Р Е
Ш Е Н
И Е № 134
гр.Кюстендил, 13.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря
Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 86
по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по
делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.226 от АПК и е образувано след като с решение № 3188
от 10.03.2021г. на ВАС по адм. дело № 10290/2020г. е отменено
решение № 166/20.07.2020г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №
151/2020г. и е върнато делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Областният управител на област
Кюстендил оспорва Заповед № РД-00-221/20.02.2020г., издадена от кмета на Община
Кюстендил на основание чл.73, ал.3 от Закона за културното наследство. Претендира
се материална незаконосъобразност на оспорения административен акт с искане
за неговата отмяна. Сочи се, че областна администрация – Кюстендил не е
от кръга на задължените субекти по
чл.71, ал.1 от ЗКН вр. с чл.73, ал.3 от същия закон, поради което не е надлежен
адресат на издадената заповед. Релевирани са доводи за това, че сградите –
предмет на разпоредените действия, са недвижими културни ценности и по
правилото на чл.14, ал.1, т.14 от ЗКН, министърът на културата упражнява
правото на собственост върху тях и нему принадлежи задължението да ги поддържа, респ. при необходимост
да
предприема укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи.
В
съдебно заседание, доводите и исканията в жалбата се поддържат от процесуалния
представител на оспорващия гл. юк. К.В..
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – кметът на Община Кюстендил
не е изразил становище по оспорването в настоящото производство. При
първоначалното разглеждане на спора, чрез процесуалния си представител юк Ц.,
ответникът е заявил, че оспорва жалбата и иска отхвърлянето й, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице – Министърът
на културата, чрез процесуалния си представител гл. юк.М.К.-И., изразява
писмено становище за неоснователност на жалбата, като счита оспорения акт за
законосъобразен. Твърденията са, че областният управител, а не министърът на
културата, упражнява права на управление по отношение на сградите – предмет на
заповедта по чл.73, ал.3 от ЗКН, което следва по аргумент от разпоредбата на
чл.2а, ал.1вр. с чл.2 от ЗКН и чл.18 от ЗДСоб., както и от доказателствата по
делото, установяващи вида, статута и правата върху обектите. Прави се искане за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след преценка на становищата
на страните и на събраните доказателства,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
С оспорената Заповед №
РД-00-221/20.02.2020г., кметът на Община Кюстендил, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.73, ал.3 от Закона за културното наследство и въз основа на
Констативен протокол от 11.02.2020г. на комисия, назначена с негова заповед №
РД-00-134/04.02.2020г., задължава Областна администрация – Кюстендил да извърши
следното:
І. Относно сграда с идентификатор
41112.504.2061.3 по КК на гр. Кюстендил – „Казармата на 13-ти Рилски пехотен
полк“ : 1. В срок от три месеца от влизане в сила на заповедта, собственикът на
изготви за своя сметка пълно графично заснемане и фотодокументиране на сградата,
достатъчно за осъществяване на нейната последваща реконструкция. 2. След
положително становище на Министерство на културата, кметът на Община Кюстендил
да издаде заповед за демонтиране на сградата на осн. чл.74 от ЗКН, което да
бъде извършено в срок от шест месеца от влизане в сила на заповедта за
демонтиране. 3. Последваща реконструкция да бъде извършена на база съгласуван
проект по реда на чл.84 от ЗКН и след разрешаване на строежа по реда на ЗУТ.
ІІ. Относно сграда с идентификатор
41112.504.2061.12 по КК на гр. Кюстендил – „Полковата църква / музей поделение
44330/“, кв.229 в гр. Кюстендил: 1. В срок от три месеца от влизане в сила на
заповедта, собственикът на недвижимата културна ценност „Полковата църква /
музей поделение 44330/“ да възложи изготвяне на подробно конструктивно
обследване, архитектурно и фотозаснемане на обекта. 2. На база подробното архитектурно
и фотозаснемане, собственикът да възложи изготвяне на инвестиционен проект за
укрепителни, консервационно- реставрационни и ремонтни работи. Проектът да бъде
изготвен съгласно изискванията на Наредба № 4 от 21.12.2016г. на МК и МРРБ за
обхвата и съдържанието на документацията за извършване на консервационно-
реставрационни дейности на недвижими културни ценности ( обн. ДВ бр.105/30.12.2016г.),
авторизиран от лице, вписано в публичния регистър на МК по чл.165 от ЗКН. 3.
