Решение по дело №5385/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1799
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330205385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1799
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330205385 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 581631-F606924/09.06.2021 г. на *** „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което „Юкари 2“ ЕООД, ЕИК: *********,
е санкционирано с административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.185,
ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли същата, като
неоснователна, да бъде оставена без уважение.
От фактическа страна се установява следното:
На 16.03.2021 г. в 10:40 часа в обект – магазин „Фокс“, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Иван Перпелиев“ № 6, стопанисван от „Юкари 2“ ЕООД, била
извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, в хода на която било
установено, че дружеството в качеството на лице по чл. 3 от Наредба Н-
1
18/13.12.2006 г. на МФ, е допуснало отклонение на показанията на часовника
на ФУ в съответствие с астрономическото време с повече от два часа. При
извършване на проверката било установено разминаване с 8 часа. За така
констатираното нарушение на Наредбата срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
постановление, с което „Юкари 2“ ЕООД, ЕИК: *********, е било
санкционирано с административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя – свид. А.И., разпитан в качеството на свидетел, както и от
приложените към административната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателства. Фактическата
обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
оценя като ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Съдът намира от правна страна, че „Юкари 2“ ЕООД е извършило
нарушение на на чл. 25, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Съгласно визираната нарушена разпоредба от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, лицата по чл. 3 от същата са длъжни да не допускат отклонение от
показанията на часовника на ФУ в съответствие с астрономическото време,
по-големи от 2 часа. Няма спор, а и от събраните по делото писмени
(Протокол от извършена проверка и Касови отчети) и гласни доказателства
(свидетелските показания), се установява, че по време на проверката в обекта,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, наличното в обекта ФУ е
функционирало с несъотвествие на часовника с астрономическото време с
осем часа.
Въпреки, че формално е осъществен съставът на административно
2
нарушение, съдът намира, че са налице обстоятелства, които определят
случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, според който за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание.
В настоящия случай е посочено, че нарушението е първо по ред.
Липсват данни за наложени на жалбоподателя други административни
наказания за нарушения на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Следва да се
вземе предвид и че от самото нарушение не са произтекли вреди за
държавния бюджет. Макар нарушението да е формално и наличието или не на
вреда да е ирелевантно за съставомерността, посоченото обстоятелство все
пак има значение при изследване на възможностит за прилагане на чл. 28
ЗАНН. Отделно от горното, следва да се има предвид и обстоятелството, че
от ангажираните от дружеството-жалбоподател писмени доказателства се
установява, че обортът на дружеството се реализира почти на 100 % на базата
на безкасови плащания, т.е. фактът на нарушението се е обективирал на
изключително малък на брой издадени от ФУ документи. Не без значение е и
обстоятелството, че по делото се установява, че причината за констатираното
часово несъответствие се дължи на токова неизправност, както и че самото
нарушение е продължило едва няколко дни и е отстранено в деня след
проверката – очевидно е, че в случая фактът на проверката сам по себе
си е бил достатъчен за постигане целите на ЗАНН. От човешка гледна
точка съдът взе предвид и обяснението, дадено от законния представител на
дружеството-жалбоподател като причина да не забележи това несъответствие
– *** е карал тежък Ковид в напреднала бременност, което е причинило
силна тревога. Последното не извлича противоправността на нарушението,
още повече, че в случая се касае за отговорност на ЮЛ, която е обективна (не
се изследва виновно поведение) но същото все пак обяснява причината за
допускането на същото и от своя страна допринася за преценката дали да се
приложи чл. 28 ЗАНН.
Наличието на посочените множество смекчаващи обстоятелства
мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че деянието разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена
3
санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява
несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието.
Всичко гореизложено обуславя маловажността на случая и е
предпоставка за освобождаване от административнонаказателна отговорност.
Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и е наложил на „Юкари 2“
ЕООД имуществена санкция, наказващият орган е нарушил материалния
закон, което от своя страна се явява основание за отмяна на атакуваното НП
/в този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. №
1/2007г., ОСНК на ВКС на РБ/.
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът
на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от
Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Предвид и горното и като взе предвид направеното възражение за
прекомерност, както и че в случя не се касае до дело с фактическа и правна
сложност – спорът е единствено относно приложеието на чл. 28 ЗАНН, съдът
намери, че искането за присъждане на разноски в размер на 400 лв., за които
се установява, че са заплатени, следва да бъде уважено до размер от 300 лв., а
за разликата да се отхвърли. Ето защо НАП следва да бъде осъдено да заплати
на жалбоподателя разноски в размер на 300 лева.
4
Ето защо Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 581631-F606924/09.06.2021 г. на *** „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което „Юкари 2“ ЕООД, ЕИК: *********,
е санкционирано с административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.185,
ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на
„Юкари 2“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 300 /триста/ лева за
адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на разноски за разликата над 300 лв. до претендираните 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5