О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./14.02.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното
от съдия Маринов
търговско
дело № 101 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2472/25.01.2019 г. на
„Агенция за Контрол на просрочени вземания” ЕООД, гр. София против Разпореждане № 46251/23.11.2018 г.
по ч.гр.д. № 15960/2018 г. по описа на ВРС, в частта, с която заповедния съд е
отхвърлил подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение срещу И.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
за сумата 305,45 лв. (триста и пет лева и четиридесет и пет стотинки) – такси и
комисионни за допълнителни услуги, от които 25,00 лв. такса за оценка на досие
и 280,45 лв. такса за услуга „Кредит у дома“.
Счита разпореждането за
незаконосъобразно като излага аргументи както следва: в производството по чл.
410 от ГПК съдът не проверява дали вземането съществува. Заявителят може да
приложи доказателства установяващи вземането, но не е задължен, тъй като целта
на производството е да се провери спорния му характер. Споровете по
обективираните в заявлението материални субективни права, включително по
отношение на отказаните за присъждане такси, следва да се разрешат в исков
процес. Съдът неправилно е преценявал нищожност на клаузи, както и
неравноправност на такива, което е от компетентността на исковия съд в спорно състезателно
производство според практиката на ВКС и СЕС. Законодателят е предвидил
възможност за начисляване на такси за извънсъдебно събиране на суми. В
заключение се счита, че съдът е излязъл в производството от рамките на
дължимата преценка. Моли за отмяната му в атакуваната част и издаване на
заповед за изпълнение и за горните претенции.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
По същество частната жалба е частично основателна, по
следните съображения:
По подадено заявление от „Агенция за контрол на
просрочени вземания” ЕООД гр. София, в развилото се производство по ч.гр.д. №
15960/2018 г. по описа на ВРС е издадена Заповед за изпълнение №
8818/23.11.2018 г. на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на
заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин,
срещу И.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** за следните суми: сумата 384,65 лв.
(триста осемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 2863114 от
24.09.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и И.К.Б., като
вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с
договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя с Приложение № 1/03.07.2018
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 23.10.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 55,01 лв. (петдесет
и пет лева и една стотинка), представляваща договорна лихва за периода
03.10.2015 г.- 19.11.2016 г.; сумата 89,71 лв. (осемдесет и девет лева и
седемдесет и една стотинки) – законна лихва върху непогасената главница в
периода 20.11.2016г. – 17.10.2018 г., както и сумата 47,56 лв. (четиридесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща сторените в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, съобразно
уважената част от заявлението. Съдът е отхвърлил заявлението, В ЧАСТТА, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата 305,45 лв. (триста и пет
лева и четиридесет и пет стотинки) – такси и комисионни за допълнителни услуги,
от които 25,00 лв. такса за оценка на досие и 280,45 лв. такса за услуга
„Кредит у дома“.
Отказаната сума по заповедта е индивидуализирана по основание и
размер, но не следва да се присъжда, както законосъобразно е преценил
заповедният съд.
По отношение на процесния кредит е приложима забраната на
чл. 16 от ЗПК, която не допуска уговарянето на такса
за оценка на досие, тъй като същата прехвърля задължението от оценка
кредитоспособността на получателя по заема върху него, а не върху кредитора,
който следва именно да проучи предварително риска във връзка с предоставяне на
потребителски кредит.
Що се отнася до услугата „кредит у дома” – такси за предоставяне
на заема по адрес на клиента, респективно събиране на вноски от дома на
клиента, това по съществото си са услуги, свързани с усвояване и управление на
кредита, за които финансовата институция има запрета да събира суми – чл. 10а
от ЗПК. Първият компонент - 30% за
предоставяне на заемната сума по адрес не съответства и на посоченото в т.12 на
заявлението, че сумата по кредита е преведена по банков път към потребителя.
При това излиза, че този разход се дължи независимо от начина на превод на
сумата, което по съществото си съставлява несъответствие в информацията,
предоставяна на потребителя и предложеното от търговеца по договор чрез
оскъпяване на кредита с разходи, които реално дори не са извършени и няма да се
извършат. Това поставя потребителя в неравноправна позиция спрямо кредитора.
Отделно от това сумата за целия срок на договора съставлява над 60% от
главницата /500, 65 лева главница и 305.45 лева такси за обслужване по
домовете/, което е в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на
изискванията за добросъвестно кредитиране – чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира
само допълнителен пасив за получателя на услугата и води до опасност от
невъзможност за връщане на дълга. Друг е въпроса за хипотетичността на разхода
в частта относно „събиране на вноските” който е свързан с текущата
платежоспособност на кредитополучателя.
Предвид и разпоредбата на чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК искането следва
да се отхвърли досежно претендираните такси. Жалбата е неоснователна.
Възраженията, че само пред исков съд и в състезателно производство
могат да се разглеждат въпроси за недействителност на клаузи /чл. 26 от ЗЗД/, в
частност за нищожност на потребителски клаузи, са напълно неоснователни и
несъответни на изобилната практика СЕС по тези въпроси. Съдът се е произнесъл в
решение Banco Español de Crédito (C 618/10, EU:C:2012:349)
относно естеството на отговорностите, с които е натоварен националният съд по
силата на разпоредбите на Директива 93/13 в рамките на заповедното
производство, когато потребителят не е възразил срещу връчената му заповед. В
него е приел по-конкретно че Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в
заповедното производство, макар да е установил наличието на всички необходими
за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно in limine litis
или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на
клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не
подаде възражение. Може да се гарантира ефективна защита на произтичащите от
тази директива права, само при условие че системата на националното процесуално
право позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания
договор.
Именно
за това и съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита
на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411 ал.2
т.2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за
изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този
начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта
на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково
производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 46251/23.11.2018 г. по ч.гр.д. № 15960/2018 г. по описа на ВРС, в частта, с
която заповедния съд е отхвърлил подаденото от „Агенция за Контрол на
просрочени вземания” ЕООД,
гр. София заявление, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу И.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 305,45 лв.
(триста и пет лева и четиридесет и пет стотинки) – такси и комисионни за
допълнителни услуги, от които 25,00 лв. такса за оценка на досие и 280,45 лв.
такса за услуга „Кредит у дома“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.