Р Е Ш Е Н И Е  №  1391

 

Гр.Пловдив,23.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски  Окръжен  съд ,   четиринадесети граждански състав в публично заседание на 23.10.2019 г.  в следния състав :

                                                

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ:           Радослав Радев

                                                                    Иван Анастасов

секретар : Валентина Василева,

като разгледа докладваното от  съдия Иванова въззивно гр.дело Nо1880/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

         Производство по чл.256 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Технически университет – ****, с административен адрес гр.****, ЕИК ****, чрез пълномощника адв.М.Т. против решение №2154/31.05.2019 г.,постановено по гр.д.N8258/2018 г. ПРС, 15 гр.с., с което е осъдено да заплати на С.Н.М. – Т., с ЕГН: **********, съд.адрес *** сумата от 26 800лв. - обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 18.01.2016г., призната за трудова с разпореждане № 5104-15-55/23.02.2016г. на НОИ– ****, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука – 18.01.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 2147,50 лв.. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Счита, че че присъденото обезщетение е прекомерно високо и се иска намаляването му,  поради това, че ищцата е страдала от съпътствуващи хронични заболявания, които не са резултат от трудовата злополука, поради което не подлежат на обезщетяване. Претендира за разноски.

 В жалбата са изложени още оплаквания, че неправилно съдът при определяне размера на обезщетението не е взел предвид епикризата от болница „Каспела“, където е отразено, че ищцата се изписва с подобрение, не е имала оплаквания и не са настъпили усложнения, а не както записано в решението на РС, че са получени постопративни усложнения с хорничен характер, за каквито нямало такива доказателства по делото; че в комплексната СМЕ било записано, че се касае за счупване на 12 гръден прешлен, а във всички други медицински документи – че се касае за гръбначен прешлен; че съдът не е обсъдил в заключението мнението на психиатъра, ендокринолога, на специалиста УНГ и невролога, че необосновано е прието, че перспективата за здравословното й състояние е ежегодно провеждане на физикални и балнеолечебни процедури, когато в СМЕ е посочено, че това са процедурри за болестните изменения, които не са свързани с травмата от трудовата злополука, а с придружаваните хронични заболявания, поради което не следва да бъдат възмедени от работодателя.

         Въззиваемата С.Н.М. – Т.    чрез адв.Б. П. –моли жалбата да се остави без уважение. Претендира за разноски.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от С.Н.М. – Т. чрез адв.Б. П. против решението на ПРС в частта, с което е отхвърлен искът й за заплащане на  обезщетение за пропуснати ползи в размер на 12 000 лв. вследствие прекратяване на Консултантски договор № 1601/ 12.01.2016 г., сключен с „НТТ – 3“ ООД предвид обективната невъзможност на ищцата да го изпълни вследствие трудовата злополука. Изложени да доводи за неправилност на изводите на РС за недоказаност на претенцията, базирани на некредитиране на показанията на управителя на „НТТ – 3“ ООД, както и че консултанският договор не бил заведен във фирмата.

Постъпил е отговор на насрещната ВЖ от ТУ-филиал ****, със становище за неоснователност; счита, че консултантския договор от 12.01.2016 г. няма достоверна дата, а е създаден единствено с цел за съдебното производство, че ищцата не е доказала  по делото датата, на която е подписан; позовава се на заключението на в.л.В., че в счетоводството на „НТТ – 3“ ООД консултантския договор не е заведен в регистър на договорите, както и че правилно съдът не е кредитирал показанията на управителя Н. Т., разпитан по делото, поради констатирани противоречия.  Претендира за разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

         Предявени са  обективно съединени искове с пр.осн.чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗД- обезщетение за  имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука и обезщетение за забава.

         Решението на РС в частта досежно присъденото обезщетение за имуществени вреди – не е обжалвано и е влязло в сила.

Ищцата твърди, че вследствие на злополуката е претърпяла неимуществени вреди, болки и страдания -първоначално силни, а в последствие в по-лека степен; имала силни болки и ограничени движения в шийния отдел; имала налично кръвонасядане по седалището и в областта на двата трахантера; ходела с патерици, тъй като имала силно затруднени движения, а по-късно започнала да използва бастун –чак през месец юли 2016 г.започнала да се придвижва сама; била имобилизирана с лумбален корсет и яка; имала термор на двете ръце, като и изтръпване, което твърди да търпи и до сега. При изследван при невролог се установило, че има двустранно намалена проводимост на двата крайника, намален слух,заглъхване и шум в ушите; тъй като страдала от диабет, след зполуката имала по-високи стойности на кръвната захар; тъй като страдала от паническо разстройство, след злополуката се появило и преминало в рецидивиращо депресивно разстройство.

 Иска се да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на злополуката – 18.01.2016г. до окончателното плащане.

Не се спори по делото, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „****“ със специалност „****“. Работодателят признава инцидента на 18.01.2016 г. за трудова злополука;  оспорва се съществуването на консултантски договор от 12.01.2016 г. на ищцата поради това, че липсва достоверна дата – счита, че е съставен с  цел да обслужи производството по делото, поради което счита, че не дължи обезщетение за пропуснати ползи. Моли обезщетението да бъде намалено с полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1200 лв.

От събраните доказателства се установява следното:

 Не се оспорва, че по време на трудовото си правоотношение е претърпяла трудова злополука, настъпила на 18.01.2016г., като ищцата е имала среща със студенти  в 9 ,00 часа пред бариерата на сградата на ІІІ корпус на ТУ – филиал ****, след което се насочили към кабинета й, когато тя се подхлъзнала на заледен участък на терена и паднала назад върху седалището си; след падането пострадалата не могла да стане и да се движи и била транспортирана до болница. От приетата по делото епикриза от УМБАЛ“Каспела“ е видно, че при падането на пострадалата е причинена закрита компресионна фрактура на Тх12, Злополуката била приета за трудова с разпореждане на НОИ № 5104-15-55/23.02.2016г. На 08.02.2016 г. ищцата е постъпила за опреративно лечение, била е оперирана на 10.02.2016 г. с диагноза: S22,00. Счупване на гръбначен прешлен, закрито. Издадени са болнични листове за периода от 18.01.2016 г. до 11.11.2016 г. - за 10 месеца и 20 дни.

         За съставомерността на заявената претенция е необходимо да се установи вредата и нейния размер, функционалната връзка на увреждането с работата по ТПО и причинната връзка между злополуката и настъпилият вредоносен резултат – временната нетрудоспособност.  Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД.

         Досежно причинения вредоносен резултат и претърпените неимуществени вреди: От показанията на  разпитаните по делото свидетели –Д. Н. Т., Д.Н. А., Н. Т. Т. се установява следното:

Св. Д. Н. Т. –студент, присъствувал на инцидента, видял как точно е паднала ищцата и й оказал първа помощ като я закарал до Военна болница; същият установи, че е помогнал на пострадалата да стане и я придържал докато тя леко стъпвала; по изражението й останал с впечатление, че много я боли като тръгне да прави движения, но все пак ходила сама.

Св. Д. Н. А. –съседка, установи, че срещнала М. непосредствено след злополуката – била с две патерици, с яка на врата; на лицето й било изписано голямо страдание, вървяла бавно като „си брояла крачките“; след 1 месец отново я видяла – била с 2 бастуна  и си брояла крачките по препоръка на лекарите, след това минала на бастун; следващата зима като я срещнала била без патерици, но някой се бил допрял до нея и тя изпитала болка; казала й, че пие обезболяващи; сега изглеждала добре. Съдът констатира противоречие в изложеното от ищцата в исковата молба, че „не можела да стане и да се придвижва и била пренесена на ръце до лекия автомобил на един от студенттите“ и показанията на същия студент – Д. Т., че ищцата се придвижвала сама, а той само я придържал. От приетата по делото епикриза от УМБАЛ-****, където М. е постъпила за операция на 8.2.2016 г., се устаонвява, че е поставена диагноза счупване на гръбначен прешлен и е извършена операция , при която е бил инжектиран костен цимент до изпълнание на прешленните фуги; изписана е без настъпили усложнения, а изходът от заболяването е -с подобрение. От представенот по делото ЕР на ТЕЛК е видно, че преди злополуката на М. й е било определено 71 % ТНР от общо заболяване – инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, хипертония, херния и радикулопатия с дата на инвалидност от 18.06.2007 г.

По делото е назначена комплексна СМЕ, изпълнена от в.л. д-р Д.М. –ортопед, д-р Д.К.-псиатър, д-р А. А.-невролог, д-р А. А. – ендокринолог и болести на обмяната, д-р Н. Х. -УНГ - заключение от 25.09.2018 г. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че ищцата е имала тревожно депресивен синдром повече от 20 години, което към момента на екпертизата е времисия; непосредтвено след инцидента и през първите 4 месеца са били регитрирани нормални стойности на кръвната захар, без връзка с претърпяната трудова зплополука; при инцидента на 18.01.2016 г. на М. й е причинена травма, довела до болеви усещания със силно изразен харктер, които са намалявали много бавно с времето поради това, че е била в невъзможност за самостятелно обслужване, поради дългия период на възстановяване и обездвижване и получените постоперативни усложнения от хроничен характер, свързани с придружаващите хронични заболявания; в перспектива – да провежда ежегодно физикално и балнеолечени процедури на придружаващите белестни изменение на грабначния стъбл – ошипявания и остохондрози. Налице е причинно – следствената връзка между претърпяната трудова злополука и описаните в епикризите и всички амбулаторни листове от извършените прегледи от ортопед –травматолог и неврохирург. Според специалистът УНГ – нама причинно-следствена връзка между оплакванията на М. за намален слух, заглъхване и шум в ушите и трудовата злополука. Според специалистът невролог за травмата са дадени допълнително 30 % намалена трудоспособност от ТЕЛК. 

              Установява се, че в периода от злополуката – 18.01.2016г. до 11.11.2016 г.- 10 месеца и 21 дни след това, ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност.

 Съдът кредитира заключението на в.л. като компетентно и безпристрастно и въз основа на него приема, че получената травма е в причинна връзка с претърпяната трудова злополука – искът е доказан по основание.

Св. Н. Т. Т. – управител на „НТТ-3“ООД, подписал консултанския договор свидетелстува, че се договорили с ищцата да работи с всеки един от хората във фирмата и после работа в групите, а след това работа с фирмата в рамките на 1 година; договорено било заплащане по 1000 лв. на месец за работа с 36 човека персонал, не може да си спомни датата на подписване на договора.

От представеня по делото регистър на осигурените лица на „НТТ – 3“ е видно, че към края на 2015 г. персонала на фирмата се е състоял от 15 човека, а не от 36, както свидетелствува разпитаният Н.Т.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. Т. Т. като необективни и неубедителни, с оглед разминаването във фактите - между броя на персонала на фирмата, който е трябвало да бъде обследван в сключения договор и действителния брой на работещите, между уговореното заплащане в договора /по 2000 лв. месечно за 6 месеца/ и заявеното от Т., че е уговорено заплащане по 1000 лв. месечно за 1 година.

От заключението на в.л.В. от 18.03.2019 г. се установява, че в счетоводството на „НТТ – 3“ ООД консултантския договор не е заведен в регистъра на договорите. С оглед направеното оспорване на консултантския договор от 12.01.2016 г., че няма достоверна дата, а е създаден единствено с цел за съдебното производство, ПОС намира, че ищцата, върху която лежи доказателствената тежест да установи, че този договор е подписан преди трудовата злополука, не е доказала  по делото, че същият е подписан на 12.01.2016 г., поради което претенцията за пропуснати ползи в размер на 12000 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. До същият извод е достигнал и ПРС, поради което решението му в тази част следва да се потвърди.

В тази фактическа обстановка, съдът намира, че искът за ангажиране на отговорността на работодателя по чл.200  от КТ чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, от която е последвала временна нетрудоспособност, се явява основателен: установи се по надлежния ред с нарочен акт претърпяната на 18.01.2016 г. трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО; налице е и причинна връзка между трудовата злополука и настъпилите увреждания на здравето на ищеца и  нетрудоспособност. По отношение размера на обезщетението: на база събраните доказателства ПОС приема, че изпитваните от С.М. болки и страдания, са били интензивни в началото на периода на временната неработоспособност и в последствие намалели. Ищщата е била временно нетрудосподобна за периода м.18.01.2016 г. до 11.11.2016 г.

Съдът като прецени степента и продължителността на причинените физически болки и страдания и интензитета им, възрастта на ищцата и като съобрази разпоредбите на чл.51 и 52 от ЗЗД, намира, че на ищеца следва да му се присъди по справедливост обезщетение в размер на 21200 лв. По делото се събраха доказателства, че на ищеца му е изплатено обезщетение по сключена застраховка в ЗК„Дженерали”АД в размер на 1200 лв., която следва да се приспадне от присъденото обезщетение.

Или искът се явява основателен и доказан за сумата 20000 лв. , поради което решението на РС следва да се потвърди до този размер и да се отхвърли за разликата над 20000 лв. до 26800 лв. като неснователен. Следва да се уважи и претенцията за лихви – от датата на поискването –датата на завеждане на делото – 22.05.2018 г..

Разноски в полза на въззивника с оглед уважаване на ВЖ се присъждат в размер на 536 лв.-направени разноски пред ПОС - платена ДТ и по съразмерност за направените разноски пред ПРС, както следва: Ответникът е направил 4267,05 лв. разноски по делото пред ПРС, при което за отхвърлената част от исковете в размер на 23585,65 лв. следва да му се присъдят по съразмерност -2093,94 лв. – разноски пред ПРС. Или всичко разноски пред ПРС и ПОС -2629,94 лв. ищецът е направил 3300 лв. разноски по делото пред РС за адв.хонорар, при което по съразмерност на уважените искове /24477,28 лв./ ищецът има право на разноски в размер на 1680,60 лв. Върху уважената част ответникът следва да заплати 979,09 лв. ДТ по сметка на ПРС и 208,80 лв. платени от бюджета на съда за експертизи. За отхвърлената част ищцата следва да заплати 943,42 лв. ДТ по сметка на ПРС и 201,19 лв. , платени от Бюджетана съда за експертизи

Водим от горното съдът

                                                Р  Е  Ш  И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №2154/31.05.2019 г.,постановено по гр.д.N8258/2018 г. ПРС, 15 гр.с., с което е осъдено Технически университет – ****, с административен адрес гр.**** да заплати на С.Н.М. – Т., с ЕГН: **********за сумата в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 18.01.2016г., както в частта, с което е отхвърлен предявеният от С.Н.М. – Т. иск за заплащане на  обезщетение за пропуснати ползи в размер на 12 000 лв. вследствие прекратяване на Консултантски договор № 1601/ 12.01.2016 г., сключен с „НТТ – 3“ ООД предвид обективната невъзможност на ищцата да го изпълни вследствие трудовата злополука.

              ОТМЕНЯ решение №2154/31.05.2019 г., постановено по гр.д.N8258/2018 г. ПРС, 15 гр.с. в частта за присъдените неимуществени вреди за разликата над 20000 лв. до 26800 лв., с което е осъдено Технически университет – **** да заплати на С.Н.М. – Т., както и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

              ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.М. – Т. против Технически университет – **** иск за заплащане на обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 18.01.2016г. за разликата над 20000 лв. до 26800 лв. като неоснователен.

    ОСЪЖДА С.Н.М. – Т., ЕГН **********,***, чрез адв.Б.П. да заплати на Технически университет – ****, с административен адрес гр.**** сумата от  2629,94 лева - разноски по делото съразмерност на отхвърления иск, както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, а по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 943,42 лв. ДТ и 201,19 лв., платени от Бюджетана съда за експертизи.

ОСЪЖДА Технически университет – ****, с административен адрес гр.****  да заплати на С.Н.М. – Т., ЕГН **********,***, чрез адв.Б.П. сумата от  1680,60 лева - разноски по делото съразмерност на уважените искове, а на ПРС -979,09 лв. ДТ по сметка на ПРС и 208,80 лв. платени от бюджета на съда за експертизи.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС  в 1-месечен срок от съобщението .

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: