№ 4774
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110122397 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от „И.М.“ ООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
327 , ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника „Ф.И.“ ЕООД да заплати сумата 9456,00 с ДДС,
представляваща възнаграждение по договор с предмет „Релокация на 4 броя машини от
Костинброд до Елин Пелин“, за което е издал фактура №**********/21.09.2021 г., ведно със
законна лихва върху сумата от депозиране на исковата молба – 28.04.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът заявява, че по повод направено от ответното дружество запитване за
преместване на машини и производствено оборудване е издал оферта №BG2021070902 от
09.07.2021 г. с която е направил предложение за преместването на 4 броя машини от
Костинброд до Елин Пелин, включваща необходимите за извършване дейности, които да се
извършат в рамките на два работни дни от 09.00 – 17.00 часа, цената в размер на 7880,00
лева без ДДС, условията за нейното заплащане, както и уговорка за дължимостта на
обезщетение за забава. Посочва, че съгласно посоченото в офертата се е задължил като
изпълнител да осигури експертен персонал, всички необходими за дейността ръчни
инструменти, професионална подемна техника и подходящ транспорт, а възложителят е
следвало да предостави нормални условия за работа, съобразени с техническите параметри
на техниката и осигурени транспортни коридори, както и оборудването да бъде
позиционирано на уговореното местоположение. Поддържа, че офертата е била приета от
ответното дружество и е сключен договор за релокация на 4 броя машини от Костинброд до
Елин Пелин. През месец юли 2021 г. ищецът е предприел действия по изпълнение на
договора като е командировал служители на посоченото от възложителя място в гр.
Костинброд, индустриална зона Обора, кв. Шиакона, но при пристигането им на място на
22.07.2022 г. подът на складовата база е бил силно замърсен, което е попречило на
маневрирането и товареното на машините. Действията по изпълнението на договора са
подновени през месец септември 2021 г., когато преместването е извършено, за което е
подписан работен лист от 12.09.2021 г. подписан от възложителя без забележки. За
дължимото възнаграждение ищецът е издал фактура №**********/21.09.2021 г. на стойност
11620,18 лева с ДДС, платима в 30-дневен срок от извършване на дейностите (12.09.2021 г.).
Липсата на плащане от страна на ответника на дължимото възнаграждение е обусловила
1
предявяването на настоящата претенция пред съда с искане ответникът да бъде осъден да
заплати сумата 9456,00 лева с ДДС. Претендира присъждането на разноските по делото , за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор в който излага подробни
съображение за неоснователност на исковата молба. Не отрича, че ищцовото дружество е
извършило действия по преместване на 4 броя машини, собственост на „Ф.И.“ ЕООД от
база в град Костинброд до производствена база в с. Петково. Оспорва наличието на сключен
с ищеца договор, както и че е приемел представена от ищеца оферта по отношение на цена,
начин и време на изпълнение. Посочва, че лицата посочени в офертата, представляват
„Ф.И.“ ЕООД, с което дружество ответникът има сключен договор за предоставяне на
собствени машини и инструменти за шприцване на пластмасови издалия. Сочи, че
управител и представител на „Ф.И.“ ЕООД е лицето Г.П.. Заявява, че съгласно чл. 5.2 от
сключеното между „Ф.И.“ ЕООД и „Ф.И.“ ЕООД споразумение „Ф.И.“ ЕООД се задължава
да организира извозването и монтажа за собствена сметка на машини и съоръжения,
собственост на „Ф.И.“ ЕООД, находящи се в база „П.“ ЕООД в гр. Костинброд до база в с.
Петково, общ. Елин Пелин. Твърди, че представител на „Ф.И.“ ЕООД е присъствал на
товареното и разтоварването на машини в качеството си на представител на собственика.
Оспорва преместването да е станало точно и в срок, тъй като в базата на П.“ ЕООД в гр.
Костинброд са останали машина Сандрето и машина за центробежно формуване и 6 броя
шприц форми, които ищецът е отказал да извози. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно отношение със ответника с твърдяното съдържание, изпълнение на
задължението да премести на 4 броя машини от гр. Костинброд до Елин Пелин, размера на
уговореното възнаграждение, което се претендира. Предвид възраженията на ответника
следва да установи и че е договарял с представител на ответника, както и че извършените
дейности са приети от ответника. При установяване на горните факти ответникът следва да
докаже, че е погасил задължението си за заплащане на цената, респ. наведените
правоизключващи възражения.
По делото е представена оферта №BG2021070702 от 09.07.2021 г. от „И.М.“ ООД с
посочен предмет: „Ф.И. ЕООД – Релокация на 4 бр. машини от Костинброд до Елин Пелин“,
според която изщцовото дружество в качеството си на изпълнител следва да премести
машини с цел освобождаване на транспортни коридори като извърши товарене от фирма
„П.“ ЕООД с адрес производствена база в гр. Костинброд, индустриална зона Обора , кв.
Шиакона на 4 бр. машини чрез комплект танкетни колички, спомагателни действия с
мотокар или кран при нужда на осигурен от изпълнителя транспорт и разтоварване във
фирма Ф.И. ЕООД с адрес производствена база с. Пеково, общ. Елин Пелин, АДРЕС,
стопански двор, както и позиционира спрямо изискванията на възложителя, почистване на
работния периметър, прибиране на използваната техника и инструменти, попълване на
документи. Възложителят е следвало да предостави на изпълнителя нормални условия на
работа, съобразени с техническите параметри на техниката и осигурени транспортни
коридори, както и оборудването на бъде позиционирано на уговореното място. Според
офертата датите на извършване на работата следва да се посочат от възложителя като се
касае за 2 работни дни с работно време от 09.00 – 17.00 часа. Предложената в офертата цена
е 7880,00 лева без ДДС, платима в 30 дни след успешно извършване на дейностите.
Офертата е изпратена на вниманието на г-н Цветков за възложителя, за когото
ответникът възразява, че заедно с лицето за контакт, посочено в офертата – г-н Перянов са
представители на „Ф.И.“ ЕООД, поради което и посочената оферта не е била приета от
ответника, респ. не го обвързва. От приобщената справка актуално състояние на всички
действащи трудови договори за период от 01.07.2021 г. до 31.10.201 г. във „Ф.И.“ ЕООД,
ЕИК ЕИК от ТД на НАП- София се установява, че лицето Ц.И.Ц към датата на изпращане на
2
офертата е заемал длъжност при ответника с НКПД 13215020 „директор, производство“.
Предвид това съдът намира за несъстоятелен довода на ответника, че офертата не го
обвързва поради липса на представителна власт у договарящия тъй като приложение следва
да намери установената от закона презумция на чл. 301 ТЗ. Щом ответникът има качеството
на търговец, когато се позовава на липса на представителна власт срещу иска по настоящото
дело за заплащане на възнаграждение по договора, възражението за липса на представителна
власт трябва да е заявено от търговеца незабавно след узнаването, за което не е нужно да
има възражение от другата страна по сделката. Прилагането на презумпцията е обусловено
не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца на тези действия, което следва да извърши
веднага след узнаването (Решение № 37 от 01.04.2009 г. по т.д. № 106/2008 г. на ВКС). В
случая макар ответникът да твърди, че представената оферта не го е обвързвала, по делото
са събрани гласни и писмени доказателства, че ответникът е разбрал за офертата и нейния
предмет още на 22.07.2021 г. Според показанията на свидетеля Мирослав Иванов
Неврокопски, който твърди да е собственик на машините обект на преместването, същият е
присъствал на 22.07.2021 г. в производствената база в гр. Костинброд. Според показанията
на последния, преместването на машините не се е осъществило на 22.07.2021 г. , за което
видно и от останалите приети по делото доказателства ищецът е начислил неустойка, която
е заплатена от ответното дружество на 30.12.2021 г. , което не е спорно по делото. При тези
данни съдът намира, че са се осъществили фактическите обстоятелства, посочени в чл. 301
ТЗ - ответникът е узнал за сключената от негово име като търговец сделка, и не се е
противопоставил незабавно след узнаването на липсата на представителна власт при
получаване на офертата, поради което офертата го е обвързала. Този извод не се разколебава
от представеното от ответника споразумение за ползване на машини от 17.03.2021 г.,
сключено между „Ф.И.“ ЕООД ЕИК ********* и „Ф.И.“ ЕООД ЕИК ЕИК, оспорено от
ищеца с довода, че е създадено в услуга на процеса. Като частен документ представеното
споразумение не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно датата на
съставянето му и при оспорване датата му следва да бъде установена с други
доказателствени средства като тежестта е за страната, която претендира изгодни за себе си
правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ
(решение №273 от 02.12.2019 г. по гр. д. №1067/2019 г. на ВКС, 4-то ГО). Разпитан пред
съда собственикът на капитала на ответното дружество свидетелства, че такова
споразумение съществува и въз основа на него „Ф.И.“ ЕООД следва да организира
извозването и монтажа за собствена сметка на машини и инструменти, собственост на
„Ф.И.“ ЕООД и находящи се в база „П.“ ЕООД в гр. Костинброд до с. Петково, община
Елин Пелин, но не установи достоверността на посочената в него дата посредством
настъпването на друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне
на документа, поради което съдът намира, че споразумението е непротивопоставимо на
ищеца като съдържащо уговорки, предхождащи изпращането на процесната оферта.
За установяване изпълнението по договора по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на Трайко Георгиев Черпоков, който свидетелства, че през м. 09.2021 г.
ищцовото дружество е преместило шприц машини, произвеждащи пластмасови изделия от
гр. Костинброд до Елин Пелин, като същите са изкарани от помещението, натоварени са и са
закарани в Елин Пелин. Посочва, че независимо от трудностите – омаслен под на
помещението и на самите машини работата е изпълнена без забележки. В този смисъл
следва да се цени и приобщения по делото работен лист от 12.09.2021 г., подписан от
представител на „Ф.И.“ ЕООД без забележки. Наведените от ответника възражения, че
служителят Х.Х., подписал за възложител е присъствал на товаренето и разтоварването в
качеството си на представител на собственика на машините, а в последствие е заявил, че не
е разбрал какво подписва, съдът намира за неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 301
ТЗ, а именно липсва противопоставяне от страна на търговеца веднага след узнаване за
извършените действия от негов служител, за което се събраха и писмени доказателства чрез
приобщената справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за период
от 01.07.2021 г. до 31.10.201 г. във „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК ЕИК от ТД на НАП- София. Следва
3
да се посочи и че същият служител е попълнил анкетна карта за оценка удовлетвореността
от извършената работа, давайки много добра оценка на изпълнителя.
При съвкупната преценка на събраните доказателства и съобразявайки данните за
изпълнението на подписаната между страните оферта съдът намира, че ищцовото дружество
е предоставило договорените услуги. Според условията за плащане в офертата възложителят
заплаща дължимото възнаграждение по банков път 30 дни след успешното извършване на
дейностите. Ищецът е издал фактура №**********/21.09.,2021 г., със задължено лице
„Ф.И.“ ЕООД за сумата 11620,18 лева, включваща и неустойка, която е платена именно от
ответното дружество, но възнаграждението е останало незаплатено. Ответникът не доказа
плащане на претендираната сума към датата на приключване на съдебното дирене, поради
което исковата претенция следва да се уважи в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 28.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото разноски се пораждат в полза на ищеца, който претендира
такива за заплатена държавна такса и адвокатско възнграждение в общ размер 1188,24 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на „И.М.“ ООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 , ал. 1 ТЗ сумата 9456,00 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение по договор с предмет „Релокация на 4 броя машини от Костинброд до Елин
Пелин“, за което е издал фактура №**********/21.09.2021 г., ведно със законна лихва върху
сумата от депозиране на исковата молба – 28.04.2022 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата 1188,24 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4