РЕШЕНИЕ
№ 8979
Пловдив, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - II Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДИЧО ДИЧЕВ |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 20257180701645 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М. А. А. срещу Решение № 1040-15-199/10.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-5527-1/02.06.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и се иска отмяната му. В съдебно заседание процесуален представител поддържа жалбата.
Ответникът чрез представител и в писмено становище оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Спорът между страните е изцяло правен.
М. А. А. е подала чрез ДБТ - Пловдив заявление вх. № 4461/20.05.2025 г. за отпускане на ПОБ, регистрирано в ТП на НОИ - Пловдив с per. № 151-00- 5527/20.05.2025 г., като в него е посочено, че последната й заетост е по трудов договор, сключен с осигурител Община „Марица“, ЕИК ********* и същият е прекратен, считано от 25.04.2025 г. Към горното е приложена заповед № ЗЛП-П-70/29.04.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 25.04.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. По повод подаденото заявление от г-жа А. и след преминаване на автоматичната проверка, представляваща проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО на НАП, АЗ и НОИ и преценка на наличните в административната преписка документи е установено следното:
От съдържащите се в административната преписка документи се установява, че последното правоотношение на А. е с работодател Община „Марица“, ЕИК ********* и същото е прекратено, считано от 25.04.2025 г. В този смисъл 18 - месечния период преди прекратяване на осигуряването съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, от който следва да се извърши преценката на правото на ПОБ в случая обхваща времето от 25.10.2023 г. до 24.04.2025 г. вкл. Съгласно справка към 30.05.2025 г. от Регистъра на осигурените лица на НАП, в горепосочения 18 - месечен период по отношение на г-жа А. са подадени данни за осигуряване от Община “Марица“, ЕИК ********* за периода от 02.05.2024 г. до 24.04.2025 г. вкл. /11 месеца и 24 дни/. Предвид установените обстоятелства и наличните в административната преписка документи е издадено разпореждане № 151-00-5527-1 от 02.06.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пловдив, с което е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица на г-жа А., тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 от КСО и по-конкретно на изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. В относимия към преценката на правото на ПОБ 18-месечен период от 25.10.2023 г. до 24.04.2025 г. преди прекратяване на осигуряването, по отношение на г-жа А. е изчислен стаж с вноски за фонд “Безработица“- 11 месеца и 24 дни. А. е сключила трудов договор на 23.04.2024 г. с Община “Марица“, като същата е назначена на длъжността “личен асистент“. Осигуряването по сключения на 24.04.2024 г. трудов договор с Община “Марица“ е започнало от 02.05.2024 г. На основание чл. 325, ал.1, т. 4 от Кодекса на труда правоотношението й е прекратено, считано от 25.04.2025 г. поради смърт на потребителя, за който лицето е полагало грижи. В чл. 9 от КСО не е предвидено, изплатеното от работодателя обезщетение по чл. 224 от КТ да се зачита за осигурителен стаж, а съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, обезщетението по чл. 224 от КТ е едно от изброените, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, т.е. такива нито са дължими, нито са внесени, следователно за тези 7 дни лицето не е осигурено. Казано по друг начин дните, изплатени като обезщетение за неползван платен годишен отпуск след прекратяването на правоотношението, не представляват дни в осигуряване за безработица и не следва да се взимат предвид при преценката за правото на ПОБ в 18-месечния период преди прекратяване на правоотношението с цел да допълнят недостигащия минимум от 12 месеца на осигуряване във фонд “Безработица“, при което административният орган е достигнал до законосъобразен извод, че лицето не отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, в резултат на което е издадено разпореждане № 151-00-5527- 1/02.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказано ПОБ по подаденото заявление с вх. № 151-00-5527/20.05.2025 г., потвърдено с оспореното в настоящото производство Решение № 1040-15-199/10.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.
Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на ответника се следват разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното, Административен съд - Пловдив, II състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А. срещу Решение № 1040-15-199/10.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-5527-1/02.06.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив.
ОСЪЖДА М. А. А., [ЕГН], да заплати на НОИ - гр. София, съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |