№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Димитров в. гр. д. № 6631 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
702/03.01.2019г., постановено по гр. д. № 73750/2017г., Софийски районен съд е
уважил предявения от „Б.П.” ЕООД срещу „И.Г.” АД осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ за сумата от 16 000лв.,
представляваща непогасен остатък от продажната цена за доставени стоки по
неформален договор за покупко – продажба, обективиран във фактура №
1408/05.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 16.10.2017г. до окончателното плащане, както и предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 294, ал. 1 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1177,78лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 20.01.2017г.-11.10.2017г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана
въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения за неправилност на
постановеното решение. Поддържа се, че ищецът е доставил само 5 807кг., а
не 23 750кг., от договорената стока, което количество е заплатено от
страна на ответника. Твърди се, че в първоинстанционното производство е
направено оспорване истинността на представения приемо – предавателен протокол,
като съдът е допуснал процесуално нарушение при разпределяне доказателствената
тежест и не е събрал необходимите доказателства. Оспорва се нотариалната покана
да е връчвана на представител на ответното дружество. Съобразно изложеното се
моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца, с който същата се оспорва. Излагат се подробни съображения за правилност
на решението, моли се за неговото потвърждаване и присъждане на сторените
разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към фактическите
констатации и правни изводи на съда. Независимо от това, с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, е необходимо да се добави и следното:
Предявени са за
разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В представената по делото фактура /л. 6/ са
обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за
търговска продажба – страни, предмет – материал PE2NT 11-9 в количество от 23 750кг. и уговорената продажна цена
– общо в размер на сумата от 69 825,00лв. с ДДС.
От представения приемо – предавателен протокол
/л. 5/, подписан от представители и на двете страни, се изяснява, че
договореното количество стока от 23 750кг. е предадено на представител на
ответното дружество на 05.12.2016г. В него също са удостоверени всички
съществени елементи на договора за търговска продажба – страни, предмет и цена.
Действително ответникът е оспорил своевременно автентичността на положения
подпис в протокола. Районният съд е открил производство по чл. 193 ГПК, като е
указал, че в тежест на оспорващия документа е да установи неговата неистинност.
Съдът не е допуснал процесуално нарушение, тъй като правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК предвижда, че тежестта за оспорване на частен документ тежи върху страната,
която го оспорва, когато документът формално е подписан от нея. В случая приемо
– предавателния протокол формално е подписан от Петър Станчев като
представляващ ответното дружество и именно в тежест на тази страна е да докаже
своето оспорване. Ответникът не е предпиел действия по установяване на този
факт в изпълнение на предоставената от съда възможност. Ето защо, при недоказано
оспорване, правилно съдът е решил спора въз основа на извода, че документът е
истински и обективира волята на лицето, сочено за негов издател.
Наличието на облигационно правоотношение между
страните и предаване на посоченото количество стока се установява и от
заключението на неоспорената от страните съдебно – счетоводна експертиза. В
същата е посочено, че процесната фактура № 1408/05.12.2016г. на обща стойност
69 825лв. с ДДС е осчетоводена надлежно и от двете дружества. Осчетоводено
е и издаденото кредитно известие № 1542/14.02.2017г. на стойност 36 750лв.
за 12 500кг. материал, с което е намалено задължнието на ответника.
Фактурата е отразена в днвевника за покупките по ДДС на ответника за м.
12.2016г., включена е в подадената справка – декларация по ДДС от 13.01.2016г.
в общата сума на получените доставки с право на пълен данъчен кредит. Страните
не спорят, че ответната страна е извършила плащане на сумата от 17 075лв.,
с което частично е погасено задължението към ищеца по договора. Вещото лице е
установило, че към момента на проверката по счетоводни данни от търговските
книги на ответника по сметка 401-доставчици се води салдо, представляващо
задължение на ответника към ищеца, в рзмер на 16 000лв., което се формира
от непогасения остатък по издадената фактура. Тези счетоводни записвания
представляват извънсъдебно признание на възникналото в тежест на ответника
задължение за заплащане на претендираната сума от 16 000лв. по сключения
договор и се цени от съда съгласно чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по
делото.
Количеството доставена стока - 23 750кг.
се установява пряко от представения приемо – предавателен протокол /л. 5/. В
подкрепа на този факт са и останалите събрани доказателства - изготвените
международна товарителница и приемо – предавателен протокол за превоз на
стоката, в които е посочено същото количество натоварена и изпратена от ищеца
до ответника стока /л. 47-50/, както и показанията на разпитания свидетел,
който потвърждава, че през месец декември 2016г. около 24 тона материал полимер
гранули е бил натоаврен в ТИР и превозен от ищеца до ответника.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.
Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане
на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване
на вещите, предмет на договорното правоотношение. Както бе посочено, това
обстоятелство се доказа по несъмнен начин от съвпкуния анализ на целия събран
по делото доказателствен материал, поради което за насрещната страна е
възникнало задължението да заплати договорената цена. Обстоятелството, че
възникналите от процесния договор за търговска продажба парични задължения са
изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК. До края на съдебното дирене пред настоящата въззивна инстанция
този праворелевантен факт не бе установен, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати претендираната сума.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно във
времево отношение своята насрещна престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за това. В издадената фактура като падеж на задължението е
предвидена датата 19.01.2017г., поради което от следващия ден длъжникът е
изпаднал в забава и дължи заплащането на мораторна лихва върху паричното
вземане. Ирелевантно за спора е дали изпратената нотариална покана е надлежно
връчена на представител на ответника, тъй като задължението е с определен падеж
и за изпадане на длъжника в забава не е необходима покана. Ето защо правилно
районният съд е уважил и предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Като е достигнал до същите изводи, СРС е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има
въззиваемата страна, която е доказала направата на такива в размер на 1212лв. с
ДДС за платено адвокатско възнаграждение, които следва да й се присъдят.
С оглед на цената на
исковите претенции, въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 702/03.01.2019г., постановено по гр. д. № 73750/2017г. по описа на
СРС, II ГО, 56-ти състав.
ОСЪЖДА „И.Г.” АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Б.П.” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Триадица, бул. „*******, сумата от 1212
/хиляда двеста и дванадесет/ лева с ДДС сторени разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаградение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.