№ 64
гр. *****, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110113502 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ за заплащане на сумата от 415,18 лева, представляваща
остатъчна, неизплатена сума по регресно вземане на ищеца
за възстановяване на платено по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил
„*******”, модел „***********“, с рег. № ************,
щета № *********, причинени при ПТП, реализирано на
26.08.2021 г. в гр. *****.
В исковата молба се твърди, че вина за настъпване на
ПТП има водачът на лек автомобил „***********”, с рег. №
**************, който поради несъобразена скорост и
дистанция, както и при липса на достатъчен контрол
върху управляваното МПС, причинява ПТП, като нанася
щети на лек автомобил „*******”, модел „***********“, с
1
рег. № ************. Посочва, че за водача на лек
автомобил „*******”, модел „***********“, с рег. №
************ била сключена застраховка „Каско Престиж“
с ищцовото дружество – застрахователна полица №
**************. За репариране на вредите по ППС било
определено обезщетение в размер на 742,90 лева, както и
ликвидационни разноски за ликвидиране на щетата в
размер на 15,00 лева. Ответното дружеството погасило само
част от сумата, а именно сумата в размер на 342,72 лева.
Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
към датата на процесното ПТП застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена за лек автомобил
„***********”, с рег. № **************. Поддържа, че
обезщетението за обезвреда реално възлиза на сумата от
342,72 лева, която е заплатил на ищеца по регресната му
претенция, като по този начин е изпълнил задълженията
си, произтичащи от сключения договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Твърди, че заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение не отговаря на
действителната стойност на причинените щети. Не оспорва
твърдяната дата и място на ПТП. Прави искане да му се
2
присъдят деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да
докаже в кумулативност следните предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско Престиж“ за л.а. „*******“, с ДК №
************ с ищеца, плащане на застрахователното
обезщетение в изпълнение на този договор, настъпване в
срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с което са настъпили вреди в претендирания
размер, а именно доказване в пълнота на отговорността на
прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД /деяние,
противоправност/, вреди и причинна връзка между тях,
размера на вредите, сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към
3
датата на ПТП, по силата на който ответникът с е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди
на виновния водач.
Съдът с определението си, постановено по чл. 140 от
ГПК е отделил като безспорни следните факти и
обстоятелства от предмета на доказване, а именно, че в
срока на сключената за ППС „*******“, модел
„***********“ имуществена застраховка е реализирано
процесното ПТП, по начина по който твърди ищеца като
механизъм, включително и твърдението, че вина за ПТП
има водача на ППС “***********“, с ДК № **************,
чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, че след ПТП при ищеца е образувана щета №
*********, по която след опис и оценка е определено
обезщетение в размер на 742,90 лева, че обезщетението е
изплатено на серзива, отремонтирал МПС „*******
***********“, както и че отговорността на водача на МПС
„***********“ с ДК № ************** е застрахована при
ответника по силата на застрахователна полица №
BG/22/************, със срок на валидност от 25.02.2021г.
до 25.02.2022г. Като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено и обстоятелството, че по предявената
регресна претенция при ответното дружество е образувана
щета № 000-5126-22-5-01402, по която е изплатено
обезщетение в размер на 342,72 лева.
На практика спорно в производството е дали
4
изплатеното от ищеца обезщетение, част от което е предмет
на настоящото производство отговаря на действителната
стойност на причинените вреди.
От изслушаната САТЕ и приетия по делото двустранен
констативен протокол, се установява, че ПТП е настъпило
на 28.08.2021г., между л.а. „******* ***********“ с ДК №
***********, който движейки се по ************** е ударен
от водача на л.а. „***********“ с ДК № ************, който
се включва от пресечката в движението по **************
и поради несъобразена дистанция, реализира ПТП с
предната си част в задната броня на л.а. „*******
***********“. Вещото лице е констатирало, че ищеца е
представил два броя проформа фактура от сервиз /ФИРМА/
№ 021-02-0008668/01.03.2022г. и № 021-07-00-
12962/01.03.2022г. Фактурите са приобщени по досието на
делото и се отнасят до извършване на ремонт на процесния
автомобил, който включва демонтаж и монтаж, ремонт и
боядисване, както и необходимите за целта материали на
облицовката на задната броня на л.а. „*******
***********“, като фактурите са на обща стойност от 742,90
лева. Вещото лице е определило стойността на описаните
щети по пазарни цени на стойност от 742,90 лева, по средни
пазарни цени в размер на 338,96 лева с ДДС и по реда на
Наредба № 24 от 08.03.2006г. към датата на настъпване на
застрахователното събитие в размер на 202,60 лева. В о.с.з.
вещото лице уточни, че при определяне на пазарната
стойност на обезщетението, съгласно представените от
5
ищеца фактури е взел в предвид, че ремонта е извършен в
официален, доверен сервиз, за ремонт на автомобили, които
не влизат в експлоатационен срок, доколкото автомобила е
в експлоатация от седем години.
По всичко гореустановено, съдът намира исковата
претенция за доказана по основание, а от изслушаната по
делото САТЕ и по размер. Установиха се релевантните за
спора факти и обстоятелства по механизма на ПТП и
противоправното деяние на водача на л.а. „***********“, в
причинна връзка с което е настъпило ПТП, факта, че
ищеца е изплатил определеното застрахователно
обезщетение.
По смисъла на чл. 400, ал. 1 и ал. 2 от КЗ,
застрахователят, покрива отговорността на застрахования
за причинените имуществените вреди, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество към датата на увреждането, в случая
последната е 13 000 лева, тоест стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на
претърпяната вреда се определя като пазарната цена на
увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
6
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.
д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на
ВКС, ТК, І т. о. Установи се в производството, че
обезщетението се формира от стойността на ремонта в
официален сервиз на /ФИРМА/ съгласно приетите по
делото фактури. Съгласно раздел VIII, т. 50.2 от ОУ към
застраховка „Каско Престиж“ застрахователното
обезщетение се определя за МПС от 5 до 10 години от
датата на производството /в конкретиката на случая
процесното ПТП е от седем години в експлоатация/, след
ремонт по възлагане от застрахователя в сервиз със
сключен договор за автосервизно обслужване, а съгласно т.
5.1 за МПС до 4 години по възлагане от застрахователя в
сервиз със сключен договор за автосервизно обслужване,
включително в официален сервиз за марката, като
съгласно т.50.2.1 при платена допълнителна
застрахователна премия от страна на застрахования за
разширяване правата при формиране на застрахователното
обезщетение, какъвто е настоящият случай, доколкото
водачът на ППС „******* ***********“, въпреки, че
последното е в експлоатация от седем години е доплатил за
обслужване на автомобила в официален на марката сервиз.
Горепосоченото обаче е ирелевантно, доколкото в
хипотезата на частично увреждане на застрахованото
имущество, каквато е настоящата, релевантна за
7
определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
По изложеното доколкото размера на действително
претърпените вреди възлиза на стойността от 742,90 лева, а
ответното дружество при ангажиране на регресната му
отговорност е заплатило обезщетение в размер на 342,72
лева, то дължима за заплащане от последното е сумата от
400,18 лева, която сумирана със сумата в размер на 15,00
лева за ликвидационни разноски възлиза на сумата от
415,18 лева, до който размер, съдът е допуснал изменение
размера на исковата претенция с протоколно определение
от 31.10.2023г.
Горното мотивира съда да уважи иска до пълно
предявения размер от 415,18 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца. Така
на ищеца следва да се присъдят разноски общо за заплатена
държавна такса и депозит за изслушване на експертиза в
размер на 250,00 лева, като на ищеца следва да се определи
и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
8
заплащане на правната помощ в размер на 250,00 лева. Или
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 500,00
лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***********, сумата в размер на 415,18 лева /четиристотин и петнадесет лева и 18
стотинки/, представляваща остатъчна, неизплатена сума по регресно вземане на ищеца за
възстановяване на платено по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за
щети по лек автомобил „*******”, модел „***********“, с рег. № ************, щета №
*********, причинени при ПТП, реализирано на 26.08.2021 г. в гр. *****.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
***********, сумата в размер на 500,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9