Решение по дело №179/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.419, ал.1 с.к. и е образувано по частна жалба на Й. М. К. от гр.Б. насочена против Разпореждане № 4531/06.08.2009 г., постановено по гр.д. № 1922/2009 г. по описа на Районен съд Б..

В жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при нарушение на съдопоризводствените правила и за необоснованост, и се иска отмяната му.

Не се ангажират нови доказателства пред настоящата инстанция.

Заявителят по заповедното производство не е взел становище по частната жалба.

Благоевградският окръжен в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – заявителя по заповедното производство в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е било образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от „У. А. Л.”Е., гр.С. против длъжника Й.М. К. от гр.Б. за парично вземане в размер на 3 701,04 лв., представляващи вземане, произтичащо от запис на заповед, издадена в полза на заявителя от длъжника на 07.04.2006 г., както и сторени по делото разноски.

Същата е била приложена към заявлението в оригинал.

Като преценил данните по образуваното пред него дело, с атакуваното разпореждане районният съд разпоредил издаването на исканите със заявлението заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за исканите парични суми.

След връчване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения изп.лист изп.дело при ЧСИ № 780 с район на действие СГСна 18.09.2009 г., на 24.09.2009 г. жалбоподателят депозирал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, както и частна жалба срещу разпореждането за издаването й.

В последната се поддържа нередовност на документа, въз основа на който е издадена заповедта – процесния запис на заповед, т.к. същият не съдържал изискуемите се от чл.535 ТЗ реквизити, а освен това бил и неавтентичен.

В тази насока са формулирани и доказателствени искания за допускане на графологична експертиза.

Решаващият състав намира, че последните не могат да бъдат разглеждани и допускани в производството по чл.275 и сл ГПК.

От друга страна нормата на чл.418 ГПК е установила задължение за съда да се увери в редовността само от външна страна на документите, посочени в чл.417 ГПК, както и дали същите удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретният казус и доколкото е видно от представения документ – запис на заповед, че е подписан, то следва да се приеме, че той е редовен от външна страна и възраженията на жалбоподателя в насока, че не е автентичен, не могат да се преценяват от районния съд, вкл. и от въззивния такъв, в хода на производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, както и при въззивната проверка по реда на чл.419 ГПК.

Последната се ограничава до извършване на проверка на правилността на действията на районния съд в рамките, установени от нормата на чл.418 ГПК.

На самостоятелно основание настоящатия състав счита, че записът на заповед е редовен от външна страна и т.к. същият съдържа всички реквизити, установени от нормата на чл.535 ТЗ.

В този смисъл и във възраженията си в обратната насока самия жалбоподател не сочи, кой точно от установените в цитираната норма в общо седем точни реквизити на документа липсва, както и в какво точно се изразява непълнотата на съдържанието на същия документ.

И т.к. плащането в него е уговорено да стане на падеж на конкретно посочена дата – 01.06.2009 г., а към момента на предявяване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение тя вече е била изтекла, то се налагаи извода, че записът на заповед в случая удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, посочен като издадел на същата.

И предвид че като лице, на което или на заповед на което следва да се плати е посочено дружеството праводател на заявителя по заповедното производство /така служебно справка на ТР на АП/, то възарженията за неопределеност на лицето, на което следва да се плати, също се явяват правнонесъстоятелни.

По изложените съобаржения жалбата на Й. К. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и посочените основания, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4531/06.08.2009 г., постановено по гр.д. № 1922/2009 г. по описа на Районен съд Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: