Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на втори
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
МЛ. СЪДИЯ СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря ПАВЛИНКА СЛАВОВА, като разгледа
докладваното от съдия ОРЕШАРОВА
гражданско дело № 977 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 551456 от 03.12.2018 г., постановено по гр. д. № 40832/2018год., Софийският
районен съд, 128-ми състав, ответникът „Г. Ф.“, представляван от Изпълнителните
директори Б.М.и С.С., с адрес: гр. София, ул. „*******, е осъден на основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ да заплати на Ц.Б.Г., ЕГН **********, сумата от
2 103.00 лв., представляваща стойността на имуществената щета по
собствения му лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, претърпяна от
ПТП на 24.05.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
21.06.2018 г. до окончателното плащане на дължимото, като отхвърля иска за
разликата до пълния му претендиран размер от 3 000лв. Осъжда „Г.Ф.“ да
заплати на Ц.Г. сумата от 178,17лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.08.2017г. до 21.06.2018г., отхвърляйки иска за разликата до
пълния му претендиран размер от 254.48лв.
С решението „Г.Ф.“ е осъден да заплати на Ц.Г. и сумата от 108,64 лв.,
представляващи направени от ищеца деловодни разноски, съобразно уважената част
от исковете, сумата от 390лв., представляваща възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА – за процесуално представителство, както и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените размери на предявените искове
в размер на 119.10 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист. С решението ищецът от своя страна е осъден да заплати на ответника сумата
от 134,60 лв., представляваща направени от последния разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение,
в отхвърлителните части е подадена въззивна жалба от страна на ищеца – Ц.Б.Г.,
в която са развити съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че
уваженият от иска размер не съответства на реално претърпените от него
имуществени вреди. Твърди се, че дължимото обезщетение следва да бъде
определено в размер на действително
претърпените вреди към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Излагат се доводи за противоречие на първоинстанционното решение с трайната
съдебна практика по сходни казуси. Смята, че присъденото обезщетение е
неправилно определено от първоинстанционния съд и че то следва да бъде
определено по средна пазарна стойност, което според заключението на вещото лице
по назначената и приета по делото САТЕ в конкретния случай е 3 162.00 лв.
Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни
части и да постанови друго такова, с което да уважи предявените искове за
причинените имуществени вреди до пълния предявен размер от 3 000. 00 лв.,
както и иска за обезщетението за забава до пълния предявен размер от 254. 48
лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Претендира
разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният
представител на ищеца адв. М. моли съдът да се постанови решение, с което да се
уважи предявеният иск в пълен размер и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Г.Ф.“
е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за
законосъобразност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт, постановен при спазване на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че съдът правилно е кредитирал заключението на
вещото лице, според което размерът на обезщетението следва да се определи по
метода, описан в Приложение № 2 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от
08.03.2006г. Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният
представител на ответника юрк. Янев моли съдът да потвърди първоинстанционното
съдебно решение. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност, по свое убеждение и съобразно чл. 12
от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и съображения на въззиваемата страна, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
За да
постанови решението си
първоинстанционният съд е приел, че страните не спорят и от събраните по делото
доказателства се установява, че на 24.05.2017г. в гр. София, бул. „Ген. Данаил
Николаев“ е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег. № ******* и лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, като
последният няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. ПТП е
било предизвикано от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“. За ПТП е
съставен АУАН за нарушение по чл. 20, ал. от ЗДвП на виновния водач, въз основа
на което е издадено и Наказателно постановление, което е връчено и е влязло в
сила. Във връзка с настъпилите щети по лек автомобил „Фолксваген Голф“, ищецът
е подал пред ответното дружество Уведомление за имуществени вреди №
24-00-321/25.05.2017г., по което е образувана щета № 110418/25.05.2017г. Налице
е отказ за изплащане на щетата от страна на „Г.Ф.“, поради непредставяне на
влязло в сила НП по отношение на виновния водач. На 27.06.2016г. ответното
дружество е поканило ищеца да предяви нова претенция за изплащане на щета,
поради обстоятелството, че при него са постъпили необходимите документи,
установяващи вината за процесното ПТП. Назначената САТЕ установява механизма,
вредите и причинно-следствената връзка между тях във връзка с процесното ПТП.
Вещото лице в своето заключение е определило действителната стойност на
претърпените имуществени вреди от ищеца по два различни метода, а именно този
на остатъчната стойност – в размер на 2 103.00 лв. и според метода на
пазарните аналози – в размер на 3 162.00 лв. Според САТЕ размерът на щетите на увредения
автомобил, определен, съобразно Наредба № 24 от 08.03.2006г. и Методиката към
нея е в размер на 4 109.54 лв. В случая размерът на щетите надвишава 80%
от изчислената стойност на автомобила, поради което щетата се определя като
„тотална“ по смисъла на 390 КЗ. Първоинстанционният съд е приел, че стойността
за дължимото обезщетения за нанесените вреди към датата на ПТП по Метода на остатъчната
стойност, предвиден в Приложение № 2 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24 от
08.03.2006г., съгласно експертното заключение по САТЕ е 2 103.00 лв. С оглед на това, първоинстанционният съд е
счел за частично основателна претенцията на ищеца, като я уважава до
гореспоменатия размер от 2 103.00 лв. и я отхвърля за горницата до
3 000.00 лв.
Първоинстанционното решение в уважените части не е
обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Същото обаче по същество е частично неправилно.
Страните в настоящото производство не спорят, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява настъпването на ПТП на
24.05.2017г. с участието на двата леки автомобила, че виновен за процесното ПТП
е водачът на „Фолксваген Пасат“, който не е имал валидно сключена отговорност
„Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. За установяване на механизма на
ПТП са събрани доказателства чрез допуснатата САТЕ, в която се установяват и
вредите, както и причинно-следствената връзка между тях. Спорният въпрос по
същество във въззивното производство е свързано единствено с размера на
дължимото обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетените, което не може да надхвърля
застрахователната сума. А съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ размерът на
обезщетението, изплащано от Г.Ф., не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определени за годината, в
която е настъпило ПТП. Лихвите за забава на Гаранционния фонд се определят по
реда на чл. 497 КЗ. По отношение на застрахователното обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чл. 558, ал. 2 от КЗ
препраща и към чл. 499, ал. 2 КЗ, според който при вреди на имущество
обезщетението не може да надхвърля действителната стойност на причинената
вреда. Разпоредбата от своя страна препраща към чл. 504 КЗ, с наредба към която
е приета Методика към Наредба № 49 от 16.10.2014г. Последната отменя Наредба №
24 от 08.03.2006г. с изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложения 1-6 към нея. В
този смисъл Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, приета
от КФН представлява Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24 от
08.03.2006г. В чл. 4 от Методиката е предвидено, че същата следва да се прилага
само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт в сервиз и за случаите, когато
обезщетението се определя от експертна оценка. Т.е. в останалите случаи
остойностяването на вредата не е задължително.
При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал.2 от КЗ, т.е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
По
оплакването на въззивника във въззивната жалба, според което при изчисляване
стойността на щетите приложение не следва да намери методиката за изчисление,
посочена в Наредба № 24/08.03.2006 г., тъй като последната представлява
единствено указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представи
фактури за извършен ремонт в сервиз, същото се явява основателно. В настоящия
случай обезщетението при съдебно
предявена претенция следва да бъде определено по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като в случая
няма спор и че е налице тотална щета, и като се съобрази и действащата съдебна
практика в аналогични случаи и се вземе в предвид стойността на процесното МПС
„Фолксваген Голф“ по средната пазарна цена към датата на настъпване на ПТП,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същия вид и качество
като увредената/ от 3162лв. съгласно САТЕ/, но
без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части и по метода на остатъчната стойност, както е приел неправилно
първоинстанционният съд и съгласно цитираната методика и по втория вариант от
заключението на САТЕ/2103лв./, но след като
се приспадне стойността на запазените части от 25 %, определени съгласно чл.162 ГПК и обезщетението възлиза на сумата от 2371,50лв. До този размер предявения
главен иск е основателен и следва да се уважи, а в останалата част претенцията
до пълния претендиран размер по исковата молба от 3000лв. като неоснователна
следва да се отхвърли.
При този размер на обезщетението, което се дължи от
общо 2371,50лв. и при основателност на претенцията за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за периода 21.08.2017год. до 21.06.2018год. след
като от 21.08.2017год. е постановен отказ от ГФ за заплащане на обезщетението и
до завеждане на исковата молба, с оглед на чл.558, ал.1 вр. с чл.497 КЗ се
дължи лихва за забава и която е в размер на 200,87лв. и от която е уважен за
178,17лв. основателна е претенцията за разликата от 22,70лв., а в останалата
част до пълния претендиран размер по исковата молба претенцията е
неоснователна.
При този
изход на делото при направена претенция за присъждане на разноски и от двете
страни, на ищеца се дължат разноски от направените от 155лв. за експертиза и
удостоверение с оглед на уважената част
от исковете разноски за сума от
122,53лв. или още 13,89лв., както и се дължи адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ГПК в посочения в първоинстанционното решение размер от 390лв. С
оглед на отхвърлителната част от исковете на ответника при направени разноски
за експертиза от 150лв. и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено с
оглед на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП се дължат разноски от
52,37лв. и следва да заплати допълнително държавна такса с оглед на чл.78,
ал.6 ГПК и след като ищецът е бил
освободен от внасяне на държавна такса по делото от общо149,86лв./ и за
издаване изпълнителен лист/ или още 25,76лв. по сметка на СРС.
По
разноските за въззивна инстанция се дължат разноски на въззиваемата страна от
направените разноски от 25лв.-за държавна такса и за адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗА от 100лв., определено от съда, разноски от 7,50лв. и 30лв. адвокатско
възнаграждение с оглед на уважената част от исковете/ за 291,20лв./ и
материалния интерес с оглед на подадената въззивна жалба/ за 973,31лв./, както
и на ответника се дължат разноски от 100лв.-за юрисконсултско възнаграждение с
оглед на отхвърлената част и в размер на 70лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №551456 от 03.12.2018г., постановено по гр.д.№ 40832/2018год. на Софийския
районен съд, 128-ми състав, в частта, с която са отхвърлени исковете предявени
от Ц.Б.Г. срещу Г.Ф. за разликата над сумата от 2103лв до сумата
от 2371,50лв. представляваща стойността на имуществената щета по лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № *******, претърпяна от ПТП на 24.05.2017г, както и за разликата над
сумата от 178,17лв.
до 200,87лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
21.08.2017г. до 21.06.2018г., както и в частта, в която е осъден Ц.Б.Г. да заплати разноски за
първоинстанционното производство над 52,37лв.,
и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Г.Ф., с ЕИК *******, с адрес: *** да заплати на Ц.Б.Г., с ЕГН ********** сумата от още 268,50лв., представляваща
разликата над 2103лв. до 2371,50лв.,
представляваща стойността на имуществената щета по лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, претърпяна от ПТП на
24.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата
молба – 21.06.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от още 22,70лв., представляваща разликата над
178,17лв. до 200,87лв.- представляваща обезщетение за забава за периода 21.08.2017год. до
21.06.2018год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Решението в осъдителните части не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.Ф., с ЕИК ******* да заплати по сметка на СРС на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от още 25,76лв-държавна такса или общо държавна
такса от 149,86лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ******* да заплати на Ц.Б.Г., с ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 7,50лв.-разноски за държавна такса за въззивното
производство, както и сумата от още 13,89лв,-разноски за първоинстанционното
производство, както и да заплати на адвокат
М. Б. М., с ЕГН ********** сумата от 30лв.-адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Ц.Б.Г., с ЕГН ********** да
заплати на Г.Ф.
с ЕИК ******* сумата от 70лв.-разноски
за въззивна инстанция.
Настоящото
решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.