№ 171
гр. Дупница, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510100019 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Д. Х. С., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, И. Е. Г., ЕГН: **********, с пост.
адрес: ***, и Х. Е. Р. , ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, са предявили срещу Т. Х. Р. ,
ЕГН: **********, с адрес: ***, установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици по наследство и давностно владение на общо 4/6
/четири шести/ идеални части, от Урегулиран поземлен имот № VII-124 /парцел седми, имот
планоснимачен номер сто двадесет и четвърти/, в квартал 9 /девети/ по действащия
регулационен план на с. Боровец, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед
за улична регулация №41/28.02.1934г. и Заповед за дворищна регулация №
1057/21.03.1934г., с площ за целия парцел от 860.00 /осемстотин и шестдесет/ квадратни
метра, при граници и съседи на парцела: улица с осеви точки 22 -23 /двадесет и две, двадесет
и три/, урегулиран поземлен имот № VIII-125 /парцел осми, имот планоснимачен номер сто
двадесет и пети/, улица и урегулиран поземлен имот № VI-123 /парцел шести, имот
планоснимачен номер сто двадесет и трети/, ведно с построените в имота двуетажна
жилищна сграда и две едноетажни стопански постройки, и ведно с всички трайни
подобрения и приращения в гореописания урегулиран поземлен имот, като Д. Х. С.
притежава 2/6 /две шести/ идеални части, от гореописаните недвижим имот и сгради, а И. Е.
Г. и Х. Е.св Р. са собственици на по 1/6 /една шеста/ идеални части от същите.
Ищците придобили собствеността върху процесния имот и сградите в него, по
следния начин: имотът, заедно със съседните два имота е бил собственост на майката и
1
бащата на общия им наследодател Х. М. Р., ЕГН **********, починал на 12.06.1988г. Около
1920г. родителите на общия им наследодател Х. М. Р., поделили трите съседни имота между
трите си сина, като процесния дали на Х. М. Р.. Х. М. Р., заедно със съпругата си М. Д. Р.а,
ЕГН **********, починал на 19.10.1995г., които са родители на ищцата Д. Х. С. и ответника
Т. Х. Р. и съответно баба и дядо на другите двама ищци, около 1925г. започнали строежа на
процесните двуетажна жилищна сграда и двете едноетажни стопански постройки и
заживели в същите от тогава заедно със децата си. Някъде от около 1960г. в процесния имот
и сгради останали да живеят само собствениците им Х. М. Р. и М. Д. Р.а, заедно със сина им
Е. Х. Р., съпругата му и децата им-втората и третият ищци. Някъде от около 1980 г. в имота
останали да живеят Х. М.
Р., М. Д. Р.а заедно със сина им Е. Х. Р. и съпругата му. Х. М. Р. починал на 12.06.1988г., а
съпругата му М. Д. Р.а, починала на 19.10.1995г. и от тогава до смъртта си през 2019г., в
имота останал да живее Е. Х. Р., като ищцата Д. Х. С. посещава имота непрекъснато през
годините и му помагала в грижите, за разлика от ответника. Още от 1925 г. всички роднини
и жители на с. Боровец знаят, че процесният имот и сградите изградени в него, са
собственост на общите наследодатели Х. М. Р. и съпругата му М. Д. Р.а, които до смъртта
си живеели и владеели собственият им процесен имот и сградите изградени от тях в него.
Независимо, че след тяхната смърт в имота останал да живее сина им Е. Х. Р., който е баща
на втората и третият ищци, всички винаги са знаели, че процесиите имот и сгради са
съсобствени на наследниците на Х. М. Р. и М. Д. Р.а, които още приживе били определили
на всяко от децата си кои стаи да ползват.
Ответникът Т. Х. Р. не живее в имота някъде от 1960 г., когато се преместил да живее
и работи в гр.София и много рядко е идвал до имота. Същият никога не е заявявал
собственически претенции за целия имот и сградите построени в него, още повече, че близо
25 г. /от 1995 г. до 2019 г./ в процесните имоти живеел и полагал основно грижи бащата на
втората и третият ищци, Е. Х. Р.. Ответникът никога не е демонстрирал или предявявал
собственически или владелчески претенции извън полагащите му се по наследство идеални
части, както спрямо общите наследодатели, така и спрямо живелия в имота от 1995г. до
2019 г., Е. Х. Р. и/или ищците. Той никога не е владял целия процесен имот и/или сградите
извадени в него, нито е подържал или подобрявал същите.
Преди около една година, от хора живеещи в село Боровец, ищците разбрали, че
ответникът пред тях е твърдял, че процесният имот и сгради са негова собственост и може
да ги продаде, защото болната му сестра, ищцата Д., му подписала някакви документи. Това
подтикнало ищците да потърсят съдействие от адвокат, който да провери дали ответникът
не е продал и собствените им части от процесния имот. Преди няколко месеца разбрали, че
ответникът, по пътя на обстоятелствената проверка се е снабдил с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот на основание наследство и давностно владение акт №77, том
II, рег. №3232, дело №259/05.10.2020г. издаден от нотариус Е. К., вписан в НК на РБ под
№397, с район на действие Районен съд-Дупница, за целия имот и сгради, въпреки, че
никога до 2020г. не е предявявал собственически или владелчески претенции спрямо нас
2
ищците или наследодателите за същите.
От гореизложеното се установява, че общите наследодатели Х. М. Р. и М. Д. Р.а са
придобили собственост върху процесния имот и сгради преди повече от 80 г. владеейки
имота и построените от тях сгради за себе си явно непрекъснато и необезпокоявано в едни и
същи граници, някъде от 1925г. До смъртта им никой не им е оспорвал владението и
собствеността, и те са се грижели за имота и сградите в него, като след 1960 г. основно им е
помагал сина им Е. Х. Р., който също е живял в имота до смъртта си през 2019г. След
смъртта на общите наследодатели имотът е станал собственост на наследниците им по
закон, техните деца, а именно ответника Т. Х. Р., ищцата Д. Х. С. и наследодателя на
ищците И. Е. Г. и Х. Е. Р. - Е. Х. Р., при равни квоти, по 1/3 /една трета/ идеални части. След
смъртта на наследодателя на последните двама ищци Е. Х. Р., настъпила на 20.08.2019 г.,
неговите собствени 1/3 /една трета/ идеални части са станали собственост по наследство при
равни квоти на наследниците му-втората и третият ищци. Така към настоящия момент
процесният имот и сградите в него са собственост на страните в процеса по наследство от
общите им наследодатели, притежават и са собственици на по 1/6 /една шеста/ идеални
части от същите, видно от
приложеното с исковата молба Удостоверение за наследници №29/09.11.2022 г. изд. от
кметство с. Боровец.
Независимо, че общите им наследодатели приживе не са се снабдили с нотариален
акт за процесиите имот и сгради, то безспорно същите са придобити от тях на основание
давност владение започнало някъде от 1925 г. и продължило до смъртта им, като следва да
се има предвид, че позоваването /снабдяването с нотариален акт или друг документ за
собственост/, не е елемент от фактическия състав на придобивната давност. След смъртта
им безспорно владението им е продължено явно, непрекъснато и необезпокоявано от
наследниците им при квоти съгласно разпоредбите на ЗН, което продължава и до момента,
поради което ищците притежават правото на собственост върху процесиите имот и сгради
при квоти описани по-горе.
С оглед изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника правото им на собственост върху идеални части от
гореописания имот, както и по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, да отмени констативния
нотариален акт, с който ответникът се легитимира като собственик на целия имот.
Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава
изцяло предявения иск, като основателен. Заявява, че никога не е оспорвал правата на
ищците, но тъй като през 2021г. е имало кандидат-купувач за имота, по устна договорка
между страните, ответникът се снабдил с констативен нотариален акт, за да се осъществи
сделката, с което ищците били наясно. Когато уведомил ищците за сделката, те категорично
отказали да продават имота и сделката не била осъществена. Понеже не е дал повод за
завеждане на делото и признава изцяло предявения иск, моли съдът да му присъди
3
разноските по делото.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид обстоятелството, че ответникът с отговора на исковата молба признава, че
предявеният срещу него иск е основателен, ищците са направили искане съдът да постанови
решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК – при признание на иска. Разпоредбата на чл.237 ГПК
предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да
поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът, с отговора на исковата молба изрично е
признал предявения срещу него иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Спазени са и
изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения положителен
установителен иск за собственост за основателен и доказан и че като такъв следва да бъде
уважен.
На основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК констативния нотариален акт, с който
ответникът се легитимира като собственик, подлежи на отмяна в частта, с която се засяга
неблагоприятно правото на собственост на ищците.
Воден от изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска,
като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските.
Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски в тежест на ищците. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Следователно, необходимо е кумулативното наличие на двете
предпоставки. В настоящия случай ответникът е направил признание на иска, но не е налице
първата предпоставка-обстоятелството, че ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт за целия имот представлява достатъчен повод за завеждане на делото. С
оглед на това той следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените от тях разноски по
делото в размер на общо 1584.00 лв., от които: 1500.00 лв.-адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат и 84.00 лв.-държавни такси при образуване на делото. Заплатеното
адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Х. Р. , ЕГН: **********, с
адрес: ***, че Д. Х. С., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, И. Е. Г., ЕГН: **********, с
пост. адрес: ***, и Х. Е. Р. , ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, са собственици по
наследство и давностно владение на общо 4/6 (четири шести) идеални части от
Урегулиран поземлен имот № VII-124 /парцел седми, имот планоснимачен номер сто
двадесет и четвърти/, в квартал 9 /девети/ по действащия регулационен план на с. Боровец,
общ. Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична регулация
№41/28.02.1934г. и Заповед за дворищна регулация № 1057/21.03.1934г., с площ за целия
парцел от 860.00 /осемстотин и шестдесет/ квадратни метра, при граници и съседи на
парцела: улица с осеви точки 22 -23 /двадесет и две, двадесет и три/, урегулиран поземлен
имот № VIII-125 /парцел осми, имот планоснимачен номер сто двадесет и пети/, улица и
урегулиран поземлен имот № VI-123 /парцел шести, имот планоснимачен номер сто
двадесет и трети/, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда и две
едноетажни стопански постройки, и ведно с всички трайни подобрения и приращения в
гореописания урегулиран поземлен имот, като Д. Х. С. е собственик на 2/6 /две шести/
идеални части, а И. Е. Г. и Х. Е. Р. са собственици на по 1/6 /една шеста/ идеална част
от описаните недвижими имоти.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание наследство и давностно владение акт №77, том II, рег. №3232,
дело №259/05.10.2020г. издаден от нотариус Е. К., вписан в НК на РБ под №397, с район на
действие Районен съд-Дупница, с който Т. Х. Р. , ЕГН: **********, с адрес: ***, е признат
за единствен собственик на Урегулиран поземлен имот № VII-124 /парцел седми, имот
планоснимачен номер сто двадесет и четвърти/, в квартал 9 /девети/ по действащия
регулационен план на с. Боровец, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед
за улична регулация №41/28.02.1934г. и Заповед за дворищна регулация №
1057/21.03.1934г., с площ за целия парцел от 860.00 /осемстотин и шестдесет/ квадратни
метра, при граници и съседи на парцела: улица с осеви точки 22 -23 /двадесет и две, двадесет
и три/, урегулиран поземлен имот № VIII-125 /парцел осми, имот планоснимачен номер сто
двадесет и пети/, улица и урегулиран поземлен имот № VI-123 /парцел шести, имот
планоснимачен номер сто двадесет и трети/, ведно с построените в имота двуетажна
жилищна сграда и две едноетажни стопански постройки, и ведно с всички трайни
подобрения и приращения в гореописания урегулиран поземлен имот, до 4/6 (четири
шести) идеални части от описаните имоти.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. Х. Р. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Д. Х. С., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, И. Е. Г., ЕГН: **********, с пост.
адрес: ***, и Х. Е. Р. , ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, сумата от 1584.00 лв.,
представляваща сторени разноски в производството, от които 1500.00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение и 84.00 лв.-внесени държавни такси.
Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6