Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 455

 

                              гр. Сливен, 25.05.2017 год.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

        СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І - ви  състав, в публичното заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

         при секретаря А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 5137 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 441, изр. 2 от ГПК във вр. чл. 49 от ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с обратен иск с правно основание чл. 54 вр. чл. 49 от ЗЗД срещу трето лице - помагач на страната на ответника.

Ищецът твърди, че с Решение № 60/26.01.2015 г. постановено по гр.д. № 2826/2014 г. по описа на ЯРС е осъден да заплаща месечна издръжка на пълнолетното си дете В. И. И.  в размер на 90 лв., считано от 30.10.2014 г. и 75 лв. за периода от 05.10.2014 г. до 30.10.2014 г. до настъпване на законни причини за изменяването й до завършване на обучение в средно учебно заведение, както и разноски в размер на 180 лв. Твърди, че със същото решение В. И. е осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на 165 лв. Сочи, че цитираното решение е потвърдено от въззивната инстанция изцяло с Решение № 56 от 25.03.2015 г. постановено по гр.д.  № 91/2015 г. по описа на ЯОС.

Излага аргументи, че постигнали споразумение на 23.04.2015 г. с дъщеря си, като страните се договорили ищецът да заплати на пълнолетната си дъщеря по предоставена банкова сметка ***., представляваща месечна издръжка за м. октомври в размер на 75 лв., месечни издръжки за периода от месец ноември 2014 г. до месец април 2015 г. вкл., както и разликата от 15 лв. получена след прихващане на разноските по съдебното производство.

Сочи, че добросъвестно и своевременно изпълнил изцяло задължението си, съобразно постановения съдебен акт по гр.д. № 2826/2014 г. по описа на ЯРС, но въпреки това на 28.08.2015 г. получил Покана за доброволно изпълнение с изх. № 15026/06.08.2015 г., с която на осн. чл. 428, ал. 1 от ГПК е поканен в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си по изпълнително дело № 20152330401119, което е в размер на 1480 лв.

Излага аргументи, че е подал изрично възражение за недължимост на претендираните суми, ведно с молба за прекратяване на изпълнителното производство и на 03.02.2016 г. получил съобщение, с което го уведомявали, че му е наложен запор на пенсията от ДСИ Районен съд Ямбол по цитираното изпълнително дело в общ размер на 388 лв., от които 102 лв. еднократно издръжка до 18.06.2015 г., такси по изпълнението и разноски по изпълнението 242 лв., такси по чл. 53 от Тарифа за държана такса по ГПК в полза на РС – Я. в размер на 37.07 лв., за което е образувано Запорно съобщение до РУСО отдел Пенсии с изх. № 2668/29.01.2016 г. на ДСИ Районен съд – Я.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника като работодател на съдебния изпълнител при РС- Ямбол да му заплати сума в общ размер на 1750 лв. за нанесени вреди от   незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20152330401119 по описа на ДСИ при ЯРС, от които 250 лв. за имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар по изпълнително дело и 1500 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания причинени от това, че е бил лишен от продукти и лекарства. Претендира за присъждане на направените в настоящото производство разноски, за което представя списък за разноските на осн. чл. 80 от ГПК.

 Направени са отводи от всички съдии на територията на Ямбол и след определение на ВКС делото е постъпило за разглеждане в СлРС.

 В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от Министерство на Правосъдието, с която излагат аргументи, че в предявената молба липсват всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорват твърденията в исковата молба и молят да бъдат отхвърлени исковете от ищеца спрямо тях, тъй като не били налице предпоставките на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, тъй като не е налице противоправно поведение от страна на ДСИ. Претендират за присъждане на разноски.

На основание чл. 218 от ГПК е допуснато привличане на трето лице помагач в настоящото производство на страната на ответника, а именно С.П.Т.. Постъпил е обратен иск от Министерство на Правосъдието срещу С. П.Т. именован като искова молба, с която молят в случай, че последва осъдително решение спрямо Министерство на Правосъдието, то ответникът по обратния иск, а именно С.Т. да заплати изцяло претендираната от ищеца по първоначалната искова молба сума, представляваща имуществени и неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение при ДСИ при районен съд – Силистра, но след направената деловодна справка се установи, че се има предвид районен съд Я.

По делото е извършена процедурата по чл. 131-133 от ГПК, като препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на ответника с едномесечен срок за отговор.

