РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Велико Търново, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500440 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.03.2022 година, постановено по гр. дело № 1902 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2021 година, предявените от "Е.П.П.“-АД, гр. Варна, против
Ю. Д. И. искове да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 666,78 лв., цена
на електричество, доставено в гр. Г.Оряховица, ул. „..“ № 4, за периода 23.02.2021 година –
19.04.2021 година, и сумата от 18,72 лв., мораторна лихва върху вземането за цена,
начислено за времето от фактуриране на електричеството до 20.08.2021 година, са
отхвърлени като неоснователен. В позна на пълномощника на ответника е присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. от Закона за адвокатурата.
Решението е обжалвано от "Е.П.П.“-АД, гр. Варна, с искане за отмяната му и
постановяване на ново, уважаващо исковете с присъждане на разноски за две инстанции.
Позовава се на противоречие на атакуваното решение с материалния закон.
Ответникът по жалбата - Ю. Д. И. - излага доводи за безпорочност на
решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 98а
1
от Закона за енергетиката.
Ищцовата страна - "Е.П.П.“-АД, гр. Варна - излага в исковата си молба, че
ответникът е потребител на електрическа енергия в гр. Г.Оряховица, ул. „..“ № .. и за
периода 23.02.2021 година – 19.04.2021 година не е заплатил доставеното електричество. По
реда на настоящото производство претендира стойността му в размер на сумата от 666,78
лв., законна лихва върху вземането и сумата от 18,72 лв., мораторна лихва за времето от
фактуриране на доставката до 20.08.2021 година
Ответната страна - Ю. Д. И. - оспорва исковете с възражение да е страна по
доставно отношение с ищеца от 19.04.2021 година насетне. За исковия период, предхождащ
посочената дата, не дължи нищо.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата
обстановка и правните изводи, изложени в мотивите на първоинстанционното решение, като
по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Доводите на жалбоподателя са неоснователни.
По изричните му твърдения, преповторени в молбата му по чл. 129, ал. 2 от
ГПК от 21.10.2021 година, исковите суми се търсят въз основа на договор с ответника.
Документите по делото еднозначно сочат, че договорна връзка между страните има, но тя
датира от 19.04.2021 година. Затова и липсва възможност цената на доставена по-рано
енергия да се търси от ответника.
Обстоятелството, че ответникът е призован към наследяване на починалия
през 2018 година Д. П., видно от приложеното удостоверение за наследници, и че вероятно е
живял в имота на в гр. Г.Оряховица, ул. „..“ № ., консумирайки спорното количество
електроенергия, не влияе на изхода на спора, защото исковете са предявени на основание
договор за доставка. Правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК изключва възможността съдът да
признае спорното право на факти, различни от посочените в исковата молба.
За ищеца е на разположение да търси исковата сума било по правилата на
наследяването между първоначалния потребител и ответника, било по тези на
неоснователното обогатяване. Практическият смисъл на такъв подход е разликата на
фактическите състави, пораждащи вземането на доставчика-ищец, и гарантиране правото на
защита на ответника против всеки от тези състави.
Ако претенциите са основани на наследяване по закон, освен доставката на
електричество, във фактическия състав на ищцовото вземане ще се включват още приемане
на наследството на починалия от страна на ответника. Страните биха могли да спорят има
ли приемане или отказ от наследство, актът на приемане не е ли недействителен, защото
например следва по-ранен отказ, както и ред други параметри на наследственото
правоприемство.
Ако ответникът не е приел наследството на починалия Д. П., ищецът би могъл
да търси вземането по правилата на неоснователното обогатяване като твърди и докаже
2
реално консумиране на електричество от ответника – чл. 59 от ЗЗД. В такъв процес
доставката не е достатъчна за уважаване на иска, защото е от значение кое лице се е
обогатило и дали това обогатяване е причинило обедняване на ищеца.
Изброените алтернативи илюстрират защо исковете, основани на договор
между страните не могат да бъдат уважени. Като неоснователни, подлежат на отхвърляне.
Изцяло неоснователен, като развит в директно противоречие със закона, е
доводът, че придобИ.ето на вещно право върху недвижим имот създава доставно отношение
с ищеца. Законът за енергетиката изисква воля и съгласие като факти, от които такова
отношение може да възникне - чл. 95 и сл. от Закона за енергетиката.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има
право на разноски, по делото доказани като сума от 300 лв. – заплатено от страната
адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят с настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 16.03.2022 година, постановено по
гр. дело № 1902 по описа на Горнооряховски районен съд за 2021 година.
Осъжда "Е.П.П.“-АД, гр. Варна да заплати на Ю. Д. И., ЕГН: ********** от гр. Горна
Оряховица, ул. ".." № . , ЕГН: **********, сумата от 300 (триста лева) лв., разноски за
второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3