Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 08.04.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА Й.
при участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1132 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ от В.Х.И. ЕГН **********
*** против Б.К.М. ЕГН ********** *** за установяване на съществуване на вземане
в размер на 1000.00 лв., произтичащо от запис на заповед от … г., ведно със законната
лихва от …. г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че
със запис на заповед от … г. ответникът е поел задължение за плащане без
протест на сумата от 1000 лева в полза на ищеца, като е уговорен падеж на . г.
Било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
във връзка с което е образувано ч.гр. дело № . г. по описа на РС-Ихтиман.
Издадена е и заповед за изпълнение № 573/17.07.2019 г., която е връчена на
длъжника на . г. В законоустановения срок той е подал възражение, в което е
посочил, че не дължи претендираната сума. Претендират се разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не представя писмен отговор, не взема становище по иска. В съдебно заседание чрез
адв. Г. оспорва иска, като твърди, че е платил задължението си към ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415, вр. чл.422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице
правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № .
г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № . г. за
изпълнение по чл. 417 ГПК за сума в размер на 1000,00 лева -
главница, представляваща вземане за по издаден от Б.М. запис на заповед, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - .. г. до окончателното й изплащане. Срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение в законоустановения срок.
Не се спори между страните, че Б.М. на 17.07.2018 г. в гр. К. е издал
запис на заповед, с която се е задължил да плати на В.Х.И. без протест сумата
от 1000,00 лева, който документ е представен по делото. В записа на заповед е
посочен падеж – . г..
От правна страна:
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал.
1 ТЗ. Искът е допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск относно парично вземане с оглед подадено в
срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника като длъжник
по издадена заповед за незабавно изпълнение във вече развило се заповедно
производство.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е
вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга,
материализираща права, и доказателство за вземането. Това е така, защото по
съществото си записът на заповед е частен диспозитивен документ, носещ подписа
на лицето, което се сочи за негов автор, който се ползва с формална
доказателствена сила и обвързва съдът да приеме, че това лице е негов автор по
аргумент от чл. 180 ГПК. В настоящия случай ответникът М. не оспорва качеството
си на издател на менителничния ефект. Представеният запис на заповед е редовен
от външна страна, доколкото съдържа всички необходими за валидността му
реквизити, установени в чл. 535 ТЗ и материализира в себе си задължение
на ответника да плати на ищеца посочената в него парична сума.
В случая в срока за отговор ответникът в качеството му
на издател не е оспорил съществуването на вземането на ищеца и не е въвел
твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод на което е издаден редовният
запис на заповед, поради което и съдът не е длъжен да обсъжда наличието на такова.
По делото не са представени надлежни доказателства от
ответника за изпълнение на задължението за заплащане на паричната сума, която е
материализирана в издадения запис на заповед и след като ценната книга е
редовна, то съдът приема, че вземането на ищеца съществува, поради което и така
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая обаче в хода на заповедното производство
такива разноски не са били поискани от заявителя, съответно сне са били
присъдени, поради което и съдът не би могъл да се произнесе по тях. В хода на
исковото производство ищецът е сторил разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени на ответника в
съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Х.И. ЕГН ********** ***, че Б.К.М. ЕГН
********** *** му дължи сумата от
1000,00 лв. /хиляда лева/, ведно със законната лихва върху главницата от
… г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА Б.К.М. ЕГН **********
*** да заплати на В.Х.И. ЕГН ********** ***, сумата от 320,00 лв. /триста и двадесет лева/, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Й./