-а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган,
доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с
неясни фактически очертания, то няма как да се установи и дали тя отговаря
на доказателствата по делото.
Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним на съдебна
фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда
на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания
субект, което обуславя административно-наказателната му отговорност.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране
правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна
квалификация и правилното приложение на материалния закон са в
контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на
районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в
случая специално качество на нарушителя, което го превръща в годен субект
на нарушението/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
4
пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, поради което и чл. 53, ал.2
ЗАНН е неприложим.
По важното, обаче в случая е, че от доказателствата по делото не се
установява деецът да притежава нито едно от качествата, които го
превръщат в годен субект на нарушението.
От представения към жалбата талон за регистрация на МПС се
установява, че процесният товарен автомобил е собственост на ОТП
лизинг, а вписан ползвател е СИНГ ТРАНС ЕООД. Респективно остава
възможността отговорността на нарушителя да е ангажирана в качеството му
на водач на МПС.
В НП се твърди, че нарушението е извършено на дата 14.03.2022г.
в местността на село Цалапица. Респективно меродавното обстоятелство е
жалбоподателят да е притежавал качеството водач именно към тази дата,
а не в последващ момент.
При тежест на доказване лежаща върху наказващия орган това
обстоятелство остана недоказано по делото.
Действително не съществува спор между страните, че
жалбоподателят е бил водач на процесното МПС към последваща дата
16.03.2022г., когато е бил проверен на митница Русе и това именно
обстоятелство е описано в НП. Относно обстоятелството, обаче дали
жалбоподателят е бил водач към датата на извършване на нарушението -
14.03.2022г., не е ангажирано нито едно доказателство.
Особено показателен в тази насока е разпитът на актосъставителя,
която в съдебно заседание потвърди, че АУАН е издаден на жалбоподателя
за нарушение, извършено на 14.03.2022г., само поради обстоятелството,
че същият е бил водач по време на проверката, осъществена на
16.03.2022г. Същевременно на нарочен въпрос от представителя на
въззиваемата страна актосъставителят изрично заяви, че няма спомен дали е
извършвала допълнителни проверки за качеството водач на жалбоподателя
към дата 14.03.2022г.:
- дали е изисквала от шофьора документи,
- дали му е поставила въпрос кой е управлявал МПС към дата
14.03.2022г. и други.
От гореизложеното е видно, че отговорността на дееца е
5
ангажирана на база предположението, че щом е управлявал МПС на
16.03.2022г., то той е бил водач и към 14.03.2022г ., което противоречи на
базисния принцип закрепен в чл. 303, ал.1 НПК, че присъдата не може да
почива на предположения.
Изводът, че качеството „водач“ на жалбоподателя към дата 14.03.2022,
при тежест на доказване лежаща върху наказващия орган, е останало
недоказано, се затвърждава и от приложените към жалбата писмени
доказателства, от които е видно, че към инкриминираната дата -14.03.2022
камионът е бил възложен за управление по силата на заповед за
командироване на съвсем различно лице-Х. И. Х..
По изложените съображения НП следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят доколкото липсват и доказателства
разноски по делото реално да са сторени за заплатено възнаграждение за
адвокатска защита и съдействие.
Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012
ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да бъдат
присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото. Ако
заплащането е уговорено в брой, доказването може да стане и чрез
отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита и
съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено
плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните
банкови документи (платежно нареждане и др.)
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
В конкретния случай по делото е представено пълномощно в полза на
защитника. Липсва обаче:
-договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е
6
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;
-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой или по
банков път, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743
от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG16032022/4000/Р8-
241/31.08.2022г., издадено от Директор на НАЦИОНАЛНО ТОЛ
УПРАВЛНИЕ към АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с което на С.
И. Ю. е наложена глоба в размер на 1800 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на С. И. Ю. за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7