№ 4851
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110122576 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 и чл. 479 от
Кодекса на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. П.М., срещу ЗК „Уника“
АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4062,37 лева – представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор № BG/22/117003177974, възлизащо на ½ от
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение /в общ размер от
8124.73 лева, изплатено от ишеца на трето увредено лице – собственик на л.а.
марка „БМВ“, модел Х6, с рег. № IKN**** чрез системата „Зелена карта“/ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от
ищеца като застраховател на влекач с рег. № РВ **** РС срещу ответника
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке с рег.
№ РВ **** ЕВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3401/2024 г. на СРС – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че за влекач марка „МАН“, модел „ТГХ
18.440 4Х2 БЛС“, с рег. № РВ **** РС бил налице валидно сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица № BG/22/117003177974 с период на действие от
04.12.2017 г. до 04.12.2018 г. – като застраховател било ищцовотоо дружество.
1
От своя страна по отношение на ремарке с рег. № РВ **** РС бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна компания „Уника“ АД по
застрахователна полица № *********, със срок на валидност 12.11.2017 г. до
11.11.2018 г.
Твърди се, че на 23.07.2018 г. в гр. Магара, Република Гърция, е
настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ – при управление на
влекач марка „МАН“, модел „тгх 18.440 4Х2 БЛС“ с рег.№ РВ **** РС, с
прикрепено към него ремарке с рег. № РВ **** ЕВ, водачът А.А. реализирал
ПТП, при което увредил паркиран лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, с
рег. № INK****, за което от съответните компетентни органи на Република
Гърция са съставени документи за ПТП.
В резултат от ПТП на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, с рег. №
INK**** били нанесени материални щети, поради което на застрахователя на
влекача марка „МАН“, модел „тгх 18.440 4Х2 БЛС“ с рег.№ РВ **** РС – ЗК
„Лев Инс“ АД, е предявена регресна претенция по „Зелена карта“ от ETHNIKI
INS. При ищеца била образувана преписка, в хода на която щетите били оцени
и с преводно нареждане от 29.03.2019 г. застрахователят заплатил сума в
размер на левова равностойност от 8 124,73 лева на водача на пострадалото
МПС.
С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят на
влекача ЗК „Лев Инс“ АД счита, че е встъпил в правата на застрахования
собственик срещу застрахователя по гражданска отговорност на ремаркето –
ЗК „Уника“ АД, по отношение на 1/2 от заплатеното застрахователно
обезщетение.
Посочва, че тъй като процесното застрахователно събитие е настъпило в
Република Гърция, приложимият закон е Закон № 489/76 /Държавен вестник
А331/ „Задължително застраховане по гражданска отговорност при ПТП“,
съгласно чл. 6А, ал.4 от който „Ако злополука е причинена от камион, свързан
с ремарке, застрахователите на ремаркето и камиона носят съответно
споделена /солидарна/ отговорност за щети на трети страни. Отговорността на
тези застрахователи е ограничена до застрахователната сума по съответните
полици, запазвайки право на двете страни за регрес за разпределение на
загубите.“ Поради това навежда, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремаркето
следва да заплати на ищеца ½ от стойността на заплатеното застрахователно
обезщетение за процесното ПТП. Твърди, че с покана ответното дружество ЗК
„Уника“ АД е поканено да заплати ½ от процесната сума по ликвидационна
преписка № 0000-1816-18-605405, но ответното дружество се е произнесло с
мотивиран отказ. Поради това моли съдът да уважи предявения иск.
С исковата молба са представени: заверено копие на застрахователна
полица на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, полица № BG/22/117003177974 от 04.12.2017 г.; заверено
копие от проверка от Гаранционен фонд за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за МПС с peг. №
2
РВ **** ЕВ; копие от имейл от бюро на гръцките застрахователи от 06.08.2018
г. относно произшествие от 23.07.2018 г в Малгара, Гърция (оригинал и
превод на български език); копие от имейл от 20.08.2018 г., 15:00 ч. (оригинал
и превод на български език); уведомителна бележка за щета в чужбина №
29124 от 25.08.2018 г., в едно с прилежащи документи към нея и снимков
материал; копие от имейл от 25.10.2018 г. относно спешно напомняне за
споразумение за регулиране; уведомление за иск от 13/09/2018 г. (оригинал и
превод на български език); талон за автомобил /разрешение за движение/ на
Република Гърция издаден от Министерство на транспорта и съобщенията за
МПС с peг. № IKN ****, ведно с прилежащите документи; искане за
реимбурсиране на сума /член 5 от Вътрешните правила/ от 25.02.2019 г;
доклад по щета № 0000-1816-18-605405/1/1/2019-03-16; преводно нареждане
за кредитен превод от 29.03.2019 г., ведно с опис на заплатените претенции;
регресна покана до ЗК “Уника” АД с Изх. № 6506/02.06.2020 г.; отговор на
регресна покана от ЗК “Уника” АД по щета № 0000-1816-18-605405; решение
на съда по съединени дела С-359/14 и С-475/14; заверено копие на извадка от
Закон 489/76 /Държавен вестник А331/ задължително застраховане по
гражданска отговорност при Пътнотранспортни произшествия.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
Ответникът развива съображения в насока, че процесното
правоотношение е с международен елемент, тъй като ПТП е настъпило в
Гърция. Поддържа, че приложимото право съгласно решение на СЕС по
съединени дела С-359/14 и С-475/14 г. по регресен иск на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на теглещо превозно средство, който е
изплатил застрахователно обезщетение, срещу застраховател на тегленото по
време на ПТП превозно средство, се определя съгласно чл. 7 от Регламент №
593/2008 г., ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 г.
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Следователно, чл. 7 от Регламент № 593/2008 г. се прилага в случаите, в които
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие
по силата на чл. 4 и следващите от Регламента № 864/2007 г. предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Посочва, че в процесния
случай приложимото материално право в отношенията между пострадалия и
застрахователя на влекача е правото на Република Гърция.
Приложимото право по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ е обаче правото на Република България, доколкото и двамата
застрахователи са със седалище и адрес на управление в Република
България и няма данни да е избрано друго право между страните. Посочва,
че според чл. 479 от българския Кодекс на застраховането, за вреди, нанесени
от ремарке, което е прикачено към влекач и функционално зависимо от него
по време на движение, или в случаите, когато ремаркето се е откачило по
време на движение, вредите се покриват от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на теглещото
3
превозно средство /влекача/. Посочва, че в процесния случай чл. 411 от КЗ е
неприложим, тъй като посочената разпоредба урежда встъпването на
застраховател по имуществена застраховка в правата на пострадалия и
застрахован при него срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, а
процесният случай е различен. Поддържа, че в процесния случай е
неприложима и разпоредбата на чл.499, ал.7 КЗ, съгласно която при
множество причинители на застрахователното събитие всеки от
застрахователите отговаря пред увреденото лице солидарно. Поради
посоченото оспорва предявения иск по основание.
Оспорва претенцията на ищеца като погасена по давност на осн. чл.378,
ал.5 от КЗ.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Представя следните писмени материали: решение на Съда на ЕС по
дела С-359/14 и С-475/14; регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.2008 г. относно приложимото право към
договорни задължения (Рим I); регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим II).
По делото е приета съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/ - с вх. №
12942/15.01.2025 г.
В проведеното на 25.02.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Претендира
разноски, съгласно изявление в протокола от о.с.з.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
иска. Представя списък на разноските.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица №
BG/22/117003177974 от 04.12.2017 г.; справка от Гаранционен фонд за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за МПС с peг. № РВ **** ЕВ; копие от имейл от бюро на
гръцките застрахователи от 06.08.2018 г. относно произшествие от 23.07.2018
г в Малгара, Гърция (оригинал и превод на български език); копие от имейл от
20.08.2018 г., 15:00 ч. (оригинал и превод на български език); уведомителна
бележка за щета в чужбина № 29124 от 25.08.2018 г., в едно с прилежащи
документи към нея и снимков материал; копие от имейл от 25.10.2018 г.
относно спешно напомняне за споразумение за регулиране; уведомление за
иск от 13/09/2018 г. (оригинал и превод на български език); талон за автомобил
/разрешение за движение/ на Република Гърция издаден от Министерство на
транспорта и съобщенията за МПС с peг. № IKN ****, ведно с прилежащите
4
документи; искане за реимбурсиране на сума /член 5 от Вътрешните правила/
от 25.02.2019 г; доклад по щета № 0000-1816-18-605405/1/1/2019-03-16;
преводно нареждане за кредитен превод от 29.03.2019 г., ведно с опис на
заплатените претенции; регресна покана до ЗК “Уника” АД с Изх. №
6506/02.06.2020 г.; отговор на регресна покана от ЗК “Уника” АД по щета №
0000-1816-18-605405/ се установява изцяло фактическата обстановка по
делото, а именно: към 23.07.2018 г. за влекач марка „МАН“, модел „ТГХ
18.440 4Х2 БЛС“, с рег. № РВ **** РС е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищцовотоо
дружество, за ремарке с рег. № РВ **** РС е налице валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна компания „Уника“ АД. Установява се, че на процесната дата
23.07.2018 г. влекач марка „МАН“, модел „ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“ с рег.№ РВ
**** РС, с прикрепеното към него ремарке с рег. № РВ **** ЕВ, се
управляват от водача А.А. в гр. Малага, Република Гърция, когато съставното
ППС участва в ПТП. Липсва спор по отношение на механизма на същото, а
именно, че водачът А.А. е реализирал ПТП, като увредил паркиран лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, с рег. № INK****. Предвид
претърпените от лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, с рег. № INK****
материални щети, срещу ищеца като застраховател на влекача марка „МАН“, с
рег.№ РВ **** РС е предявена регресна претенция по „Зелена карта“ от
ETHNIKI INS. В тази връзка при ищеца е образувана преписка /преписка №
0000-1816-18-605405/, щетите са оценени и с преводно нареждане от
29.03.2019 г. ищецът заплатил сума в размер на левова равностойност от
8 124,73 лева на водача на пострадалото МПС.
В тази връзка и ищецът отправил покана до ответника – като
застраховател по застраховка Г.О. на автомобилистите на ремаркето – да му
заплати половината от тази сума – или сума в размер на 4062,37 лева. От
ответника обаче последвал отказ да извърши плащане.
Видно от Закон № 489/76 /Държавен вестник А331 на Р. Гърция/
„Задължително застраховане по гражданска отговорност при ПТП“ – чл. 6А,
ал. 4, гласи, че: „Ако злополука е причинена от камион, свързан с ремарке,
застрахователите на ремаркето и камиона носят съответно споделена
/солидарна/ отговорност за щети на трети страни. Отговорността на тези
застрахователи е ограничена до застрахователната сума по съответните
полици, запазвайки право на двете страни за регрес за разпределение на
загубите.“
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
експертиза с вх. № 12942/15.01.2025 г. Видно от заключението по същата
процесното ПТП е настъпило като водачът на влекач марка „МАН“, модел
„ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“ с рег.№ РВ **** РС, с прикрепеното към него
ремарке с рег. № РВ **** ЕВ, предприел маневра на заден ход на национален
път в района на с. Неа Малгара кат реализирал удар с лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х6“, с рег. № INK****, намиращ се в момента на удара в
спряло/паркирано състояние. Вследствие на ПТП лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х6“ като същите се намират в пряка причинно следствена
5
връзка с процесното ПТП. В тази връзка претърпените от л.а. марка „БМВ“,
вреди възлизат към датата на ПТП са на стойност – 9407.58 лева по средни
пазарни цени в Р. България и на 9000.06 лева – в Р. Гърция.
Според разяснения, дадени от в.л. разликата в стойностите в България и в
Гърция се дължи на различни икономически условия – съответно цени на
части и труд в двете държави. Вещото не е установило и документ във връзка
с ПТП, издаден от държавен орган в Гърция.
Експертизата не е оспорена с конкретни доводи от страните като не е
искана повторна експертиза. Поради това и доколкото липсват данни за
заинтересованост на вещото лице съдът намира, че експертизата следва да
бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 410, ал. 1 във вр. с чл. 411 от
КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на
валиден договор за Г.О. досежно процесния влекач; 2) настъпване на
застрахователно събитие – ПТП; 3) причинени щети на трето лице от
съставното ППС; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и щетите; 5)
изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в пълен размер на увреденото лице; 6) ответникът е застраховател
досежно процесното ремарке по задължителната застраховка на
автомобилистите „Гражданска отговорност“, като договорът трябва да е
валиден към момента на застрахователното събитие. При установяване на така
посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от него
обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, относно наличието на
застрахователните правоотношения, тяхната валидност, както и по същество –
относно механизма на ПТП. Размерът на вредите и причинна им връзка с
процесното ПТП са установени от изготвената по делото САТЕ.
Основният спорен между страните въпрос е относно приложимото право
в хипотезата на причинени вреди от композиция, състояща се от влекач и
ремарке, когато влекачът и ремаркето са обект на застраховка „Гражданска
отговорност" при различни застрахователи, т.е. как се разпределя
отговорността за причинените вреди между тези застрахователи и съответно
кое е приложимото право при решаване на този въпрос предвид наличието на
международен елемент – причиняване на вредите в друга държава членка на
ЕС.
В настоящата хипотеза при ПТП, причинено от теглещо превозно
средство и прикачено към него ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е
обезщетил пострадалия, срещу застрахователя на ремаркето, се определя по
чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета
(Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната отговорност, приложими
спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент (ЕО)
№ 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент "Рим ІІ"),
6
предвиждат поделяне на задължението за поправяне на вредите между
собственика на влекача и ремаркето.
При това положение първо следва да се извърши преценката по чл. 4 от
Регламент "Рим ІІ", а след това тази по чл. 7 от Регламент "Рим І". Съгласно
чл. 4, ал. 1 от Регламент "Рим ІІ", ако не е предвидено друго, приложимото
право към извъндоговорните задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или
държави настъпват непреките последици от този факт.
В настоящия случай произшествието е настъпило и вредите са
причинени на територията на Гърция. Видно от представената извадка от
Закон № 489/76 на Р. Гърция – чл. 6А, ал. 4, „Ако злополука е причинена от
камион, свързан с ремарке, застрахователите на ремаркето и камиона носят
съответно споделена /солидарна/ отговорност за щети на трети страни, като
помежду си разпределят наполовина сумите по щетата.
След като законодателството на Р. Гърция предвижда разделяне на
отговорността между застрахователите на влекача и ремаркето, то
приложение намира чл. 7, ал. 2 от Регламент "Рим І". Доколкото приложимото
право не е избрано от страните, то същото се определя от държавата, в която е
обичайното местопребиваване на застрахователя.
В настоящия случай и двете страни по делото са български
застрахователни дружества с основна дейност в България, където при това са
регистрирани и ремаркето, и влекачът, поради което отговорността помежду
им следва да се уреди по българското право.
Съгласно решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела
С359/14 и С-475/14 , при пътнотранспортно произшествие, причинено от
теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е
изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от
водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при
произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008
/Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими
спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент №
864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или
държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя
на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото
лице.
В т. 54 от горепосоченото решение е посочено изрично, че задължението
на застраховател по застраховка „гражданска отговорност" да обезщети
причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата
вреда /чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване
на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и
следващите от Регламент "Рим ІІ"/, а от договора, който го обвързва с
отговорното застраховано лице. В т. 61 и т. 62 от решението е посочено, че на
7
първо място трябва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото
лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една
страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата
на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на
второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим
І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени
между застрахователите - ищци в главните производства, и съответните
застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези
застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на
пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ",
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият
случай е именно такъв - приложимото материално право в отношенията
между пострадалия и застрахователя е това на Р. Гърция, което предвижда
разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя
на ремаркето, поради което и приложимото материално право в отношенията
между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да
се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І".
В случая страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че
двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на
Република България, поради което приложимо се явява българското право, а
отделно от това следва да се посочи, че и двете застраховки са задължителни
по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като именно Кодекса за
застраховането на Република България регламентира както задължението за
сключване на застраховките /чл. 483 КЗ /, така и обема на застрахователното
покритие по тях /в т. ч. покритите рискове при застраховки "гражданска
отговорност" от притежаване и използване на ремарке - чл. 479 КЗ /.
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от
Регламент "Рим І"/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно
превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно
средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на теглещото моторно превозно средство.
Следователно отговорността на ответника по процесния договор за
застраховка „гражданска отговорност" поначало не включва задължение за
обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо
превозно средство – така Решение № 3282 от 5.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
3044/2023 г., Решение № 6559 от 20.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
10458/2022 г., Решение № 105 от 8.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8783/2022
г., Решение № 4050 от 5.07.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 944/2023 г., Решение
№ 1040 от 2.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1905/2022 г., Решение № 199 от
5.01.2023 г. на СРС по гр. д. № 45882/2022 г., Решение № 6122 от 30.11.2023 г.
8
на СГС по в. гр. д. № 2340/2023 г.; Решение № 5672 от 21.10.2024 г. на СГС по
в. гр. д. № 7057/2023 г. и др.
Предвид гореизложеното и искът се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни, но предвид изхода на
делото, такива се дължат само на ответника.
Ответната страна претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва
да бъдат определени разноски за юрисконсулт в размер от 150 лева –
съобразно фактическата и правна сложност на делото, обема доказателствен
материал и проведените открити съдебни заседания.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска на ЗК „Лев Инс“ АД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе №
67А, против ЗК „Уника“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, бул. Тодор Александров № 18, за признаване за установено, че
ответникът ЗК „Уника“ АД дължи на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД, сумата от
4062,37 лева – представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователен договор №
BG/22/117003177974, възлизащо на ½ от стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение /в общ размер от 8124.73 лева, изплатено от
ишеца на трето увредено лице – собственик на л.а. марка „БМВ“, модел Х6, с
рег. № IKN**** чрез системата „Зелена карта“/ по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ищеца като застраховател
на влекач с рег. № РВ **** РС срещу ответника като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № РВ **** ЕВ, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3401/2024 г. на
СРС – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3401/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ЗК „Уника“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, бул. Тодор Александров № 18, сумата от общо 150 лева,
представляваща разноски за юрисконсулт в настоящото исково производство
съобразно изхода на делото.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10