Определение по дело №2122/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4716
Дата: 30 октомври 2024 г. (в сила от 30 октомври 2024 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20243100502122
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4716
гр. Варна, 30.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502122 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т.
срещу Решение № 219 от 11.08.2024г., постановено по гр.д.№ 295 по описа на
ВРС за 2024г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК ********* срещу Й. И. Й.Д. с ЕГН
********** от гр. П. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за
установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу
ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение №
785/04.12.2023г., издадена по частно гражданско дело № 1348/2023 г., по описа
на РС П. за сумата от сумата от 1 1661.37 лева, представляваща договорена
възнаградителна лихва за периода от 25.07.2022г. до 15.03.2023г. (датата на
предсрочната изискуемост) по Договор за потребителски кредит Стандарт №
*********** от 25.02.2022г.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на
съда, че Договор за потребителски кредит Стандарт № Стандарт №
*********** от 25.02.2022г. е недействителен. Настоява се, че разходите на
потребителя за допълнителните услуги Фаст и Флекси не представляват част
от общите разходи по кредита по смисъла на №1, т.1 от ДР на ЗПК, съотв. не
следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Сочи се, че обстоятелството
дали предвидените в договора допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" следва
да бъдат включени в ГПР е въпрос относими към действителността на тази
клауза, а не към договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в
разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Същата е в смисъл, че вземанията, които
следва да се включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50 % са
1
недействителни. Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са били обявени за нищожни по чл. 5, надвзетите
средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания. Настоява
се, че дори и да се приеме, че уговорката за предоставяне на допълнителен
пакет услуги е нищожна, не може да се приеме, че поради това кредитното
правоотношение между страните също се явява недействително на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита се, че с оглед дължимостта на
договорната лихва, сумата, платена по нея не следва да се прихваща с
дължимата сума от главницата, като от платената главница следва да се
приспадне само платеното по допълнителните услуги.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и уважаване на иска с присъждане на сторените разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник
юрисконсулт И.Т. срещу Решение № 219 от 11.08.2024г., постановено по гр.д.
№ 295 по описа на ВРС за 2024г., в частта, в която е отхвърлен предявения
от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК ********* срещу Й. И. Й.Д. с
ЕГН ********** от гр. П. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане
срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение №
785/04.12.2023г., издадена по частно гражданско дело № 1348/2023 г., по описа
на РС П. за сумата от сумата от 1 1661.37 лева, представляваща договорена
възнаградителна лихва за периода от 25.07.2022г. до 15.03.2023г. (датата на
предсрочната изискуемост) по Договор за потребителски кредит Стандарт №
*********** от 25.02.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане.

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 2122/2024 год. на ВОС
за 04.12.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.

2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3