Р Е Ш Е Н И Е №...
Гр.Враца,17.06.2013 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на четвърти юни,при закрити врати в състав:
Председател:Радослава С.
в присъствието на:
прокурора секретар Х. Ц. като разгледа докладваното от съдията Радослава С.
търговско дело N13 по описа за 2013 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.625 и сл. от ТЗ.
С молба от вх.№ 1208 от
12.02.2013г. НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,представлявана от Изпълнителния
директор К. С.,чрез Х.К. зам.и.д., бул."Д."№** , е поискала да се
обяви неплатежоспособността респективно свръхзадължеността на „Б.”АД ЕИК***,със
седалище и адрес на управление гр.Б. С.,ул.”И.”№*,представлявано
от „ВИП К.”ЕООД,ЕИК*** със седалище и адрес на управление,гр.С.,район „О.к.”,бул.”Ц.
Б. ІІІ”№***,представлявано от М. И. М. при условията на чл.3,ал.1,т.10 и ал.10
от ЗНАП и чл.625 ТЗ,когато държавата е кредитор с определени със закон частни вземания.,да се определи началната дата на същата-20.02.2008 г./датата към която
са установени изискуеми задължения с Акт №13/01.04.2008 год. и да се открие
производство по несъстоятелност при условията на НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
респективно свръхзадълженост в хипотезата на чл.630 ал.2 ТЗ.
В молбата
се твърди,че държавата има изискуеми частни държавни вземания по Закон за
уреждане на необслужваните кредити,договорени до 31.12.1990 год.Поддържа се,че
държавата има изискуемо частно държавно вземане срещу длъжника,произтичащо от
извършено по реда на ЗУНК преоформяне на задължението на „Б.”ЕООД/праводател на
длъжника/към „Българска външнотърговска банка”АД към 25.01.2013 год.в размер на 3 194 863.55
лв. и 340 720.58 щ.д.:1 080580.22 лв.-главница,340 720.58 щ.д.-редовна
лихва,начислена за периода от 21.09.1995 г. до 25.12.2006 год.,съгласно
чл.2, ал.2 , б. ”б” от договора от
10.01.1995 год. , във вр. с т.1 от допълнителното споразумение от 06.11.1998
год.,1 573 873.28 лв.-наказателна
лихва ,начислена за периода от 02.12.2001 год. до 25.01.2013 год.,начислена
съгласно чл.6 от договора от 10.01.1995 год.,526 785.65 лв.-законова лихва за периода от 22.06.2005 год. до 25.01.2013 год. и 13 624.40 лв.-разноски,реализирани по
изп.д.№163/2004 год.,което въпреки предприетите мерки по принудителното му
събиране не е изплатено от длъжника.
Според
кредитора дружеството е неплатежоспособно,тъй като не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение по частно държавно
вземане и е спряло плащанията към
държавата за погасяването му.Задължението продължавало да расте с оглед
начислените лихви поради неизпълнението,като дългът към държавата значително
надвишава имуществото на длъжника,поради което ищецът твърди,че длъжникът е и
свръхзадължен.
Като поддържа,че има срещу длъжника
изискуемо парично вземане в посочените по-горе размери по силата на влязъл в законна
сила акт за установяване на частно държавно вземане,което същият не може да
изпълни незабавно,както и че затрудненията не са временни,молителят поддържа,че
са налице условията по чл.608,ал.1 от ТЗ респективно по чл.607а ал. ТЗ.
Позицията
на длъжника ,обективирана в становището му вх.№2567 от 03.04.2013 год.,се
свежда до това,че оспорва размера на задължението си и твърди,че дружеството
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията му без опасност
за кредиторите.В писмената защита представена по делото се поддържа,че
затрудненията на дружеството са временни.Според длъжника,цялото му задължение
по ЗУНК се събира по реда на принудителното изпълнение по изп.д.№163/2004
год.,като всички останали данъчни и осигурителни задължения към НАП са текущи и
свързани с обичайната дейност,които дружеството погасява.Позовава се на
представените в с.з. доказателства за погасени задължения към НАП през периода
март-май 2013 год. в размер на 82 540.74 лв.Сочи,че другите задължения на дружеството са текущи и
се погасяват в срок,както и задълженията към другите кредитори.Моли молбата да
се отхвърли.Алтернативно , при уважаването
й моли дружеството да не бъде обявявано в несъстоятелност и органите му
да не бъдат лишавани от право да управляват и да се разпореждат с имуществото
на дружеството,за да бъде дадена възможност за оздравяване на дружеството.С оглед продължаващите
плащания към НАП и други кредитори моли за датата на неплатежоспособността да
бъде определена датата на входиране на молбата в съда 12.02.2013 г.,като се позовава на съдебна практика в
подкрепа на това си искане.
Съдът указа на страните,че в тежест на молителя е да докаже,че
притежава непогасено изискуемо парично задължение по изпълнителните
листове,които е представил и че
длъжникът е спрял плащанията.
В тежест на длъжника-ответник по молбата е да обори презумпцията по чл.608,ал.2 ТЗ като докаже ,че е изпълнил задължението си или че разполага с имущество
достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на
кредиторите.
След преценка на приложените към молбата и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.01.1995 год.между Министерство на
финансите,Министерството на промишлеността и „Б.”ЕООД на основание чл.12 ЗУНК е сключен договор,с
който е уредено изплащането на преоформения дълг 600 738.99 щ.д.С
допълнително споразумение от 06.11.1998 год. между същите страни,е изменен
чл.2,ал.2,буква „Б” от договора.С Акт №238/28.06.2002 год.издаден от
Изпълнителния директор на АДВ,е установено,че към 25.06.2002 год. държавата има срещу „Б.”АД,гр.Б. С. частно
държавно вземане в размер на 284 654.50
щ.д. и 811600.07 лв.,от които:главница-574 316.39 лв.,редовна лихва
-284654.50 щ.д. и наказателна лихва -237 283.68 лв.За тези суми е
издаден изпълнителен лист от 02.03.2004 год. по гр.д.№0784/2004 год. по описа
на СРС и е образувано изп.д.№163/2004 год. по описа на СИС при РС-Бяла
Слатина.На 27.04.2004 год. от дружеството е извършено доброволно плащане с
компенсаторни инструменти на стойност 200 000 лв.Последвали са процедури
за разсрочване на частното държавно вземане,поради което производството по
принудителното изпълнение е било спряно.След приключването им,принудителното
производство по изп.д.№163/2004 год. е възобновено и са предприети действия за
събиране на задълженията.По реда на чл.417 от ГПК,кредиторът се е снабдил със
заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист от 06.010.2008 год. за сума в размер на : 1124262.52 лв. и 50 066.08 щ.д.,от
които главница:506 263.83 лв.,редовна лихва-56 066.08 щ.д. и наказателна
лихва -617 998.69 лв. за периода от 25.06.2002 г.до 20.02.2008 год.съгласно
чл.6,от договора/Задължения констатирани
с Акт №13/01.04.2008 год./.Така издаденият изпълнителен лист бил
присъединен за събиране към изп.д.№163/2004 год.Към 25.01.2013 год.
задължението на длъжника е в размер на 3 194 863.55
лв. и 340 720.58 щ.д.
От приложените към молбата писмени
доказателства и заключението на назначената
от съда на основание чл.621 а,ал.1т.2 ТЗ икономическа експертиза се
установява,че сумата на актива по счетоводния баланс към,31.12.2008 год. е 1 396
хил.лв.,реализиран финансов резултат/768/хил.лв.загуба,
към 31.12.2009 год.,е 1275 хил.лв.,реализиран финансов резултат /377/хил.лв.загуба,към 31.12.2010 год.
е 1233 хил.лв. ,реализиран финансов резултат/407/хил.лв.
загуба,към 31.12.2011 год. е 1 093
х.лв./реализиран финансов резултат/439/хил.лв.
загуба,към 31.03.2013 год. е 1 090 хил.лв.,реализиран финансов резултат /149/хил.лв.загуба.
На стр.12 от заключението вещото лице
констатира,че дълготрайни инвестиции за същият период са правени в размер на
41.55% на стойност 478 хил.лв.в полза на ТК Текс АД.
Текущите краткотрайни активи към
31.12.2008 год. са 193 хил.лв.,към 31.12.2009 год.са 170 хил.лв.,към 31.12.2010
год. са 152 хил. лв.,31.12.2011 г.-74 хил.лв. и към 31.03.13.-111 х.лв.
Структурата на задълженията е следната:31.12.2008 год.-2963х.лв.,31.12.2009-3 219
х.лв.,31.12.2010-3 574 х.лв. ,31.12
2011-3 883
х.лв.,31.03.2013-4 095 х.лв.
Към 25.01.2013 год.,датата на входиране на молбата на кредитора в съда,
задълженията по ЗУНК са в размер на 3 194 863.55
лв.-340 720.58 щ.д.
За да
може търговецът да посрещне краткосрочните си задължения,то краткотрайните
активи трябва да бъдат поне равни на задълженията т.е съотношението трябва да има стойност по-голяма или равна на
единица.
Към
31.12.2010 год. и 31.03.2013 год. няма посочени стойности на налични средства и
за тези години вещото лице не е определяло коефициенти на незабавна и абсолютна
ликвидност.Видно от Таблица №11-л.14 от заключението за всички анализирани
периоди всички коефициенти за ликвидност
са под единица,което означава,че
чуждите /привлечените/ средства многократно надвишават
собствените.Краткосрочните задължения значително надвишават краткотрайните активи
при обща ликвидност,което означава,че липсва
ресурс за финансиране.Краткосрочните вземания и парични средства не могат
да осигурят бърза,незабавна и абсолютна ликвидност.
Коефицентът
на финансова автономност към 31.12.2008 год. е -0.53,31.12.2009 е -0.60
,31.12.2010 е -0.66,31.12.2011 г. е – 0.72 и 31.03.2013 г. е -0.73.Анализирани
показват,че задълженията надвишават собствения капитал,т.е съществуващите
задължения не са достатъчно обезпечени с имущество на дружеството,дружеството
няма финансова автономност и е зависимо от кредиторите си.Същото не притежава
достатъчно краткотрайни активи за изплащане на текущите си задължения.
Коефициентът на задлъжнялост за същите
периоди е:-1.89 2008,-.1.66 2009,-.1.52 2010,-1.39 2011 и към 31.03.2013 г.-1.36.Прието е този показател
да достигне средно 0.37.Това показва
висока степен на задлъжнялост на дружеството и че дружеството с наличния капитал
не може да покрие пасивите си и не може да се разплаща в рамките на една година
.
От Таблица №13-л.15 от заключението на
вещото лице е видно,че през същите периоди стойностите на собствения капитал са
отрицателни величини и показват декапитализация
на длъжника към 2008 год. и продължаваща такава
през следващите години.
Показателите за обръщаемост на капитала към 31.03.2013
год. са влошени/виж таблица №14/л.15 от заключението.
Финансовите
резултати по баланса на дружеството за 2008,2009,2010,2011 год.и 31.03.2013 са счетоводна загуба.
Реализираните загуби и големия размер
задължения са декапитализирали дружеството.
От изготвената справка за месечните приходи от производствената
дейност за периода 01.01.2010 год. до 31.03.2013 год. се констатира
следното:2010 год-1 056 025.05,2011 г.-762 242.71,2012
г.-896 304.59,2013 г.173 812.44 или приходите от производствена дейност намаляват,но
дружеството продължава да извършва производствена дейност.
Вещото лице е установило,че
дружеството няма действаща разплащателна сметка и всички негови сметки са
запорирани,като по силата на Договор за изработка от 01.01.2004 год.между „ТК Т.”АД
и „Б.”АД и изменението му с допълнително споразумение от 03.01.2011 г. и такова
от 09.06.2012 г. на практика всички плащания се извършват от „ТК Текс”АД,като
именно по този начин дружеството обслужва текущите си задължения.И двете
дружества се представляват от М. И. М.
Последното плащане извършено от „Б.”
АД от неговата разплащателна сметка е в размер на 172.94 лв. към „Асет Банк”АД.
При така
установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите и възраженията
на страните в процеса и събраните доказателства,съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно
чл.607а,ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност
се открива за търговец,който е неплатежоспособен.В текста са определени
две кумулативно дадени предпоставки-длъжника да има качеството търговец по
смисъла на ТЗ и да е неплатежоспособен.Легална дефиниция на
неплатежоспособността като състояние на търговеца е дадена в разпоредбата на
чл.608,ал.1 ТЗ,според която неплатежоспособен е търговец,който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините,свързано с търговската му дейност,или
задължение по частно държавно вземане.В ал.2 е посочено,че
неплатежоспособността се предполага,когато длъжникът е спрял плащанията,а
според ал.3-неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е
платил,или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори,затрудненията на длъжника да не са временни,като състоянието
на неплатежоспособност да е обективно и трайно/арг.чл.631 ТЗ/.Компетентният по
смисъла на чл.613 ТЗ съд,,следва да е сезиран с молба от лицата,изрично посочени в чл.625 ТЗ,съответно лицата по чл.742,ал.2 ТЗ.
Национална
агенция за приходите е активно легитимирана да иска откриване на производство
по несъстоятелност-чл.608,ал.1 от ТЗ.
Длъжникът
„Б.”АД-гр.Б. С. е търговец-търговско дружество по смисъла на закона-чл.1,ал.2,т.1
от ТЗ,вписано в търговския регистър.
Към 25.01.2013
год. само задълженията на търговеца по ЗУНК са в размер на
3 194 863.55 лв.Както посочва вещото лице ,търговецът има и
задължения към други кредитори.Точният размер на задълженията на длъжника не е
предмет на това производство.Достатъчно по делото е да се установи наличието на
изискуеми задължения по частно държавно вземане на кредитора инициирал
производството.Точният размер на задълженията
е предмет на установяване във фазата на приемане на вземания в
производството по несъстоятелност.От значение за настоящият правен спор е
обстоятелството,че ответното дружество има изискуеми задължения по частно
държавно вземане ,които нарастват ,както посочва и вещото лице в обясненията
си в с.з.,тъй като настъпват нови падежи
по главниците и по лихвите.
С оглед
на изложеното,съдът приема,че е налице изискуемо парично задължение на „.Б.”АД
по частно държавно вземане,като една от материалноправните предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност.
С оглед
икономическото състояние на длъжника,съдът приема ,че „Б.”АД не е в състояние
да изпълни паричните си задължения по частно държавно вземане.Основният
критерий за неплатежоспособност е обективната невъзможност на търговеца да
изпълни паричните си задължения по
частното държавно вземане,която невъзможност е свързана с липсата на свободни
парични средства и бързоликвидни активи.
Доводите
на длъжника ,че продължава да изплаща задълженията си към други кредитори , и затрудненията му са с временен характер
не се споделят от съда.На първо място , длъжникът няма разплащателна сметка и
разплащанията се извършват от друго дружество и на второ място съгласно чл.608
ал.3 ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил,или е
в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори,какъвто
е разглеждания случай,със забележката,че тези плащания са правят от трето лице
за настоящият правен спор.
В
разглеждания случай длъжникът не обори законовата презумпция по чл.608,ал.2 ТЗ,който не ангажира доказателства установяващи,че затрудненията му да изплати
задълженията си към кредитора са временни,както и че разполага с
имущество,достатъчно да покрие задълженията без опасност за кредитора.Налице е
спиране на плащанията по изискуемо частно държавно вземане,като с наличните си парични средства дружеството не може да
покрие паричните си задължения,което състояние е обективно трайно/както е
установило и вещото лице/,затрудненията на длъжника са налице още към
31.12.2008 год.,от който момент цялото имущество на търговеца е недостатъчно,за
да покрие задълженията му към кредиторите и към тази дата коефициентите на ликвидност падат под 1.При това положение
търговецът е неплатежоспособен.
Последователно
в практиката си ВКС приема,че за
определяне на началната дата на неплатежоспособността следва да се
съобрази общото икономическо състояние
на длъжника,съобразно критериите и момента на спиране на обслужване на
задълженията му,а не от конкретно
извършено или неизвършено
плащане към определен кредитор.За
определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника ,а общото му
икономическо състояние и моментът,когато длъжникът е спрял плащанията към
кредиторите си,а не към отделен кредитор.
В
разглеждания случай всички сметки на дружеството са запорирани и последното
плащане от разплащателната му сметка е с дата 06.10.2008 год.След тази дата
други плащания няма и към 31.12.2008 год. всички икономически показатели са
отрицателни.
Ето защо
съдебният състав приема,че за начална дата на неплатежоспособността следва
да се приеме датата 06.10.2008 год.,тъй като към тази дата коефициентът обща
ликвидност пада под 1,както и,че към тази дата коефициентите на финансова
автономност и коефициента на задлъжнялост са отрицателни величини,поради
отрицателната стойност на собствения капитал.Към тази дата длъжникът калкулира
задължения,които формират коефициентите на ликвидност,определящи невъзможността
същия да изпълни задълженията си.
След
тази дата всички текущи задължения на дружеството се обслужват от „ТК
Текс”АД,което е трето лице в отношенията между кредитора и длъжника.
Вярно
е,че длъжникът продължава дейността си ,но на практика за периода 2008
год.-2013 год. под формата на инвестиции на ТК Т. АД са прехвърляни средства в
размер на 478 хил.лв. всяка година/таблица 3/ л.12.
Според
съдебният състав ,очевидно е че продължаване дейността на длъжника би увредило
масата на несъстоятелността,тъй като на практика приходите от дейността под
формата на инвестиции се прехвърлят в паралелното дружество „ТК Т.”АД.
С оглед горното ,съдът приема, че е
осъществен съставът на чл.630 ал.2 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 ТЗ,молбата
за откриване на производството по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да се уважи.С оглед наличието на неплатежоспособност
на ответника като основание за откриване на производство по
несъстоятелност,съдът не обсъжда липсата или наличието на другото
основание-свръхзадълженост.
Длъжникът следва да бъде осъден да
заплати на кредитора деловодни разноски
за тази съдебна инстанция в размер на 1 250 лв.съобразно представения списък на
разноските.
Мотивиран от горното и на основание
чл.630 ал.2 от Търговския закон,ВРАЧАНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Б.”АД ЕИК***,със
седалище и адрес на управление гр.Б. С.,ул.”И.”№*,представлявано
от „ВИП К.” ЕООД ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление , гр.С.район „О.к.”,бул.”Ц..Б.
ІІІ” №** , представлявано от М. И. М. с начална дата на неплатежоспособността –
06.10.2008 год.
ОТКРИВА производство по НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Б.”АД ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.Б.С.,ул.”И.”№*,представлявано от „ВИП К.”ЕООД,ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.С.,район „О. к.”,бул.”Ц. Б. ІІІ”№*** ,
представлявано от М. И. М. .
ОБЯВЯВА „Б.”АД ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр..Б. С. , ул. ”И.” №* , представлявано от
„ВИП К.”ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление,гр.С.,район „О. к.” , бул.”Ц.Б.
ІІІ”№**,представлявано от М. И. М. , В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „Б.”АД ЕИК**със седалище и адрес на управление гр.Б. С.,ул.”И.”№*,представлявано от „ВИП К.”ЕООД,ЕИК
*** със седалище и адрес на управление,гр.С.,район „О. к.”,бул.”Ц.Б. ІІІ” №*** ,представлявано
от М. И. М.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на
длъжника да управляват и да се разпореждат с имуществото,включено в масата на
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на
имуществото , включено в масата на несъстоятелността , и разпределение на
осребреното имущество.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да
прави добавка "в несъстоятелност".
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на „Б.”АД ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.Б. С.,ул.”И.”№*,представлявано от „ВИП К.”
ЕООД,ЕИК*** със седалище и адрес на управление , гр..С.,район „О.к.”,бул.”Ц.Б.
ІІІ”№** , представлявано от М. И. М. К.П.И.,ЕГН
********** *** , представил по делото
Съгласие по чл.656 ал.1 от ТЗ и Декларация по чл.656 ал.2 от ТЗ,като му ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 1000
лева/хиляда лева/и му ОПРЕДЕЛЯ срок
за встъпване 3-дни от съобщението.
СВИКВА
ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на „Б.”АД ЕИК***,със
седалище и адрес на управление гр.Б.С.,ул.”И.”№*,представлявано
от „ВИП К.” ЕООД ,ЕИК*** със седалище и адрес на управление , гр.С.,район „О.к.”,бул.”Ц.
.Б. ІІІ”№** , представлявано от М.И. М.на 16.07.2013 год.-11:30 ч. в
Съдебната палата,гр.Враца,бул.Христо Ботев №29,ІІ-ри етаж С ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 672, т.
2 от ТЗ;
2. Избор на постоянен синдик;
3.
Избор на Комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА Б.”АД ЕИК***,със
седалище и адрес на управление гр.Б.С.,ул.”И.”№,представлявано
от „ВИП К.” ЕООД ,ЕИК*** със седалище и адрес на управление , гр.С.,район „О.к.”,бул.”Ц.Б.
ІІІ”№**, представлявано от М.И. М. ДА
ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ,представлявана от Изпълнителния директор К. С.,чрез Х. К. зам.и.д.,
бул."Д."№**,деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на 1250 лв./хиляда двеста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО да се впише в търговския
регистър на основание чл.712 ал.2 ТЗ и в книгата по чл.634 в ТЗ.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на Агенция по вписванията на основание чл.14 от ЗТР за вписване в
търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО,съгласно
чл.613а,ал.1 ТЗ,подлежи на обжалване пред САС в седмодневен срок от вписването
му в търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: