Определение по дело №280/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700280
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер: 22                                               06.02.2023 год.                                          Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  административно дело № 280 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл.144, ал. 1 и чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/  във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на А. С. П. от с. С., обл. Р., срещу Акт за установяване на задължения по декларация с № Л-1-1 от 05.09.2022 год., издаден от старши специалист МДТ в дирекция „Финанси и бюджет“ в Община Лозница, потвърден с Писмо с изх. № 94-А-148 от 02.11.2022 год. на Кмета на Община Лозница, подписано със запетая, без посочени имена и длъжност на издателя.

С оспорения АУЗД в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2022 год. в размер на 14,59 лв. главница и 0,32 лв. лихва за просрочие, и за такса за битови отпадъци за 2022 год. в размер на 19,80 лв. главница и 0,43 лв. лихва за просрочие.  АУЗД се обжалва само в частта относно задълженията за такса за битови отпадъци и по-точно за таксата за услугата по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ за третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации. В жалбата се твърди, че актът, в оспорената му част, е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон. Оспорващият счита, че неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ му е установено задължение за такса за услугата по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ за третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации, тъй като той е подал декларация, че имота няма да се ползва през цялата година и общината не извършва дейност по третиране на битови отпадъци. Иска от съда да отмени оспорения АУЗД изцяло.

Ответникът по оспорването – Кметът на Община Лозница,  не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Разград, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/ 13.07.2021 год. А. С. П. декларира пред Община Лозница собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот УПИ VIII-128 в кв. 18 по регулационния план на с. Сейдол, общ. Лозница, с площ 1473 кв.м., и построената в него жилищна сграда с РЗП 271 кв.м., находящ  се на административен адрес: с. С., ул. *****. По декларацията е създадена данъчна партида с № 6704Н9864.

С декларация по чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба № 7 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лозница с вх. № 143 от 12.11.2021 год. оспорващият е декларирал като собственик, че имот с партиден № 6704Н9864, представляващ земя и сграда, находящ се в с. С., ул. ***** няма да се ползва като основно жилище през цялата календарна 2022 год.  и няма да превишава 50 квт средномесечен разход на електроенергия за жилището.

Със Заповед № 26 от 10.01.2022 год., издадена на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ и чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба № 7 на Общински съвет – Лозница кметът на Община Лозница е разпоредил да не се събира такса за „Сметосъбиране и сметоизвозване” за имотите включени в Приложение № 1 към заповедта, за които собствениците са подали декларация по реда на чл. 14, ал. 4, т. 1 и т. 4 от Наредба № 7 и които не се ползват като основно жилище или представляват незастроени имоти и парцели. Сред имотите, посочени в Приложение № 1 е и имотът на оспорващия с партиден № 6704Н9864, представляващ земя и сграда, находящ се в с. С., ул. *****.

С молба вх. № 94-А-119 от 12.08.2022 год. А. С. П. е депозирал искане на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на акт за установяване на задълженията му за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесния имот.

С Акт за установяване на задължения по декларация с № Л-1-1 от 05.09.2022 год., издаден от старши специалист МДТ в дирекция „Финанси и бюджет“ в Община Лозница на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на оспорващия А. С. П. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2022 год. в размер на 14,59 лв. главница и 0,32 лв. лихва за просрочие, и за такса за битови отпадъци за 2022 год. в размер на 19,80 лв. главница и 0,43 лв. лихва за просрочие.

Актът е връчен на оспорващия на 03.10.2022 год. и е оспорен по административен ред пред кмета на Община Лозница с жалба вх. № 94-А-148 от 06.10.2022 год. С писмо изх. № 94-А-148 от 02.11.2022 год. на кмета на Община Лозница жалбата е приета за неоснователна и АУЗД е потвърден като законосъобразен. Писмото на кмета на Община Лозница е подписано със запетая, без посочени имена и длъжност на издателя. Пред съда, в придружително писмо с вх. № 2050 от 30.12.2022 год. ответникът сочи, че лицето подписало писмо с изх. № 94-А-148 от 02.11.2022 год. е Ф. В. А. – заместник – кмет на Община Лозница, за удостоверяване правомощията на който е представена Заповед № 209 от 28.04.2021 год. на кмета на Община Лозница.

По преписката липсват доказателства за връчването на горното писмо. Жалбата на А. С. П. до съда срещу АУЗД № Л-1-1 от 05.09.2022 год. е подадена чрез кмета на Община Лозница на 14.11.2022 год.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 155 и чл. 144 от ДОПК. Въпреки, че липсват доказателства за връчване на писмото, с което е отхвърлена жалбата срещу акта, предвид това, че същото е издадено на 02.11.2022 год., а жалбата до съда е подадена на 14.11.2022 год., то следва да се приеме, че последната е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Съдът констатира обаче, че не е спазено императивното изискване съдебното оспорване да се предприеме след изчерпване на оспорването по административен ред, което е предпоставка за недопустимост на жалбата и на съдебното производство.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите. Обжалването пред съда е уредено в чл. 156, ал. 1 от ДОПК, като в ал. 2 е указано, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. По този начин е предвидено задължително административното обжалване на актовете, издавани от органите по приходите, като съдебният контрол е допустим след произнасянето на компетентния по-горестоящ административен орган. В случая е оспорен акт за установяване на задължения, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Оспореният АУЗД е издаден от служител на общинска администрация, на когото на основание чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 1  от ЗМДТ са възложени правомощията на орган по приходите. Съобразно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. При това положение на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5  и чл. 9б от ЗМДТ оспорването по административен ред на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издадени от служители на общинска администрация за установяване на задължения за местни данъци и такси и такса битови отпадъци, следва да се извърши пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който е компетентен да се произнесе.

В конкретния случай съдът намира, че жалбата на А. С. П. срещу АУЗД  № Л-1-1 от 05.09.2022 год. е разгледана от некомпетентен по закон орган. Съобразно разпоредбите на чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ компетентен да се произнесе по жалбата срещу акта е директора на дирекция „Финанси и бюджет“ в Община Лозница, а не кмета на общината. Последният е бил длъжен на основание чл. 7, ал. 2 от ДОПК  да изпрати постъпилата жалба, ведно с преписката на компетентния орган - директора на дирекция „Финанси и бюджет“, за произнасяне по възраженията на оспорващия против АУЗД  № Л-1-1 от 05.09.2022 год. Едва след като този ред бъде изчерпан и компетентния горестоящ административен орган се произнесе, за жалбоподателят ще е налице правна възможност да оспори акта по съдебен ред - чл. 156, ал. 2 от ДОПК.

В случая този изискуем от закона ред не е спазен. Нарушаването му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на жалбата  от съда, тъй като тя се явява процесуално недопустима.  Произнасянето по реда на ДОПК от некомпетентен решаващ орган означава, че не е изчерпан административния ред като абсолютна процесуална предпоставка за съдебно производство. Възможността за защита на жалбоподателя съществува, защото след произнасяне от началника на отдел "МДТ" Община Лозница, в зависимост от резултата жалбоподателят ще може да сезира отново Административен съд - Разград.

В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 13327 от 7.12.2016 г. по адм. д. № 12933/2016 г., на ВАС - VII о. и Решение № 8453 от 13.06.2013 г. по адм. д. № 3515/2013 г. на ВАС VII о. и др.

Предвид констатираното неизпълнение на законовите изисквания за административно обжалване на процесния АУЗД, дадения ход по същество следва да се отмени, жалбата на П. да се остави без разглеждане, производството по делото следва да се прекрати и преписката да се изпрати на компетентния административен орган – ръководителя на звеното за местни приходи в Община Лозница (директора на дирекция „Финанси и бюджет“) за произнасяне по жалбата на оспорващия срещу  АУЗД  № Л-1-1 от 05.09.2022 год.

Само за  пълнота на изложението съдът констатира и, че посоченият от ответника като лице, което е подписало писмо с изх. № 94-А-148 от 02.11.2022 год., с което е потвърден процесния акт в производството по оспорване по административен ред – зам. – кмета на Община Лозница Ф. А., не разполага с правомощия да замества кмета на общината или да изпълнява функциите на кмет, включително като решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно представената Заповед № 209 от 28.04.2021 год. на Кмета на Община Лозница, да замества кмета на общината по време на отсъствието му и да упражнява правомощията на същия е определен единствено зам. – кмета Г. А. А. На зам. – кмета Ф. А. не са предоставени нито общи правомощия да изпълнява функциите на кмет, нито специални такива във връзка с ръководството и управлението на дейността по финанси и бюджет.

Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 от АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.02.2023 год. за даване ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. С. П. от с. С., обл. Р., срещу АУЗД № Л-1-1 от 05.09.2022 год., издаден от старши специалист МДТ в дирекция „Финанси и бюджет“ в Община Лозница.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 280/2022 год. по описа на Административен съд – Разград.

ИЗПРАЩА жалбата на директора на дирекция „Финанси и бюджет“ в Община Лозница за произнасяне по компетентност.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

Съдия: /п/