В законоустановеният срок е постъпил отговор от ответното Министерство. Направено е искане по чл. 219, ал.1 от ГПК за привличане трето лице помагач на страната на ответното Министерство, като е представена и писмена молба за това.

Съдът с определение № 2675/22.12.2016 г. е конституирал С.П.Т., като трето лице помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието по предявения иск с правно основание чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 441 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от С.П. Т. по обратния иск от Министерство на правосъдието, с който считат молбата за неоснователна. Оспорват изцяло изложените твърдения в исковата молба и обратния иск.

Сочи, че неоснователно ищецът твърди, че ДСИ е причинител на вредата, настъпила от незаконосъобразно наложен запор. Оспорват тези твърдения, тъй като изпълнителното дело и извършените изпълнителни действия са извършени в съответствие с нормите на ГПК и същите са законосъобразни и не са причина за увреждане на ищеца. Оспорват твърдението на ищеца, че здравословното му състояние се е влошило, в резултат на предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело.

Подробно разясняват всички извършени действия по изпълнително дело № 1119/2015 г. по описа на СИС при ЯРС, образувано на 05.08.2015 г. въз основа на молба по издаден изпълнителен лист от 24.07.2015 г. по гр.д. № 2826/2014 г. по описа на ЯРС.

Считат предявеният от ищеца иск против Министерство на правосъдието за неоснователен и недоказан и молят съда да го отхвърли, а по отношение за предявеният обратен иск спрямо него да бъде оставен без разглеждане. Претендира за присъждане на направените разноски. Алтернативно в случай, че исковете бъдат уважени моли съда да отхвърли предявеният спрямо него обратен иск, като неоснователен и недоказан, поради наличието на обстоятелства изключващи отговорността му, съгласно чл. 204 от КТ, респективно съда да приложи ограничена имуществена отговорност, съгласно чл. 206, ал. 1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 ГПК третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на делото.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното изпълнително дело № 20152330401119 по описа на ДСИ при ЯРС се установи, че на база на изпълнителен титул материализиран в изпълнителен лист издаден по гр.д. № 2826/2014 г. по постановеното по него решение № 60/26.01.2015 г. по описа на ЯРС ищецът И.И. е осъден да заплаща на пълнолетното си дете Ваня Иванова месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 30.10.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и за минало време в размер на 75 лв. за периода от 05.10.2014 г. до 30.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2014 г. до окончателното изплащане и разноски в размерна 180 лв.

 По делото е постъпила молба възражение от длъжника след получена покана за доброволно изпълнение. С тази молба се моли да бъде прекратено изпълнителното производство, тъй като преди още съдебния акт да е влязъл в законна сила се твърди, че длъжникът е направил постъпки да заплати доброволно и изцяло задълженията си като е поискал номер на банкова сметка *** -/дъщеря си/ и към 23.04.2015 г. се постигнало споразумение между тях, съгласно което той се задължил да внесе по посочената банкова сметка ***., представляваща месечна издръжка за м. октомври в размер на 75 лв., месечни издръжки за периода от месец ноември 2014 г. до месец април 2015 г. вкл., както и разликата от 15 лв. получена след прихващане на разноските по съдебното производство, а именно 180 лв. дължими от И.И. на В. И. и 165 лв. дължими обаче от В. И. на И.И.. Твърди, че е получил документ с изх. № 335/04.06.2015 г. от МГ „А. Радев”, че учениците от 12 клас за учебната 2014/2015 г. завършват гимназиален етап на 14.05.2015 г. и тогава внесъл 41 лв., представляващата издръжка за месец май. Поради тези съображения се обърнал към съдия-изпълнителя да прекрати производството, тъй като счел че изплатил задълженията си произтичащи по цитираното гр. дело. По делото е приложено споразумение и не е спорно, че такова е постигнато между взискателя и длъжника по съдебното производство, от което е видно, че същото е подписано на 23.04.2015 г. няколко месеца преди завеждане на изпълнителното производство. В споразумението страните са се договорили, че И.И. ще внася по банковата сметка на В. И. сумата от 630 лв. месечна издръжка за месец октомври 2014 г. – 75 лв., а ежемесечната издръжка от ноември 2014 г. до април 2015 г. включително в размер на 90 лв., както и разликата от 15 лв. получена след прихващане на разноски по съдебното производство, а именно 180 лв. дължими от И.И. на В. И. и 165 лв. дължими от В. И. на И.И., като издръжката за месец май ще бъде внесена от В. И. след представяне на документ удостоверяващ датата й на завършване на средно образувание – 12 клас.

Съдия изпълнителят е изпратил това становище и тази молба за прекратяване на делото за становище до Ваня Иванова, която обаче в писмен вид чрез молба становище на лист 20 по изпълнителното производство е оспорила твърденията на длъжника, като твърди, че същият е внесъл дължимата й издръжка до 15.05.2015 г., т.е. след образуване на изпълнителното производство, а претендира издръжка от баща си до края на месец юни, т.е. още за месец и половина, считано от 15.05.2015 г. до 30.06.2015 г. излагайки аргументи, че издръжката й се дължи до получаване на диплом за завършено средно образование, а не до завършване на учебните занятия в училище. В тази връзка съдебният изпълнител е изискал удостоверение от гимназията, от което е видно, че Ваня Иванова е получила диплом за завършено средно образование на 18.06.2015 г.

Постъпило е ново възражение на 15.10.2015 г. от настоящия ищец длъжник по изпълнителното производство за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като е намерил практика, че родителите дължат издръжка на пълнолетното дете за предвидения срок на обучение, като се е позовал на заповед № РД 09-1359/29.08.2014 г. на Министъра на образованите и науката, с която Министъра определил, че края на учебната 2014/2015 г. е 14.05.2015 г., поради което съдия изпълнителя на 16.10.2015 г. е отказал да прекрати изпълнителното производство, поради неизплащане изцяло на задълженията по това производство, след което е наложен запор на 27.01.2016 г. върху пенсията на настоящия ищец за сумата от 102 лв. еднократна издръжка и 200 лв. адвокатско възнаграждение. С Постановление на осн. чл. 450, ал. 2 във вр. с чл. 507 и сл. От ГПК съдебният изпълнител е наложил запор върху пенсията на И.И. за сумата от 102 лв. издръжка еднократно и 200 лв. адвокатско възнаграждение и 42 лв. държавна такса.

Съдът намира, че следва подробно да проследи извършените изпълнителни действия по процесното изпълнително производство, тъй като те са от значение за доказване на правното основание на иска. В тази връзка, съдът констатира, че по изпълнителното производство е постъпила и молба отново от взискателката за изплащане на цитираните суми, калкулирани за 15.05.2015 г. до 18.06.2015 г. след което държавния съдебен изпълнител  е изпратил запорно съобщение до РУ „СО”, отдел „Пенсии” Ямбол от В. И. на И.И. на 02.02.2016 г., като видно от разписката за това същото е получено на 02.02.2016 г. Следователно ДСИ е уведомил И.И., че му е наложен запор върху пенсията, след което на 10.02.2016 г. НОИ уведомява И.И., че ще му бъде удържана сумата от 232.38 лв., считано от 01.03.2016 г. На 10.03.2016 г.  е постъпила молба от ищеца, с която моли да се спре изпълнителното производство като прилага обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното производство издадена от 10.02.2016 г. по гр.д. № 334/2016 г. по описа на ЯРС. На същата дата съдебният изпълнител е спрял изпълнението по изпълнително дело № 1119/2015 г., но по делото на лист 47 е приложено извлечение от преведените суми, от което е видно, че на 09.03.2016 г. ден преди спиране на изпълнителното производство е преведена сумата от 232.38 лв. от сметката на длъжника към сметката на взискателя.

Следователно съдебният изпълнител е изпълнил стриктно задълженията си произтичащи от това изпълнително производство, като е спрял изпълнението на същата дата на която е вдохирана молбата за спиране на изпълнителното производство въз основа на обезпечението наложено от районния съд месец преди това. Видно от приложеното съдебно решение № 227/21.04.2016 г. по гр.д. № 334/2016 г.  по описа на ЯРС, иска с правно основание чл. 439 от ГПК е уважен, следователно съдът е приел за  установено, че И.И. не дължи по изпълнително дело № 1119/2015 г. по описа на ДСИ сумата от 388 лв., от които 102 лв. еднократно издръжка до /18.06.2015 г. /такса и разноски по изпълнението 242 лв. и такса по чл. 53 от Тарифата за държавни такси в полза на ЯРС в размер на 37.07 лв. Решението е влязло в законна сила на 12.05.2016 г.

Всъщност след това уведомяване на съдия изпълнителя същият на 20.05.2016 г. е прекратил изпълнителното дело и е вдигнал наложения запор върху пенсията на И.И., като в определението е посочено, че пълномощника на И.И. – адв. Ж.Г. следва да представи пълномощно, че има право да получава суми по изпълнителното дело по собствената си банкова сметка. *** И.И. чрез пълномощника адв. Г. на 30.05.2016 г. и на 01.06.2016 г. се представя исканото пълномощно, като е посочена банковата сметка на И.И..

Видно от представеният официален документ именован констативен протокол съдебният изпълнител в кръга на своите правомощия е отразил на 02.06.2016 г., че постъпилата сума след прекратяването на делото по запор на пенсията на длъжника И.И. в размер на 232.38 лв. се връща по банковата сметка на пълномощника на длъжника – адв. Ж.Г., като връщането на сумата по сметка на адв. Ж. Г. е станало на 13.06.2016 г., за което се е подписала.

От така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Следва да се има предвид, че института на съдебния изпълнител в изпълнителното производство е само средство създадено от държавата за да гарантира реализиране на изпълнение на решенията на съдилищата, като този институт видно от общия смисъл на уреждащите го разпоредби е поставена в подчинение на взискателя до колкото това е лицето, което законодателя е приел, че се нуждае от допълнителна помощ да реализира установените му по съдебен ред права. Изложеното до тук определя и смисъла на чл.433, ал.1 от ГПК, в който лимитативно очертава кръга на хипотезите, в които изпълнителното производство се прекратява. Посочената разпоредба не предвижда задължение за служебно проследяване от съдебния изпълнител каква сума е събрана по изпълнителното производство и това е така защото законодателя е предвидил, че при неправомерно поведение от страна на взискателя за събиране на по-голяма от дължимата се сума, той ще носи последиците на неоснователното обогатяване по смисъла на закона със съответната санкция на присъждането на лихви и разноски. Иначе казано в случая няма процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а се е стигнало до бездействие на взискателя, като вредата която е възникнала от същото възлиза на сумата с която дъщерята на ищеца в качеството си на взискател се е обогатила неоснователно, тъй като тази сума е била принудително събрана като стойност на издръжка която не й се е дължала.

Приемането на противния извод би довело до това длъжника по изпълнителното производство да получи от Министерство на правосъдието в качеството му на работодател на съдебните изпълнители събраната в повече сума и след това ако желае да заведе иск срещу взискателя по изп.д. за връщане на същата сума, но вече като недължимо платена и така да се достигне до обогатяването му, а това противоречи на принципа на справедливостта.

По изложените съображения решаващия състав намира, че предявените искове за заплащане на сума в общ размер на 1750 лв. за нанесените вреди на ищеца от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20152330401119 по описа на ДСИ при ЯРС, от които 250 лв. за имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 1500 лв. за неимуществените вреди, изразяващи се в страдания причинени от това, че ищецът е бил лишен от продукти и лекарства, следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.

Предвид възприетото становище за неоснователност на иска не следва да се разглежда предявения от Министерство на правосъдието обратен иск срещу посочения държавния съдебен изпълнител Т..

Ищецът с оглед отхвърлянето на исковете и направеното искане следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерство на правосъдието сумата от  72 лв. държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД е процесуално допустим, като наведените в тази връзка възражения на ответника са неоснователни. Пасивно легитимиран да отговаря по този иск е Министерството на правосъдието, който е държавния орган, отговарящ за вреди на гражданите от действията или бездействията на ДСИ. Последните са в трудови правоотношения с министерството, а не с министъра на правосъдието и за това то се явява техен работодател по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Останалите възражения за недопустимост са по съществото на спора и не касаят процесуалните предпоставки за възникване и надлежно упражняване правото на иск.

Гражданската отговорност за обезщетяване на вреди се основава на извършено от претендирания длъжник правонарушение, като при извъндоговорната отговорност се изразява в неблагоприятно засягане на субективните права на кредитора на отговорността, в пряка причинно - следствена връзка с което са настъпилите вредите. Успешното провеждане на иска по чл. 441 от ГПК вр. връзка с чл. 49 от ЗЗД е предпоставено, освен кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД и от установяване на обстоятелствата, че процесуално легитимирания ответник е възложил работа на лице, което в изпълнение на възложената му работа е осъществило по отношение на настоящия ищец граждански деликт.

По делото безспорно се установява, че ответната страна е възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, доколкото е работодател на третото лице - помагач, което е държавен съдебен изпълнител при РС Ямбол, на основание съществуващото между тях трудово правоотношение. Отговорността на работодателя тук е обективна и е за вреди, причинени от неправомерни действия на ДСИ в рамките на неговата процесуална дейност, като същият следва да дължи обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. по делото не се доказаха тези действия представляващи директно въздействие върху правната сфера на увредения, тъй като са налице извиняващи обстоятелства за процесуалните действия  на ДСИ, който е прилагал закона, съобразно наличните доказателства по делото.

По делото не се доказа, че ищецът който твърди, че е увреден не би претърпял вредите, ако спрямо него не са извършени  незаконосъобразни действия или бездействия на съдебния изпълнител.

За да бъде уважена претенцията за заплащане на настъпили имуществени и неимуществени вреди, следва да се изложат мотиви, относно дали вредите са в пряка причинна връзка от процесуалното незаконосъобразно действия на съдебния изпълнител и дали те са резултат именно на процесуалната му незаконосъобразност. За да бъдат уважени исковете в тежест на ищеца беше да проведе при условията на пълно доказване фактите, които обуславят исковата му претенция. По делото са представени доказателства, от които ищецът се стреми да извлече благоприятни за себе си правни последици. Те обаче не доказват твърдяното от него и осъществено от държавния съдебен изпълнител процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Според трайната съдебна практика в случаите, когато длъжникът има право да обжалва едно процесуално действие на съдебния изпълнител и не е  сторил това /т.е. не го е обжалвал/, то ищецът /явяващ се длъжник по изпълнителното производство/ не може да иска разглеждането и решаването на въпроса за неговата законосъобразност  чрез иска по чл. 441 от ГПК.  В настоящото производство ищецът не е доказал, че е обжалвал нито едно от изпълнителните действия пред въззивния окръжен съд.

Относно втората предпоставка за уважаване на иска, съдът намира, че депозираните по делото  писма до омбудсмана на Република България медицински документ именован като медицинско направление от АИППИМП д-.р Атанаска Петрова № 57/19.01.2016 г., в което е описана диагноза „стенокардия хипертония, захарен диабет, неврит на слуховия апарат и други” и са изписани за прием редовно няколко лекарства, както и амбулаторен лист не доказват, че тези заболявания са възникнали, в резултат на воденото изпълнително производство, поради което не доказват твърденията за неимуществени вреди. Тези доказателства не могат и да обусловят причинно-следствената връзка между незаконосъобразни действия както твърди ищеца на ДСИ и претърпените неимуществени вреди на ищеца свързани със здравословното му състояние.

Предвид гореизложеното съдът намира, че отговорността на Министерство на правосъдието на осн. чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД в качеството на възложител на работата на ДСИ С.П.Т. ***, по реда на който отговарят държавните съдебни изпълнители съгласно чл. 441 от ГПК не следва да бъде ангажирана. Отговорността на Министерство на правосъдието е гаранционно обезпечителна, съгласно изричната норма за това, а именно чл. 441 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД задължава съда да обследва налице ли са задължителните кумулативни предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на държавния съдебен изпълнител, т.е. наличие на неправомерни действия извършени в кръга на дейността на съдебния изпълнител по конкретно посочено изпълнително производство. На следващо място причиняване на имуществена или неимуществена вреда в патримониума на длъжника в изпълнителното производство, явяващ се настоящ ищец и третата предпоставка е да се докаже и установи наличие на причинна връзка между посоченото действие или бездействие и причинена имуществена вреда. По делото не се установи и доказа наличието на горецитираните предпоставки.

Претенцията на ищеца е и за имуществена и неимуществена отговорност за вреди по делото не се установи и доказа, че тези вреди са настъпили и са в пряка причинно следствена връзка с извършено процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител и които да бъдат резултат от негова процесуална незаконосъобразност на конкретното изпълнително действие.

Не се доказа и че посочените заболявания на ищеца в представеното по делото медицинско направление и два амбулаторни листа са в резултат на изживян стрес и притеснения от изпълнителното производство, поради което съдът не може да приеме за доказано наличието на причинно следствена връзка между действията на държавния съдебен изпълнител и претърпените неимуществени вреди на ищеца, свързани с неговото здравословно състояние.

Що се касае до предявеният обратен иск на Министерство на Правосъдието срещу С.П.Т. – ДСИ при Районен съд гр. Я. в условията на евентуалност, съдът намира че с оглед на отхвърляне на главния иск следва да отхвърли и иска срещу третото лице помагач, тъй като не са налице предпоставките на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД на база, на които ищецът следваше да докаже наличието им, за да се реализира отговорността на Министерство на правосъдието. В тази връзка съдът намира, че предявеният от Министерство на правосъдието обратен иск е основателен, тъй като съгласно нормата на чл. 204 от КТ държавния съдебен изпълнител не следва да носи отговорност, ако вредите се дължат на нормален производствено стопански риск. По делото действително се доказа, че извършените действия от съдебния изпълнител са в кръга на правомощията му и в изпълнение на възложената му работа от Министерство на правосъдието в качеството му на държавен съдебен изпълнител, поради което съдът намира че не следва да се реализира и ангажира ограничената отговорност на държавния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. 206 от КТ. Конкретно извършеното процесуално действие чрез налагане на запор в изпълнителното дело в никакъв случай не е извършено, за да се причинят умишлено вреди на длъжника в изпълнителното производство, още повече че се наблюдава изрядност на съдебния изпълнител, тъй като след постъпване на молбата на 19.05.2016 г. на длъжника, с която представя решението на ЯРС от 21.04.2016 г. веднага на следващия ден съдебния изпълнител се е съобразил с предоставеното му съдебно решение на 19.05.2016 г., като е прекратил изпълнителното производство и незабавно е вдигнал наложения запор върху пенсията на длъжника и всички удържани суми  от НОИ са възстановени на длъжника. Поради тези съображения, съдът намира, че следва да се отхвърлят предявените искове от ищеца против Министерство на правосъдието, като неоснователни и недоказани. В тази връзка следва да се отхвърли и обратният иск, като неоснователен и недоказан, тъй като не се установиха и доказаха факти ангажиращи отговорността на съдебния изпълнител.

Не е налице противоправно действие и поведение от страна на държавен съдебен изпълнител или някаква забава, които са довели до настъпване на вреди за ищеца.

Безспорно в това производство не се установи вина на съдебния изпълнител проследявайки хронологично извършените процесуални действия и постъпилите искания, молби и друга документация по изпълнителното производство. Ответникът не е реализирал потестативното право като страна в конкретния случай длъжник в изпълнителното производство да иска отмяната на отделно процесуално действие или отказ на съдебния изпълнител, при което със сила на пресъдено нещо се установява именно съществуването или несъществуването на това потестативно право.

В тази връзка, съдът  от събраните по делото доказателства не установи пряка причинно - следствена връзка между действията на ДСИ и твърдените вреди, представляващи процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 201552330401119 по описа на ДСИ при ЯРС извършени от ищеца разноски за заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. чл. 49 от ЗЗД за неоснователни и недоказани. При този резултат по главния иск е налице несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, с оглед на което съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност обратен иск от първоначалния ответник срещу третото лице - помагач.

При този изхода на делото съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските, тъй като ответната страна не е поискала присъждането на такива.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора № 509, чрез адв. Ж.Г. *** срещу МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, с Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. "Славянска" № 1, представлявано от Ц. Ц. - министър на правосъдието, по пълномощие, с адрес: гр. София, 1040, ул. „Славянска” № 1 искове с правно основание чл. 441 от ГПК във  вр. чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лв. за нанесените му вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 201552330401119 по описа на ДСИ при ЯРС, от които  250 лв. за имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар по изпълнително дело и 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, причинени от това, че ищеца е бил лишен от продукти и лекарства, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА И.Д.И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора № 509, чрез адв. Ж.Г. *** да заплати на МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, с Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. "Славянска" № 1, представлявано от Ц.Ц. - министър на правосъдието, по пълномощие от Екатерина Вера Домузчиева,  с адрес: гр.София, 1040, ул. „Славянска” № 1 направените по делото разноски в общ размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно  изменения произтичащи от чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач С.П.Т.,***, конституиран на страната на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: