РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 4407 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 вр.
с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на Н.К. срещу
разпореждане от 29.11.2018 г. по изп. дело № 20138410404101 на ЧСИ с рег.
№ 841, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката – длъжник в
изпълнителното производство – за прекратяване на изпълнителното производство. В
жалбата се посочва, че разпореждането на съдебния изпълнител не е мотивирано,
което е самостоятелно основание за отмяната му. Посочва се още, че
изпълнителното производство следва да бъде прекратено, тъй като взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от три
години. Според жалбоподателката, след като на 17.07.2015 г. нейният работодател
е уведомил съдебния изпълнител, че не може да продължи да превежда суми по
наложения запор върху трудовото й възнаграждение поради това, че доходът й вече
е несеквестируем (с оглед размера му), други изпълнителни действия не са
извършени, поради което изпълнителното производство се е прекратило по право на
17.07.2017 г. Претендира разноски в производството.
Взискателят и ответник по жалбата „К.И.И.БГ“ ЕАД (заместил
по изпълнителното дело първоначалния взискател „П.К.Б.“ ЕООД) изразява
становище за недопустимост на жалбата като просрочена. Евентуално счита същата
за неоснователна, като посочва, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело спрямо длъжника Н.К.. Посочва,
че на 15.04.2013 г. е изпратено съобщение до длъжника за налагане на запор
върху трудовото й възнаграждение, като
последното постъпление на суми по запора е на 01.09.2016 г. и от този момент
следва да е започнал двегодишният срок. Сочи, че на 11.01.2016 г. е отправено
искане от първоначалния взискател за насрочване на опис и оценка на движимите
вещи собственост на длъжника, въз основа на което на 02.07.2018 г. съдебният
изпълнител е изпратил призовка до длъжника за извършването на опис. Това
действие взискателят счита за годно да прекрати изтичането на посочения
двегодишен срок, тъй като е израз на активност от страна на взискателя за
събиране на вземането му. С оглед на изложеното към датата на обжалваното
разпореждане от 29.11.2018 г. не са налице основания за прекратяване на
изпълнителното производство. Претендира разноски.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Посочва,
че видно от материалите по изпълнителното дело има приложен изпълнителен способ – запор на трудово
възнаграждение, в изпълнение на който са постъпвали суми от 23.05.2013 г. до
01.09.2016 г. включително. Предвид изложеното от дата на образуване на
изпълнителното дело до последното извършено изпълнително действия не е изтекъл
двугодишен срок без да бъдат поискани и извършени изпълнителни действия. С
оглед на това обжалваното Разпореждане от 29.11.2018 г. е законосъобразно.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
Жалбата е подадена е на 09.01.2019 г. в
законоустановения едноседмичен срок от връчване на подлежащия на обжалване акт
на 02.01.2019 г., поради което не е просрочена, съответно жалбата е допустима.
Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Посоченият двегодишен срок се прекъсва
както при направено искане от страна на взискателя до съдебния изпълнител за предприемане
на изпълнителни действия, така и при предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител действие по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Действия по изпълнението са насочването на изпълнението към определено
имущество чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на
вещ, постъпването на парични суми от плащания от трети задължени лица (в този смисъл са мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
В настоящия случай
изпълнителното производство е образувано на 03.04.2013 г. по молба на първоначалния
взискател „П.К.Б.“ ЕООД, който впоследствие е прехвърлил вземането си на
настоящия взискател и ответника по жалбата „К.И.И.БГ“ ЕАД, който е конституиран като взискател на
01.03.2019 г. Производството е образувано въз основа на изпълнителен лист от
21.01.2013 г. срещу Н.К. и М.Д.въз
основа на влязло в сила арбитражно решение.
С разпореждането
за образуване на изпълнителното производство от 03.04.2013 г. е насрочен опис
на движимото имущество на длъжниците на 27.06.2013 г. Поканата за доброволно
изпълнение с уведомление за насрочения опис е връчена на длъжника Н.К. чрез
нейния работодател на 08.05.2013 г., с което съобщение тя е уведомена и за
наложен запор върху трудовото й възнаграждение и върху вземанията й по банкови
сметки. Запорът върху трудовото й възнаграждение е наложен със съобщение от
15.04.2013 г. до тогавашния й работодател, въз основа на който запор по
изпълнителното дело са постъпвали суми на 23.05.2013 г., 11.07.2013 г. и
31.07.2013 г.
По молба на взискателя от 02.07.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Н.К. чрез съобщение до нейния нов работодател ЧСИ В.П.. Видно от приложените по делото
данни за постъпили плащания и отбелязванията върху изпълнителния лист въз
основа на така наложения запор по изпълнителното дело са постъпвали суми на
27.11.2014 г. и на 25.02.2015 г. На 17.07.2015 г. е получено уведомление
от работодателя на длъжника, че преустановява плащането по наложения запор, тъй
като размерът на получаваното от нея възнаграждение е под минималното за
страната, т.е. то е несеквестируемо. Въпреки това уведомление обаче, плащания по
запора са постъпили впоследствие на 16.06.2016 г. и на 01.09.2016 г., когато е
последното извършено плащане.
Междувременно на 11.01.2016
г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител да бъде насрочен опис на движимо
имущество по изпълнителното дело.
Следователно от
образуване на изпълнителното дело на 03.04.2013 г. до последното
плащане по наложения запор на 01.09.2016 г., не е изминал период от повече от
две години, без да е поискано или предприето валидно изпълнително действие
(налагане на запор, опис на движими вещи или постъпване на плащане от трето
задължено лице), т.е. в този период не са налице предпоставки за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В периода от датата на
последното плащане 01.09.2016 г. до 29.11.2018 г. – датата на разпореждането, с
което е отказано прекратяване на изпълнителното дело (който период надвишава
две години), с разпореждане на съдебния изпълнител от 02.07.2018 г. е насрочен
опис на движимите вещи на длъжника Н.К. за 31.08.2018 г. и е изпратена призовка
за принудително изпълнение до нея, като съобщението не е получено от длъжника.
Данни за друго действие по изпълнителното дело в този период не са налице.
Извършването на опис на
вещ е валидно изпълнително действие (както е посочено и в мотивите към т. 10 на
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). То поставя началото на изпълнителния способ изпълнение
върху движими вещи – глава 42 ГПК. Насрочването на опис обаче не съставлява
част от този изпълнителния способ. Насрочването на опис е техническа дейност от
страна на съдебния изпълнител по подготовка на извършване на същинското
изпълнително действие и не е част от фактическия състав по извършване на описа,
поради което не представлява валидно изпълнително действие.
Доколкото по делото липсват
доказателства насроченият опис да е бил действително осъществен, като за него
дори не е валидно уведомен длъжникът Н.К., следва да се приеме, че последното
валидно изпълнително действие е постъпилото на 01.09.2016 г. плащане по наложения
запор. При това положение на 02.09.2018 г. двугодишният срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК е изтекъл и към този момент изпълнителното производство е прекратено.
Следователно постановеният отказ от 29.11.2019
г. на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание
следва да бъде отменен.
В случая изпълнителното
производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като съдебният изпълнител следва издаде постановление, с което единствено да
констатира това обстоятелство.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателката следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат на 25 лв. за държавна
такса, 48 лв. за заплатена на съдебния изпълнител такса по администриране
на жалбата, която също представлява разноски във връзка с настоящото
производство, или общо разноските възлизат на 73 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.11.2018 г. по
изп. дело № 20138410404101 на ЧСИ с рег. № 841, с което е оставено без
уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство.
ОСЪЖДА „К.И.И.БГ“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*********, Бизнес център „*********да заплати на Н.С.К., ЕГН **********, адрес *** сумата 73 лв.
(седемдесет и три лева) – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.