Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 7024 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 274730 от 14.11.2019 г., постановено по гр. д. № 9153/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, е „С.С.“ ЕООД е осъден да заплати на „Е.В.П.Т.“ ЕООД, на основание чл.99, ал.1 ЗЗД вр. с чл.367 ТЗ и по фактура № 753/19.10.2018 г., сумата от 3 307, 25 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 4 928, 69 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 60 лв. – лихва за забава за периода 14.12.2018 г. – 08.02.2019 г., като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 78, 03 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 994, 25 лв. – деловодни разноски. Ищецът е осъден за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 261, 96 лв. – деловодни разноски.
С решение № 57843 от 04.03.2020 г., постановено по горепосоченото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 14.11.2019 г., като в първия диспозитив след посочване на сумата от 3 307, 25 лв. се чете „поради неуважаване възражението на ответника за прихващане със сумата от 1 000 евро, основано на фактите, че неточното изпълнение в количествено отношение, довело до това, че контрагентът на ответника по договора за спедиция – товародателя ZIEGLER Н. SA да му заплати по – малко с 1 000 евро от възнаграждението, което прихващане е било договорено между спедитора и товародателя“.
Срещу
постановеното съдебно решение от 14.11.2019 г. в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Е.В.П.Т.“ ООД. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.
Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил ангажираните с исковата молба писмени
доказателства, включително представените справки от GPS
координати, поради което е достигнал до необоснован извод, че е
налице неточно изпълнение на договора за превоз в количествено и времево
отношение. В заявката – договор за извършване на международен транспорт,
изпратена по електронен път на 27.09.2018 г., товародателят е заявил три адреса
за товарене, като всеки от тях е следвало да бъде посетен от превозвача на
27.09.2019 г. в 08.00 часа, което е обективно невъзможно и от всеки адрес е
следвало да се натовари стока 13.6 товарни метра или до 24 тона. С оглед на това счита, че
неправилно решаващият съд е приел, че е товародателят е възложил на превозвача
превоз на стоки от 24 тона. Товародателят не предвижда конкретно тегло на
предадения товар, а само максималният му размер, определен чрез обем и тегло.
По делото е установено, че превозвачът е приел и доставил всички стоки, които
товародателят му е предал. По делото не е доказано стоки, които не са доставени в резултат на виновното
поведение на превозвача. В заявката – договор товарът е посочен общо, без да се
конкретизира товар, който да бъде вдигнат от всеки един от товарните адреси.
Поддържа, че заявката е неточна и по отношение на времето, в което превозвачът
е следвало да приеме стоките за превоз, с оглед невъзможност на трите адреса в
един и същи частта стоките да бъдат натоварени на трите адреса в един и същи
час. Независимо от това превозвачът е положил дължимата грижа, като е
пристигнал на всеки един от товарните адреси в първия възможен момент без
забава, която да се дължи на негова вина. Съгласно представеното извлечение от GPS координати
първият заявен адрес е посетен същия ден в 15.49 ч., т. е. два часа след
получаване на заявката, като натоварването е продължило до 19.02 ч. Същият ден
камионът е посетил втория адрес в 19.57 ч. Натоварването на този адрес е
осъществено до 10.57 ч. на 28.09.2018 г. и след това превозвачът се е отправил
към третия адрес, където е изчакал до края на работния ден на склада, за да
бъде натоварен, но стока така и не е натоварена. С оглед на това счита, че по
делото е установено, че превозвачът е бил на посочените в заявката договор
адреси без забава. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелските
показания. Забавянето в натоварването се е отразило и в срока на доставката.
Ако товародателят беше изпълнил надлежно задължението си да натовари стока от трите
адреса без забавяне, то превозвачът е щял да успее да достави стоката, съгласно
заявката на 02.10.2018 г. За изпълнението на задължението му е необходимо
съдействие от страна на товародателя, поради което забавянето на последния
рефлектира върху срока на доставката на стоката. Решаващият съд не е обсъдил
експертизата, съгласно която клиентът на товародателя е платил изцяло
възложения на ищеца превод, поради което следва да се приеме, че е налице надлежно
изпълнение на задълженията на превозвача. Получателят на стоката не е направил
възражения по отношение на изпълнението, включително по отношение количеството
и времето на изпълнение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба
ответникът „С.С.“ ЕООД оспорва същата. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е отчел
всички обстоятелства от значение за делото. От третия адрес не е натоварена
никаква стока поради закъснението си. Правилно СРС е приел, че превозвачът не е
имал обективната възможност да натовари цялата стока, тъй като е бил почти
пълен. Също така той не е изчакал реда си за натоварване на следващия ден и
въпреки това е допуснал закъснение при пристигането с повече от два дни. По
тази причина счита, че закъснението е по вина на превозвача, което поражда
задължението му по чл.4.2.4 за заплащане на неустойка. моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната част.
Постъпила
е въззивна жалба и от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта,
с която са уважени предявените искове. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че ищецът е надлежно
материално-правно легитимиран по предявените искове, тъй като липсва главно
доказване на извършената цесия. Също така неправилно е приел, че навлото по
договора е изискуемо, като не е обсъдил доводите му във връзка с т.4.2.9 от
договора за превоз. Неправилно не е уважено възражението му за прихващане на
сумата от 1 000 евро, представляваща обезщетение за нанесените му имуществени
вреди, с оглед удържането на тази сума – спедиционно възнаграждение, дължимо на
ответника, удържано от товародателя. Поддържа възражението си, че извършената
цесия не му е съобщена, тъй като по делото не е установено какви документи са
изпратени на счетоводството му и дали управителният орган на дружеството е
узнал за тях. На основание т.4.2.9 от договора задължението му е изискуемо не
по – късно от 04.11.2019 г., доколкото стоката е доставена на 04.10.2018 г. с
обжалваното решение съдът не е обсъдил това възражение. Твърди, че във връзка
със забавения транспорт не му е заплатено никакво възнаграждение от неговия
съконтрагент ZIEGLER Н. SA. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.367 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че „Е.П.Е.Т.“ ЕООД осъществява дейност в
областта на международния транспорт. Със заявка за международен транспорт №
501810009407/27.09.2018 г. ответникът е заявил извършване на транспорт на стоки
от Белгия за България от три товарни пункта, описани в заявката. Последната е изпратена с имейл от 27.09.2018
г. от 13.38 ч. Съгласно GPS координати на камиона, с който
е извършен превоза, първият адрес е посетен същия ден в 15.49, като
натоварването е продължило до 19.57 ч. още същия ден камионът е посетил втория
адрес в 19.57 ч. Товаренето на стоките се е осъществило до 10.57 ч. на
28.09.2018 г. след това е посетил третия адрес в 11.10 ч. на 28.09.2018 г. Там
му е съобщено, че няма стока за товарене. Камионът е престоял на третия адрес
до 19.26 ч. на същия ден в очакване на стока, но товародателят не е предал
стока на превозвача. Вечерта шофьорът на ищеца е направил законово
регламентиран престой на паркинг в близост до третия адрес и на 29.09.2018 г.
сутринта отново е посетил третия адрес за товарене, но стока не е натоварена.
Извършил доставката, заявена от ответника, като за дължимото превозно
възнаграждение е съставил фактура № 753/19.10.2018 г. за сумата от 4 928, 69
лв. След изтичане на уговорения 35-дневен срок от издаване на фактурата
ответникът не е заплатил дължимото превозно възнаграждение. Твърди, че е
допуснато обезпечение на бъдещ иск, по което е сторил разноски. В деня на
издаване на фактурата вземането на превозвача „Е.П.Е.Т.“ ЕООД е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия от 19.10.2018 г.. Фактурата и уведомлението за
извършената цесия са връчени на ответника на 26.10.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 4 928, 69 лв. - превозно възнаграждение,
сумата от 78, 03 лв.- мораторна лихва за периода 14.12.2018 г. – 08.02.2019 г.
Претендира сторените по делото разноски, както и разноските за допускане на
обезпечение на иска и налагане на обезпечителната мярка.
С депозирания по делото в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен договор за международен автомобилен превоз с „Е.В.П.Т.“ ЕООД. Оспорва материално – правната легитимация на ищеца, тъй като в договора за цесия е посочен цедента, а не ответника. Твърди, че не е получил уведомление за извършената цесия. Прави възражение за неизпълнен договор от превозвача по отношение на количеството и времето. Счита, че превозвачът е неизправна страна по договора, тъй като не е натоварил всички стоки от трите адреса, както и е доставил стоката с два дни закъснение – на 04.10.2018 г. вместо договореното на 02.10.2018 г. Вместо рано сутринта на 27.09.2018 г. товарната композиция да пристигне на първия товарен адрес, същата е прегнила следобед. След натоварването му шофьорът не е успял да стигне до втория адрес в същия ден. На 28.09.2018 г. сутринта композицията е натоварена от втория адрес и е потеглила към третия за товарене. Там е престояла над два часа, като служители на ответника са убеждавали шофьора на композицията да предаде документите на товародателя на третия адрес, за да се прецени каква и колко стока може да се донатовари, но той е отказал да представи документите. След получени инструкции от товародателя ответникът е дан недвусмислени указания на превозвача да остави камиона на рампа след работния ден на товарачите, за да бъде натоварен около 20.00 ч. на 28.09.2018 г. Същият не е изпълнил указанията и своеволно си е тръгнал от третия адрес без да е натоварен. Това е станало около 19.00 часа. След това ответникът е дал указания на превозвача същият да бъде на третия товарен адрес на 01.10.2019 г. – понеделник, защото в събота и неделя не работи. Въпреки дадените указания товарната композиция е тръгнала за България още в събота и шофьорът не се е явил за донатоварване на третия адрес. Поради това неизпълнение на задълженията на ответника към неговия възложител Z. H. SA, на ответника е предложено да бъде платено възнаграждение с 1 000 евро по – ниско от първоначално уговореното. Към момента липсва плащане на сумата от 1 000 евро от възложителя на ответника, при договорено възнаграждение от 3 550 евро. Съгласно заявката – договор от 27.09.2018 г. страните са уговорили, че стоката, която следва да се натовари е 24 000 кг., а товарителницата за общия тонаж, който е натоварен на композицията е 20 297 кг. С оглед на това счита, че превозвачът е можел да натовари още близо 4 000 кг. на третия товарен адрес, но въпреки това е тръгнал без да изпълни задълженията си по заявката и без да даде обяснения защо не се е явил на третия товарен адрес. На основание т.4.2.2 от договора при отказване изпълнение и/или неявяване на товарен пункт по заявката – договор превозвачът дължи неустойка в размер на 500 лв. счита, че за него е възникнало право да претендира неустойка поради неизпълнение на задължението на ищеца да се яви на товарния пункт, посочен в договора. На основание т.4.2.4 от договора превозвачът дължи неустойка в размер на 400 лв. на всеки започнати 24 часа забава. Тъй като забавата на ищеца е от два дни, той дължи неустойка в размер на 800 лв. Твърди, че своевременно е направил рекламация по чл.30 от Конвенцията за международен автомобилен превоз, която е изпратил на 29.10.2019 г. до ищеца. Прави възражение за прихващане с вземанията му за неустойка, както и за претърпяната вреда от 1 000 евро. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
Със заявка – договор за извършване на международен
транспорт изх. № **********/27.09.2018 г. ответникът е възложил на „Е.П.Е.Т.ер“
ЕООД извършването на международен превоз по релацията Белгия – България.
Посочени са три товарни пункта, за които като дата и час на пристигане е
посочен 27.09.2018 г., 08.00 ч. Параметрите на това са 13 . 6 м. товарни метри
– до 24 000 кг. Превозвачът се е задължил да предостави на ответника оригинал
на СМR товарителница. Като
дата и час на разтоварване е посочен 02.10.2018 г., 08.00 ч. В т.3.10 е
предвидено, че по време на превод камионът няма право да спира на неохраняеми
паркинги и се задължава да спира само на паркинги, предвидени за товарни
автомобили. Уговореното превозно възнаграждение е в размер на 4 107, 24 лв. +
ДДС, което ще бъде платено на превозвача срещу издадена от него фактура в
български лева по централния курс на БНБ към датата на заявката. Във фактурата
трябва да бъде посочен изходящия номер на заявката. Срокът за плащане е 35
работни дни след получаване на уговорените документи. В т.4.2.2 е предвидено,
че при отказване изпълнение и/или неявяване на товарния автомобил на товарен
пункт по тази заявка – договор се дължи неустойка от превозвача в размер на 500
лв. В т.4.2.4 е предвидено, че да неспазване на срока на товарене, както и на
срока на доставка, превозвачът дължи неустойка 400 лв. за всеки започнати 24
часа забава. В т.4.2.9 е предвидено, че при забава за явяване на товарен пункт
или на доставката, уговореното навло, ведно с ДДС, да бъде задържано от „С.С.“
ЕООД като гаранция до установяване размера на вредите, но не повече от 13
месеца.
Заявката – договор е изпратена с имейл на 27.09.2018
г. в 1. 38 ч.
Съгласно представеното извлечение от GPS
координати превозвачът е пристигнал на първия товарен пункт на 27.09.2018 г. в
15.49 ч., Товаренето е продължило до 19.02 ч.
Вторият товарен пункт е посетен на същата дата, в 19.57 ч. Натоварването
на стоките е продължило до 28.09.2018 г., в 10.57 ч. Третият адрес е посетен на
28.09.2018 г., в 11.10 ч., като е потеглил оттам в 19.26 ч.
Във
връзка с извършения превоз са съставени два броя СМR
товарителници съответно № 50213018 и 50211261. В тях е удостоверено извършването
на превоза, като стоките са доставени на 04.10.2018 г. и са приети без
възражения от получателя.
Съставена
е фактура № 753/19.10.2018 г. на стойност от 4 107, 24 лв. без ДДС или 4 928,
69 лв. с начислен ДДС.
На
19.10.2018 г. между „Е.П.Е.Т.“ ЕООД - цедент и „Е.В.П.Т.“ ЕООД – цесионер, е
сключен договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземане към ответника, представляващо дължима главница и лихви по заявка –
транспорт № 50181009407/27.09.2018 г. и фактура № 753/19.10.2018 г. На
основание посочената заявка цедентът е предоставил на ответника услуга на
стойност от 4 928, 69 лв. с ДДС, за която е съставена посочената фактура.
Цедентът
„Е.П.Е.Т.“ ЕООД е изпратил на 25.10.2018 г.
уведомление до ответника – длъжник за прехвърляне на процесното вземане.
Същото е връчено чрез куриер на 26.10.2018 г., в 11.02 ч.
По
делото е представена рекламация от ответника до превозвача от 29.10.2018 г., с
която съгласно глава пета, чл.30, ал.3 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (СМR), с
която е отправена писмена рекламация, че от съдържанието на получените
документи е видно, че са доставили товара с 2 дни закъснение от срока, посочен
в заявката – договор № 50181009407, за което ще го дължи отговорен. Не са
ангажирани доказателства относно момента на изпращане и на получаване на
рекламацията от ищцовата страна.
Представена
е фактура № 8860/11.10.2018 г. на стойност 3 550 евро, дължима от Z. H. SA на ответника.
С електронно писмо от
07.12.2018 г. до „Е.П.Е.Т.“ ЕООД ответникът се е позовал на уговореният 35 –
дневен срок за заплащане на сумата по фактура № 753/19.10.2018 г., който изтича
на 14.12.2018 г. Позовава се на неизпълнение на договора, тъй като е налице
забава на доставката. Посочено е, че съгласно общите условия на договора
приложено изпращат протокол за задържане на транспортното навло за срок от 13
месеца или до разрешаване на случая. Превозвачът ще бъде държан отговорен и за
всички вреди и разходи , причинени от бездействието му.
В отговор на писмото
е посочено, че възраженията са неоснователни, предвид добавянето на нови
адреси, смяната на датите с товарене и появяването на адресите без да са
изпълнили обещанията от тяхна страна с цел бързо товарене.
Съставен е протокол
за задържане на гаранция № 2 ********* от 04.10.2018 г. за задържане на
гаранция за сумата от 4 928, 69 лв.
От заключението на вещото лице В.Д.П. по изслушаната
пред СРС съдено- счетоводна експертиза се установява, че след извършена
проверка в счетоводството на ответника и приложените документи се установява,
че има получено плащане по фактурна № 8860/11.10.2018 г. от Z. Н. SA, Гърция в полза на ответника. Плащането е
извършено на 21.05.2019 г. и е в размер на 3 550 евро. Фактурата е осчетоводена от ответника.
От
показанията на разпитания пред СРС свидетел Н.Г.Кайтов се установява, че през
2018 г. е работел като превозвач в „Ем Би Ес“. През 2018 г. извършил превоз от
Белгия до България. Доставил стока на „Сико Спед“. Превозът бил извършен точно
и без възражения. На 27.09.2018 г., към 13.00 ч. му се обадил спедитора от
неговата фирма М.да отиде на първия адрес да товари. След като натоварил
стоката от първия адрес, му посочили втория. Не успял да натовари стоката, тъй
като работното време било до 15.00 ч. и нямало никой на място, било затворено.
Натоварил стоката от втория адрес на следващата сутрин. След това получил
третия адрес за товарене, където отишъл към обяд. Там нямало точно определена
стока за товарене. В ремаркето имал само 70 см. свободно място за товарене. От
офиса на третия адрес му казали да изчака 2 часа. След това отново му казали да
изчака още 2 часа и така продължило през целия ден. След приключване на
работния ден, след като не можал да натовари нищо, тръгнал. Дошъл в България
без да е натоварил стока от третия адрес.
Не можел да продължава да чака стоката, тъй като в Белгия съществувала
забрана за 45 – часова пауза без да си наеме хотел. От третия адрес потеглил
около 19.30 ч. българско време.
Пред
СРС е разпитан свидетеля М.Б.С.. От показанията му се установява, че работел
при ответника като спедитор – сключвал договори за спедиция. Знаел за
договорните отношения между „Е.П.Е.“, който следвало да извърши превоз през
м.09.2018 г. Превозът бил извършен частично, тъй като шофьорът не пожелал да
изчака да бъде натоварен на третия адрес. Свидетелят се обадил на шофьора,
който му отговорил, че не желае да даде документите си на третия адрес, тъй
като се притеснявал, че ще бъде забавен и няма да може да напусне Белгия.
Свидетелят не може да отговорил защо на третия адрес камионът не е бил
натоварен. Не може да отговори и колко време шофьорът е стоял на третия адрес.
Шофьорът е тръгнал от третия адрес в петък следобед. Знаел това от шофьора,
както и от фирмата в Белгия. Свидетелят не може да отговори кога е била изпратена
заявката от ответника до превозвача за извършване на превоза. Не може да
каже чака, както и дали денят е бил
четвъртък. Има представа какъв товар следвало да се натовари от трите адреса –
около 24 тона. На третия адрес имало стока, но тя не можело да бъде натоварена
веднага, защото трябвало да бъде подредена.
От показанията на свидетеля М.О.Х.се установява, че
през м.09.2018 г. работел за ищеца като спедитор и диспонент. Запознат бил с
предмета на делото. Лично получил процесната заявка – договор за транспорт от
Белгия до България от ответното дружество. Това се случило около 2-3 ч.
следобед. Първоначално заявката е била за два адреса и не знаела за трети
адрес. Впоследствие се подписал договор, в който фигурирали три адреса. Работата
на свидетеля като диспонент била постоянно да следи движението на шофьорите,
които превозват товарите. Без негово разрешение шофьор не можел да напусне
адрес на товарене. От първия адрес стоката била натоварена в срок. От втория
адрес отказали да дадат товара, защото били затворили. Обещали да се натовари
на следващия ден сутринта. Тогава се натоварила стоката от втория адрес. След
това шофьорът отишъл на третия адрес и там чакал до 7 часа вечерта да бъде
натоварен. До този час товародателят не организирал товаренето на стоката. Това
се случило в петък, а стоката трябвало да бъде доставена в понеделник. Затова
казал на шофьора да изчака до събота и ако не се натовари стоката от третия
адрес, да тръгне за България, както и станало. В събота товародателите не
работели. Не можели да продължават да чакат, тъй като това би им коствало
допълнителни разходи. Ответникът искал да продължи да изчаква на третия адрес.
Те чакали в продължение на ден и половина. За тях било финансово неоправдано да
продължават да чакат повече. Нямали уверение от когото й да било, че ще се
осигури стока от третия адрес.
Пред СРС е разпитан и свидетеля В.О.Х.. От
показанията му се установява, че работел за ответника като спедитор –
организирал договори за превоз. Запознат бил с предмета на делото. Договорът с
превозвача се сключил от негов подчинен. Този договор се сключил във връзка със
заявка на негов клиент да организира превоз като спедитори. Свидетелят бил
запознат с договора, който одобрил с подписа си. Свидетелят си спомнял, че
стоката следвало да се натовари от три адреса, но се взела от два от тях.
Посочената от превозвача причина била, че не можел да чака повече на третия
адрес. Камионът на превозвача е следвало да бъде на адреса в четвъртък,
съгласно договора за превоз. Превозвачът не изпълнил договора и отишъл в петък.
Така той изпуснал срока за товарене, договорен с неговия клиент и товародателя.
По тази причина е следвало отново да чака ред за товарене, тъй като в този
склад идвали много камиони за товарене. В случая е била дадена информация на
шофьора, че ще бъде натоварен в 20 ч. в петък, но той им съобщил, че не може
повече да чака до този час, тъй като трябва да прави пауза. Затова напуснал
адреса преди 20.00 ч. Складът бил денонощен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на ищеца е основателна,
а жалбата на ответника е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните в производството не спорят, а и от
представените по делото заявки – договори се установи, че между „Е.П.Е.Т.“ ЕООД и ответника е сключен договор
за международен автомобилен превоз на стоки по смисъла на чл.1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), доколкото мястото
на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две
различни държави. Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията товарителницата
удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на
стоката от превозвача, а съгласно чл.4 договорът за превоз се установява със
самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение. Следователно с подаването на заявки за международен превоз от
страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца са сключени договори
за международен автомобилен превоз на стоки. „Е.П.Е.Т.“ ЕООД– превозвач, е извършил уговорения превоз
на стоки, като е доставил стоката, съгласно представените товарителници.
Стоките са приети без възражения за липси и повреди.
С по силата на сключения на
19.10.2018 г. договор за цесия „Е.П.Е.Т.“ ЕООД – цедент, е прехвърлил на „Е.В.П.Т.“
ЕООД – цесионер, вземанията си към
ответника в общ размер от 4 928, 69 лв., лихви и всички принадлежности по
процесния договор за международен автомобилен превоз и фактура № 753/19.10.2018
г.
В изпълнение на задължението,
произтичащо от нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът е изпратил до длъжника
уведомление за прехвърляне на вземанията си в полза на ищеца.
Жалбоподателят – ответник
поддържа възраженията си, че не е надлежно уведомен за извършената цесия.
Ищецът е ангажирал по делото
доказателства относно изпратено на 25.10.2018 г. чрез куриер уведомление от
цедента до ответника за сключения на 19.10.2018 г. договор за цесия, което е
надлежно връчено на 26.10.2018 г. Доколкото ответникът не твърди, че на
посочената дата е получил друго писмо от цедента, а и липсват доказателства за
това, следва да се приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи надлежно уведомяване на ответника от цедента за прехвърляне на
вземането му в полза на ищеца. С оглед на това възраженията на ответника се
явяват неоснователни.
Спори се между страните в
производството дали е налице точно изпълнение от страна на превозвача в
количествено и времево отношение.
Със заявката – договор за
извършване на международен транспорт са уговорени следните параметри на товара:
товарни метри 13 бм/до 24 000
кг. Така страните по договора са постигнали съгласие относно максималния обем и
тежест на провесвания товар, като товародателят преценява каква част от
максимално уговореното да натовари за извършване на превоза. Ето защо, за да е
налице надлежно изпълнение на поетите договорни задължения, следва да се
установи, че превозвачът е бил в готовност да превози максимално уговорения
товар, а товародателят е бил в готовност да натовари определено количество
товар в рамките на максимално уговорения обем и тегло.
По делото не е заявено възражение
от ответника, че превозвачът не е разполагал с камион, в който да се натоварят
всички стоки от превозвания товар, поради което това този въпрос не е спорен
между страните. Ето защо и с оглед установения принцип на диспозитивното
начало, необосновано решаващият съд е приел, че превозвачът още при сключване
на договора да превод не е бил подготвен технически да извърши целия обем на
превоза, при липса на спор между страните в тази насока.
От ангажираните по делото
доказателства не се установи наличието на стока, която товародателят е бил в
готовност да натовари, но поради виновното поведение на превозвача, не е сторил
това. Както пред първата, така и пред настоящата инстанция не се установи в
третия товарен пункт да е подготвено точно определено количество стоки, в
рамките на постигнатата уговорка относно обем и тегло на товара, която да бъде
натоварена и транспортирана от превозвача. Допуснатите до разпит свидетели на
ответника не дават показания в тази насока. Действително от третия товарен
пункт не е натоварена стока, но липсват доказателства, които да установят
готовност на товародателя да натовари стока в уговорения обем и тегло. Ето защо
и доколкото стоката от първи и втори товарен пункт е в рамките на постигната
уговорка – до 24 000 кг., не е налице неточно изпълнение от страна на
превозвача в количествено отношение.
Жалбоподателят – ответник
поддържа, че в резултат неточното изпълнение от страна на превозвача му е
удържано част от превозното възнаграждение за извършения превоз до крайния
получател в размер на 1 000 евро, което съставлява имуществена вреда. Това
възражение не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства. Съгласно
заключението на вещото лице В.Д.П. по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните, се установи, че е извършено плащане по фактура №
8860/11.10.2018 г. от Z. Н. SA, Гърция в полза на
ответника, като плащането е извършено на 21.05.2019 г. и е в размер на
3 550 евро. Така съконтрагентът на ответника е платил в пълен размер
уговореното превозно възнаграждение във връзка с превоза на стоките, превозени
от „Е.П.Е.Т.“ ЕООД. Ето защо не е налице имуществена щета за ответника в размер
на 1 000 евро, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Изплащането
на пълния размер на
уговореното превозно възнаграждение и липсата на данни за доставена стока в по
– малък от уговорения обем, се явява индиция за липсата на отклонение в
количествено отношение при изпълнение на превоза в предходното превозно
правоотношение между „Е.П.Е.Т.“ ЕООД – превозвач и ответника.
По изложените съображения и с
оглед съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства, при
съобразяване твърденията и възраженията на страните, се налага извода, че
превозвачът е доставил всички стоки, които товародателят е бил в готовност да
натовари, в рамките на максимално уговорения като обем и тегло товар. С оглед
на това не е налице установеното с обжалваното решение отклонение в
количествено отношение при изпълнение на уговорения международен автомобилен
превоз.
Жалбоподателякт – ответник
поддържа възражението си, че поради виновното поведение на превозвача е налице
забавено извършване на превоза, със закъснение от 2 дена.
От представената по делото
заявка-договор се установи, че са посочени три товарни пункта с един и същ ден
и час на товарене. С оглед на това за превозвача е налице обективна пречка в
един и същ момент да натовари един камион от три различни товарни пункта, с
различни локации. От представените извлечения от GPS координати се установи, че на първия товарен пункт се е явил камион за
товарене на стоката в деня на постъпване на заявката – договор, като товаренето
е продължило от 15.49 ч. до 19.02 ч. След това вторият адрес на товарене е
посетен в същия ден в 19.57 ч., като не е извършено товарене. Стоката е
натоварена от втория товарен пункт на следващия ден – 28.09.2018 г., в до 10.57
ч., като камионът се е насочил към третия товарен пункт. Ответникът не е
ангажирал по делото доказателства относно причината, поради която от третия
товарен пункт не е натоварена стока. Липсват доказателства също така за дадени
конкретни указания до превозвача, които не са изпълнени. Ето защо липсата на натоварена
стока от третия товарен пункт не може да се вмени във вина на превозвача. Посещаването
на третия товарен пункт в следващия от уговорения ден не се установи да е
последица от виновно поведение на превозвача. По делото не са ангажирани
доказателства, че за превозвача е съществувала обективна възможност в рамките
на един ден да натовари стока от трите посочени товарни пункта, като се
съобрази часа на изпращане и получаване на заявката – договор по електронен
път. Установи се, че камион на превозвача последователно е посетил трите
товарни пункта и е бил в готовност да натовари стока в уговореното тегло и
обем. Съгласно показанията на свидетеля Н.К.– шофьор на камиона, с който е
извършен процесния превоз, същият е следвал дадените инструкции за изчакване на
третия адрес, но стока не е била натоварена от него. От показанията на
свидетеля С. – спедитор, се установи, че до 19.00 часа на 28.09.2018 г.
камионът е бил на място на третия товарен пункт, но товародателят не е организирал
натоварване на стока. Същевременно свидетелите на ответника –С.и С., не
установиха, че са дадени конкретни указания до шофьора на камиона, които не са
били изпълнени, както и готовност за товарене от третия товарен пункт.
Жалбоподателят – ответник се
позовава на извършена рекламация по чл.30, ал.3 от Конвенцията за международен
автомобилен превоз CMR.
По делото е представена
рекламация от ответника за допуснато от превозвача закъснение от 2 дни от
уговорения срок. В нормата на чл.30, т.3 от посочената конвенция е предвидено,
че забавата при
доставянето може да даде основание за обезщетение само, ако в срок от двадесет
и един дни от деня на представяне на стоката на разположение на получателя, е
била отправена писмена рекламация до превозвача. В случая стоката е предадена
на получателя на 04.10.2018 г., съгласно съставените товарителници.
Същевременно датата на изготвяне на рекламацията е 29.10.2018 г., т. е. не е
спазен установеният в посочената норма срок. Отделно от това не без значение е
и обстоятелството, че липсват каквито и да било данни, че тази рекламация е
достигнала до знанието на превозвача. Изпратеното електронно писмо на
07.12.2018 г. до превозвача също няма характера на възражение за неточно
изпълнение на договорните задължения, тъй като още на 26.10.2018 г. ответникът
е бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането на превозвача в полза на
ищеца, поради което възраженията следва да се адресират до цесиорена - ищец.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че не е налице забавено изпълнение от страна на
превозвача по причини, за които той отговаря.
С обжалваното решение съдът не е
разгледал заявеното от ответника в условията на евентуалност възражение за
прихващане. Във въззивната жалба на ответника не са заявени оплаквания в тази
насока. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че липсата на виновно
неизпълнение на поети договорни задължения от страна на превозвача се явява
пречка за ангажиране на договорната му отговорност за заплащане на неустойка.
По изложените съображения и на
основание чл.367 ТЗ ответникът дължи заплащане на пълния уговорен размер на
превозното възнаграждение – 4 928, 69 лв.
Жалбоподателят – ответник се
позовава на приложимост на чл.4.2.9 от договора за международен автомобилен
превоз, съгласно който при забава за явяване на товарен пункт или на
доставката, уговореното навло, ведно с начисленото ДДС да бъде задържано от
ответника като гаранция до установяване размера на вредите. В случая не се
установи забава за явяване на товарен пункт от страна на превозвача по причина,
за която той отговаря, поради което не са налице предпоставките на
горепосочената клауза от превозния договор. Отделен е въпросът, че не се
доказаха имуществени вреди за ответника. По делото се установи, че същият е
получил в пълен размер уговореното навло от своя съконтрагент във връзка с
доставка на стоките, превозени от „Е.П.Е.Т.“ ЕООД.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята
забава същият дължи заплащане на мораторна лихва, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В заявката – договор е предвидено, че навлото се заплаща срещу издадена
фактура, като срокът за плащане е 35 работни дни. Ищецът претендира лихва за
забава за периода 14.12.2018 г. – 08.02.2019 г. Фактурата относно дължимото от
ответника превозно възнаграждение е издадена на 19.10.2018 г. Ето защо към
14.12.2018 г. уговореният между страните срок е изтекъл.
Доколкото мораторната лихва върху сумата от 4 928, 69
лв. за периода на забавата възлиза на 78, 03 лв., предявеният иск се явява
изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на девет инстанции съвпадат
частично, решението в обжалваната от ищеца част, с която са отхвърлени
предявените искове, следва да се отмени, като исковете следва да се уважат в
пълните предявени размери. В останалата част обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските по
производството:
На основание чл.78,
ал.1 ГПК на жалбоподателя - ищец следва да се присъди сумата от 188, 42 лв., представляваща заплатена
държавна такса за въззивно обжалване, както и 600 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция. Общият размер на сторените разноски във въззивното
производство възлиза на 788, 42 лв.
Обжалваното решение
следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ищеца е възложена, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 261, 96 лв. – деловодни разноски.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от още 484, 09 лв. – сторени
разноски в производството пред СРС и в обезпечителното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 274730/14.11.2019 г., постановено по гр. д. № 9153/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, поправено с решение № 57843 от 04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 9153/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Е.В.П.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу „С.С.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, съответно с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД вр. с чл.367 ТЗ и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата над 3 307, 25 (три хиляди триста и седем лева и двадесет и пет стотинки) лв. до пълния предявен размер от 4 928, 69 (четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) лв., както и за заплащане на сумата над 60 (шестдесет) лв. до пълния предявен размер от 78, 03 (седемдесет и осем лева и три стотинки) лв. – лихва за забава за периода 14.12.2018 г. – 08.02.2019 г., както и В ЧАСТТА, с която „Е.В.П.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, е осъден да заплати на „С.С.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 261, 96 (двеста шестдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща деловодни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.С.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. М.Й., да заплати на „Е.В.П.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. С.П.П., сумата над 3 307, 25 (три хиляди триста и седем лева и двадесет и пет стотинки) лв. до пълния предявен размер от 4 928, 69 (четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) лв., на основание чл.367 ТЗ вр. с чл.99 ЗЗД, представляваща превозно възнаграждение по заявка – договор за извършване на международен транспорт № 50181009407 от 27.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2019 г. до окончателното изплащане, да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата над 60 (шестдесет) лв. до пълния предявен размер от 78, 03 (седемдесет и осем лева и три стотинки) лв., представляваща лихва за забава за периода 14.12.2018 г. – 08.02.2019 г., да заплати сумата от 788, 42 (седемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и да заплати сумата от още 484, 09 (четиристотин осемдесет и четири лева и девет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274730/14.11.2019 г., постановено по гр. д. № 9153/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, поправено с решение № 57843 от 04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 9153/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.