МОТИВИ към Присъда № 128 от 20.11.2019 г. по НОХД № 161/2019 г. на РС- Омуртаг:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Подсъдимият М.А.М. *** е предаден на съд с обвинение по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 и ал. 6 от ЗДвП във вр. с чл. 2 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника за това, че на 05.08.2019 г. около 14,15ч. на третокласен път ІІІ-704 - Омуртаг-К. в близост до разклона за с. ***, общ. О. в посока с. *** управлявал моторно превозно средство - трактор марка „Беларус“ с номер на рама 12048540, който не е регистриран по съответния ред, указан в чл. 140, ал. 1 и 6 от ЗДвП и чл. 2 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Районна прокуратура-гр. Омуртаг, се представлява по делото от районния прокурор А., който поддържа повдигнатото обвинение.

Подсъдимият М. дава обяснения относно фактическата обстановка и се признава за виновен по обвинението.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

В края на м. юли – началото на м. август 2019 г. свидетелите Н.Н. и А.Д. ***, посетили по сигнал за кражба на част от комбайн землището на с. *** и в хода на работата си видели, че на поляна в това землище е спрян трактор марка „Беларус“, в който на мястото на водача седял подсъдимия М.. Двамата свидетели забелязали, че тракторът няма поставени регистрационни табели и попитали подсъдимия относно причините за тази липса, като поискали свидетелство за регистрацията на това МПС. Последният не можал да представи свидетелство за регистрация и отговорил, че тракторът е на лице на име Ю. от с. *** и табелите са в него, като показал на свидетелите само полица за сключена застраховка, която била с изтекъл срок. Двамата свидетели разбрали, че тракторът не е регистриран и предупредили подсъдимия, че същият не може да бъде управляван по пътищата, отворени за обществено ползване.

На 05.08.2019 г. подсъдимият М. отново решил да помогне в дейността на своя приятел земеделски производител на име Ю. от с. ***, като отишъл до базата му в с. ***, където предприел управление на намиращия се там трактор марка „Беларус 1221.2“ с номер на рама № 12048540, по черен път към с. ***, общ. О.. Около 14.15ч. подсъдимият излязъл с управлявания от него трактор на третокласен път ІІІ-704, общ. О. и докато преминавал край разклона за с. ***, общ. О., в посока град Омуртаг - с. ***, бил забелязан от движещите се в обратна посока с полицейски автомобил служители на РУ - Омуртаг свидетелите Н.Н. и А.Д.. Полицейските служители видели, че МПС - то няма поставени регистрационни табели, разпознали същия трактор, видян от тях преди около седмица на полето в с. ***, както и същото лице да го управлява сега, поради което подали светлинен и звуков сигнали за спирането му. Подсъдимият се подчинил на подадения сигнал и спрял трактора. Свидетелите се представили на подс. М. и поискали от него да им представи документи - лична карта, СУМПС и документи за регистрация на управляваното МПС. Подсъдимият представил само лична карта като посочил, че останалите документи са у собственика на трактора. Тогава свидетелите направили справка с дежурния от ОДЧ при РУ – Омуртаг, от която установили, че подсъдимият не притежава СУМПС и е неправоспособен като водач. Свидетелят Д. огледал рамата на трактора и установил номера й, а именно: № 12048540. От проведен по телефона разговор със служител на ОД“3емеделие“- Т. свид. Д. получил информация, че трактор марка „Беларус 1221.2“ с номер на рама № 12048540 не е регистриран. Срещу подсъдимия бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В изисканото и получено по БП писмо изх. № РД-12-02-341-1/09.08.2019 г. се установило, че колесен трактор марка „Беларус“ с номер на рама 12048540 не е регистриран съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, и по Наредба № 2 от 03.02.2016 г. От постъпилата в хода на съдебното производство информация от ОД „Земеделие“ – град Т. следва, че колесен трактор марка „Беларус 1221.2“ е с мощност на двигателя 95.6kW.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и писмените доказателства. Посочените доказателства кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Показанията на свидетелите са вътрешно логични, последователни и взаимно кореспондиращи. Свидетелите не са заинтересувани на някакво основание от изхода на делото, поради което и съдът напълно кредитира показанията им. В обясненията си подсъдимият също признава, че е знаел за липсата на регистрационни табели на трактора, както и че не е виждал документи за регистрацията му. Тези обяснения в съвкупност със събраните свидетелски показания и писмени доказателства изясняват напълно и безспорно фактическата обстановка по случая.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 и ал. 6 от ЗДвП във вр. с чл. 2 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, като от субективна страна деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като в чл. 140, ал. 6 ЗДвП е предвиден специален ред, според който колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 2 ЗДвП доизяснява режима на регистрация на тракторите, предназначени за земеделска работа, като регламентира, че не се регистрират/по реда на ЗДвП/трактори за селското и горското стопанство, които подлежат на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Именно съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна дирекция „Земеделие“ по постоянен адрес - за физическите лица. А разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, изд. от Министъра на земеделието и храните конкретизира, че в областните дирекции „Земеделие“ (ОДЗ) се регистрират трактори, самоходни машини, използвани в земеделието, горите и за земни работи, с мощност на двигателя над 10 kW, и тракторни ремаркета. Както се установи в хода на съдебното следствие мощността на двигателя на трактора, управляван от обвиняемия на инкриминираната дата, е 95.6 kW, поради което попада в обхвата на цитираните разпоредби, налагащи регистрацията му по реда на ЗРКЗГТ в съответната областна дирекция „Земеделие“. От направената справка по проведеното бързо производство следва категорично, че към датата на извършване на деянието тракторът, управляван от обвиняемия, не е бил регистриран по реда на ЗРКЗГТ в Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Т.. Обвиняемият е съзнавал ясно факта, че управляваният от него трактор не е регистриран по надлежния ред и въпреки това предприел управление на същия по път, отворен за обществено ползване.

Като прецени съвкупно всички данни по делото съдът счете, че в случая спрямо подсъдимия са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева и попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а„ от НК. Съдът прие, че към датата на извършване на престъплението подсъдимият се явява неосъждан, поради следните съображения: от приложената по БП справка за съдимост следва, че подсъдимият е наказван два пъти по реда на чл. 78а НК – 1/ с ВЗС на 20.08.2003 г. Решение по АНД № 153/2003 г. на ОмРС, с което за извършени престъпления по чл. 343б ал. 1 НК и по чл. 343в ал. 2 НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева; 2/с ВЗС на 03.05.2007 г. Решение по АНД № 228/2007 г. на РС- Т., с което за извършено престъпление по чл. 343в ал. 2 НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. От изисканите в хода на БП и на съдебното производство данни от НАП следва, че за събирането и на двете глоби е имало образувани изпълнителни дела, като глобата, наложена по АНД № 153/2003 г. на ОмРС била погасена изцяло на 15.12.2005 г., а глобата по АНД № 228/2007 г. на РС- Т. била погасена частично до размера от 200 лева, като остатъкът от 300 лева бил погасен по давност и с Разпореждане от 12.01.2018 г. било прекратено изпълнителното производство. При тези данни и съгласно валидното и към момента задължително тълкуване по т. 4 от ППВС No7/85 г., с което се приема, че правото на повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК възниква след изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно наказание, следва че на 16.12.2006 г. подсъдимият е имал вече право да се възползва повторно от процедурата по чл. 78а НК, тъй като е бил изминал период от една година след цялостното плащане на глобата по АНД № 153/2003 г. на ОмРС. Относно глобата по АНД № 228/2007 г. на РС - Т. е относимо задължителното тълкуване, дадено в т. 7 от ТР № 2/2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност, като в този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. В настоящия случай едногодишният срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл на 13.01.2019 г., поради което и към момента на извършване на престъплението по настоящото дело са били заличени последиците от наказването на подсъдимия по чл. 78а НК и това позволява прилагане на института на освобождаването от наказателна отговорност и налагане на административно наказание и за престъплението – предмет на настоящото дело. От събраните доказателства следва, че не са причинени съставомерни имуществени щети от престъплението. По делото не са установени факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал. 7 НК. Ето защо след като освободи от наказателна отговорност подсъдимия, съдът приложи по отношение на него санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер на 1 200.00 лева. При определяне размера на глобата съдът се съобрази с тежестта на нарушението, което не се отличава с обществена опасност, по-висока по степен от тази на обичайните престъпления по този състав. В този смисъл съдът съобрази факта, че тракторът не е бил придобит от подсъдимия, поради което и не е негово задължението да го регистрира. Същевременно като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства се открояват липсата на правоспособност на същия да управлява МПС и проявеното от него неподчинение на направеното от полицаите предупреждение да не управлява нерегистрирания трактор, съчетано с опит да прикрие от полицаите факта, че е неправоспособен и че тракторът не е регистриран. Отегчаващо обстоятелство са и характеристичните данни на подсъдимия, съдържащи се в справката за съдимост и в справката за нарушител/водач, показващи, че въпреки липсата на притежавано СУМПС същият има съставени АУАН и НП за извършени нарушения по ЗДвП, както и че е извършвал престъпления по транспорта. Смекчаващо отговорността му обстоятелство е изразеното осъзнаване на вината за извършеното престъпление. Предвид вида на административното наказание „глоба“ съдът съобрази трудовия статус на подсъдимия, който е ***, и имотното му състояние, декларирано от него в приложената декларация по БП, в която декларира, че не получава доходи и не притежава имущество. Ето защо след съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът определи размера на глобата около и над минималния по закон.

Тъй като в хода на досъдебното и съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и съдът не осъди подсъдимия да заплати такива.

Съдът счита, че наложеното наказание ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Поради изложените фактически и правни съображения съдът постанови настоящата си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова