Решение по дело №4642/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 25.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 12.09.2019 г., в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4642 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 24.10.2018 г. от ”Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Васил Левски”№114 етаж Мецанин п.к.1527,чрез юк.Д.А.,против Б.С.Р. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** иск с правно основание иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че на 08.09.2015 г. бил подписан договор за кредит №301272 между ”Фератум България”ЕООД /като кредитор/ и ответника/като длъжник/.Договорът бил сключен чрез средства за комуникация от разстояние/имейл, уебсайт/ във формата на електронен документ при следните параметри : сума на кредита-800 лв.,печалба на кредитора-40.24 лв.,срок на кредита-60 дни.Длъжникът бил предложил обезпечение,предоставено от ”Фератум Банк”ЕООД.В тази връзка бил сключил договор за гаранция №301272/08.09.2015 г. с ”Фератум Банк”ЕООД,по който договор бил дължал такса в размер на 180.70 лв..

Длъжникът не бил върнал кредита,при което кредиторът бил поискал изпълнение от гаранта.Който бил погасил задължението и бил встъпил в правата на кредитора.

На 01.12.2017 г. бил сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити/цесия/ между ”Фератум Банк”ЕООД и ищеца,по силата на който вземането против ответника било прехвърлено на ищеца.

По договора,ответникът бил дължал 636,10 лв. главница,14,14 лв. договорна лихва от 08.10.2015 г. до 07.11.2015 г.,180,70 лв. такса гаранция и 26,90 лв. мораторна лихва върху главницата от 08.11.2015 г. до 17.05.2018 г..

За задълженията на ответника,ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №2352/2018 г. на ВРС била издадена заповед за изпълнение, която не била връчена на ответника поради неоткриването му.Което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се/предвид оттегляне на иск/ да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца част от сумите по заповедта за изпълнение : 636,10 лв. главница;14,14 лв. договорна лихва от 08.10.2015 г. до 07.11.2015 г.;180,70 лв. такса гаранция;законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до изплащането на главницата.

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника адв.М.Д. *** е постъпил отговор,с който се оспорва иска,като неоснователен и недоказан:

Към исковата молба не били приложени доказателства за извършено уведомяване за цесията именно от цедента/стария кредитор/.

Договорът/за кредит/ бил недействителен поради неспазване на императивните изисквания на чл.чл.10 и 11 от ЗПК,както и поради наличие на неравноправни клаузи, съгласно Директива 93/13/ЕИО и гл.6 от ЗЗП.Договорът бил бланков и не бил предмет на предварително договаряне между страните.Всички параметри в него били предварително зададени от кредитора и кредитополучателят нямал възможност да влияе върху съдържанието му.Което го поставяло в неравноправно положение.Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК,Общите условия били неразделна част от договора и всяка страница се подписвала от страните по него. Представените ОУ не съдържали подписи на страните.

Не били представени и валидни по смисъла на Закона електронни документи.Представените не носели подпис на ответника.В този смисъл оспорва наличието на договор и превеждане на сумата.

На основание чл.226 ал.2 изр.1 от ГПК,по делото е било конституирано трето подпомагащо ищеца лице-”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4,което не е ангажирало становище.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2018 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 636,10 лв. главница,дължима по договор за кредит №301272/08.09.2015 г.,сключен с ”Фератум Банк”ЕООД,вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 01.12.2017 г.;180,70 лв. гаранция по кредитната сделка;26,90 лв. мораторна лихва от 08.11.2015 г. до 17.05.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 31.05.2018 г. до изплащането на главницата;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Исканата заповед/№1482/ е била издадена на 30.05.2018 г..Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 03.10.2018 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №2352/2018 г. по описа на ВРС.

Видно от представеното ”извлечение”/стр.7/,на 09.08.2015 г. ответникът е заявил кредит в размер на 800 лв.,за срок от 60 дни и с лихва 40,24 лв.,от IP адрес 213.231.145.111,който кредит бил преведен на ответника чрез Изипей на същата дата.

Видно от представените договор за придобиване /покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити/ от 01.12.2017 г. и извлечение /стр.стр.13-20/,ищецът е придобил от малтийската банка ”Фератум Банк” вземания против ответника за 636,10 лв. главница,14,14 лв. договорна лихва и 180,70 лв. договорна гаранция.

Към исковата молба е приложено и уведомление от ищеца до ответника за цесията.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е неоснователен.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че претенцията на ищеца почива на неизпълнение по договори за кредит и за гаранция,вземанията по които са му били цедирани.

Ищецът е следвало да ангажира доказателства за наличието на договор за кредит,вкл. за усвояването на кредита,просрочието на вноски и неизпълнението,в рамките на заявеното.Както и за валидното цедиране на правата на кредитора по договора.

На следващо място-за наличието на договор за гаранция и за изпълнение вместо ответника по силата на договора.

Съдът е посочил и че ищецът е ангажирал годни писмени доказателства само за наличието на договор за цесия.

Нужното за уважаването на претенцията на ищеца доказване не е проведено и претенцията се разглежда като неоснователна.

В този смисъл е основателно още първото възражение на особения представител на ответника за недоказаност на постигането на съгласие,отпускането и усвояването на кредита.

Нарушени са материалноправни разпоредби на ЗПФУР за сключване на договор за кредит от разстояние,като в случая не е удостоверено чрез надлежни доказателства авторството на лицето за направено електронно изявление чрез електронен подпис.Представените в тази връзка доказателства на хартиен носител са неподписани,изхождат от ищеца и не са в състояние да създадат вероятност на възникване на твърдяното облигационно отношение.

Съгласно чл.10 от ЗПК,договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.ЗПФУР допуска сключването на договор от разстояние,като волята на страните следва да се установи с технически или електронни записи,каквито по делото липсват.

Съгласно чл.чл.2 и 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис,електронно изявление е словесно изявление,представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,разчитане и визуално представяне на информацията.Електронен документ е електронно изявление,записано върху магнитен,оптичен или друг носител,който дава възможност да бъде възпроизвеждано.Писмената форма се смята за спазена,ако е съставен електронен документ,към който е добавен квалифициран електронен подпис.Такъв по делото не е представен.

Съответно,Съдът приема,че в случая ищецът не е доказал по безспорен начин наличието на облигационна връзка с ответника по договор за заем,както и наличието на уговорки за заплащане на лихви и такси по такъв.

В този смисъл е решение №225/15.07.2019 г. по гр. дело №329/2019 г. на ВОС.

По горните съображения,Съдът намира,че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Васил Левски”№114 етаж Мецанин п.к.1527,против Б.С.Р. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** иск с правно основание иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответникът,че дължи на ищеца част от сумите по издадената по ч.гр. дело №2352/2018 г. на ВРС заповед за изпълнение №1482/30.05.2018 г.,а именно : 636,10 лв. главница,дължима по договор за кредит №301272/08.09.2015 г.,сключен с ”Фератум Банк”ЕООД,вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.12.2017 г.; 14,14 лв. договорна лихва от 08.10.2015 г. до 07.11.2015 г.;180,70 лв. гаранция по кредитната сделка;законната лихва върху главницата,считано от 31.05.2018 г. до изплащането на главницата,като неоснователен и недоказан.

 

 

Решението е постановено при участието на трето лице ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4,,като помагач на ищеца .

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :