№ 527
гр. Варна, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102401 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по актуално висящ иск на В. ПЛ. Д. с
ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „Л.“ №1, вх.Б, ет.2, ап.117, срещу Д.
ПЛ. Г., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „Г.П.“ №39, ап.3 и Е.А. М.,
ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „Г.П.“ №39, ап.3, за признаване за
установено в отношенията между страните по делото, че ищцата е
собственик на следния недвижим имот, в следните части:
- 5/6 ид. части от самостоятелен обект в сграда, който представлява
Възстановителен център на два етажа, находящ се в жилищна сграда с
идентификатор №********** разположена в поземлен имот с идентификатор
№********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на област
Варна, община Варна, гр. Варна, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-
92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр.
Варна, район Приморски, п.к. 9000, ул. Г.П. №39, вид територия:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), с
площ 195 кв. метра, стар номер 113, който самостоятелен обект е със
застроена площ от 155.38 /сто петдесет и пет цяло и тридесет и осем стотни/
кв. метра и разгъната застроена площ от 236.06 /двеста тридесет и шест
цяло и шест стотни/ кв. метра, състоящ се от: Сутерен -първо ниво, със
застроена площ от 155.38 /сто петдесет и пет цяло и тридесет и осем стотни/
кв. метра, с: офис, три помещения за масаж, сауна, три санитарни помещения,
съблекалня, две масажни клетки, релакс зона, парна баня, баня, котелно
помещение, при граници: ул. Г.П. -ПИ с идентификатор **********, избен
коридор, изба № 3, изба № 1, ПИ с идентификатор **********, ПИ с
идентификатор **********, ПИ с идентификатор **********, партер- второ
ниво, със застроена площ от 80.68 /осемдесет цяло и шестдесет и осем
стотни/ кв. метра, с: открито пространство, релакс зона, джакузи, тоалетна,
сауна, две помещения за масаж, перално помещение, баня, стълбище за
1
сутерен, при граници: Самостоятелен обект в сграда **********.10,
Самостоятелен обект в сграда **********.11, ПИ с идентификатор
**********, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор
**********, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, относно който обект
е издадено удостоверение за търпимост №142/07.09.2018г. от главния
архитект на р-на Приморски при общ. Варна.
на придобивно основание на обекта от ищеца - давностно владение в
периода от края на 1998г. до края на 2008г., до края на 2018г. и до
предявяване на настоящия иск, осъществявано от съпрузите В. и Б. Д. до
27.04.2018г., когато последният е починал, а след това от трите наследници на
Б. Д. (съпруга В. и деца Е. и А. Д.), респ. наследяване на части на Б. Д. (при
изтекла давност преди смъртта) и на части от Е.Д. (починала в хода на делото
на 10.11.2021г.).
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищцата твърди, че понастоящем е собственик на 5/6 ид. части от горния
описан възстановителен център, който се твърди да съставлява самостоятелен
обект на собственост, въз основа на придобивна давност и на наследяване,
при следните фактически твърдения:
С одобрена спогодба по съдебна делба с Протокол от 29.06.1959 г. по гр.
дело №382/1959г., ВРС поставил в дял на Д.П.Ш. 5/6 ид. части от къща и 5/6
ид. части от дворно място, съставляващо парцел П-З в кв. 687 по плана на гр.
Варна. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 98, том IV,
дело № 1386/1988г. на нотариус при ВРС Д.П.Ш. дарила на В.П. М. 1/3 ид.
части от дворно място в гр. Варна ул. Г.П. №39. С договор за дарение,
обективиран в нотариален акт №185, том XXX, дело №9295/1995г. на
нотариус при ВРС Д.П.Б. е дарила на Д.П. М. 1/3 ид. части от дворно място в
гр. Варна ул. Г.П. №39. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№182, том XXVI, дело №8123/1995г. на нотариус при ВРС В. ПЛ. Д. е дарила
на съпруга си Б. П. Д. 1/6 ид. части от дворно място в гр. Варна ул. Г.П. №39.
Б. Д. и В.Д. били съпрузи, като гражданският брак помежду им бил сключен
на 05.06.1995г.
На 11.01.1996г. съсобствениците на терена Д.Б., Д.Б.ва М., В.Д. и Б. Д.
сключили Договор за групов строеж с нотариална заверка на подписите peг.
№952/11.01.1996г. на нотариус при ВРС. С този договор те си разпределили и
обектите в бъдещата сграда, според инвестиционен проект, одобрен на
07.06.1995г. от Районен архитект на кметство Приморско, Община Варна. Б.
Д., освен други обекти, получил и офис № 3 на партерен етаж, заедно с
прилежаща тераса с площ от 80.68 кв. метра и складово помещение в
сутерена, със застроена площ от 73.84 кв. метра.
На база издадено Разрешение за строеж №5/30.01.1996г. и останалите
строителни книжа Б. Д. започнал изграждането на сградата.По време на
строителството били променени в инвестиционните намерения на Б. Д., като
предназначението на офис №3 било променено на кафетария, а на складовото
2
помещение – в зала за фитнес, офис, с масажни помещения, баня, тоалетни.
Били извършени промени в сутеренен етаж, като се обединили изби №4 – №7
вкл. в едно помещение. Обединението засегнало само помещения собственост
на Б. Д. и на В.Д.. По същото време обаче бил приобщен и коридор в сутерена
на сградата, осигуряващ по първоначален проект достъп от входа на сградата
до складовото помещение. За промяната по време на строителството бил
съставен и екзекутивен чертеж, одобрен на 15.11.1996г. от Районния архитект
на район Приморски, Община Варна. След завършване на сградата било
издадено и Разрешение за ползване №183 от18.05.1998 г. от РИТСК гр. Варна.
Въпреки това между съсобствениците и страни по договора за групов строеж
не се сключила доброволна делба на обектите в сградата.
Непосредствено след издаване на разрешението за ползване Б. Д.
отделил прилежащата към кафетерията тераса с площ от 80.68 кв. метра, като
изградил зала за фитнес, зала за релаксация, тоалетна, сауна, две помещения
за масаж, перално помещение, баня, стълбище за сутерен, която част
обединил с предишното складовото помещение в сутерена, със застроена
площ от 73.84 кв. метра, променено в процеса на строителство в зала за
фитнес, офис, с масажни помещения, баня, тоалетни.
Въз основа на строителните документи бил съставен КНА №109, том II,
peг. №3471, дело №188/2004г. на нотариус Янчо Несторов, вписан в СВ-
Варна вх. peг. №10199/26.05.2004г., акт № 192, том XXXII, дело № 7438, за
право на собственост на възстановителен център и търговски обект
кафетерия. Обектът „възстановителен център“ бил посочен на две нива -
партер със застроена площ 80.68 кв. метра и подземен етаж със застроена
площ от 73.84 кв. метра.
С оглед на горните твърдения се поддържа, че давностното владение на
Б. и В. Д. започнало в края на 1998г., когато било направено последното
преустройство в обекта, след което той останал в настоящото му положение,
като сградата била въведена в експлоатация на 18.05.1998г. И така давността
изтекла най-рано в края на 2008г. за сем. Д., респ. продължила да тече и след
това и била присъединена от наследниците. На 27.04.2018г. Б. Д. починал и
оставил наследници: В. ПЛ. Д. - съпруга; Антония Б.ова Д. - дъщеря; ЕЛ. Б. Д.
- дъщеря. Трите продължили владението и към исковата молба притежавали
пълната собственост върху възстановителния център, при квоти 4/6 ид. части
за съпругата и по 1/6 ид. части за дъщерите. Като собственици и по тяхно
общо искане било издадено за имота Удостоверение за търпимост
№142/07.09.2018г. от главния архитект на район Приморски, Община Варна,
в който бил описан възстановителният център в действителното му състояние.
Въпреки изложеното възстановителният център не бил отразен в КК и
КР като самостоятелен обект, поради което със Заявление вх. №0-484920 от
06.12.2018г. В.Д. поискала отразяване на „Центъра“ в КК и КР. Но
ответниците по делото Д.Б.ва М. и Е. М. подали становище peг. №05-
2073/13.02.2019г., с което възразили срещу отразяването на Центъра за
самостоятелен обект, с доводи че засяга общи части в сградата, които са на
всички етажни собственици, сред които и отв. М.. Предвид този спор със
Заповед №18-4734-07.05.2019г. началникът на СГКК-Варна отказал
3
изменение на КККР с вписване на „Центъра“ за отделен обект. Възражението
пред органа обуславяло и интереса от настоящия спор за собственост върху
„Центъра“.
Възраженията на отв. М. пред адм. орган се твърди, че не могат да са
основателни, защото възстановителният център бил формиран в сегашния си
вид единствено от следните помещения:
Подземният /сутеренен/ етаж с площ 155.38кв. м. включва:
Складовото помещение, със застроена площ от 73.84 кв. метра, което в
договора за групов строеж било самостоятелен обект и било описано в раздел
IV, буква В, като собственост на Б. Д..
Частта от изба №4, по договора за групов строеж била прилежаща към
апартамент № 7, описан в раздел IV, буква А-4, собственост на Б. Д..
Изба №5, по договора за групов строеж била прилежаща към
апартамент № 6, описан в раздел IV, буква А-3, собственост на Б. Д..
Изба №6, по договора за групов строеж била прилежаща към
апартамент № 4, описан в раздел IV, буква А-1, собственост на Б. Д..
Изба №7, по договора за групов строеж била прилежаща към
апартамент № 2, описан в раздел III, буква А, собственост на В.Д..
Бившето помещение за ел. табло, като новото помещение за ел. табло
било преместено в част от изба №4.
Избен коридор, обслужващ изби №№5, 6 и 7.
Коридор в сутерена на сградата, осигуряващ по първоначалния проект
достъп от входния коридор на сградата до складовото помещение.
Партерния етаж включва тераса, със застроена площ от 80.68 кв. метра,
която в договора за групов строеж била прилежаща към офис №3, описана в
раздел IV, буква Б, собственост на Б. Д..
Или обобщено спорният „възстановителен център“ включва помещения
само на Б. Д., както и минимални „общи части“, но които са такива не по
естество, а по предназначение, които принципно могат да бъдат давностени и
които в случая не са противоречали на строителните правила. Поради това в
писмо от 03.05.2019г. на Кмета на р-н Приморски било посочено, че
„Центърът“ представлява търпим строеж и няма правни основания на
контролните органи да предприемат действия по чл.223 от ЗУТ. В община
Варна „Центърът“ бил и регистриран като самостоятелен обект и за него се
заплащали данъци.
Тъй като след подаване на исковата молба Е.Д. починала и била
наследена от майка си – ищцата Вселина Д., а А.Д. се е отказала от
предявения иск, към момента се претендирата права на В.Д. върху 5/6 ид.
части от процесния „обект“.
Моли се за установяване на тези права и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
4
В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмени отговори, които
са с напълно идентично съдържание и подадени от един пълномощник.
Обобщено с отговорите се излагат съображения за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Сочи се обобщено нередовност на
исковата молба, липса на правен интерес от иска и наличие на друг
процесуален ред. По основателност се твърди, че исковият „възстановителен
център“ не е самостоятелен обект на собственост и не може да бъде такъв.
Част от пространството му са общи части в етажната собственост, която
поради липса на доброволна делба били придобити по приращение от
собствениците на терена, като ответниците притежават по 1/3 ид. част. Така
със строежа на „обекта“се засягат правата на другите съсобственици. Няма
съгласие от другите съсобственици на сградата за твърдяното „обединяване“
на площи от ищцата и съпруга й. Няма решение също и на ОС на ЕС за тва.
Няма възможност и да се променят общи части самоволно. Общи части не
могат да се придобиват по давност. Ответниците дори са се противопоставяли
на „обединяването“ на общи части от ищцата и съпруга й. Ищцата ползва
общи части или части на ответниците без основание, за което с отговорите й
се изпращат „покани за плащане на обезщетение“ без яснота по размер.
Давност срещу ответниците не е текла и не може да е изтекла до сочените от
ищцата моменти, още повече при липса на доброволна делба между
съсобствениците. Издаденият КНА от 2004г. съдържа неверни констатации за
правото на собственост. И други възражения в тази насока.
Допълнителният „отговор“ от 01.02.2022г. по повод уточняващата
молба на ищцата от 21.12.2021г. е подаден много след предоставения от съда
срок.
По същество се моли за прекратяване на делото, евентуално се иска да
бъде отхвърлен изцяло иска срещу ответниците, с присъждане и на разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: правото си на собственост върху процесния имот на
твърдяното от ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а
именно – явното, трайно и несмутено владение по смисъла на ЗС, с намерение
за присвояване, на целия спорен„възстановителен център“, считано от края на
1998г. до края на 2008г., до края на 2018г. и до предявяване на настоящия иск,
осъществявано от съпрузите В. и Б. Д. до 27.04.2018г., когато последният е
починал, а след това от наследниците на Б. Д.; в т.ч. продълженото владение и
наследяването на правата на наследодателите в полза на ищцата; соченият
начин на формиране на процесния обект, в т.ч. че е формиран само от части
на В. и Б. Д.; че евентуално „присъединените общи части“ са допустими за
придобиване по давност; че давност за целия „обект“ е изтекла срещу
ответниците по делото; че „възстановителният център“ е допустим и единен
обект на право на собственост; и всички други положителни твърдения, на
които основава придобивната давност и наследяването.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
5
да докаже: всички положителните твърдения, на които основава
възраженията си; в това число и че е „собственик“ на 1/3 ч. от части от
спорния „възстановителен център“ или че последният засяга общи части в
сградата; с оглед ТР на ВКС за КНА - и че спорнията КНА от 2004г. съдържа
неверни констатации за правото на собственост върху „обекта“.
По редовността: Исковата молба е редовна, тк отговаря на основните
изисквания на чл.127-128 ГПК и навежда (по твърдения) спор за собственост.
Отговорът на исковата молба, в частта по исканията: „да бъде отстъпена
незабавно 1/3 ид. част“ от „възстановителния център““; „да ми бъде
заплащано обезщетение за 1/3 ид. част от „възстановителния център““; и
„отговорът да се счита покана за плащане на обезщетение“ – е тотално
неясен. Тези искания са толкова силно нередовни, че са почти равнозначни на
липсващи. Все пак на осн. чл.101 ГПК съдът следва да даде еднократна
възможност за поправка на грубите нередовности в тези части, при
неизпълнение на указанията за което исканията няма да се разгледат.
По допустимостта: С исковата молба се твърди спор за собствеността по
отношение на твърдян единен обект. Доколкото е видно от възраженията пред
административния орган и от съдържанието на отговорите, че между страните
по делото има спор за собственост (поне за част от исковия имот) и доколкото
за спорния „обект“ има удостоверение за търпимост от 2019г. съдът няма как
да приеме към момента, че искът е недопустим. Въпросът може да се разгледа
отново след изслушване на СТЕ относно всички характеристики на „обекта“.
А част от възраженията за недопустимост всъщност касаят основателността.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Молбата на ищеца за двама свидетели досежно доказване на давността
следва да се допуснат. Относно някои фактически обстоятелства по строежа
би могло да се ползват свидетелите, но с оглед наличието и на официална
документация за строежа в тази част искането следва да се уточни до о.с.з.
Самолената СТЕ е относима и допустима. Същата следва да се допълни
служебно от съда, на осн. чл.7 ГПК, вкл. и с оглед спора за допустимост.
Освен писмени доказателства, други искания от ответниците няма.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 31.03.2022г. от
10.40ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1,
6
ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора.
УКАЗВА на ответниците, в краен едноседмичен срок от връчването на
настоящото определение, с препис за насрещната страна:
- да уточнят ясно, точно, пълно и конкретно исканията си: 1/ „да бъде
отстъпена незабавно 1/3 ид. част“ от „възстановителния център““; 2/ „да бъде
заплащано обезщетение за 1/3 ид. част от „възстановителния център““; и 3/
„отговорът да се счита покана за плащане на обезщетение“ – по точен
предмет, основание, размер, твърдения, процесуално основание и изисквания
на чл.127-чл.128 от ГП и на съдебната практика, относно ясно и подлежащо
на съвместно разглеждане по делото субективно и процесуално право;
- евентуално с горното, ако с горните искания се отправя само покана до
ищцата, последиците от неизпълнение на която ще се претендират в следващ
процес, това да се заяви несъмнено.
При неизпълнение в цялост на указанията исканията няма да бъдат
разгледани по делото, на осн. чл.101, ал.3 от ГПК. При пълно, точно и
цялостно изпълнение на указанията в посочения срок съдът ще даде
възможност на насрещната страна за становище в кратък срок за това, след
което ще извърши и евентуални последващи процесуални действия.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води двама свидетели в о.с.з.,
за доказване на придобивната давност върху обекта в заявения период.
Относно доказване „на извършеното строителство и промените по
време и след него“ съдът УКАЗВА на ищцата да конкретизира ясно и точно
фактите, за които се молят свидетелите, в срок до деня преди първото о.с.з. В
случай, че не бъдат изпълнени указанията свидетелите ще се допуснат само за
давността. А в случай на изпълнение на указанията произнасянето ще бъде
направено в осз. и съобразно забраните по ГПК за свидетели.
* НАЗНАЧАВА СТЕ, вещото лице по която, след запознаване с
всичките материали по делото, след оглед на място и съответни замервания,
както и след справка със съхранявана в община Варна, АГКК, РДНСК и други
компетентни държавни и общински органи необходима за експертизата
информация, да даде заключение:
- По поставените с исковата молба въпроси (л.5-6 от делото);
- Да изготви схема, на която да отграничи видимо отделните помещения
или части от такива, послужили при образуване на процесния
„възстановителен център“ в настоящия му вид.
- Да даде заключение за съответствието на процесния „възстановителен
център“ с одобрената строителна документация.
7
- Да даде заключение за съответствието на процесния „възстановителен
център“ с действащите допустими строителни и устройствени правила и
норми на законодателството.
- Да заключение относно статута на процесния „възстановителен
център“ като самостоятелен обект или не, с оглед отговорите на другите
въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит за изготвяне на експертизата в размер на
500.00лв., вносими от ищцата, в едноседмичен срок от съобщаването.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.М., която да се призове след внасяне на
депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, за която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., както и че при невъзможност да изпълни и
изготви експертизата по обективни причини следва да уведоми своевременно
съда, по арг. от чл.198 от ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8