Р Е Ш Е Н И Е
№198/13.3.2020г.
гр.
Пазарджик, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1436 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.186, ал.4 ЗДДС, вр. чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на „Тимшел“ ООД
с ЕИК: ********* против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК 680-0023333/18.10.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив, потвърдена с Решение № ГДФК 132 от 15.11.2019 г. на директор
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр.
Панагюрище, ул. „Околовръстен път“, стопанисвана от фирма „Тимшел“ ООД с ЕИК:
********* за срок от 5 (пет) дни.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон, необоснованост и
немотивираност, поради което се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на
дружеството-жалбоподател. Постъпило е писмено становище от упълномощен
процесуален представител, с което се подържа жалбата и се излагат допълнителни
доводи за незаконосъобразността на атакуваната заповед.
Ответната
страна - директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – чрез
процесуалния си представител, застъпва становище, че жалбата е неоснователна и
моли заповедта да бъде потвърдена, като им се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От приложените материали се
установи следната фактическа обстановка:
На
07.10.2019 г. с начален час 10.30 ч. е извършена проверка от органи на
приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
бензиностанция, находяща се в гр. П.., ул. „О. п.“, стопанисвана от фирма
„Тимшел“ ООД с ЕИК: *********. От събраните доказателства в хода на проверката:
дневен финансов
отчет без нулиране, изведен в обекта от ЕСФП, модел Дианел плюс, с ЦРУ РС и ФП
Дианел FР-РL6000-05-КL с инд. номер DL002143 и ФП 59002143 - дневен бон
№ 0074934/07.10.2019 г., разпечатка четене за периода
от 06.10.2019 г., 23:23:55 часа до 97.10.2019 г., 10:49:11 часа, в конто всички
издадени фискални бонове за продажба па течни горива са отразени в брой, опис
па наличните пари в касата на това ФУ и др. е установена отрицателна касова
разлика в размер на 6800.24 лв. между
разчетена
касова наличност към момента на проверката от ФУ - общ оборот от продажби – 12
120.49 лв., фактическа наличност на паричните средства, описани в опис 5320.25
лв., сума на паричните средства в началото на работния ден - 634.49 лв., други
служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката – 0
лв., служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на проверката
- 9.00 лв. При така установена разлика проверяващите са приели, че дружеството в
качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не с спазило
изискванията на чл.3, ал. 2, предложение последно от цитираната наредба и е
допуснало регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на
отложено плащане без да се приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено
плащане“. Основание за този извод са и дадените обяснения от съдружник на
дружеството по установената разлика в изготвения опис, че сумата в размер на
6800.24 лв. се дължала на „отложено плащане за фирми, зареждащи на
кредит“. За резултатите от проверката са
съставени на основание чл.110, ал.4. вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0023333/07.10.2019 г. и ПИП сер. АА №0023340/15.10.2019 г.
Данъчните органи са приели, че е
нарушен състава на чл. 3, ал. 2, предложение последно от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка е чл.118, ал. 4, т. 4
от ЗДДС, като дружеството-жалбоподател не е спазило начина за издаване на
съответните документи за продажба, издадени по установения ред за продажба, тъй
като регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено
плащане следвало да се приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане”.
При така установено, съдът достигна
до следните правни изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл.
168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за нейното издаване. Оспорената заповед
е издадена от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност. Процесната заповед отговаря на изискванията за форма.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.
186, ал.3 от ЗДДС, поради това, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение на чл. 3,
ал. 2, предложение последно от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка е чл.118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, което се явява основание за налагане на принудителна административна
мярка
.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта обаче не е съобразена с
материалния закон и с неговата цел, а и не е мотивирана с релевантни за това
мотиви. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда,
че лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез
издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1.
Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби
от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни
горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане
"резерв 1" – "отложено плащане". Предпоставка за издаване
на заповед за прилагане на ПАМ е констатация за извършеното деяние, като
описаните фактически обстоятелства за административно нарушение съставляват едновременно
и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на
превантивната ПАМ. Нарушението следва да е констатирано по надлежния ред от
компетентните длъжностни лица, въз основа на годни доказателства. В този ред на
мисли контролните органи безспорно са установили, че е налице отрицателна
разлика в размер на 6800.24 лв. От дадените обяснения от съдружник на
дружеството действително може да се установи, че се касае за продажба на гориво
при режим на отложено плащане. Контролните органи обаче са приели, че е налице
неправилно регистриране на тези продажби, тъй като регистриране на продажби на
течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид
плащане "резерв 1" – "отложено плащане". В атакуваната
заповед обаче въобще не е посочено, че намиращото се в обекта ЕСФП разполага с
подобна функция. Нещо повече - по делото от тяхна страна не са ангажирани
никакви доказателства въобще за техническата възможност на това ЕСФП да
регистрира по такъв начин продажбите. С оглед обстоятелството, че се касае за
разпоредба (изречение последно на чл. 3, ал. 2) в Наредбата, обнародвана в ДВ
бр. 80 от 2018 г., влизаща в сила от 30 юни 2019 г., е налице реална възможност
горепосоченото ЕСФП например въобще да не е преведено в съответствие с това
изискване към датата на проверката – 07.10.2019 г. Това обаче се явява различно
нарушение от процесното. Като не установил това обстоятелство – че провереното
ЕСФП на дружеството въобще разполага с подобна функция за регистриране на
плащането като отложено, административният орган е издал заповедта на базата на
предположение.
На
следващо място принудителната административна мярка е с превантивен характер и
има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
тя се налага с определен срок. В конкретния случай съдът намира, че издадената
заповед нe е
съобразена и с целта на закона. Очевидно е в случая, че дори и да се приеме, че
е налице твърдяното нарушение от страна на контролните органи, то същото не
води до неотразяване на приходи. В мотивите за налагане на ПАМ е посочено, че
тя се налага с цел да гарантира „законово деклариране на всички реализирани
обороти“. В случая обаче оборотът е изцяло деклариран. На следващо място е
посочено в мотивите, че „за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата“. За съда остава загадка кои
са тези вреди при положение, че продажбите са регистрирани и няма укриване на
доходи, а единствено има незаплащане на цената при предаване на стоката, което
по никакъв начин не влияе на фиска и интересите на държава, а касае само
отношенията на страните по сделката. Вярно е, че подобно отразяване например
може да доведе до допълнителни действия при извършване на проверки от
приходната администрация за установяване на определени обороти, но само по себе
си това не означава, че са налице „значителни и труднопоправими вреди“ за
фиска. Излагането на общи мотиви, несъобразени с конкретния случай и
обстоятелствата по него, е липса на мотиви въобще, в каквато насока е налице и
многобройна съдебна практика. По същия начин са изложени и общо мотиви защо ПАМ
се налага за посочения срок от 5 дни. Така посочените мотиви за мястото на
търговския обект, човекопотока, големината на обекта и работното му време
реално нямат никакво отношение към конкретно твърдяното нарушение. Остава
неясно защо се налага подобен срок за запечатване на обекта. Тук отново нещата
опират до неизяснената фактическа обстановка от страна на контролните органи и
липсата на ясен отговор на въпроса на какво се дължи неотразяване на продажбите
като такива с отложено плащане – дали на липса на подобна функция в ЕСФП въобще
или до неправилна работа със същото. Ако подобна функция въобще липсва, то
затварянето на обекта за определен срок с оглед привеждането на ЕСФП съгласно
изискванията е оправдано. Контролните органи обаче са приели, че нарушението очевидно
се изразява в неправилна работа с ЕСФП с
оглед изискванията на чл.
3, ал. 2, предложение последно от Наредбата. При това положение остава
неясно защо се налага затваряне за подобен срок. Целта на принудителните
административни мерки не е да служат като наказание, а както и самият орган е
посочил в заповедта – да доведат до промяна в начина на извършване на
дейността. В конкретния случай – продажбите с отложено плащане да се
регистрират като такива, а не като заплатени. Според съда за това съвсем не е необходим
толкова дълъг, като посочения в заповедта, 5 дневен срок.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед - отменена като
незаконосъобразна.
На
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК 680-0023333/18.10.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив, потвърдена с Решение № ГДФК 132 от 15.11.2019 г. на директор
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр.
Панагюрище, ул. „Околовръстен път“, стопанисвана от фирма „Тимшел“ ООД с ЕИК:
********* за срок от 5 (пет) дни.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 13.10.2020г. по Административно дело 6719/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ
№ 12599 от 13.10.2020 г. на ВАС София, Първо отд. по адм. д. № 6719/2020 г.
- ОТМЕНЯ Решение № 198/13.03.2020 г. по адм. дело № 1436/2019 г. на
Административен съд – Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Тимшел“ ООД против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-680-0023333/18.10.2019 г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Тимшел“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за
приходите деловодни разноски в размер 270 (двеста и седемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.