Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2021 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ВТОРИ касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В
съдебно заседание на 03.06.2021 г.
при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор Александър Атанасов разгледа докладваното от съдия Г.
Стоянова КНАХД № 865/2021 година по
описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по касационна жалба на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ Варна, срещу
Решение № 260414/19.13.2021 година,
постановено
от ХV състав при ВРС по НАХД № 2527/2020 г. с което е отменено издаденото от
касатора наказателно постановление № 88/16.06.2020 г..
С него на „Ж Ф Китка“ ООД, титуляр на Разрешително № 2152
0421/05.06.2017 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения, за
две нарушения по чл.
48, ал.1, т.13 на основание чл. 200, ал.
1, т. 31 от ЗВ е
наложена имуществена санкция, в размер от по 1000 лева и за нарушение на
чл. 194б, ал 1, на основание чл. 200, ал.1, т.4 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер от 150 лв.
Касаторът счита обжалваното
решение за неправилно, излага обширни възражения срещу аргументите на
въззивния съд, че след като водовземното
съоръжение не е било оборудвано за експлоатация , не е било монтирано водомерно
устройство, т.е. не се извършва водовмезане и
водоползване, то дружеството не може да бъде санкционирано по посочените
норми на ЗВ, тъй като липсвал елемент от
обективния състав на нарушението,
посочено в чл. 200, ал.1, т.4 и т.13 от закона.
Счита този извод на
въззивния съд за несъответстващ с материалния закон.
Твърди, че са налице предпоставките на чл. 200, ал.1, т.31 от ЗВ
тъй като надлежно са дадените две предписания на дружеството, същите за влезли в сила, задължителни са за адресата
им и не са изпълнени.
Относно нарушението по чл. 194б, ал.1 от ЗВ изтъква, че цитираната норма вменява задължение за
титулярите на разрешителни,
издадени по реда на ЗООС, ежегодно до
31.01.на следващата година да представят информация за изчисляване на дължимата
такса – по образец, като неизпълнението на това задължение се санкционира
съгласно чл. 200, ал.1, т.4 от ЗВ. В тази връзка довода за липса на водовземане счита за неотносим.
Въз основа на изложеното формира петитум за отмяна на въззивното
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът в представен писмен отговор оспорва касационната
жалба, счита решението на ВРС за
правилно постановено. Твърди, че като санкционирано лице не е бил
водоползвател, не е осъществил водоползване. Счита, че не е налице идентичност
между понятията водоползвател и титуляр на разрешително за водовземане.
Въз основа на изложените
доводи моли съда да отхвърли
касационната жалба и да потвърди решението на ВРС. Претендира присъждане на
разноските, сторени пред настоящата инстанция.
Представителят на ВОП също счита касационната жалба за
неоснователна и моли да се остави без
уважение, а решението на ВРС да се потвърди.
Касационният съд
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото и след извършена служебно проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба
е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК
и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на „Ж Ф Китка“ ООД срещу наказателно постановление № 88/16.06.2020 г. на
Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район", с което на
дружеството са наложени имуществени санкции за три отделни нарушения, както
следва:
-
За
нарушение по чл. 48, ал.1, т.13 от ЗВ – неизпълнение на т.1 и т.2 от предписание, дадено с писмо изх.
№ 26-00-2139(А5)/14.10.2019 г. – имуществена
санкция в размер от по 1000 лв. за всяко едно от тях, на основание чл. 200,
ал.1, т.31 от същия закон;
-
За
нарушение по чл. 194б, ал. 1 от
Закона за водите - непредставяне в БДЧР Варна на информация за
определяне на дължимата такса за 2019 г., във връзка с чл. 200, ал. 1, т.
4 от Закона за водите
в законоустановения срок - до 31.01.2020 г. – имуществена санкция в размер от 150 лв.
За да се произнесе по спора районният съд възприел
изцяло установената от АНО фактическа обстановка:
„Ж Ф Китка "
ООД е титуляр на Разрешително № 2152 0421/05.06.2017 г., издадено от директора
на БДЧР, за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни
съоръжения - Тръбен кладенец /ТК/ "Животновъдна ферма - Китка",
находящ се в ПИ 063013, местност "Дере Дермент" в землището на с.
Китка, общ. Аврен, област Варна, с цел на водовземането: за животновъдство,
самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и за други цели, за нуждите на
дейността на титуляря. Разрешителното е с краен срок на действие 05.06.2027 г.,
получено от титуляря на 15.06.2017 г. и е влязло в законна сила на 30.06.2017
г.
На 11.09.2019 г. експерти на БДЧР извършили проверка на място ПИ 063013, местност
"Дере Дермент" в землището на с. Китка, общ. Аврен, област Варна,
доколко се изпълняват условията на притежаваното от дружеството разрешително.
Констатациите са описани в съставения КП №580в/11.09.2019 г..
Видно от съдържанието му Тръбен кладенец не е оборудван с водомерно
устройство за отчитане на използваните воден обем; не е изграден и маркиран Пояс I на
Санитарно-охранителна зона /СОЗ/ около ТК "Животновъдна ферма
-Китка", съгласно Заповед № 21/05.08.2016 г. на директора на БДЧР за
учредяване на СОЗ.
Въз основа на резултатите от проверката,
поради липсата на монтирано водомерно устройство за измерване на Директорът на
БДЧР е издал Предписания на "Ж Ф Китка“ ООД в качеството на титуляр на
Разрешително № 2152 0421/05.06.2017 г., с които го задължил да отстрани пропуските, описани в
констативния протокол. Определил и срок за изпълнение.
При извършена на 22.01.2020 документална
проверка и последваща такава на място на 20.02.2020 г. се установило, че не е налице изпълнение на задълженията,
дадени с предписанието в определения от директора на БДЧР срок.
Отделно е констатирано и че към 01.02.2020 г. дружеството не е изпълнило
задължението си по чл. 194б от ЗВ – до 31-ви
януари на същата година да подаде информация за определяне на дължимата такса
за 2019 г. по утвърден от Министъра на околната среда и водите образец, което бездействие е квалифицирано като
нарушение на чл. 200, ал.1, т.4 от същия закон.
Въз основа на горното е съставен
АУАН, с който констатираното от
последващите две проверки неизпълнение
на задължения по предписание е квалифицирано като нарушение на чл. 48, ал. 1,
т. 13 и чл. 194б, ал.1 от ЗВ.
Впоследствие е издадено и процесното
наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на титуляра по Разрешително № 2152 0421/05.06.2017 г. - “ЖФ Китка“ ООД, наложени са описаните вече административни наказания.
Сезираният със спора състав на ВРС е приел че
АУАН и НП са издадени в срок, съдържат пълно и точно описание на нарушението,
за което е ангажирана административнонакзателната отговорност на дружеството,
не открил да са допуснати нарушения процесуалните правила.
Приел обаче , че материалният закон бил
приложен неправилно. Според този
съд чл. 48 от ЗВ, по който е дадена
правната квалификация на деянията, вменявал задължение единствено на водоползватели, независило дали са титуляри на
разрешително или не. В конкретния
случай, тъй като безспорно водовземане не било осъществено в нито един момент,
то не е следвало и задължение за
дружеството – титуляр да оборудва водовземното съоръжение с водомерно
устройство и да изгражда пояс І на санитарно охранителна му зона.
Сходни мотиви е изложил и по отношение на
третото нарушение – това по чл. 194б, ал.1 от ЗВ. Аргументирайки се отново с
липсата на водоползване и водовземане, след като процесното водовземно съоръжение не било
оборудвано за експлоатация (с водомер) от дружеството – титуляр на
разрешително, то нямало как същото да се санкционира по тази норма, тъй като липсвал елемент от
обективния и състав.
Решението на въззивния съд е постановено
при неправилно тълкувание и приложение на материалния закон - в частност на
определения с нормата на чл. 48, ал.1 от ЗВ
„кръг на задължените лица“, който при приложението на този закон има
значението на легална дефиниция за това понятие.
С цитираната норма законодателят ясно
и недвусмислено е формирал волята си,
определяйки кръга на задължените по този
закон лица - „водоползвателите – титуляри на разрешителни“
- и техните конкретни задължения.
Нормата е императивна, ясна и не подлежи на разширително или стеснително
тълкувание.
Санкционираното лице безспорно е титуляр
на разрешително и като такова попада без
съмнение в кръга на задължените по чл. 48, ал.1 от ЗВ лица.
Неизпълнение на даденото му предписание, по който факт няма спор,
неминуемо обективира предпоставки за ангажиране на административнонаказателната
му отговорност.
Извършеното деяние несъмнено представлява неизпълнение
на задължението по чл. 48, ал. 1, т. 13 ЗВ, обективира
състава на санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 31 ЗВ., поради което
и касационният съд в настоящия си състав счита, че законосъобразно неговият извършител е бил
санкциониран на това основание.
Нарушението е описано със съставомерните му
белези както в АУАН, така и в НП. Деянието, което го обективира е безспорно
установено, същото правилно е
квалифицирано според законовите норми,
относими за състава и съответно предвиденото за него наказанието.
Досежно нарушението по чл. 194б, ал.1 от ЗВ
приетото от касационния съд относно
качеството на дружеството-титуляр на разрешително на задължено лице е валидно в
пълна степен.
Обстоятелството, че към конкретен (минал)
момент титулярът на разрешителното за водовземане не се е ползвал от
предоставеното му право, не погасява, нито изключва възможността да го стори на по-късен етап до изтичане на
срока на действие – 05.06.2027 г.
Независимо, че към момента на проверката това
право не е реализирано, то за титуляра на разрешителното стои задължението да
оборудва водовземното съоръжение, за което е издадено последното с водомерно
устройство и да изгради пояс на СОЗ.
Също толкова
императивно е и задължението по чл. 194б, ал.1 от ЗВ. Независимо от
липсата на водоползване информацията по образец следва да се подаде по описания
от законодателя ред. Нулевата консумация
предполага и нулева такса, този въпрос обаче е ирелевантен при преценката за
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
конкретното дружество.
Административнонаказателната отговорност на
„ЖФ Китка“ ООД е ангажирана законосъобразно и правилно, в съответствие с целите на закона.
Изложеното формира извод за
незаконосъобразност на обжалваното решение,
налага неговата отмяна и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК Втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260414/19.03.2021
год., постановено от ХV-ти състав при ВРС по НАХД № 2527/2020 г.,
вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 88/16.06.2020 г.,
издадено от директора на БДЧР, с което
на „ЖФ Китка“ ООД, ЕИК *********, титуляр на Разрешително № 2152
0421/05.06.2017 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения, за
две нарушения по чл.
48, ал.1, т.13 на основание чл. 200, ал.
1, т. 31 от ЗВ е
наложена имуществена санкция, в размер от по 1000 лева и за нарушение на
чл. 194б, ал 1, на основание чл. 200, ал.1, т.4 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер от 150 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..………
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..