РЕШЕНИЕ
№
10.06.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-и наказателен състав
на двадесет
и трети април през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1052 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В.С.С., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №20-1006-001443
от 05.06.2020 г. на Началник група в с-
ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.104а от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева.
Поддържа се, че постановлението е незаконосъобразно и се иска
неговата отмяна, тъй като не е извършено вмененото нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, че жалбата е
неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 12.05.2020 г. в 19.41 часа в гр.Пазарджик, на ул.“…“ управлява
л.а. “…” с ДК №…, собственост на Е.С. С.
като извършва следното нарушение: При управление на автомобила ползва мобилен
телефон без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите С.В.-актосъставител, И.К. и писмените доказателства представени по делото.
Разпоредбата
на чл.104а от ЗДвП, вменена като нарушена, предвижда забрана за водач на моторно
превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.
Неоснователни
са възраженията, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
имало разминаване в АУАН и НП относно регистрационния номер на управлявания от
жалбоподателя автомобил.
Безспорно е, че
административнонаказателното производство започва с АУАН, в който е
отразено нарушение, който следва да съдържа определени реквизити посочени в
чл.42 от ЗАНН. Актът се съставя от определени длъжностни лица за констатиране
на съответното нарушение, извършено от конкретно посочено лице. Едва след
цялостната преценка на законосъобразността и обосноваността на акта и на
възраженията против него и на основанията на прилагане на чл.28 и чл.29 ЗАНН,
ако намери, че нарушителя виновно е извършил деянието, наказващият орган издава
НП, с което налага съответното административно наказание. Логическото и
систематичното тълкуване на нормите по раздел IV, уреждащи производство по
налагане на административните наказания води до извода, че следва да има идентичност както между описанието отразено в акта
и в НП, както и в правната квалификация на същото. Несъмнено целта, е да се
създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на защита против НП
издадено въз основа на акта.
В настоящия
случай не налице разминаване между АУАН и НП в описанието на нарушението и
правната квалификация. И в АУАН и в НП ясно е описано, че мобилният телефон е
използван при управление на лек автомобил “…” с ДК №…, собственост на
Е.
С.
С..
Фактическите
обстоятелства по извършване на нарушението категорично се установяват от
показанията на свидетеля В.. Същият дава ясни и подробни показания, че на
инкриминираната дата извършвали контрол по спазване на правилата за движение.
Били се установили на ул.“…“ и наблюдавали движещите се автомобили от бул.“…“
към ул.“…“. Ползвали уред за далечно виждане – бинокъл. С въпросния бинокъл
свидетелят видял на разстояние от около 15 м. автомобила управляван от
жалбоподателя. След наблюдение от около 3 до 5 видял водача да използва мобилен
телефон, поради което го спрял за проверка. При проверката жалбоподателят
заявил, че не говорил по телефона, а само го държал в ръка.
Съдът
дава вяра на тези показания, тъй като са ясни, подробни и еднопосочни и
убедителни и не се опровергаха от другите събрани по делото доказателства.
Свидетелят
К. заяви в показанията си, че не си спомня за случая, но не обори показанията
на свидетеля В..
При тези данни съдът счита, че от обективна
и субективна страна жалбоподателкта е
осъществила състава на административно нарушение по чл.104а от ЗДвП.
Тази забраната, регламентирана в чл.104а от ЗДвП е свързана изцяло с безопасността на
движението и цели да елиминира предпоставките за извършване на пътнотранспортно
произшествие, произтичащо от намалено внимание и невъзможност за адекватна
реакция при необходимост. Законодателят неслучайно е употребил глагола
"използва", а не "говори", като е забранил на водача на МПС
да използва мобилен телефон по време на управление на ПС, освен ако това
използване не става посредством устройство, позволяващо ползването на телефона
без участие на ръцете му. Под "използва мобилния телефон" се има
предвид всякакво ползване на телефона според функциите които има, в т.ч. и
държане в ръка. Както се установява от текста на самата разпоредба, идеята е,
както се посочи и по-горе ползването на телефона да не пречи на управлението на
автомобила, да не отклонява вниманието на водача и задължително ръцете на
водача да не са заети с друго, освен с управлението на автомобила.
В случая както се сочи в
пледуарията на защитата, жалбоподателят не само е държал в ръка телефона си, а
преди това дори се навел да го вземе от пода на автомобила, където е бил
паднал, което още повече сочи, че е нарушил законовата забрана, като е отклонил
не само вниманието си, но и за известно врече е загубил контрол върху
управлението заради въпросния телефон.
При определяне размера на санкциите наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административното
наказание като е
отчел, тежестта на нарушението, свързано несъмнено със създадена
непосредствена опасност за движението.
При тези данни съдът счита, че
размерът на санкциите е правилно определен съобразно установения императивен
размер за съответното нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.
По
делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в
полза органа на направените по делото разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв
бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на
чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият
оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата
на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и
дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е
представляван не от адвокат, а от юрисконсулт при благоприятен за органа изход
на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация
в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на
разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
С оглед на това и резултата по
делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски
за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
ОД на МВР Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност.
Разноските по делото са дължими
на ОД на МВР Пазарджик, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на
чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-1006-001443 от 05.06.2020 г. на Началник група в с- ПП при ОД на МВР Пазарджик, с
което на В.С.С., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН ********** *** направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: