Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1457 10.06.2019 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI
– ви граждански състав
На десети май две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Ж. С.,
като разгледа докладваното от
съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №8430 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на „Би Ар Мениджмънт“ ООД, ЕИК ..................., седалище и адрес на
управление в .......................,
представлявано от Управителя Р.Л.П., подадена в качеството му
на управител на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс
„Марина сити“, гр.Б.,
ул.“П.“ №........., чрез пълномощник – адв.П.С.,
съдебен адрес ***, уточнена с молба, вх.№51099/11.12.2018 г., л.35, против „Имобайл Кънсалтинг
Сървисез“ ЕООД, ЕИК ..................., седалище и адрес на управление в ...................., представлявано от
Управителя П.Я., съдебен адрес ***, чрез
адв.В.К., за установяване по отношение на ответника съществуването на
претендирано от ищеца вземане в размер на 9956,94 лева, представляващо дължими
вноски към етажната собственост, от които 2765,82 лева с ДДС – вноска
управление и поддръжка на общи части за 2016 г., 553,15 лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“ за
2016 г., 2765,82 лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи части за 2017 г. и 553,15 лева с включен ДДС
– фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г. и 2765,82 лева с ДДС – вноска
управление и поддръжка на общи части за 2018 г. и 553,15 лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“
за 2018 г. и сумата от 1115,47 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неиздължените вноски за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., от които лихва върху
дължима вноска за управление и поддръжка на общи части за 2016 г. за периода
01.03.2016 г. – 26.06.2018 г. от 544,01 лева, лихва върху дължима вноска за
фонд „РИО” за 2016 г. за периода 01.03.2016 г. – 26.06.2018 г. от 108,80 лева,
лихва върху дължима вноска за управление и поддръжка на общи части за 2017 г.
за периода 01.03.2017 г. – 26.06.2018 г. от 309,85 лева, лихва върху дължима
вноска за фонд „РИО” за 2017 г. за периода 01.03.2017 г. – 26.06.2018 г. от
61,97 лева, лихва върху дължима вноска за управление и поддръжка на общи части
за 2018 г. за периода 01.03.2018 г. – 26.06.2018 г. от 75,70 лева, лихва върху
дължима вноска за фонд „РИО” за 2018 г. за периода 01.03.2018 г. – 26.06.2018
г. от 15,14 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 9956,91 лева,
считано от подаване на заявлението на 20.07.2018 г. до изплащане на вземането, ведно със законната лихва
върху главницата от 9956,91 лева, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното им изплащане, за които суми има издадена
Заповед №3011/09.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5479/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба,
че ответникът е собственик на имот, находящ се на приземния етаж в жилищен и
търговско-рекреативен комплекс „Марина сити“ гр.Б., представляващ търговски обект – офис
с обща застроена площ от 235,69 кв.м. с идентификатор ....................., както и че комплекса, в
който се намира е в режим на етажна собственост, регистрирана в Община Балчик с
рег.карта, изх.№63-1311-142/14.02.2011 г., а формата на управление е ОС и
домоуправител. Ищецът твърди, че е управител на ЕС, избран с Решение №1 по т.5б
на ОС на ЕС по протокол от 08.05.2015 г. Твърди се още, че по силата на решение
по т.4 на ОС на ЕС от 27.04.2011 г., за 2016, 2017 и 2018 г. ответникът,
съобразно квадратурата на недвижимия имот, който притежава, дължи годишни
вноски за управление и поддръжка в размер на исковите суми и тъй като същите не
са заплатени в срок до 28.02. на текущата година, считано от 01.03. същият е в
забава, поради което и дължи обезщетение в размер на законната лихва за 2016
г., 2017 г. и 2018 г. в размер на исковите суми. Според обстоятелствената част
на исковата молба, за търсените суми ищецът се е снабдил със Заповед
№3011/09.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№5479/2018 г. по описа на РС-Бургас.
В подкрепа на иска са
ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.С., който поддържа иска и моли за уважаването
му. Представя писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в който иска се
оспорва като неоснователен на подробно изложени в отговора аргументи, а именно,
че ищецът няма качеството на управител на жилищно-търговския рекреативен
комплекс „Марина сити“ в гр.Б.,
тъй като не е избиран за такъв, както и поради това, че собственият на
ответника имот никога не е бил ползван, поради което и на основание чл.51,
ал.2, предл.2-ро от ЗУЕС за същия не е налице задължение за заплащане на
търсените суми. Твърди, че Решението на ОС на ЕС от 27.04.2017 г. е нищожно
поради нарушение на императивни изисквания на ЗУЕС, приравняващи се на пълна
липса на взето решение, а дори и да се приеме обратното, твърди, че решение за
определяне размера на вноска за фонд РИО не е било поставяно на дневен ред и не
е било предмет, нито на обсъждане, нито на гласуване. Ангажира доказателства.
В съдебно
заседание отговорът се поддържа от процесуалният представител на ответника,
който моли за отхвърляне на исковете. Представя писмена защита.
Правното основание на
предявения иск, който съдът намира за допустим и редовен е чл.422 от ГПК,
вр.чл.51 и чл.38 от ЗУЕС.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено като
доказателство ч.гр.д.№5479/2018 г. по описа на РС-Бургас,
от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на Етажна собственост
на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити”, представлявана от „Би
Ар Мениджмънт” ООД, в качеството му на управител и въз основа на него има издадена на 09.08.2018 г. Заповед №3011 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът
„Имобайл Кънсалтинг Сървисез” ЕООД, в качеството му
на длъжник да заплати
на кредитора сумата от 9956,91 лева, представляваща дължими вноски към ЕС, както следва:
вноска за управление и поддръжка на общи части за 2016 г. от 2765,82 лева с
ДДС, вноска фонд „РИО” за 2016 г. от 553,15 лева с ДДС, вноска за управление и
поддръжка на общи части за 2017 г. от 2765,82 лева с ДДС, вноска фонд „РИО” за
2017 г. от 553,15 лева с ДДС, вноска за управление и поддръжка на общи части за
2018 г. от 2765,82 лева с ДДС, вноска фонд „РИО” за 2018 г. от 553,15 лева с
ДДС, както и сумата от общо 1115,47 лева, представляваща лихви за забава, както
следва:лихва върху дължима вноска за управление и поддръжка на общи части за 2016
г. за периода 01.03.2016 г. – 26.06.2018 г. от 544,01 лева, лихва върху дължима
вноска за фонд „РИО” за 2016 г. за периода 01.03.2016 г. – 26.06.2018 г. от
108,80 лева, лихва върху дължима вноска за управление и поддръжка на общи части
за 2017 г. за периода 01.03.2017 г. – 26.06.2018 г. от 309,85 лева, лихва върху
дължима вноска за фонд „РИО” за 2017 г. за периода 01.03.2017 г. – 26.06.2018
г. от 61,97 лева, лихва върху дължима вноска за управление и поддръжка на общи
части за 2018 г. за периода 01.03.2018 г. – 26.06.2018 г. от 75,70 лева, лихва
върху дължима вноска за фонд „РИО” за 2018 г. за периода 01.03.2018 г. – 26.06.2018
г. от 15,14 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 9956,91 лева,
считано от подаване на заявлението на 20.07.2018 г. до изплащане на вземането.
Съдът констатира, че
исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №8430 по описа на Бургаски
районен съд за 2018 г., против длъжника в
заповедното производство е подадена
в едномесечния срок от уведомяването, от лице, легитимирано да предяви иск,
поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000
лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване по отношение на
длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за
главница и лихви.
Между
страните не се спори, че ответникът е собственик на имот – търговски обект –
офис, идентификатор 02508.87.104.1.82, обща застроена площ от 235,69 кв.м., находящ
се на приземния етаж в сграда, която се намира в режим на ЕС и представлява жилищен и търговско-рекреативен
комплекс „Марина сити” в гр.Б., ул.”П.” №......, както и че за същия има вписан
на 06.02.2014 г. десетгодишен договор за наем с „Евро Пропърти Мениджмънт” ЕООД,
ЕИК *********.
По
делото в качеството на свидетели са разпитани С.Р. и М.Й., показанията на които
в съвкупност установяват, че до настоящия момент имотът на ответника не е
ползван по предназначение, е обявен за продажба, като е на замазка и
гипсокартон. Доказателства в обратен смисъл не са събрани, поради което и съдът
кредитира показанията на свидетелите като достоверни.
Ответникът
не оспорва, че в периода 2016 г. – 2018 г. не е заплащал суми за управление и
поддръжка на общи части и фонд „РИО”, а като основание за това въвежда
възражение за недължимостта им на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС от една страна,
а от друга поради нищожност на решенията на ОС на ЕС от 27.04.2011 г. Наред с
това оспорва и активната процесуална легитимация на ищеца към датата на
предявяване на иска, като твърди, че същият не е бил надлежно избран за такъв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Възраженията на
ответника за липса на активна процесуална легитимация на ищеца не се споделят
от съда за основателни, тъй като не кореспондират на събрания по делото писмен доказателствен
материал – регистрационна карта, изх.№63-1311-1#2/14.02.2011 г., издадена от Община Балчик, видно от
която като управител на ЕС е регистриран именно настоящия ищец и Правилник за
управлението, реда и надзора в жилищен и търговско-рекреативен комплекс „Марина
сити” гр.Б., в т.16.2 от който е посочено, че управителят се избира за срок от
две години, а след изтичане на срока, за който е избран продължава да
осъществява своите задължения до момента на избирането на нов управител. По
делото няма твърдения или данни за избиране на нов управител на ЕС, както към
момента на подаване на заповедта по чл.410 от ГПК, така и към момента на
подаване на настоящия иск, поради което и възражението на ответника е
неоснователно.
С оглед на
приетия като доказателство Протокол от 02.05.2011 г., л.82, съдържащ
изискуемото по чл.16 от ЗУЕС съдържание, поради което и се ползва с придадената
му от закона обвързваща съда материална доказателствена сила за верността на
удостоверените в него факти, то съдът приема, че позоваването от страна на
ответника на нищожност или незаконосъобразност на решенията, приети на ОС на ЕС
от 27.04.2011 г., е направено извън реда и срока по чл.40 от ЗУЕС. Решенията са
влезли в сила, валидно обвързват ответника и подлежат на изпълнение от негова
страна. За разлика от нищожността на сделките, на
която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът
за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен
е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече
от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието, съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС и след изтичането му протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. В този смисъл са и Решение
№8/24.02.2015 по гр.дело №4294/2014 г.
на ВКС, решение №39/19.02.2013 г. по
гр. дело №657/2012 г. на ВКС и др.
С оглед на изложеното, всички възражения на ответника относно законосъобрзаността на проведеното ОС и взетите на него решения, включително за нищожност, са преклудирани и съдът не им
дължи произнасяне.
По делото е
безспорно, че ответникът притежава недвижим имот – магазин, в сграда в жилищен
комплекс „Марина сити“ гр.Б., която е в режим на етажна собственост, както и че с решение
на ОС от 27.04.2011 г. е прието годишната вноска за
разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата да бъде 5 Евро
на кв.м. застроена площ без ДДС за магазините, а такса ремонт и обновяване – 1
Евро на кв.м.
Твърденията на
ответника, че не обитава собствения си имот се потвърждават от събраните по
делото гласни доказателствени средства, а обстоятелството, че за имота има
вписан договор за наем, не опровергава този факт.
Предвид на
изложеното съдът приема, че релевираното от ответника възражение за недължимост
на претендираните от ищеца суми поради приложение на нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, която е императивна, е основателно, но само по отношение сумите за
разходи за поддръжка и управление на общите части през 2016 г., 2017 г. и 2018
г., като същият дължи претендираните от ищеца суми за вноски фонд „РИО“ за 2016
г., 2017 г. и 2018 г., тъй като по отношение на тях законът не прави разграничение
дали имотът е обитаван или не.
За
установяване задължението на ответника по делото за вноски фонд „РИО“ за 2016
г., 2017 и 2018 г. са представени писмени доказателства, в които същите са
конкретизирани по период и стойност в Евро и лева и тъй като няма данни да са
платени от ответника, искът в тази му част следва да се уважи в претендираните
размери с ДДС, а именно 553,15 лева с ДДС за вноска фонд „РИО” за 2016 г., 553,15
лева с ДДС за вноска фонд „РИО” за 2017 г. и 553,15 лева с ДДС за вноска фонд
„РИО” за 2018 г., ведно със съответните лихви за забава в размер на 108,80 лева
за периода 01.03.2016 г. – 26.06.2018 г. за дължимата за 2016 г. вноска, в
размер на 61,97 лева за периода 01.03.2017 г. – 26.06.2018 г. за дължимата за
2017 г. вноска и в размер на 15,14 лева за периода 01.03.2018 г. – 26.06.2018
г. за дължимата за 2018 г. вноска фонд „РИО“, ведно със законната лихва върху
сборната главница по вноски фонд „РИО“ в размер на 1659,45 лева, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 20.07.2018 г.
Искът в
останалата му част, ведно със законната лихва върху сборната главница от
8297,46 лева, считано от 20.07.2018 г., следва да се отхвърли.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.78 от ГПК в тежест на всяка от страните следва да се
възложат направените от насрещната страна разноски, съразмерно на уважената,
съответно отхвърлена част от иск, като за ищеца същите възлизат на 203,33 лева,
а на ответника в размер на 1000,00 лева.
Съдът съобразява
тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за разноските
по заповедното производство, които са в размер на 186,90 лева, съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че в полза на ищеца „Би Ар Мениджмънт“ ООД, ЕИК ................, седалище и адрес на
управление в ......................
представлявано от Управителя Р.Л.П., в качеството му на
управител на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс
„Марина сити“, гр.Б.,
ул.“П.“ №........., съдебен адрес ***, чрез адв.С., съществува парично вземане срещу ответника „Имобайл Кънсалтинг
Сървисез“ ЕООД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в .................., представлявано от
Управителя П.Я., съдебен адрес ***, чрез
адв.В.К., в размер на 553,15 лева (петстотин
петдесет и три лева и петнадесет стотинки) с включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“
за 2016 г., в размер на 553,15 лева (петстотин петдесет и три лева и петнадесет стотинки) с включен ДДС – фонд „Ремонт
и обновяване“ за 2017 г. и в размер на 553,15 лева (петстотин
петдесет и три лева и петнадесет стотинки) с включен ДДС – фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2018 г. и сумата от 108,80 лева (сто и осем лева
и осемдесет стотинки) - лихва върху дължима вноска за фонд „РИО” за 2016 г. за
периода 01.03.2016 г. – 26.06.2018 г., сумата от 61,97 лева (шестдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) -
лихва върху дължима вноска за фонд „РИО” за 2017 г. за периода 01.03.2017 г. –
26.06.2018 г., сумата от 15,14 лева
(петнадесет лева и четиринадесет стотинки) - лихва върху дължима вноска за фонд
„РИО” за 2018 г. за периода 01.03.2018 г. – 26.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху сборната главница от 1659,45 лева, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 20.07.2018 г., за които суми има издадена Заповед
№3011/09.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№5479/2018 г. по описа на РС-Бургас, като в останалата част ОТХВЪРЛЯ иска, а именно за сумата от 2765,82 лева с ДДС – вноска управление
и поддръжка на общи части за 2016 г., 2765,82 лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи
части за 2017 г.
и 2765,82 лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи части за 2018 г., ведно със законната лихва
върху сборната им главница, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА „Имобайл Кънсалтинг
Сървисез“ ЕООД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в ...................., представлявано от
Управителя П.Я., съдебен адрес ***, чрез
адв.В.К., да заплати на„Би Ар Мениджмънт“ ООД, ЕИК ................, седалище и адрес на
управление в .....................,
представлявано от Управителя Р.Л.П., в качеството му на
управител на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс
„Марина сити“, гр.Б.,
ул.“П.“ №....., съдебен адрес ***, чрез адв.С., сумата
от 203,33 лева (двеста и три лева и тридесет и три стотинки), разноски в
исковото производство, съразмерно на уважената част.
ОСЪЖДА „Имобайл Кънсалтинг
Сървисез“ ЕООД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в ....................., представлявано от
Управителя П.Я., съдебен адрес ***, чрез
адв.В.К., да заплати на„Би Ар Мениджмънт“ ООД, ЕИК ....................., седалище и адрес на
управление в ....................,
представлявано от Управителя Р.Л.П., в качеството му на
управител на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс
„Марина сити“, гр.Б.,
ул.“П.“ №......., съдебен адрес ***, чрез адв.С.,
сумата от 186,90 лева (сто осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки),
разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Би Ар Мениджмънт“ ООД, ЕИК ................., седалище и адрес на
управление в ....................,
представлявано от Управителя Р.Л.П., в качеството му на
управител на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс
„Марина сити“, гр.Б.,
ул.“П.“ №......, съдебен адрес ***, чрез адв.С., да заплати на „Имобайл Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, ЕИК
...................., седалище и адрес на
управление в ........................,
представлявано от Управителя П.Я., съдебен адрес ***, чрез
адв.В.К., сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.