Определение по дело №584/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1064
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20202100500584
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер ІV-1064               Година 2020, 13 април                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                      четвърти въззивен граждански състав

на тринадесети април                                                  година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело № 584 по описа за 2020 година

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.274, вр.чл.248 ГПК и е образувано е по частната жалба на адв.Стефан Стефанов - в качеството му на пълномощник на Етажната собственост в сграда, находяща се в УПИ IV от кв.47, имот 2413 по плана на гр.Бургас, к-с „Лазур", ул. "Адам Мицкевич" № 5, против Определение № 10689/12.12.2019 г. постановено по гр. д. № 684/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца Етажната собственост в сграда, находяща се в гр.Бургас, к-с „Лазур", ул. "Адам Мицкевич" № 5, за изменение на решение № 2797/31.10.2019 г. по гр.д.684/2019 г. на БРС в частта на разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедно производство в размер на 300 лв. или общо разноски по делото от 650 лв.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. По-конкретно се твърди, че съгласно т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Твърди се, че доколкото съгласно чл.7, ал.7, вр.ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при претендирана от Етажната собственост сума в размер на 1020 лв, дължимото минимално възнаграждение за заповедното производство е 300 лв, тъй като съгласно т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не може да намали адвокатското възнаграждение под предвидения в Наредба №1/ 09.07.2004 г. минимален размер. Претендира се съдът да вземе предвид и един от основните принципи в гражданския процес - за социална справедливост и фактите по делото като съобрази наличието на нотариална покана отправена до ответното дружество, с която му е бил даден разумен срок за заплащане на дължимото, както и направеното от ответника плащане едва на 31.05.2019 г. – след повече от 7 месеца, поради което ответникът следва да понесе всички неблагоприятни последици от своето поведение.

Претендира се отмяна на обжалваното определение, изменяване на Решение № 2797 от 31.10.2019 г. по гр.д.684/2019 г. на Бургаски районен съд в частта за разноските, и присъждане на частния жалбоподател вместо присъдените от БРС 150 лв, пълният размер от 300 лв за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съответно да присъждане на ищеца разноски за двете производства в общ размер от 650 лв.

В законовия срок против частната жалба е подаден отговор от ответника по нея и по гр.д.684/2019 г. на БРС, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

 

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С решение № 2797/31.10.2019 г. БРС е отхвърлил иска на частния жалбоподател Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.„Адам Мицкевич“ № 5, вх.А и вх.Б, против “ОФИШЪЛ БЪЛГЕРИАН ПРОПЪРТИС“ ЕООД гр.Бургас с ЕИК *********, за установяване дьлжимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4528/03.12.2018 г. по ч.гр.д.8901/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 1 020 лв - главница, представляваща суми за поддръжка на общите части в ЕС на сграда в гр. Бургас, жк. Лазур, ул. „Адам Мицкевич“ 5, вх.А и вх.Б за апартамент *, ет.*, вх.*и за поддръжка на гаражно паркомясто *, която сума е сбор от следните суми: 438 лв за поддръжка на общите части за 2017 г., 438 лв за поддръжка на общите части за 2018 г., 72 лв за поддръжка на гаражно паркомясто * за 2017 г. и 72 лв за поддръжка на гаражно паркомясто * за 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 020 лв, начиная от 29.11.2018 г., поради плащане в хода на производството, и “ОФИШЪЛ БЪЛГЕРИАН ПРОПЪРТИС“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцовата Етажна собственост, сумата от 500 лв за направените по делото разноски, от които 175 лв по ч.гр.д.8901/2018 г. и 325 лв. по гр.д.684/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

По повод постъпила частна жалба от ищеца, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, и присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедното производство в пълния заплатен размер от 300 лв, вместо присъденото такова от 150 лв, или общо присъждане на разноски по делото в размер на 650 лв, първоинстнционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е отхвърлил искането за изменение на решението в частта на разноските. Съдът е изложил съображения, че присъденият размер от 300 лв за адвокатско възнаграждение в заповедното производство е прекомерен с оглед характера на производството, поради което го намалил до 150 лв, предвид възражението на ответника в тази връзка.

 

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е допустимо, тъй като правилно първоинстанционният съд е приел, че частната жалба има характера на молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, като същата е подадена в законовия срок.

По същество настоящият състав приема, че частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно разрешението, дадено с т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, направените от заявителя разноски в заповедното производство следва да бъдат присъдени в исковото производство по чл.422 ГПК при уважаване на предявения иск.

Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Съгласно ал.2, т.1 от същата наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес до 1000 лв, минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. В настоящия случай, материалният интерес е 1020 лв, съответно дължимото за заповедното производство адв.възнаграждение следва да се изчисли на база 510 лв /1/2 от 1020 лв/, съответно, по правилото на чл.7, ал.7, вр.ал.2, т.1 Наредба №1/ 09.07.2004 г. за МРАВ, възнаграждението следва да бъде в размер 300 лв.

Съгласно разрешението, дадено с т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, т.е.в настоящия случай – до размера от 300 лв. Ето защо, отказът на първоинстанционния съд за измени решението си в частта на разноските и да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 300 лв вместо вече присъдените 175 лв, е неправилен, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови исканото изменение на решението в частта на разноските.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА Определение № 10689/12.12.2019 г. постановено по гр. д. № 684/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА решение № 2797/31.10.2019 г. по гр.д.684/2019 г. на Бургаския районен съд в частта на разноските, като:

ОСЪЖДА “ОФИШЪЛ БЪЛГЕРИАН ПРОПЪРТИС“ ЕООД гр.Бургас с ЕИК *********, да заплати на Етажната собственост в сграда, находяща се в УПИ IV от кв.47, имот 2413 по плана на гр.Бургас, к-с „Лазур", ул. "Адам Мицкевич" № 5, съдебно-деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д.8901/2018 г. по описа на Бургаския районен съд в размер на още 150 лв за заплатено адвокатско възнаграждение, или общо 325 лв за заповедното производство, съответно - общо разноски по делото от 650 лв.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.