Собственикът да внесе в НИНКН /Министерство на културата/ за съгласуване по
реда на чл.84 от ЗКН, изготвения проект, съдържащ графична, текстова и
фотодокументация, достатъчна за изпълнението на укрепителни, консервационно-
реставрационни и ремонтни работи. 4.
Последваща реконструкция да бъди извършена на база съгласуван проект по реда на
чл.84 от ЗКН и след разрешаване на строежа по реда на ЗУТ, която да бъди изпълнена
в срок от шест месеца от влизане в сила на разрешението за строеж.
Административното
производство по издаване на оспорената заповед е започнало във основа на писмо
вх. № 11-02-143/04.10.2019г. на Окръжна прокуратура- Кюстендил във връзка с
образувана преписка адм. № 1221/2019г.
по повод писма №№ И-61/19.09.2019г. и И-61/01.10.2019г. на Върховна
административна прокуратура, относно извършване на проверки на строежи по
чл.195 от ЗУТ, които са негодни
за ползване или застрашаващи сигурността. С изпратеното писмо на ОП- Кюстендил
се възлага на кмета на Община Кюстендил извършване на проверка на актуалното
фактическо състояние на строежите на територията на общината /вж. писмото на
л.43 от адм. д. № 151/20г./. В
изпълнение на указанията на прокуратурата, с писмо изх. №
11-02-143/06.11.2019г. кметът на Община Кюстендил уведомява областния управител
на област Кюстендил, че при извършена проверка от служители на общинската
администрация на имоти с идентификатори 41112.504.2060, 41112.504.2061 и 41112.504.2062,
за които са издадени актове за държавна собственост №№ 38/06.07.2011г.,
39/06.07.2011г. и 40/06.07.2011г., е установено, че част от
сградите и постройките в тях са в много лошо техническо състояние и с
амортизирана конструкция, поради което от страна на Област Кюстендил следва
незабавно да бъдат предприети действия относно самосрутващите се и опасни
сгради и постройки в имотите. Следва отговор с писмо изх. № 08-01-65/1/ от
18.11.2019г. на областния управител за
това, че
предписаните действия могат да бъдат предприети въз основа на указания
на комисия по чл.73, ал.2 от ЗКН, назначена от кмета на общината. Сочи се, че ПИ и сградите са частна държавна
собственост съгласно съставени актове с №№ 1275/30.06.2011г.,
1276/06.07.2011г. и 1277/30.06.2011г. и се управляват
от областния управител на основание чл.18, ал.1 от ЗДСоб. и заповеди с №№ 84,
85 и 86 от 10.04.2012г.; че в ПИ 41112.504.2061 има сгради - „Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк“ и „Полковата
църква“, които са исторически паметници на културата с местно значение,
поради което с писма е информиран НИНКН
и е поискано формиране на комисия
за оглед на сградите и предприемане на
действия за обезопасяването им; че от НИНКН са получени писма, в които се сочи,
че задължение на кмета на общината по чл.73 и чл.74 от ЗКН е да назначи комисия
за установяване състоянието на
недвижимите културни ценности и на необходимите мерки за опазването им. След получаване на отговора, кметът на
общината изисква от областния управител
предоставяне на документите за ПИ, а след
изпращането им с писмо изх. № 08-01-65/4/ от 16.12.2019г., и във връзка със статута на сградите в ПИ, са поискани указания от ГД „Инспекторат за
опазване на културното наследство“ към Министерство на културата за аварийно временно укрепване на същите съгласно
чл.72, ал.3 от ЗКН / вж. л.59 от адм. д. №151/20г./.
Във връзка с писмото на кмета и на
осн. чл.72, ал.3 от ЗКН, на 05.12.2019г. е извършена проверка на място и по
документи, от регионален инспектор в ГД „Инспекторат
за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата и главния
архитект на община Кюстендил, резултатите от която са отразени в Констативен
акт от визираната дата. В последния е
посочено, че ПИ 41112.504.2061 по КККР на гр. Кюстендил с площ 39077 кв.м.
ведно със сградите в него, е частна държавна собственост съгласно Акт №
1276/30.06.2011г. и права за управление са предоставени на Министерство на
отбраната на основание Нотариален акт № 138, том ІV, рег. № 2134, дело 716 от
09.10.1929г. ; че сградите в ПИ - „Казармата
на 13-ти Рилски пехотен полк“ и „Полковата църква /музей поделение 44330/“,
кв.229 в гр. Кюстендил“ са декларирани с писмо № 142 от 13.01.1988г. на НИПК /
сега НИНКН/ като исторически паметници на културата и са обявени в ДВ бр. 25 от
1998г. като исторически паметници на културата с категория „местно значение“, а
ансамбълът от „Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк“, „Полковата църква
/параклис/ и Чешма – паметник на загиналите във войните 1912-13г., 1915-18г. в
района на поделение 44330, гр. Кюстендил“ е деклариран с писмо № 4132 от
14.08.1996г. на НИПК като групов исторически паметник на културата. В
съставения протокол са описани вида и състоянието на двете сгради, които са в тежко
състояние с изцяло срутен или рушащ се покрив, пробив във вътрешността, паднали
ограждащи елементи и липсващи прозорци и дограма. Въз основа на горните констатации,
проверяващите препоръчват на кмета на община Кюстендил да назначи комисия на
осн. чл.73, ал.1 от ЗКН с необходимите представители, която да извърши оглед на
място и да установи състоянието на обектите – недвижима културна ценност, както
и обема и съдържанието на необходимите ремонтни и консервационно- реставрационни работи.
Въз основа на указанията в
съставения Констативен акт от 05.12.2019г., кметът на Община Кюстендил издава
заповед № РД-00-134/04.02.2020г., с която назначава комисия, която да извърши оглед на място
на 11.02.2020г. и да установи състоянието на обектите „Казармата на 13-ти Рилски пехотен
полк“, „Полковата църква /параклис/ и Чешма – паметник на загиналите във
войните 1912-13г., 1915-18г. в района на поделение 44330 –
недвижима културна ценност, като прецени обема и съдържанието на необходимите
ремонтни и консервационно- реставрационни работи съгласно чл.73, ал.2 от ЗКН. В състава
на комисията освен главния архитект на общината, са включени регионален инспектор в ГД
„Инспекторат за опазване на културното наследство“, специалист в НИНКН,
директорът на Регионалния исторически музей, експерт АКРРДС
при областна администрация – Кюстендил, началникът на РДНСК и началникът на
отдел „Контрол по строителството“ към Община Кюстендил. Назначената комисия, въз основа на оглед на
място и проверка на документите, съставя
Констативен протокол от 11.02.2020г., в
който сочи статута на обектите като НКЦ, правата на управление, упражнявани от
областния управител, както и състоянието на сградите, както следва: „Казармата
на 13-ти Рилски пехотен полк“ – е
едноетажна сграда с идентификатор 41112.504.2061.3 със
застроена площ 2406 кв.м., изградена от полумасивна конструкция и тухлени
стени, в изключително тежко състояние с
изцяло срутен покрив, паднали ограждащи елементи и липсващи прозорци и дограма;
„Полковата църква /музей поделение
44330/“ - е едноетажна
сграда с идентификатор 41112.504.2061.12, със застроена площ
106 кв.м., изградена от масивна конструкция и тухлени стени, в тежко състояние
с рушащ се покрив и пробив във
вътрешността, в резултат на който се стичат дъждовни води. Съобразно състоянието на сградите, комисията
предлага на кмета на общината да издаде заповед по чл.73, ал.3 от ЗКН, с която
да задължи собственика да предприеме следните мерки: 1. По отношение на НКЦ „Казармата на 13-ти Рилски пехотен
полк“ - да бъде демонтирана;
собственикът на изготви за своя сметка пълно графично заснемане и
фотодокументиране на сградата, достатъчно за осъществяване на нейната
последваща реконструкция; след положително становище на Министерство на
културата, кметът на Община Кюстендил да издаде заповед за демонтиране на
сградата; последваща реконструкция да бъде извършена на база съгласуван проект
по реда на чл.84 от ЗКН и след разрешаване на строежа по реда на ЗУТ. 2. По
отношение на НКЦ
„Полковата църква /музей поделение 44330/“ - собственикът да възложи изготвяне
на подробно конструктивно обследване, архитектурно и фотозаснемане на обекта,
на база на които да възложи изготвяне на инвестиционен проект за укрепителни,
консервационно- реставрационни и ремонтни работи, като проектът бъде изготвен съгласно изискванията на
Наредба № 4 от 21.12.2016г. на МК и МРРБ за обхвата и съдържанието на
документацията за извършване на консервационно- реставрационни дейности на
недвижими културни ценности ( обн. ДВ бр.105/30.12.2016г.), авторизиран от
лице, вписано в публичния регистър на МК по чл.165 от ЗКН; собственикът да
внесе в НИНКН /Министерство на културата/ за съгласуване по реда на чл.84 от
ЗКН, изготвения проект, съдържащ графична, текстова и фотодокументация,
достатъчна за изпълнението на укрепителни, консервационно- реставрационни и ремонтни работи; последваща реконструкция
да бъди извършена на база съгласуван проект по реда на чл.84 от ЗКН и след
разрешаване на строежа по реда на ЗУТ.
Съставеният констативен протокол е подписан от членовете
на комисията и е изпратен на областния управител и на директора на НИНКН за
сведение, след което е издадена оспорената заповед. Същата е получена от областния управител на 24.02.2020г., а
жалбата е подадена чрез административния
орган на 09.03.2020г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Относно правото на собственост и
управление по отношение на ПИ с идентификатор 41112.504.2061 по КККР
на гр. Кюстендил и на процесните
сгради с идентификатори 41112.504.2061.3
и 41112.504.2061.12 по КККР на гр. Кюстендил, са събрани писмени доказателствени средства, от които се
установява следното: за ПИ и сградите в него, вкл. за процесните сгради, е издаден Акт № 1225 от 13.12.2010г. за
публична държавна собственост, видно от който права на управление са
предоставени на Министерство на отбраната на основание Нотариален
акт № 138, том ІV, рег. № 2134, дело 716 от 09.10.1929г. С решение № 278 от 05.05.2011г. на
Министерския съвет на РБ, на основание чл.6, ал.1 от ЗДСоб., за имот – частна държавна собственост е
обявен имот, намиращ се в
гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 3 с идентификатор 41112.504.2061 по КККР
на гр. Кюстендил, с площ от 39 077 кв.м., застроен с 12 сграда с обща
застроена площ 4144 кв.м., описани в Акт № 1225 от 13.12.2010г. за публична държавна собственост /
вж. б. „з“ от решението/, т.е. имота, в който са процесните сгради. Съобразно
решението на МС и документите, изпратени с писмо рег. № 03-00-527/14.06.2011г.
на Министерство на отбраната, областният управител на област Кюстендил издава Акт № 1276 от 30.06.2011г. за частна държавна
собственост за имот с идентификатор 41112.504.2061
по КККР на гр. Кюстендил и сградите в него. Следва производство по реда на
чл.17, ал.2 от ЗДСоб., инициирано с писмо изх. № 04-14-13/20.03.201г. на
областния управител, с което е поискал от министъра на отбраната да му бъде
предоставен за управление ПИ и сградите в него поради това, че нуждата от този имот е отпаднала. По искането е постъпило
положително становище от министъра
на отбраната с писмо вх. № 04-14-13/22.03.2012г. , след което е издадена заповед № 85/10.04.2012г., с която на осн.
чл.17, ал.2 от ЗДСоб., областният управител отнема правото на управление на
Министерство на отбраната на ПИ с идентификатор 41112.504.2061 по КККР
на гр. Кюстендил и построените в него сгради – 12 на брой, актувани с Акт № 1276 от
30.06.2011г. за частна държавна собственост. Върху последния е налице
отбелязване, че въз основа на заповед №
85/10.04.2012г. на областния управител,
имотите се управляват от последния на осн. чл.18, ал.1 от ЗДСоб. Предаването на
имота от МО на областния управител на област Кюстендил е извършено на
25.04.2012г. , като е съставен Протокол за фактическо предаване от 25.04.2012г.
По делото са налице данни за проведена
кореспонденция между кмета на община Кюстендил, областния управител и НИПК
/сега НИНКН/ относно статута на процесните
обекти съгласно ЗКН. Същата датира от 2012г., като видно от писмо на областния
управител рег. № 08-00-20/27.07.2012г. изпратено до МК и НИНКН,
кметът на община Кюстендил е
издал заповед № РД-00-586/17.05.2012г., с която на осн. чл.196, ал.1 от ЗУТ е
назначена комисия за освидетелстване на сградите в ПИ 41112.504.2061 по КК,
която е установила, че „Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк“ и
„Полковата църква /музей поделение 44330/“ са в лошо физическо състояние и че е необходимо извършване на текущ ремонт на
покривната конструкция на „Полковата
църква /музей поделение 44330/“, съотв. премахване на „Казармата на 13-ти
Рилски пехотен полк“, с оглед на което и
предвид декларирането на обектите като НКЦ с местно значение, е поискано предприемане
на предписаните действия от МК и НИНКН. С писмо от 15.08.2012г., директорът на
НИНКН уведомява областния управител, че в ПИ 41112.504.2061 няма обекти със статут на недвижима културна
ценност. Следва ново писмо на областния управител с изх. № 33-00-4/12.02.2014г.
до НИНКН с искане за формиране на комисия, която да идентифицира НКЦ, находящи
се на територията на бившите военни поделения в гр. Кюстендил, в отговор на което
е изпратено писмо изх. №
0600-28/05.03.2014г. на директора на НИНКН. В същото е посочено, че на
територията на бившето военно поделение, статут на недвижими културни ценности съгласно
чл.59, ал.4 от ЗКН, § 10, ал.1 и § 12,
ал.1 от ПЗР на ЗКН, притежават Казармата на 13-и Рилски пехотен полк, кв.229 и Полковата
църква / музей на под.44330/, кв.229 в гр. Кюстендил, които са декларирани с писмо № 142 от 13.01.1988г. на НИПК / сега
НИНКН/ като исторически паметници на културата
и обявени в ДВ бр. 25 от 1998г.
като исторически паметници на културата с категория „местно значение“, а
ансамбълът от „Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк“, „Полковата църква
/параклис/“ и „Чешма – паметник на загиналите във войните 1912-13г., 1915-18г.
в района на поделение 44330, гр. Кюстендил“, е деклариран с писмо № 4132 от
14.08.1996г. на НИПК като групов исторически паметник на културата.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе
писмени доказателствени средства.
С оглед установените обстоятелства, съдът
счита оспорването за допустимо. Процесната заповед е административен акт по чл.73,
ал. 3 от ЗКН, а адресат на разпоредените с нея задължения е Областна
администрация – Кюстендил, която е
териториална администрация на изпълнителна власт по чл.38, ал.2, т.1 от
ЗА със статут на юридическо лице, представлявана от областния управител
съгласно чл.57, ал.3 от ЗА. Оспорването е извършено в срока по чл.149, ал.1 от АПК
във вр. с чл.73, ал.3 от ЗКН.
Разгледано по същество, оспорването
е неоснователно.
Съдът, след преценка на доводите и
възраженията на страните, както и в резултат на извършена служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК и съобразно
критериите по чл.146 от АПК, констатира,
че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден в писмена форма, при
спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е
законосъобразна. Съображенията са следите:
Оспорената
заповед е издадена от орган с материална и териториална компетентност – кметът
на община Кюстендил. Горното следва от анализа на събраните доказателства и на относимата правна
уредба по чл.73, ал.3 вр. с чл.17, ал.1 от ЗКН. Предмет на процесния административен акт, респ. на разпоредените с него задължения, са сгради, декларирани
с писмо № 142 от 13.01.1988г. на НИПК като исторически паметници на културата и обявени
в ДВ бр. 25 от 1998г. като исторически паметници на културата с категория
„местно значение“, които по правилото на §10,ал.1 от ПЗР на ЗКН имат статут на недвижими
културни ценности по см. на чл.9, вр. с чл.7, ал.1 от ЗКН. Визираното
обстоятелство е надлежно доказано от събраните по делото доказателствени
средства и не е спорно между страните. Сградите са на територията на община
Кюстендил, а правомощията на издателя на акта са изрично регламентирани в чл.73,
ал.3 от ЗКН.
Заповедта
е издадена в предписаната от
закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. В
съдържанието на същата е посочен издателя, формирани са фактически и правни
основания, както и разпоредителната част,
в която е обективирана волята на органа, съответстваща на правомощията му по
чл.73, ал.3 от ЗКН. Като част от мотивите на заповедта е приобщен Констативния протокол от 11.02.2019г.
Административното производство,
приключило с постановяване на оспорения административен акт, е проведено при спазване на процесуалните правила по чл.73, ал.1 вр. с
чл.72 от ЗКН. Съвкупната преценката на визираните
разпоредби сочи на изводи, че при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима
културна ценност от увреждане или
разрушаване, е задължително провеждането
на процедура по чл.72 от ЗКН. В случая,
такава е започнала служебно от кмета на Община Кюстендил в изпълнение на указанията
на Окръжна прокуратура – Кюстендил
в писмо вх. № 11-02-143/04.10.2019г., като същият е
поискал съдействие от ГД „Инспекторат за
опазване на културното наследство“ при Министерство
на културата, изразяващо се в даване на указание за аварийно-временно укрепване
на сградите със статут на НКЦ. Сформираният
в съответствие с изискванията на
чл.72, ал.2 от ЗКН екип, включващ регионален инспектор в ГД „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ и главния архитект на Община Кюстендил, е изпълнил надлежно
задълженията, предвидени в чл.72, ал.3
от ЗКН, като видно от съставения КП от
05.12.2019г., при извършената проверка на място и по документи е установено за двете сгради, че са в тежко
състояние с изцяло срутен или рушащ се покрив, пробиви във вътрешността,
паднали ограждащи елементи и липсващи прозорци и дограма. Въз основа на горните констатации, е указана
необходимостта от извършване на ремонтни и
консервационно- реставрационни работи, в каквато връзка са
дадени препоръки на кмета на община Кюстендил да назначи комисия на осн. чл.73,
ал.1 от ЗКН. Проведен е и вторият етап
от процедурата, като със заповед на
кмета на общината е назначена комисия в състав от специалисти според
правилата на чл.73, ал.1 от ЗКН. Последната е извършила предвидените в ал.2 на
чл.73 от ЗКН дейности, които са обективирани в съставения Констативен протокол
от 11.02.2019г., съдържащ подробно описание на НКЦ според данните за тяхната
идентификация и регистрация, за собствеността и управлението им, описание на
фактическото им състояние и на необходимите ремонтни и
консервационно- реставрационни работи. Видно от КП,
комисията предлага на кмета на общината да издаде заповед по чл.73, ал.3 от
ЗКН, с която да задължи собственика да предприеме следните мерки: по отношение
на НКЦ „Казармата на 13-ти Рилски пехотен
полк“ - да бъде демонтирана при положително становище на Министерство на
културата, а след пълно графично заснемане и фотодокументиране на сградата, на
база съгласуван проект по реда на чл.84
от ЗКН и след разрешаване на строежа по реда на ЗУТ – да бъде осъществена
последваща реконструкция; по отношение на НКЦ „Полковата църква /музей
поделение 44330/“ - да се извършат
укрепителни, консервационно-реставрационни
и ремонтни работи въз основа на подробно конструктивно обследване,
архитектурно и фотозаснемане на обекта, както и на изготвен инвестиционен проект, а
впоследствие и реконструкция на база съгласуван проект по реда на чл.84 от
ЗКН и след разрешаване на строежа по реда на ЗУТ. От изложеното следва, че
административното производство е
проведено при спазване на законовите изисквания.
Оспорената
заповед е и материалноправно законосъобразна. По правилото на чл.73, ал.3 от
ЗКН, съставляващ правно основание за издаване на административния акт, кметът на общината издава заповед, с която
задължава лицата по чл.71, ал.1 от ЗКН за тяхна сметка да извършат в определен
срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни
дейности за опазване на НКЦ. Следва, че
адресати на задълженията за осъществяване на визираните дейности, респ. на
заповедта на органа, са собствениците, концесионерите или ползвателите на
недвижимата културна ценност. Основният
спор по делото е относно субекта на задълженията по чл.73, ал.3 от ЗКН, респ. дали
Областна администрация – Кюстендил е задължен субект. Отговорът на съда по
спорния въпрос е положителен, а обратната теза на жалбоподателя е
неоснователна.
Както се посочи, в случая, с оспорената
заповед, органът е задължил да извърши
описаните действия по отношение на процесните сгради, Областна
администрация – Кюстендил. Съдът счита, че последната е надлежен субект на задълженията по чл.73,
ал.3 от ЗКН поради следното:
Съгласно
чл. 38, ал.2, т.1 и чл. 57, ал.2 от Закона за администрацията, областната
администрация е териториална администрация на
изпълнителната власт и юридическо лице на бюджетна издръжка, а съгласно чл.14, ал.3
от ЗДСоб., управлението
върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на
ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и
поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. От друга страна, областната администрация подпомага областния управител, който я
ръководи и представлява / арг.чл.57, ал.1 и ал.3 от ЗА/. Последният, като едноличен орган
на изпълнителната власт в областта, осъществява държавното управление по места
като според чл.18, ал.1 от ЗДСоб., имотите - държавна
собственост, които не са предоставени за управление по съответния ред, се
управляват от областния управител по местонахождението им. Процесните обекти принадлежат към визираната категория имоти – частна държавна
собственост. За същите е издаден Акт
№ 1276 от 30.06.2011г. за частна
държавна собственост. Предмет на
удостовереното с него право на собственост на държавата е имот с
идентификатор 41112.504.2061
по КККР на гр. Кюстендил и сградите в него. Имотът не е предоставен за управление на
ведомства или юридически лица по реда на глава втора от ЗДСоб., а обратното –
по искане на областния управител на
област Кюстендил е инициирано производство по чл.17, ал.2 от ЗДСоб. и с негова заповед № 85/10.04.2012г. се отнема
правото на управление на Министерство на отбраната върху ПИ и построените в
него 12 на брой сгради, вкл. сградите по
оспорената заповед. Статутът им на НКЦ позволява да бъдат публична
или частна държавна собственост, според специалните
разпоредби на чл. 2а, ал. 3 вр. с чл.2, ал.3 от ЗКН, както основателно сочи министърът
на културата в представеното писмено становище по делото. Изводите от анализа на представените документи и относимите
правни норми са, че процесните сгради със статут на НКЦ с местно значение, са
частна държавна собственост, управлението
върху които се осъществява от областната администрация, представлявана
от областния управител и включва правото на владение и ползване, както и
задължението за поддържане на имотите от името на държавата. От горното следва, че Областна администрация – Кюстендил е от кръга на задължените субекти по чл.71,
ал.1 от ЗКН и е надлежен адресат на оспорената заповед по чл.73, ал.3 от ЗКН.
С
оглед на изложеното, за неоснователна
се счита тезата на оспорващия, че министърът на културата упражнява правото на
собственост върху процесните НКЦ и че е негово задължението да ги
поддържа, респ. при необходимост
да
предприема укрепителни,
консервационно-реставрационни и ремонтни
работи. Не е спорно, че сградите по заповедта не фигурират в регистър-опис с предоставени
права на управление на МК и че не се водят в баланса на ведомството. Цитираното
от жалбоподателя правило на чл.14, ал.1, т.14 от ЗКН е общо и не изключва възможността правата и
задълженията на държавата като собственик на НКЦ да се упражняват от други ведомства или
юридически лица на бюджетна издръжка, както е предвидено в цитираните по-горе
разпоредби на ЗДСоб. и на ЗКН.
От друга страна, съдът констатира спазване правилата на закона и относно разпоредителната част на заповедта. Според изискванията на чл.73, ал.1 от ЗКН, тя е издадена въз основа на констативния протокол на комисията и в съответствие с данните в същия относно състоянието на процесните НКЦ и необходимите дейности, които следва да се предприемат. Видно е, че органът изцяло е възприел констатациите и указанията на помощния орган и ги е възпроизвел при формулиране на предписаните задължения, насочени към съхранението, укрепването и реконструкцията на недвижимите културни ценности. Ясна е разпоредителната част на заповедта с предписаните дейности, реда и последователността за осъществяването им, а именно: демонтиране и последваща реконструкция по отношение на НКЦ „Казармата на 13-ти Рилски пехотен полк“, съотв. укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи, а впоследствие и реконструкция - по отношение на НКЦ „Полковата църква /музей поделение 44330/“. Изрично органът е визирал необходимостта от проектиране с оглед вида и обема на дължимите дейности, препращайки към правилата на ЗУТ, като е определен срок и за чия сметка следва да бъдат осъществени същите.
По
горните съображения, съдът счита оспорената заповед за постановена в
съответствие с материалния закон, както и с целите по чл.3 от ЗКН за създаване на условия за
опазване и закрила на културното наследство. Предявената жалба е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода по делото, разноски на
жалбоподателя не се следват, а на осн. чл.143, ал.3 от АПК, Областна
администрация - Кюстендил дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на Община Кюстендил и на министъра на културата в размер по 100,00лв., определени по правилото
на чл. 37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
с жалбата на Областният управител на област
Кюстендил с адрес - гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 44, против Заповед № РД-00-221/20.02.2020г., издадена от кмета на Община Кюстендил.
ОСЪЖДА Областна администрация - Кюстендил с адрес - гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 44, да
заплати на Община Кюстендил с адрес -
гр. Кюстендил, площад „Велбъжд“ № 1, деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв.
ОСЪЖДА Областна администрация - Кюстендил с адрес - гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 44, да заплати на Министерство на културата с адрес – гр. София, бул. „Ал.
Стамболийски“ № 17, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: