МОТИВИ

към присъда № 3/29.01.2018 год. по НОХД №692/2016 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Обвинението против подсъдимия П.И.П., ЕГН ********** e за това, че на 21.04.2013г. в гр.****по непредпазливост причинил смъртта на Т.К.Т. с ЕГН ********** от гр. Чирпан, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество кръвонасядания и отоци по главата и лицето, разкъсно-контузни рани на двете устни, кръвоносядания и отоци на меките черепни покривки, счупвания на лицевите кости, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и усложнена с вдишана в белите дробове кръв, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура–Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното производство доказателства пледира за признаване на подс.П. П. за виновен, тъй като обвинението се е доказало по несъмнен начин от  самопризнанията на подсъдимия при разпита пред съдия в хода на досъдебното производство и показанията на неговата съпруга-св.К. П.. Според публичното обвинение подс.П. П.  следва да бъде признат за виновен и наказан при балансиращи вината обстоятелства, с лишаване от свобода около средния размер на предвиденото в специалната норма наказание.

Според гражданския ищец и частен обвинител К.Т.К. подсъдимият е виновен и следва да бъде наказан, като едновременно с това поддържа гражданския  иск.

Защитата на подс.П. П.-адв.С. П. счита, че  обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като описаният в обстоятелствената част на обвинителния акт механизъм на причиняване на телесните повреди не се подкрепя от тройната съдебномедицинска експертиза. Със заключението на съдебнопсихологична експертиза, че подсъдимият е склонен да лъже, адв.С. П. обосновава и дадените от подс.П. П. обяснения при разпита му пред съдия в досъдебното производство и които в настоящото съдебно производство не поддържа.

Събраните и приобщени  доказателства са:Том 1-протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум л.4-25, докладна записка л.26, протокол за претърсване и изземване л.29-30, протокол за доброволно предаване л.33, протокол за разпит пред съдия на защитен свидетел № 1/2013г. по специалния регистър на защитените свидетели л.43-44, протоколи за разпит на свидетелите:    М.Р.Х. л.48, Д.Д.Г. – л.49, П.А.Л. л.50, Г.П.П. л.52, С.Ж.К. л.53, К.Т.К. л.54, Д.Ж.К. л.60(показанията на тези свидетели бяха прочетени по реда на чл.281 НПК и приобщени към доказателствата по делото), СМЕ на труп № 96/2013г. л.71-76, 2 бр. протоколи № 15-ІІ/08.05.2013г. и № 15-І/30.04.2013г. за извършено сравнително одорологическо изследване л.81-87, СМЕ по веществени доказателства  № 12/2013г. л. 108-111, протокол № 466/29.07.2013г. за извършена дактилоскопна експертиза л.115-118, протокол за извършена експертиза № 14/ДНК – 142 л. 120-143;Том ІІ: искания и предоставени документи по реда на НПК и ЗЕС-л.144-215,  писмо и предоставен запис от тел.112 – л.216-242, искане и удостоверение за наследници – л.243-245, докладни записки и  писма л.246-253, разписка – л.254;Том ІІІ: постановление за привличане на обвиняем л.305, протокол за разпит на обвиняем  пред съдия л.307-308, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на П.И.П. л.309, справка за съдимост на подсъдимия л.310-311,  характеристична справка л.312, протокол за разпит пред съдия на св.К.З.П. л.314-315, протокол за разпити на свидетеля В.П.Д. л.317-318(показанията на този свидетел бяха прочетени по реда на чл.281 НПК),съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 176-А/2015г. л.324 – 327,протокол за извършена експертиза № 15/ДНК – 175 л.336-343, съдебно психиатрична експертиза № 14/2016г. л.351-359, протокол за предявяване на разследване л.363-364;Том ІV: материали от НОХД №116/2016 год. по описа на ОС-Стара Загора и ВЧНД№353/2016 год. на ПАС;Том V:допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни.

**********************************************************************************

От събраните и приети по установения ред писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.И.П. е роден на *** *** и живее в същия град на ул.“****,с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен.

Подсъдимият П. П.  е осъждан по НОХД №61/2012 год. на РС-****за престъпление по чл.325,ал.2, предл.4 във вр. с ал.1 и чл.144,ал.3  от НК. По НОХД№473/2012 год. по описа на РС-****е осъден и за извършено престъпление по чл.131,ал.1,предл.3,хип.1във вр. с чл.130,ал.1 НК.

Пострадалият Т.К.Т.,ЕГН ********** живеел в гр.****в две МПС- лек автомобил м.“****“, в който съхранявал покъщнината си и се хранел и л.авт. м.Ауди 80“ с рег. №****. Двете МПС  били паркирани на ул.“****“ на поляна в края на улицата.

Пострадалият и подсъдимият П. П. се познавали и били в добри, съседски отношения. Преди години между тях е имало разправия, но този случай вече бил забравен.

На 21.04.2013 год. около 13.30 часа подс.П. П. и К.К. -негов съсед, седнали на маса в двора на подсъдимия и започнали да пият бира. Около 16.00 часа към тях се присъединили братята Г. Д. Г. и Д. Д. Г.. Компанията продължила да консумира алкохол до към 19.00 часа, когато св.Г. Г. и св.Д. Г. си тръгнали. Подс.П. П. и К. К. останали на масата, но се прибрали в салона на къщата на подсъдимия, защото се стъмнило и било застудяло. Съпругата на подс.П. П. – св.К.П. приготвила вечеря и сипала на двамата мъже да се нахранят. През цялото време подсъдимият и К. К. продължили да пият алкохол.

Около 21.00-22.00 часа И.И.П., която живеела на съпружески начала с К. К., извикала последния да се прибира и с детето им тримата се прибрали.

След като останали със съпругата си, подс.П. П. решил да отиде до постр.Т. Т. и да му поиска акумулатор, тъй като на другия ден мислел да ходи за риба със свой приятел.

Когато пристигнал до мястото, където двете МПС били паркирани, подсъдимият започнал да чука по стъклото на  микробуса „****“.

Постр.Т. Т. бил със затруднен слух и първоначално не реагирал. След около половин минута пострадалият излязъл от микробуса. Подс.П. П. на няколко пъти и на висок глас поискал от Т. Т. акумулатор, който щял да върне на другия ден. Пострадалият наругал(напсувал) подс.П. П. и се обърнал към микробуса. Подсъдимият знаел, че пострадалият притежава незаконно огнестрелно оръжие-пистолет и си помислил, че Т. Т. ще вземе оръжието и ще го използва срещу него. При тази мисъл подс.П. П. решил да „изпревари“ постр.Т. Т.. Хванал го през кръста, вдигнал го във въздуха и го хвърлил(„ударих“-според обясненията на подсъдимия) на земята, като и двамата паднали.

След като се изправили двамата мъже застанали лице в лице и тогава подс.П. П. отново хванал пострадалия(„през корема“) и го хвърлил на земята. Докато пострадалият бил на земята по гръб, подс. П. П. му нанесъл множество удари с юмруци по лицето,а с крак в областта на гърдите. След тези удари Т. Т. все пак успял да се изправи. Подсъдимият не прекратил побоя, а продължил да нанася юмручни удари по лицето на възрастния мъж. В резултат на ударите пострадалият не успял да остане на крака, изгубил равновесие и  тялото му паднало в посока микробуса, като при падането главата му се ударила в странична плоска част на акумулаторната батерия, а тялото се установило по гръб. Последвали ритници по различни части на тялото (корема, гърба, крайниците) на изпадналия в безпомощно състояние пострадал, в резултат на които тялото на Т. Т. се преобърнало по очи и останало неподвижно и безжизнено  в тази поза.

Подс.П. П. в пияното състояние, в което се намирал, се прибрал в дома си и поискал от жена си да му сложи ядене и след като се нахранил си легнал, като преди това споделил на св.К. П., че „Набихме Т.К.“. През следващите дни подсъдимият не споделял за случилото се на никого.

По делото са назначени три тройни съдебномедицински експертизи(СМЕ №176-А/2015 год. неправилно е озаглавена като комплексна, т.к. и  трите експертизи са изготвени от едни и същи вещи лица, специалисти по съдебна медицина-д-р Р. Д., д-р Т. Т. и д-р Т. С.). Въпросите, на които са дали отговор са свързани с характера на получените от пострадалия травматични увреждания, конкретната причина за смъртта на Т.К. Т. и възможността уврежданията да се получат по начин посочен от подсъдимия П. П..

От заключението на СМЕ на труп № 96/2013г.(Том 1) при огледа и аутопсията на пострадалия Т. е установено черепно-мозъчна травма – множество кръвонасядания и отоци по главата и лицето, разкъсно-контузни рани на двете устни, кръвонасядания и отоци на меките черепни покривки, счупване на лицевите кости, кръвоизлив, вдишана в белите дробове кръв, отток на мозъка и белите дробове, счупване на гръбначен стълб на ниво пети/шести шиен прешлен с прекъсване на гръбначния мозък, кръвонасядане на шията и счупване на рогчетата на подезичната кост и гръкляна, счупване на ребра двустранно и контузия на левия бял дроб, кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек, кръвонасядане на дясната гривнева става и лявата предмишница.

Съгласно назначената в хода на досъдебното производство допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза(Том 5-№256-А/2016 год.) установената при аутопсията черепномозъчна травма, изразяваща се в множество кръвонасядания и отоци по главата и лицето, разкъсноконтузни рани на двете устни, кръвонасядания и отоци на меките черепни покривки, счупвания на лицевите кости, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и усложнена с вдишана в белите дробове кръв осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота(средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК).

Счупванията на долната и горната челюст, всяко едно само по себе си представлява счупване на челюст(средна телесна повреда по см.на чл.129,ал.2 НК.

Счупването на гръбначния стълб на ниво пети/шести шиен прешлен с прекъсване на гръбначния мозък се преценя по признака постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота(тежка телесна повреда по чл.128,ал.2 НК).

Кръвонасяданията на шията и счупването на рогчетата на подезичната кост и гръкляна се преценят по признака разстройство на здравето, временно опасно за живота(средна телесна повреда по см. на чл.129,ал.2 НК).

Гръдната травма, изразяваща се в счупване на ребра в двете гръдни половини и контузията на левия бял дроб е оценена по признаците разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движенията на снагата (средна телесна повреда по см. на чл.129,ал.2 НК).

Останалите травматични увреждания - кръвонасядането на капсулата на левия бъбрек, кръвонасядането на дясната гривнена става и лявата предмишница са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда).

Непосредствената причина за смъртта на Т.К.Т., ЕГН ********** от гр. ****е вдишване на кръв в белите дробове, което е усложнение на описаната по-горе черепномозъчна травма(средна телесна повреда).

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство  съдебно- психиатрична експертиза №14/2016 год.(Т.3-л.351-л.358) на подсъдимия П.И.П.,  се установява, че последният не страда от психично заболяване, разбирал е свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си. 

В хода на съдебното следствие беше назначена съдебно-психологическа експертиза (№24). Според нейното заключение подс.П. П. е екстравертна личност, с преимуществено холеричен темперамент и предразположеност към отхвърляне на съществуващи социални правила и ограничения, който не е в състояние да се противопоставя на своите вътрешни импулси, със слаб самоконтрол и нисък праг на задръжки. Личността на подсъдимия се характеризира с реактивност, първосигналност, импулсивност, склонност към раздразнителност, с изблици на вербална и физическа агресия. Едновременно с това може да съзнава значимостта на действията и да ръководи постъпките си. В момента на извършване на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, като не са налице обективни причини от психичен характер за паметови пропуски, но е склонен към лъжа и игнориране на действителността.

При изслушване в съдебно заседание вещото лице потвърди, че при изготвяне на експертизата се е ползвала от всички материали на наказателното производство и е освидетелствала лично   подсъдимия П. П.. От психологическото изследване(а и от доказателствата по делото) е видно, че липсват данни подс.П. П. да е изпадал в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия дали с насилие, дали с тежка обида или клевета или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или е могло да настъпят тежки последици на виновния,т.е. подсъдимия П. П. не се намирал в състояние на физиологичен афект(чл.124,ал.2 НК).

Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия П. И. П. направени в хода на досъдебното производство при разпита му пред съдия на 09.04.2015 год.(л.307-л.308 ДП), в които описва конфликтната ситуация с пострадалия Т. Т.. Обстоятелствата свързани с побоя на пострадалия се потвърждават от показанията на св.К.П.-към инкриминираната дата живуща на съпружески начала с подс.П. П..

Пред настоящия съдебен състав подс.П. П. се отказа от тези обяснения с мотива, че ги е дал под натиск от полицейските органи, които цял ден принудително са го държали в полицейското управление в гр.***.   Съдът счита, че следва да се даде вяра на обясненията на подсъдимия(тогава обвиняем) от досъдебното производство, защото са дадени пред съдия, чийто подпис под протокола за разпит е гаранция за съблюдаване правата на обвиняемия, вкл.тяхното им разясняване, т.е. даването на обясненията е доброволно, без принуда, в спокойна атмосфера. И това е така, защото косвено тези обяснения(побоят на постр.Т. Т.) се потвърждават от св.К. П. дадени също пред съдия в досъдебното производство(прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 НПК), които свидетелката след прочитане им потвърди същите пред настоящия съдебен състав. За св.К. П. следва да се отбележи, че към момента на разпита и пред съдия в досъдебното производство е живеела на съпружески начала с подсъдимия, но въпреки разясняването на правата й по чл.121 НПК, същата не се ползвала от правото да откаже да бъде свидетел по делото. Пред решаващия съдебен състав се установи, че от две години св.К. П. и подс.П. П. не живеят заедно.

Защитата акцентира на разминаването на обясненията на подсъдимия дадени пред съдия и описания в обвинителния акт механизъм на причиняване на телесните повреди и заключението на вещите лица за невъзможност всички травматични увреждания да са причинени по начина посочен от подс.П. П..  Съдът не се спира на забележката на защитата за липса на свидетелски показания потвърждаващи обясненията на подсъдимия. По делото действително липсват преки доказателства в тази насока - свидетели-очевидци на побоя.

 Съдът не е съгласен със становището на защитата, че „поне тройната съдебно-медицинска експертиза“ да е посочила, че травматичните увреждания могат да бъдат получени по „този механизъм, който е описан в обвинителния акт“ или обясненията на подс.П. П..

Съдебния състав не споделя твърденията на защитата, защото от заключението на КСМЕ№176-А/2015 год. (изготвена след дадените пред съдия обяснения на подс.П. П.) вещите лица са направили извод, че травматичните увреждания на постр.Т. Т. от медицинска гледна точка не могат да се получат по „начина посочен от обвиняемия П.И.П.“(л.327 ДП). И като доразвиват отговора си, по същество  потвърждават описания в обстоятелствената част на обвинителния акт механизъм на причиняване на телесните увреждания на пострадалия. Тук е мястото да се отбележи същността на съдебните експертизи и в частност на съдебномедицинските. Заключението на експерта е установяване или проверка,  на основата на специални знания на факти, които имат доказателствено значение. Докато в показанията на свидетеля(обвиняемия)  доказателствено значение имат фактите, а не мнението на свидетеля за тях, то при експертизата доказателствено значение има извода(мнението) на вещото лице. В конкретния случай фактите, от които са направени изводите на вещите лица са констатираните обективно травматични увреждания на пострадалия, подробно описани в обстоятелствената част на експертизата.

Многобройността на травматичните увреждания, пораженията на различни телесни органи изключват описания в обясненията на подсъдимия(тогава обвиняем) механизъм и потвърждават изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт като фактическа обстановка. Съдът придаде особена тежест на заключението вещите лица, защото тяхната компетентност не беше поставена под съмнение, и трите заключения на съдебномедицински експертизи се приеха от страните(вкл.подсъдимия) без възражения,  свързани с научната обоснованост и правилност на изводите им, а в нито един момент вещите лица не са изменяли констатациите и изводите си и бяха категорични  и единодушни при изслушването им в съдебно заседание.

Изводите на вещите лица са обосновани по правилата на формалната логика на основата на анализа на информацията, получена при изследването на трупа на постр.Т. Т. и материалите на делото предоставени на вещите лица. В заключението по СМЕ на труп №96/2013 год.(Том 1- л.76 ДП) са обосновали извод, че травматичните увреждания са получени от действието на твърди тъпи предмети, без ръбове и ъгли по действащата им повърхност, каквито са юмруци и ритници. В областта на лицето част от травмите биха могли да се получат от удар със страничната плоска част на акумулаторна батерия(индиректно поясняване, че освен трупа, вещите лица са ползвали материалите от досъдебното производство – огледен протокол, фотоалбум и т.н). Още преди подсъдимият да даде обяснения пред съдия, в тази експертиза, вещите лица са единодушни в изводите, че „травмите не могат да се получат при падане от високо“-върху акумураторна батерия, седалка или стъпала или от хвърляне на земята. Следователно изводите на в.лица налагат и заключение за това, че те не са подведени от обясненията на подсъдимия за „удряне“ в земята и ограничен брой удари с ръце.

 В заключение обстоятелствената част на обвинителния акт е съобразена с изводите на вещите лица и в тази връзка са неоснователни възраженията на защитата, че обстоятелствената част(фактическата обстановка) е необоснована и неподкрепена от доказателствата по делото. Вещите лица са обосновали категорично, че субективните обяснения на подс.П. И. П. не отговарят на медицинските находки(данни) по трупа на постр.Т. Т. и останалите обективни данни(протокол за оглед, фотоалбум).

От двете заключения - по съдебно психиатрична(Том 3 – л.351-л.358) и съдебнопсихологична(л.257-л.263 с.сл.) експертизи, е видно, че подсъдимият не страда от психично заболяване и е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Като екстравертна личност и с преобладаващ холеричен темперамент П. П. е предразположен към отхвърляне на социалните правила и ограничения, като не е в състояние да се противопоставя на своите вътрешни импулси, със слаб самоконтрол и ниски задръжки. Личността на подс.П. П. се характеризира с реактивност, първосигналност и  импулсивност със склонност към раздразнителност, с изблици на вербална и физическа агресия със склонност към лъжи и игнориране на действителността. В момента на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, могъл е да съзнава значимостта на действията си и да предвиди последиците от своите действия.

Личностният профил на подсъдимия П. П.(холерик, със слаб самоконтрол и задръжки, първосигналност, импулсивност, раздразнителност, агресивност, под въздействието на алкохол) макар и косвено, категорично потвърждава изводите на съда, че той е лицето, което е  извършило престъпното деяние.

Склонността на подс.П. П. да влиза в конфликтни ситуации освен от заключението на психиатрическата експертиза се потвърждава и данните за съдебното минало на подсъдимия.

В тази връзка, не може да се подминат предишните осъждания на подсъдимия П. И. П. за извършени престъпления по чл.325,ал.2,вр.ал.1 НК; по чл.144,ал.3 НК и по чл.131,ал.1, предл.3,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 НК. Видно е, че това са деяния, при които агресията, дързостта, цинизмът и насилието са съществени съставообразуващи признаци. Предишните осъждания на подсъдимия характеризират от една страна неговата личност, а от друга, извършеното деяние по настоящото наказателно производство  напълно съответства на типичното до момента поведение на  П. П..

В потвърждение на приетата фактическа обстановка са показанията на свидетелите Р.К., Т.К. и В. Д.. И тримата са полицейски служители в РУ – ****и са работили по разкриване на извършителя на престъплението. Видно от материалите на делото деянието е извършено на 21.04.2013 год., а е разкрито след две години – април 2015 год.

Съдът не ползва техните показания по същата причина, по която не ползва и изготвените ВДС при използване на СРС(с.2 и с.3 от настоящите мотиви. Св. *** и са провели т. нар. „беседа“ с бъдещия обвиняем в полицейското управление, *******. Това действие(беседата) е проведено при вече образувано наказателно производство, подозренията за авторството на деянието след извършени оперативни мероприятия се насочили към подс.П. П.. В тази връзка и във връзка с чл.118 НПК тримата полицейски служители по принцип несъмнено могат да бъдат свидетели на общо основание, защото не участват в друго процесуално качество по настоящото наказателно производство. Направените пред тях самопризнания от страна на подсъдимия,обаче са дискредитирани и не могат да се ползват като доказателства, тъй като те възпроизвеждат информация получена от лице, което макар да не е било привлечено в качество на обвиняем, спрямо него  вече са били събрани достатъчно улики за неговата съпричастност в извършеното престъпление. Техните показания не могат да се ползват като доказателствен източник, защото изявленията на подсъдимия са получени от тях  при заобикаляне правилата на НПК и това ги прави недопустими.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

При изложената фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият П.И.П., ЕГН ********** *** по непредпазливост е причинил смъртта на Т.К.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество кръвонасядания и отоци по главата и лицето, разкъсно-контузни рани на двете устни, кръвоносядания и отоци на меките черепни покривки, счупвания на лицевите кости, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и усложнена с вдишана в белите дробове кръв, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

Описаните на с.5 телесни увреждания съдържат медико-биологичните признаци на множество и различни телесни повреди(една тежка телесна повреда по см. на чл.128,ал.2; четири средни телесни повреди по см. на чл.129,ал.2 и една лека телесна повреда по см. на чл.130,ал.1 НК).

По общите правила съставите на отделните видове телесни повреди – тежка, средна и лека,  се намират в позиция на поглъщане. В конкретния случай подсъдимият П.П. е причинил с деянието си и трите вида телесни повреди по НК(тежка, средна и лека) и би следвало деянието да се квалифицира по най-неблагоприятната за пострадалия телесна повреда, а това е тежката телесна повреда.

При престъплението по чл.124,ал.1 НК от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в причиняване на телесна повреда на пострадалия(здравето на човека е основен обект на посегателство), която на свой ред обуславя настъпването на смъртта(обект-безопасността на живота на пострадалия). От решаващо значение за правилната квалификация на този специален състав и в конкретния случай е, коя от причинените множество телесни повреди е в пряка причинна връзка с настъпилия по-тежък резултат-смъртта на пострадалия Т.К.Т..

По делото са изготвени три тройни съдебномедицински експертизи, като изводите на всички, относно пряката причина за смъртта на пострадалия Т.Т. е, че това е черепно-мозъчната травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота(средна телесна повреда), усложнена с вдишана в белите дробове кръв.

Във връзка с това съдът прие, че деянието на подс.П.И.П. следва да се квалифицира по чл.124,ал.1,предл. Второ вр. чл.129,ал.2,вр. с ал.1 от НК. Настъпилите вредни последици при това престъпление са две-непосредствена(телесната повреда) и последваща и в пряка причинна връзка от телесната повреда-смъртта на пострадалия.

От субективна страна подс.П. П. е действал с пряк умисъл при причиняване на средната телесна повреда станала причина за смъртта на пострадалия Т. Т..

Подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл по отношение на нанасянето на телесната повреда и по непредпазливост по отношение на причиняването на смъртта на пострадалата. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици(смъртта на пострадалия), но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне насочеността на умисъла – дали подсъдимият е искал да причини телесна повреда на пострадалия или неговото умъртвяване съдът обсъди конкретните обстоятелства при извършване на престъплението на 21.04.2013 год.

На първо място способът, който е използван при причиняване на вредоносния резултат. Ударите са нанесени с невъоръжени ръце и ритници,т.е. подс.П. П. не е използвал някакво допълнително средство(оръдие) при нанасяне на побоя на постр.Т. Т., освен собствените ръце и крака. Според вещите лица от СМЕ-и травматичните увреждания са получени от действие на твърди тъпи предмети с широка равна повърхност, каквито са юмруците и ритници, докато в областта на лицето част от травмите могат да се получат от удар със страничната част на акумулатор.

На второ място това е силата, броя и локализацията на нараняванията. Видно от съдебномедицинската експертиза нараняванията не са концентрирани изключително върху жизненоважни органи и по своя характер травматичните увреждания преобладаващо съдържат признаците на средна телесна повреда. Множеството травматични наранявания също сочат на намерението на подс.П. П. да нанесе побой на Т. Т., а не да го умъртви.

Последващото поведение на подсъдимия П. П.(макар да се намира извън рамките на състава на престъплението) също свидетелства за отсъствие на пряк или евентуален умисъл за убийство на пострадалия. След като нанесъл побоя на Т. Т., подсъдимият се прибрал в къщи споделил на св.К. П., че са „набили“ Т.Т.. Очевидно е, че след като спокойно се е навечерял, „похвалил се“ на съпругата си, че е набил Т. Т., подсъдимият не е съзнавал опасността за живота на пострадалия, а това означава, че не е предвиждал и възможността от настъпването на неговата смърт.

Взаимоотношенията между  подсъдимия П. П. и пострадалия Т. Т., които са били добри, двамата не са били в конфликт помежду си, конкретната причина за побоя(отказа на постр.Т. Т. да даде акумулатор на подсъдимия) свидетелстват за насоката на умисъла – побой и причиняване на телесна повреда, а не убийство.

Мотивите за извършване на престъплението също свидетелства за насоката на умисъла на подс.П. П.. Реактивността, първосигналността и  импулсивността и склонността към раздразнителност, с изблици на вербална и физическа агресия, с което се характеризира личността на подсъдимия, придружени със състоянието на обикновено алкохолно опиване, са все обстоятелства, които са били налице преди и при извършване на деянието. Отказът на пострадалия да му услужи с акумулатор е отключила агресията и при ниския праг на задръжки, подсъдимият решил да се саморазправи с Т. Т., като му нанесе побой с ръце и крака.

Макар съзнанието на подсъдимия да е обхващало умисъл за нанасяне на телесна повреда на Т. Т., многобройността на нараняванията, видимите наранявания на главата, ритниците по гърдите и гърба, безпомощното състояние, в което се намирал пострадалия при прекратяване на побоя, напредналата възраст на Т. Т.(82 години) сочи на несъзнавана непредпазливост по отношение на втория резултат – смъртта на пострадалия. Подсъдимият П. П. не е съзнавал настъпването на по тежките общественоопасни последици-смъртта на постр.Т. Т., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди при описаните наранявания, възраст и състояние, в което е изпаднал пострадалия.

 

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО

 

За извършеното престъпление по чл.124,ал.1,предл.2 във вр.чл.129,ал.2,вр.ал.1 НК, законът предвижда наказание   “лишаване от свобода” за срок от две до осем години.

При определянето на наказанието съдът се ръководеше от принципите залегнали в чл.54 от НК.

При конкретизиране размера на наказанието съдебния състав се съобрази той да е в пределите установени в специалната норма на НК и да е достатъчен, за да обезпечи постигане целите на наказанието.

Съдът се съобрази и с втория принцип да определи наказанието в съответствие с определенията на понятията в Общата част на НК, като престъпление, вменяемост, вина и т.н.

При определяне на наказанието съдът съобрази изводите  си с общия принцип да се вземе предвид степента на обществената опасност на деянието, личността на виновното лице и смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Конкретното престъпление е с висока степен на обществена опасност-касае се за престъпление против личността с фатален резултат. Количествен признак на престъплението от обективна страна характеристиките и изводите за степента на обществената опасност произтичат от размера на причинените вреди, начина на извършване, поведение на дееца преди и по време на извършване на деянието и т. н. В настоящото производство настъпилите вредни последици са резултат изцяло от поведението на подсъдимия, който  в пияно състояние, през нощта е нанесъл жесток побой на пострадалия Т. Т..Тежестта на деянието се подсилва и от обстоятелството, че са причинени множество телесни повреди, вкл. и една тежка телесна повреда(счупване на гръбначния стълб, довело до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота), която е изиграла роля в „генезата“ на смъртта, а и с поведението си Т. Т. обективно не е предизвикал проявената от подс.П. П. агресия.

По отношение обществената опасност на дееца съдът прие, че предишните осъждания за престъпления, свързани с грубо нарушаване на обществения ред, упражняване на насилие и закана с убийство, характеризират подс.П. П. като личност с висока степен  на обществена опасност.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете сравнително дългия период от извършване на деянието до постановяването на присъдата и обстоятелството, че в този период до разкриване на извършителя и след това с най-леката мярка за неотклонение подс.П. П. не е извършил друго престъпление, а в настоящото наказателно производство демонстрира и процесуално поведение съобразено с нормите на НПК, като нито веднъж съдебните заседания не са отлагани по негова вина.

При гореизложеното съдът прие, че наказанието на подсъдимия П.И.П. следва да се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В тази връзка размерът на наказанието, което съдът счита за справедлив е пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим с оглед разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2 ЗИНЗС.

Престъплението по настоящото наказателно производство е извършено на 21.04.2013 год., т. е. в изпитателния срок на постановеното по НОХД №61/2012 год. на РС-****общо наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца за извършени престъпления по чл.325,ал.2, предл.4 вр. с ал.1 и чл.144,ал.3 вр. с ал.1 НК.Присъдата е влязла в сила на 01.02.2012 год., а изпитателния срок е три години. В тази връзка съдът постанови подсъдимият П.И.П. на основание чл.68,ал.1 НК да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда и наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца, постановено по НОХД №61/2012 год. на РС-Чирпан, което също да се изтърпи при първоначален строг режим.

В този размер и начин на изтърпяване на определеното наказание съдът прие, че могат да се постигнат целите на наказанието – възстановяване на социалната справедливост, поправяне на подсъдимия и въздействащо предупредително, както по отношение на подс.П. П.  и  върху останалите членове на обществото, да се въздържат от упражняване на физическо насилие.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРИЕТИЯТ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

По делото беше приет за разглеждане граждански иск от К.Т.К., ЕГН ********** против подсъдимия П.И.П. за сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането.  

Правно основание на приетия за съвместно разглеждане граждански иск е институтът на непозволеното увреждане. Съдът прие, че са налице всички елементи на сложния юридически факт по чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно от подсъдимия, в пряка причинна връзка, с което са настъпилите общественоопасни последици – смъртта на Т.К.Т..

Видно от удостоверение за наследници на Т.К.Т.(л.245,т.2 ДП)  № 113/25.06.2013 год.  издадено от община Чирпан, законни наследници на последния са К.Т.К. и П.Т.Г.(син и дъщеря). Следователно като низходящи на пострадалия двамата са от кръга на лицата, които съгласно постоянната практика на съдилищата, а и на основание чл.84,ал.1 от НПК могат да предявяват граждански иск срещу подсъдимия в съдебното производство. П.Т.Г. беше призована за първото съдебно заседание, но не се яви, за да предяви евентуално граждански иск и се конституира като страна в наказателното производство(л.15 от НОХД).

Обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да се определи по справедливост. В тази връзка съдът взе предвид няколко критерия:

1.Степен на близост между пострадалия и гражданския ищец;

Пострадалият и гр. ищец са баща и син,т.е. в най-близки родствени връзки.

2. Взаимоотношенията между пострадалия Т. Т. и неговия син К. К.;

От доказателствата по делото се установи, че двамата не са живели в едно домакинство. Нещо повече. От 1995 год. до 2014 год. синът на Т. Т. е живял в Гърция. От показанията на К. К. се установява, че с баща си поддържали откъслечни отношения, с редки срещи, при които синът не е подпомагал възрастния си родител. От своя страна и пострадалият не е помагал материално на К. К., което е обяснимо предвид възрастта, средствата, които има и битовите условия, при които е живял.  При житейската ситуация синът(К. К.) е следвало да е опора на своя възрастен родител, който е живеел при нечовешки условия в микробус. И тъй като оценката на отношенията между пострадалия Т. Т. и неговия син се прави към момента на смъртта на пострадалия, изводът който се налага е, че не са налице близки отношения между баща и син. В подкрепа на това заключение е и обстоятелството, че гражданския ищец въпреки многобройните заседания, не представи никакви доказателства, не поиска да бъдат призовани и разпитани свидетели, които да покажат топли, родствени отношения между баща и син.

3. Способът(начинът) на получаване на информация за смъртта на пострадалия.

Едни са страданията, когато близки родственици присъстват на умъртвяване на пострадалото лице, а други, когато родствениците получат информация от  други лица. В конкретния случай синът на пострадалия бил уведомен двадесет дни след смъртта на Т. Т., така че интензитетът на причинените болки и страдания е далеч по-нисък.

Справедливостта при определяне обезщетението за неимуществени вреди изисква компесаторната сума да бъде съразмерна с всички обстоятелства и доказателства, свързани с тежестта на престъплението. Принципът за определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост предполага размерът на това обезщетение да се определя безпристрастно и правилно, съобразно с конкретните данни по делото.

В настоящия случай гражданския ищец, при проявената от негова страна пасивност в целия процес, не можа да докаже исковата претенция с доказателства. Затова и съдът приложи принципът на адекватност(съответствие),т.е. размерът на претърпените морални вреди да съответства на доказаността на претърпените от К. К. болки  и страдания. В тази връзка и с оглед доказателствата по делото съдът презумира морални вреди в размер на 13 000 лева, които гражданския ищец е претърпял след смъртта на неговия баща. Съдът прие, че болки и страдания изпитва всеки човек, в резултат на извършено по отношение на негов родител престъпно деяние, довело до умъртвяването му.

Съдът осъди подс.П.И.П. за заплати на гр.ищец сумата от 13 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.04.2013 год. до окончателното заплащане на главницата. В останалата част до размера на 50 000 лева гражданския иск беше отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Във връзка с уважения размер на обезщетение за неимуществени вреди подсъдимият П.И.П. беше осъден да заплати държавна такса в размер на 520 лева.

Веществените доказателства, представляващи малоценни вещи, а именно: 2 броя обувки, 1 бр. черна шапка, 1 бр.чернокафяв колан с чантичка, 1 бр.черен кожен колан, 1 бр. черна ръкавица, 1 бр. кутия цигари м.“Паладиум“ зацапана с кафяво червена течност по капака, 1 бр.банково извлечение, 1 бр. визитка на политическа партия „Ред, законност и справедливост“, 1 бр. акумулатор марка „Ennexy“, 2 бр обувки, 1 бр. карта за предплатени мобилни услуги с номер за активиране    5174 6597 6767, част от полиетиленов  чувал, полиетиленова торбичка зацапана с червенокафява течност, 1 бр. бродирана покривка, 1 бр. парче от черен плат – тип връзка, 1 бр. обувка, доброволно предадена от С.П.Д., съдът постанови, след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени.

Съдът не се произнесе в присъдата по отношение на описаните в обвинителния акт веществени доказателства-1 чифт обувки кафяви-зимни, 1 чифт обувки черни-половинки, 1 чифт обувки черни-спортни, 2 броя дънкови панталони , риза черна-1 брой, къси панталони -1 брой, 1 брой работен панталон-сив и 1 брой работен панталон черен-иззети при извършено претърсване и изземване - на съхранение в Г.Д.Г. с ЕГН ********** адрес: ***, тъй като те не бяха представени в съдебно заседание.

По отношение на вещественото доказателство 1 брой лична карта №*********, издадена на 28.04.2011 год. от ОД на МВР гр.Стара Загора на починалия Т.К.Т., с ЕГН ********** съдът постанови, след влизане в сила на присъдата, да се предаде на Служба „ГРАО“ при Община Чирпан.

При извършения оглед на местопроизшествието са иззети и приложени като веществени доказателства 2 броя банкноти, всяка от които с номинал от 20 лева и с №БЕ6805595 и № БК 9657775. Съдът реши същите, след влизане на присъдата в сила, да се предадат на наследниците на пострадалия Т.К.Т..

Направените разноски по наказателното производство според чл.189,ал.3 НПК, при признаване подсъдимия за виновен, се присъждат на подсъдимия. В тази връзка съдът постанови подсъдимият П.И.П. да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 1546,28 лева, представляващи разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство. Аналогично съдът постанови подс.П. П. за заплати и направените разноски в хода на съдебното производство, които са на стойност 737 лева и следва да постъпят в полза на ВСС по бюджетната сметка на ОС-Стара Загора.

Причини и условия за извършване престъплението се коренят в характеровите особености на подс.П., ниския праг на задръжки, склонността му да упражнява насилие, липсата на правосъзнание, а в конкретния случай, като улесняващ фактор е състоянието на алкохолно опиване, в което се е намирал подсъдимия и личността пострадалия-в напреднала възраст и беззащитен и безпомощен срещу агресивността на подсъдимия.  

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: