Р Е Ш Е Н И Е
№…………/………..2018 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния Миланова, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1192 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 405а, ал. 7 във връзка
с ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по жалба на В.И.В. ***,
подадена чрез адв. К. К. – ВАК, срещу Предписание от 07.03.2018 г. на инспектор
в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 405а, ал. 4
от КТ, въз основа на
Постановление за обявяване на трудово правоотношение от 07.03.2018 г., е
предписано на оспорващия, в качеството на работодател да предложи на работника П.З.Д.,
с ЕГН **********, сключване на трудов договор със срок за изпълнение на
предписанието – 21.03.2018г. Предписанието е инкорпорирано в самото Постановление
от същата дата, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение
между същите лица, считано от 13.02.2018 г.
С жалбата се настоява, че процесното предписание
и постановление са незаконосъобразни като постановени в нарушение на административнопроизводствените
правила. В тази връзка се твърди, че, макар да е собственик на имота, в който е
настъпила злополуката с П. З Д., това не е достатъчно основание да се приеме,
че между тези лица съществува трудово правоотношение. Жалбоподателят твърди, че
е отстъпил владението върху имота на дъщеря си и на нейния съпруг като
последният е поел и грижата за поддържане в добро състояние на съществуващата в
имота постройка. Заявява, че не познава П.З.Д.. Не било ясно на какво основание
ответникът е приел, че П.Д. е работил с работно време от 12,00 ч. до 19,00 ч. Въз
основа на изложените твърдения прави заключение, че оспореният административен
акт е издаден при недостатъчно изяснена фактическа обстановка. Алтернативно
сочи, че предписанието и постановлението са нищожни доколкото неправилно за
адресат е посочен именно жалбоподателят В.. В заключение моли съдът да
постанови решение, с което да отмени предписанието и постановлението от
07.03.2018г. Претендира присъждане на разноски, в това число – и адвокатски
хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. К. К., който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Поддържа исканията и претенцията за присъждане на разноски в полза
на жалбоподателя В. В.. Подробни съображения по съществото на правния спор се
съдържат в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Дирекция "Инспекция
по труда" Варна чрез гл. юриск. Д. О поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Изтъква се, че П. З Д. е престирал труд в полза на оспорващия,
доколкото оспорващият е упълномощил П. - съпруг на дъщеря му, който от името и
за сметка на оспорващия лично е договорил с П. З Д. елементите на трудовото
правоотношение. Моли за постановяване на съдебен акт, с които да бъде
потвърдено постановлението/предписанието. Аргументи по съществото на правния
спор представя във вид на писмени бележки, като прави и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – П.З.Д. с писмено
становище със с.д. № 13944 от 02.08.2018г. намира жалбата за основателна, като
счита че постановлението за обявяване на трудовото правоотношение е неправилно
и издадено в нарушение на закона, тъй като не са изяснени всички факти и
обстоятелства, относими за случая и в постановлението са посочени
обстоятелства, които не отговарят на фактическата обстановка и истината, поради
което иска от съда отмени постановлението. Заявява, че не познава оспорващия и
не се е уговарял с него по никакъв повод и за нищо, а е отишъл на обекта заедно
с В. Г, Д, П. и Н( по молба на техен общ познат П. П., с уговорка за около два
часа да му помогнат при изливането на бетон. В съдебно заседание
заинтересованата страна се представлява от адв. П. Н и адв. И. Д, които
заявяват, че изложеното в писменото становище, представено в хода на
административното производство, категорично не отговаря на истината, като се
настоява, че е налице трудовото правоотношение по постановлението на
„Инспекцията на труда“. В хода по същество, процесуалните представители на
заинтересованата страна правят искане да бъде потвърдено обжалваното
постановление.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се
извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в
съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по
чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 405а, ал. 7 от КТ и при наличието на
правен интерес. Видно от представените по делото доказателства самото
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение,
респективно – предписанието, е връчено на упълномощен представител на
жалбоподателя на 07.03.2018г., а жалбата е подадена в Административен съд –
Варна на 20.03.2018 г. с вх. №18028035.
Административното производство пред
ответника е започнато във връзка с проверка по сигнал за настъпила злополука
при извършване на строително-монтажни работи (СМР) в имот с идентификатор
10135.5401.2580, находящ се в гр. Варна, местност **-Север. Собственик на имота
е жалбоподателят В.И.В., видно от представения към доказателствата Нотариален
акт №16, том ІІ, рег. №5605, Дело №189 от 31.08.2016г.
Злополуката е настъпила на 13.02.2018г.,
около обяд, при което е пострадало лицето П.З.Д.. Механизмът на настъпване на
злополуката е изяснен чрез обясненията на лицата, които са присъствали по това
време на работната площадка – при изливане на бетон със специална машина
/“миксер –помпа“/. Машината, укрепена от водача, е пропаднала след около 10-15
минути в работен режим, като при пропадането е съборила и притиснала П. З Д.,
причинявайки му няколко фрактури и други тежки наранявания, подробно описани в медицинската
документация, приложена към делото на страници от 74 до 90. На място е извикан
екип на Спешна медицинска помощ, който е откарал пострадалия в лечебно
заведение за оказване на спешна медицинска помощ. Следва да се има предвид, че
механизмът на настъпване на злополуката, както и нейният характер, не са предмет
на настоящото съдебно производство.
Предмет на оспорване в настоящото производството
е издаденото въз основа на Постановление за обявяване на трудово
правоотношение, считано от 13.02.2018 г., Предписание от 07.03.2018 г. на Н( И.И.
– гл. инспектор в Дирекция „Инспекция на труда“ -Варна, с което на В.И.В. е
предписано да предложи на работника П.З.Д., с ЕГН **********, сключване на
трудов договор със срок за изпълнение на предписанието – 21.03.2018г.
От приобщените по делото доказателства
(протокол за извършена проверка, писмени обяснения, обяснения на
заинтересованата страна и свидетелски показания) се установява следното:
В деня на инцидента - 13.02.2018г., на място
са пристигнали служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Инспекторите
са попълнили Констативен протокол (л. 22 от адм.пр.) за проверката в обект, наименуван
„строителен обект- жилищна сграда“, находящ се „**-север“, ПИ 10135.5401.258,
собственост на В.И.В., като са вписани имената на всички лица, присъствали при
настъпване на инцидента като работници: П.И.П., В.С.Г., Н Г. У, П. Ж.Н. и Д Х.С.
В протокола са записани личните данни на лицата – три имена, ЕГН. Като дата на
наемане на работа е вписана датата на инцидента – 13.02.2018г. С изключение на П.
П., всички останали са вписани в констативния протокол като общи работници. Отбелязано
е също, че работното време е от 12,00ч. до 14,00ч. За всички лица, чието
присъствие е констатирано след настъпване на инцидента, е посочено, че нямат
сключен трудов договор. В констативния протокол не са попълнени данните за
работната седмица и уговореното трудово възнаграждение.
Изискани са обяснения (декларации)от пострадалия
П. З Д. и от останалите работници, присъствали при инцидента. Обясненията им са
идентични и безпротиворечиви – в тях В. Г, Н. У и Д. Стефанов заявяват, че са били
повикани от П.П.да окажат помощ при излИ.е на бетон при ремонта на къщата в
имота на жалбоподателя В..
Обяснения дал и В.И.В. като собственик на
имота, в който са извършвани СМР, както и Г.В.П., дъщеря на жалбоподателя В. В.,
и П. И, съпруг на дъщерята на В.. От тези обяснения, също непротиворечиви
помежду си, става ясно, че, макар собственик на имота да е В.В., той се владее
от дъщеря му и нейния съпруг - П. И, на когото е отстъпено стопанисването и
управлението на имота. Ремонтът на съществуващата в имота сграда е предприет по
инициатива именно на П. И, който се свързал с лицето В.С.Г., за когото знаел,
че дълги години се е занимавал със строителство, дори имал регистрирана фирма –
„ВАС СТИЛ“ ЕООД, която към момента на настъпване на злополуката с П. З Д. вече
не съществува. Именно В. Г е довел останалите лица, които били ангажирани с
полагането на бетона на 13.02.2018г., в това число и пострадалият П. З Д.. П.П.сочи
в обясненията си от 26.02.2018г., че има устна уговорка с В. Г да му заплаща за
свършената работа, като не знае какви са уговорките между В. Г и другите.
Изнесеното в писмените обяснения на П.П.се подкрепя и
от изложеното в декларацията на пострадалия П. З Д. от 26.02.2018г. (л.20 от
делото). В тях заинтересованата страна П. З Д. сочи, че той и другите, които са
работили на обекта, си намирали работа на различни обекти чрез В. Г. За
положения труд получавал възнаграждение от В. Г. В тази декларация буквално е
записано: „В други дни В. Г ни караше на
други обекти, за което ни плащаше. Уговаряхме се ден за ден. Той ми е
работодател.“
До жалбоподателя В. И. В. била изпратена
призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с изх. №337/19.02.2018г., с която
същият бил призован да се яви в ДИТ- Варна на 23.02.2018г. в 9,30 ч. като му е
указано и какви документи следва да представи за проверка. Вместо В.В. *** се
явил П. И. П. в качеството на пълномощник въз основа на представено пълномощно.
Във връзка с проверката е извършена и документална такава, като документи са
били представяни на 19.022018г., на 26.02.2018г., на 06.03.2018г. и на
07.03.2018г.
На 07.03.2018г. е издаден Протокол №
ПР1806257 (л. 70 и 71 от делото) за извършена проверка на физическото лице В.И.В.,
с който протокол на В. в качеството на работодател са дадени предписания, свързани
с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР в обекта, находящ се в неговия имот.
На същата дата – 07.03.2018г. на основание
чл. 405а, ал. 3 от КТ е издадено Постановление, с което ответникът е обявил
съществуването на трудово правоотношение между лицето П.З.Д., изпълняващ
длъжност „общ работник“ в строителен обект „жилищна сграда“, намиращ се в гр.
Варна, кв. Аспарухово, СО „**-север“ и жалбоподателя В. И. В. в качеството на
работодател, считано от 13.02.2018 г. В постановлението е инкорпорирано процесното
предписание, с което В.И.В. е задължен да предложи на П.З.Д. да сключат трудов
договор, като при това е указан срок за изпълнение на предписанието – до
21.03.2018г.
Заинтересованата страна представя по
делото и част от материалите по досъдебно производство №47/2018г. на ІV РУ при
ОД на МВР – гр. Варна – протокол от разпит на свидетеля П.З.Д. (стр.90 – 95),
както и медицинска документация във връзка с увреждането на заинтересованата
страна.
Както се посочи, с писмено становище с.д. №
13944 (л. 56 от делото) от 02.08.2018г., във връзка с настоящото оспорване от В.И.В.,
заинтересованата страна П. З Д. заявява, че не познава лицето В.И.В., никога не
е бил наеман от него и никога не е бил в трудовоправни отношения със същия.
Противно на изразеното в това писмено становище в последното по делото открито
съдебно заседание заинтересованата страна и процесуалните му представители
пледират за неоснователност на жалбата. Съдът съобрази, че обясненията, дадени лично
от заинтересованата страна П. З Д. пред съда, напълно кореспондират с
предходното му становище за липса на каквото и да е правоотношение между него и
жалбоподателя В.В. и насочват на извод за наличие на правоотношение между П. З Д.
и друго лице - В. Ст. Г. Към тези изводи насочват и обясненията на
заинтересованата страна от 26.02.2018г., приложени на стр. 20 от делото, както
и изрично изявление, направено в последното по делото открито съдебно
заседание, в което П. З Д. заявява, че е виждал П. И. П. да плаща на В. Г за
свършената работа.
За изясняване на спорните факти пред съда
е разпитан свидетелят А.И.Ч.- собственик на имот, разположен в гр. Варна, „**-Север“,
който е съседен на имота на жалбоподателя В.В.. Заявява, че е виждал В. само
веднъж в имота, когато П.П.ги е запознал. Представил му го е като негов тъст. Иначе
имотът е посещаван редовно от П.П.и съпругата му, които преди около две години
се захванали да го разчистват. Започнали и ремонт на съществуващата сграда, тъй
като покривът ѝ имал нужда от сериозен ремонт. Заявява, че, според
сведенията, с които разполага, приятели на П. са му помагали за ремонта. Твърди,
че в деня на инцидента до обяд не е имало работници в имота. Бетон-помпата
пристигнала на обекта около обяд. Не е възприел инцидента лично. Само видял в
един по-късен момент, че стрелата на бетон-помпата е наклонена и подпряна на
плочата отгоре. На въпрос, поставен от процесуалния представител на ответника
отговаря, че не познава лицето П.З.Д.. Съдът кредитира показанията на свидетеля
А. Ч., но не намира, че те по някакъв начин способстват за изясняване по
безспорен начин на релевантните факти.
Показания пред съда е дал и свидетелят П.И.П.
(зет на оспорващия). Същият заявява, че владее лично имота от преди повече от
10 години. През 2016 г. по съображения, които не излага пред съда, е прехвърлил
собствеността върху имота на тъста си – В.И.В., но нищо във владението,
стопанисването и управлението на имота не е променено със смяната на
собствеността. В деня на инцидента се намирал в имота. След настъпване на
инцидента попълнил бланка, предоставена му от служителите на ДИТ- Варна, каквато
попълнили и останалите лица, намиращи се на обекта. Инспекторите помолили
присъствалите на инцидента да попълнят декларации и/или обяснения. Такива декларации
били изготвени от всеки един от присъствалите на инцидента, още в деня на настъпването
му - 13.02.2018г. и били представени от П. в ДИТ-Варна на другия ден. Заявява,
че се обърнал към В. Г за ремонтните работи в имота, тъй като той по принцип се
занимавал със строителни работи. Заявява, че не е ползвал преди услугите му за
извършване на други СМР и същевременно сочи, че когато В. (Г) му е помагал
преди на приятелски начала не е водил други лица. В деня на инцидента Г дошъл с
приятели, които П. виждал за първи път. П.П.заявява, че не е плащал на В. (Г),
за това, че му помага, а и доколкото знае и В. не е плащал на момчетата.
Свидетелят заявява, че той е платил за бетона и той го е поръчал по телефона от
бетоновия възел. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, в които твърди,
че не е плащал на В. (Г) за оказаната помощ и че между тях нямало уговорка за
заплащане на възнаграждение. От една страна, така заявеното противоречи с
посоченото от самия П.П.в писмените му обяснения, представени пред
административния орган – л.18-19 от делото, както и с обясненията на пострадалия
П. З Д., дадени пред съда като заинтересованата страна и дадени такива в хода
на самото административно производство и в хода на образуваното досъдебно
производство. Предвид изложеното съдът приема, че е имало уговорка и плащане от
П.П.на В. Г във връзка с извършваната работа по обекта в СО „**-север“.
Пред съда са разпитани свидетелите на
ответника – инспектор П.М.М. и инспектор Е.Д.Н.. Показанията на тези свидетели
се кредитират от съда като логични, последователни и взаимно непротиворечащи си.
И двамата свидетели са посетили имота на жалбоподателя в СО „**-Север“, където
е настъпил инцидентът с П. З Д..
Пред съда св. П. М. заявява, че когато
пристигнали на място видели обърнатата бетон-помпа. На място установили пет
лица, чиито лични данни били вписани в констативен протокол, съставен лично от
нея. Лицата заявили, че са повикани да леят бетон от П. П.. Не посочили размер
на уговореното възнаграждение, нито работно време. Спомня си, че по техни
твърдения, това бил първият им работен ден. Не си спомня дали работниците са
посочили лице, от което са получавали или са щели да получават възнаграждението
си. След като се запознала с декларациите на работниците и другите материали от
преписката, установила противоречия, но не си спомня и не може да заяви пред
съда в какво точно се изразяват те.
Свидетелят Е. Н. също е присъствал на
проверката непосредствено след настъпване на инцидента. Заедно с М. разпитвали
лицата, които присъствали на място. Всички заявили, че са на работа за първи
ден, не посочили размер на възнаграждението, както и от кого ще го получат.
Според свидетеля, обясненията са снети от работниците още на място. Спомня си,
че по-късно в хода на административната производство П.П.е носил допълнително
документи.
Съдът е дал възможност на заинтересованата
страна П.З.Д. да даде обяснения във фазата на съдебното дирене. Пред съда
същият заявява, че не отговаря на истината твърдението, че на 13.02.2018г. за
първи път са отишли на работа в процесния имот. Твърди, че са започнали да
извършват СМР в същия имот около 10 дни преди да настъпи инцидента. За този
обект го наел В. (не знае другите му имена), който ги карал до обекта със
собствен бус. Не се е познавал с П. преди В. да го заведе до имота. Не познава
жалбоподателя В. И. В. и потвърждава, че никога не е имал каквито и да било
уговорки с него, нито е полагал труд в негова полза. Не го е виждал преди. С В.
(Г) се познавали отпреди, когато последният имал собствена строителна фирма. За
да го наеме за обекта в СО „**- Север“ В. се свързал с него по телефона и му
обещал надник от 50 лв. на ден, но след злополуката не му ги изплатил. Виждал
е, когато П. плаща на В.. Преди години П. З Д. е работил с В. (Г) на други
обекти.
Съдът предяви на заинтересованата страна
писменото становище по жалбата, депозирано в съда на 02.08.2018г., което е подписано
от него и е приложено на стр. 56 от делото. Пл. Д. заявява, че становището е
подписано от него, но не го е писал той. Това изявление му е поднесено за
подпис от П. в болницата. На въпрос на процесуалния представител на ответника
заявява, че е имало дни, в които В. Г е работил заедно с останалите работници.
На работа ходели всеки ден от около 8,00 – 8,30 ч. до към 17,00 ч. с обедна
почивка от 12,00 до 13,00ч. В деня на злополуката отишли на работа както
обикновено – сутринта. Самата злополука станала след обедната почивка. На въпрос
на процесуалния представител на жалбоподателя заявява, че обясненията от
26.02.2018г. са дадени от него непосредствено след операцията, която му е
извършена на 19.02.2018г., когато е бил под въздействието на наркоза и изпитвал
силни болки. Не си спомня как и какво точно е писал. Твърди, че по-късно
разбрал от приятелката си, че тези обяснения са му диктувани от П. (П.).
Въз основа на горните факти съдът достигна
до следните правни изводи:
По отношение компетентността на органа,
издал оспорения акт:
Според разпоредбата на чл. 405а, ал.1 от КТ, съществуването на трудово правоотношение се обявява с постановление,
издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Съгласно ал. 4,
изречение първо на същата законова новела въз основа на постановлението по ал.
1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя
да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.
Съгласно чл. 399, ал.1 от КТ, цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности
се осъществява от Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда" (ИА
„ГИТ“) към министъра на труда и социалната политика. Според чл. 21, ал. 1 от
Устройствения правилник на ИА "ГИТ" инспекторът от инспекцията по
труда е контролен орган и в съответствие с чл. 21, ал. 4, т. 2 от същия
устройствен правилник при установяване на нарушение на законодателството
инспекторът има право да издава постановление по чл. 405а от КТ за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, съответно и предписание въз основа на
постановлението. В случая, оспореното предписание и постановлението са издадени
от Н( И.И. – на длъжност главен инспектор в Д"ИТ"- Варна при
ИА"ГИТ" и предвид посочените разпоредби на КТ и Устройствения
правилник на ИА"ГИТ" съдът намира предписанието и постановлението за
издадени от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между
страните няма формиран спор.
Неоснователно оспорващият твърди, че
доколкото постановлението и предписанието са насочени към лице, което не е
работодател, това влече тяхната нищожност. Процесният довод е релевантен за
материалната законосъобразност на оспорения акт, тъй като се основава на
приетото от органите за съществуващо трудово правоотношение между две конкретни
лица – работник и работодател, т.е. при установяване от съда на липсата на
такова правоотношение предписанието и постановлението ще бъдат унищожаеми като
форма на незаконосъобразност, а не нищожни.
Предписанието е издадено в писмена форма –
същото в случая представлява неразделна част (единно цяло) от (с) Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение, в което са посочени
както фактическите, така и правните основания за издаването му. Определен е и
конкретен срок за изпълнение на предписанието – 21.03.2018г. С оглед на
изложеното съдът намира, че оспореното предписание и постановление не страдат
от тежки формални пороци, налагащи отмяната им като незаконосъобразни.
Съдът установява, че в хода на административното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна на акта по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК. Действително, на основание чл. 45, ал.1 от АПК до В. И. В.
е изпратена призовка, с която същият е уведомен за откритото административно производство,
за задълженията във връзка с него, като са посочени и документите, които следва
да представи в ДИТ – Варна. В хода на производството В. В. е бил представляван
от упълномощен представител, с оглед на което се налага извод, че процесуалните
права на жалбоподателя не са били ограничени. В нарушение обаче на чл. 35 от АПК ответникът е постановил административен акт при неизяснена фактическа
обстановка. Не е извършена съпоставка и проверка на
събраните в хода на проверката данни от лицата, нито са събрани допълнително
доказателства (включително опровергаващи) за изясняване на релевантните факти,
а именно характерът на отношенията между В.В. и работещите на обекта лица, като
по този начин не са осигурени надлежни доказателства за наличието на елементите
на трудово правоотношение.
По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните норми:
Видно от установеното в чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Ето защо е много важно в хода на административното производство
да се установи какъв е характерът на правоотношенията между пострадалия и
лицето, посочено от органа за негов работодател. В настоящия случай, независимо
от това, че в хода на административното производство липсват други
доказателства за съществуването на каквато и да е правна връзка между
заинтересованата страна П.З.Д. и жалбоподателя В. И. В., освен собствеността
върху имота, в който е настъпила злополуката, ответникът е приел безкритично,
че това е достатъчно основание да обяви по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ
съществуването на трудово правоотношение между тях, респективно – да предпише
на В. В. да сключи в конкретен срок трудов договор с П. З Д..
Житейски е възможно, а и правната теория
познава и други видове правоотношения, които формално се изразяват чрез
извършване на действия по изработване на конкретна вещ – картина, мебел, сграда
и др., при което между страните не възникват трудови правоотношения, а
облигационни такива, които се регулират от гражданското право – напр. договор
за изработка. Разликата между трудовия договор и гражданския договор се състои
в техния предмет. С трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова
функция, т.е. предмет на този договор е самият труд, който работникът се
задължава да полага в полза на работодателя, за което вторият му дължи уговорено
възнаграждение ведно с всички акцесорни задължения – да му осигури здравословни
и безопасни условия на труд, да изплаща заплата както и здравни осигуровки и
др.п. За разлика от трудовия договор предмет на гражданския договор е определен
резултат, т.е. предмет на договора е овещественият човешки труд. С оглед на
изложеното дотук се налага извода, че, за да се твърди, че работната сила се
предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, следва да бъде установена
същността на работата, за чието извършване се предоставя работната сила –
аргумент от чл. 124 от КТ. В конкретния случай ответникът е направил неправилен
анализ на фактите, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.
При постановяване на процесното постановление
за обявяване на трудово правоотношение и при издаване на предписанието
ответникът не е съобразил фактите, които се извличат от обясненията на лицата,
присъствали на инцидента, настъпил на 13.02.2018г., както и тези на
жалбоподателя В. И. В.. В тях е посочено, че владението на имота е отстъпено на
дъщерята на жалбоподателя Г.В.П.и на нейния съпруг - П.И.П., както и че именно по
инициатива на последния са предприети ремонтните дейности в ПИ с идентификатор
10135.5401.2580. Установява се, че заинтересованата страна П.З.Д., както и
останалите, които са участвали при изливането на бетона – П. Ж.Н., Н.Г.У.и Д.Х.С.са
ангажирани и повикани да работят от В.С.Г., като същият ги е транспортирал до и
от имота на жалбоподателя със собствено МПС. Това кореспондира и с обясненията
на самия П. З Д. от 26.02.2018г. (стр. 20 от делото) и тези, дадени в протокол
за разпит на свидетел от 16.05.2018г. (стр. 90 – 95 от делото), както и
дадените от него пред съда като страна по делото, които съдът кредитира (въпреки
изявленията в обратен смисъл от процесуалните му представители, направени в
открито съдебно заседание, проведено на 30.10.2018г., които лансират тезата, че
тези обяснения са дадени непосредствено след извършена оперативна интервенция, докато
лицето все още е било под въздействието на наркоза и не се поддържат). Изявленията
на заинтересованата страна, които съдът кредитира, са дадени пред различни
органи и в период, който е доста по-близък до датата на инцидента, а и не
противоречат на останалите твърдения в обясненията на П. З Д. пред съда.
От установени безпротиворечиво факти от доказателствата
по делото, става ясно, че заинтересованата страна не познава жалбоподателя В.
И. В., не е имал контакт с него и между тях не е имало никакви уговорки – както
за работно време, така и за заплащане, дневна и междудневна почивка, както и
досежно други елементи, характерни за трудовите правоотношения. Напротив – от
обясненията на заинтересованата страна става ясно, че уговорка за изплащане на
надник от 50 лв. дневно е съществувала, но с друго лице - с В.С.Г.. Тези факти
са станали известни на ответника още в хода на проведеното от него административното
производство (обяснения на П. З Д. от 26.02.2018 г.), но са били игнорирани от
него. В този смисъл
не става ясно какво се има предвид в писмените бележки на ответника, в които се
твърди, че противоречи на житейската логика П. З Д. да е полагал безвъзмезден
труд. От друга страна, доколкото заинтересованата
страна П. З Д. ясно заявява „наемане“ от В. (Г), то ако може да се говори
въобще за някакво правоотношение, същото би било между П. З Д. и В. Г.
Същността на извършваната работа в имота на оспорващия
предполага за определен период от време да се извършат конкретни СМР, т.е. да
се постигне определен резултат. Съгласно ЗУТ отношенията между участниците в
строителството се уреждат с договори. Безспорно в случая се установява, че е
налице възлагане извършването на строителни работи от П. Петров на В. Г, който
е осигурил строителните работници. От страна на собственика на обекта, в
качеството му на възложител по смисъла на ЗУТ, отношенията са единствено и само
с В. Г. Обстоятелството, че П. Петров е поръчал и платил материала – бетон е
въпрос на уговорка между строителя и възложителя и не рефлектира върху
характера на правоотношението между тях. Това, че В. Г понастоящем не извършва
дейността като надлежно регистриран търговец (ЕТ или дружество) не сочи, че
същият не е наел въпросните лица, които са извършвали СМР в имота на
оспорващия.
Следва да се има предвид и това, че с пълномощното,
с което жалбоподателят В.В. е упълномощил зет си П.И.П. да извършва от негово
име и за негова сметка всякакви правни и фактически действия, като го
представлява пред различни лица (физически и юридически) /незаверено
нотариално/ не са му отстъпени правомощия да наема работници. От
доказателствата по делото не се установява П.П.лично да е договарял с П. З Д. в
деня на инцидента или преди това наемането му на работа, вида на работата,
мястото, където ще се полага труд, времето за полагане на труд, както и други
елементи, характерни за трудовото правоотношение. Доводите на ответника, че „отговорността
какво се е случило“ в собствения на оспорващия имот е негова (на оспорващия), а
не на упълномощеното лице – П. Петров, не обосновава извод за наличие на
трудово правоотношение между жалбоподателя и П. З Д.. Само фактът, че жалбоподателят
е собственик на имота не обуславя непременно, че всички лица, извършващи нещо в
имота са негови работници. Правоотношенията, както се посочи, могат да бъдат и
на плоскост, различна от трудовите. Твърденията на ответника в обратен смисъл, изложени
в представените по делото писмени бележки, са напълно неоснователни.
С оглед изложеното, не се
установят по делото елементите на трудово правоотношение между жалбоподателя и П.
З Д..
Следователно, оспореното предписание като
неразделна част от Постановлението от 07.03.2018 г. за обявяване съществуването
на трудово правоотношение се явява направено при неправилно приложение на
материалния закон. Респективно - оспореният акт е постановен в противоречие с
материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен.
Неправилното квалифициране на
правоотношенията между жалбоподателя В.В. и заинтересованата страна П. З Д.
като трудови такива има за последица противоречие на оспореното предписание с
целта на закона, доколкото целта на закона е уреждането като трудови
правоотношения само на отношения по предоставяне на работна сила. Това е друго,
самостоятелно основание по смисъла на чл.146, т.5 от АПК за отмяна на
постановлението.
Съгласно чл. 405а, ал. 7 от КТ
законодателят е предвидил, че в случаите, когато е издадено постановление по ал.
1 и кумулативно предписание по ал. 4, работодателят може да обжалва
предписанието по ал. 4. Това законодателно решение, съдът намира, че обосновава
извод, че извън случаите, в които е издадено само постановление (при смърт на
работника), на оспорване подлежи предписанието по ал. 4, издадено въз основа на
постановлението по ал. 1, като предписанието и постановлението в този случай
представляват единно цяло. Именно в съответствие с така направения извод е и
оформена бланката, ползвана от инспекторите по труда, при издаване на
постановлението и предписанието по чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ. Аргумент в
подкрепа на така приетото от съда е и обстоятелството, че при преценката
законосъобразността на предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ, доколкото същото
е издадено въз основа на постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ, се изследва
законосъобразността на извода на органа за наличие на трудово правоотношение,
който извод всъщност е същността на постановлението. Аргумент в подкрепа на
така приетото е и, че законодателят използва понятието „акт“, посочвайки в чл.
405а, ал. 8 от КТ, че ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да
прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие. Т.е. последица от
отмяната и на предписанието, и на постановлението е прекратяване на трудовия
договор. Предвид изложеното, тъй като в случая става въпрос именно за акт, с
който инспекторът по труда обявява съществуването на трудово правоотношение и
задължава работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор,
съдът, отменяйки предписанието отменя и постановлението.
Предвид очерталия се изход на делото,
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателно (по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК) и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано
направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (л. 96) – 310 лв.,
от които 10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Платените
банкови такси не представляват присъщи на съдебното производство разноски,
подлежащи на възстановяване.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Предписание от 07.03.2018 г., дадено от инспектор в
Дирекция "Инспекция по труда" Варна работодателят В.И.В. да предложи
на работника П.З.Д., ЕГН **********, сключване на трудов договор, със
срок – 21.03.2018 г., представляващо единно цяло с Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 07.03.2018 г. на инспектор в
Дирекция "Инспекция по труда" Варна между В.И.В. в качеството му на
работодател и П.З.Д., ЕГН **********, на длъжност „общ работник“ в строителен
обект „Жилищна сграда“, намираща се в гр. Варна, СО „**-Север“
ПИ 10135.5401.2580, считано от 13.02.2018 г.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" Варна да заплати на В.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 310 (триста и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: