О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№80/12.12.2018
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 12. 12.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№624/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда
на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С.А.П. и Е.Г.П.-П.,
два - мата чрез процесуалния им представител адв.В.Д., против определение
№2588/10.10.2018г., постановено по в.гр.д.№2297/18г. по описа на ВОС, гр.о., с
което е спряно производството по в.гр.д.№2297/18г. по описа на ВОС, гр.о. до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по в.гр.д.№595/18г. по
описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
делото върнато на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия.Претендират се разнос -ки.
Въззиваемата С.Т.Т.-П. в
депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
си представител адв.В. А., поддържа становище за нейната неоснователност и
претендира обжалва- ното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Въззиваемият Е. С. П. не е депозирал отговор по жалбата.
ДСП-Варна не е
депозирала отговор по жалбата.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Производството по
в.гр.д.№2297/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по пода- дената от С.Т.Т.-П.
въззивна жалба против решение №3054/27.06.2018г., постановено по
гр.д.№10815/17г. по описа на ВРС, XХ състав, с което е определен режим на личен контакт на С.А.П.
и Е.Г.П.-П. с детето Б.
Е. П./техен внук/, като им се дава
възможност да виждат и вземат детето при себе си, както следва: всяка нечетна
седмица от календарната година, считано от началото на годината, за времето от
10, 00ч. до 17, 00ч. в събота, както и е предоставено на С.А.П. и Е.Г.П.-П.
правото да осъществяват определения режим на лични контакти на бащата Е. С. П. с детето Б. Е. П./с определен понастоящем такъв по
гр.д.№6770/17г. по описа на ВРС, Х състав/, в случаите, в които бащата временно
не е в състояние да го упражнява поради отсъствие от страната, на осн. чл.128,
ал.3 от СК.
С обжалваното
определение е прието, че производството по спора между роди -телите С.П. и Е. П. по чл.59, ал.3 от СК досежно опреде
-лянето на режима на лични отношения на бащата с детето Б. П. /неприк -лючило понастоящем с
влязъл в сила съдебен акт/ е преюдициално по отношение производството по
в.гр.д.№2297/18г. по описа на ВОС, с предмет искане по чл.128 от СК.С оглед
съблюдаване на най-добрия интерес на детето, режимът на лични отно -шения между
детето и неговите баба и дядо С. и Е. П. следва да бъде определен, едва след
като бъде гарантиран личният контакт на детето с родителя, комуто не е
предоставено упражняването на родителските права.
Така постановеното
определение е неправилно по следните съображения.
С влязло в сила
понастоящем в тези му части решение, постановено по гр.д.№ 6770/17г. по описа
на ВРС, Х състав, е прекратен бракът между С.Т.Т.-П. и Е. С. П. и е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брата дете Б. Е. П. на майката.Решението в частта му по
чл.59, ал.3 от СК относно определянето режим на лични отношения на бащата с
детето не е влязло в сила - било е обжалвано пред ВОС, по жалбата е образувано
в.гр.д.№595/18г., решението по последното е обжал -вано пред ВКС и
производството понастоящем е висящо пред касационната инстан -ция.Предмет на
гр.д.№10815/17г. по описа на ВРС, ХХ състав са исканията на С. и Е. П. с пр.осн. чл.128, ал.1 и ал.3 от СК,
а именно да им бъдат определени мерки на лични отношения с техния внук Б.П., както и при отсъствие от страната
на бащата и техен син Е.
П./доколкото работата му
е свързана с продължителни такива отсъствия и съответно невъзможност за осъщес-
твяване на неговия режим/, да им бъде предоставено правото те да осъществяват
определения на бащата режим на лични отношения с детето.
Мерките за лични
отношения се определят от съда с акт за спорна съдебна администрация, с който
не се признават и не се отричат материални субективни права, а се определя
редът за тяхното упражняване, поради което по претенции за постановяване на
мерки предвиденото в чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съотношение на преюдициалност е
невъзможно.По всяка претенция съдът следва да се произнесе според
съществуващото фактическо положение, като съобрази постановените вече мерки, а
при евентуално настъпила впоследствие промяна, с оглед охраняване интересите на
детето, мерките могат да бъда изменени - в този см. определение № 478/28.07.2011г.,
постановено по ч.гр.д.№271/11г., ВКС, ІV гр.о., постановено по реда на чл.274,
ал.3, т.1 от ГПК, с допуснато касационно обжалване по въпроса за точното
приложение на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.127, ал.2 от СК и чл.128, ал.1
от СК. При така формираната практика на ВКС, съдът приема, че ВОС дължи
произнасяне по искането с пр.осн. чл.128 от СК на Премянови според сега
съществуващото фактическо положение, а то включва определен, макар и
неокончателен, режим по чл.59, ал.3 от СК на Е.П..За пълнота на изложението
следва да бъде посо -чено и, че П. претендират определяне режим на лични отношения с техния
внук по реда на чл.128, ал.1 от СК в дни, попадащи в тези, определени, макар и
с невлязло в сила решение, на бащата Е.П., съответно те не са претендирали
режим, който да бъде извън този, определен на бащата, а напротив обратното /при
изрично изразено съгласие за това от Е.П. като ответник/, за да е необходимо да
се съобразява режим, различен от неговия, а спор досежно включване на събот
-ните дни от нечетните седмици на годината в режима не е налице в
производството по ч.59, ал.3 от СК/вкл. видно и от оплакванията в подадената от
С.П. каса -ционна жалба по в.гр.д.№595/18г. по описа на ВОС/.По реда на чл.128,
ал.3 от СК П..
претендират да им се предостави правото при отсъствията на Е.П.от страната да осъществяват режима,
определен нему в производството по чл. 59, ал.3 от СК, т.е. без конкретизация
на периоди или дни, за да е необходимо да се съобразява кога е неговият режим и
да бъде посочван.
По изложените
съображения съдът приема, че производството по в.гр.д.№595/18г. по описа на
ВОС, гр.о. не е преюдициално за производството по в.гр.д.№2297/18г. по описа на
ВОС, гр.о. и неправилно последното е било спряно.Предвид несъвпадане изводите
на настоящата инстанция с тези на ВОС, обжалваното определение следва да бъде
отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.Независимо от основателността на подадената жалба разноски на жалбо
-подателите за настоящото частно производство /претендират се от тях такива в
общ размер на 265лв., от които д.т. в размер на 15лв. и адв.възнаграждение в
размер на 250лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
17.10.2018г./ не следва да се присъждат, доколкото в същото не се разрешава по
същество основният спор между страните, нито производството по същия се
прекратява, поради което тези разноски следва да се претендират и присъждат в
основното производство съобразно изхода по него.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№2588/10.10.2018г., постановено по в.гр.д.№2297/18г. по описа на ВОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на ОС-Варна
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: