№ 10
гр. Брезник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20221710200171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
По изложените в жалбата на А. В. В. съображения, последния моли да бъде отменено
наказателно постановление № 3 от 19.10.2022 г. на Началник РУ Брезник при ОД МВР
Перник, с което му е наложена глоба в размер на 250 лв.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Районен съд Брезник след като прецени събраните по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок.
На 01.10.2022 г. в гр. Брезник на жалбоподателя А. В. В. е съставен акт за
административно нарушение по чл. 64, ал. 2 от Закона за МВР затова че на 30.09.2022
г. в 21,50 ч. в с. Б., общ. Брезник, при извършване на полицейска проверка и
многократно устно разпореждане, и ясно разбираемо и възприето от лицето да
представи документ удостоверяващ самоличността му, същия съзнателно е попречил
на полицейските органи да изпълнят задължението си по служба, като категорично
отказва да представи документ за самоличност, с което е осуетил полицейска проверка.
Въз основа на този акт на 19.10.2022 г. е издадено наказателно постановление № 3
затова, че А. В. В. е нарушил чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1
от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 250 лв. От показанията на свидетеля И. В. С.
– полицай в РУ гр. Брезник става ясно, че акта за административно нарушение е
съставен в сградата на полицейското управление по данни от Докладна записка на
колеги, които са били там. Уточни, че докладната записка е заведена с номера и е от
патрула присъствал на място. Свидетеля посочи, че след съставяне на АУАН е ходил
до ареста в гр. Перник, тъй като жалбоподателят бил в ареста. Доколкото си спомня А.
1
В. В., е написал възражения.
От показанията на свидетеля Г. Р. Г. е видно, че към 21-22 часа, вечерта на 30.09.2022
г. бил заедно с жалбоподателя пред кафето в центъра на с. Б. заедно с още 7-8 човека. В
разговора свидетелят разбрал, че Пътувайки отнякъде А. и кмета са видели камион е
дърва, без номера, който се движел, излиза от черен път и излиза на асфалтов път.
Кмета казал да се обадят на полицията. Жалбоподателят се обадил по телефона на
полицията и след половин - 1 час идва полицейска кола. Слезли двама полицаи, които
не се представили и започнали обикновен разговор. А. се обадил като казал, „няма да
търсите извършителите, с нас ще се занимавате“ при което полицаите разпоредили,
всички да си приготвят паспортите. А. В. отново казал нещо което свидетелят не
разбрал, при което полицаите му сложили белезници, и го качили в служебния
автомобил. След това му свалили белезниците, за да си вземе документите, които били
в чантичка на масата в заведението и В. си, показал си документите. Жалбоподателят
отново влязъл в разговор с полицаите и те пак го качили в колата. В последствие
разбрал, че А. В. са го задържали.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства – гласни и писмени, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си
противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.
Основен принцип в наказателно – правната материя е презумпцията за невиновност и
макар, че този принцип не е изрично уреден в текст от ЗАНН (който е част от тази
материя) безспорно важи и за административните нарушения, а не само за деянията
(престъпленията) уредени в НК. Друг основен принцип е този, според който
наказателната отговорност е лична. С оглед тези принципи следва, че тежестта на
доказване относно факта, извършено ли е виновно деяние, съставляващо
административно нарушение и извършено ли е от лицето, което е посочено в акта за
констатирано нарушение лежи върху административно – наказващия орган. При
съмнения относно доказаността на някой от елементите на нарушението би следвало
да се съберат достатъчно доказателства, от които да е видно, че има извършено
нарушение и това нарушение е извършено от лицето, което е посочено в акта. Ако не
се съберат такива доказателства трябва да не се издава наказателно постановление.
В АУАН и НП като нарушени са посочени различни разпоредби. Така в АУАН
като нарушена е посочена (след нанесени поправки) разпоредбата на чл. 64, ал. 2
ЗМВР, която урежда възможността на полицейските органи да издават устни
разпореждания или разпореждания чрез действия в случай на невъзможност да издадат
писмени разпореждания, но не предписва конкретно правило за поведение на
адресатите на издадените разпореждания.
В НП като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР. Ал.
2 урежда възможността на полицейските органи да издават устни разпореждания или
2
разпореждания чрез действия в случай на невъзможност да издадат писмени
разпореждания, но не предписва конкретно правило за поведение на адресатите на
издадените разпореждания. Задължителният характер на разпорежданията на
полицейския орган е уреден в чл. 64, ал. 4 ЗМВР, която разпоредба обаче е посочена
като нарушена едва в НП. Това разминаване в посочените като нарушени правни
норми между АУАН и НП представлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което е
абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП без спора да се разглежда по
същество.
На следващо място нарушена е и разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН. Факт са
наведените в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения. По така изложените от
жалбоподателя факти, които безспорно са от значение за определяне тежестта на
извършеното деяние и евентуалната му ненаказуемост, за административно
наказващият орган е възникнало задължение, в хипотезата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, да
проведе допълнително разследване. По АНП липсва каквото и да било обсъждане на
наведените възражения, както и липсват доказателства да е правен опит да бъдат
установени сочените от въззивника факти или съответно – да се съберат доказателства,
оборващи неговите твърдения. Неизпълнението на това задължение е довело до
издаване на порочно, необосновано наказателно постановление, което следва да бъде
отменено.
Според съда е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 7 от ЗАНН, тъй като
липсват каквито и да било мотиви относно определяне на размера на наказанието. И
ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява при определени обстоятелства да
се санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то
подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие наказателно
постановление.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на
500 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Районен съд Брезник, НО,
1-ви състав
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 2-8/19.03.2002 г. на Началника на
РПУ гр. Брезник, с което е наложена глоба в размер на 50 лв. на А. М. Д. от гр.
**************, с ЕГН:**********, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“, № 1, на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на А. В. В., ЕГН
**********; адрес: ************ сума в размер 500 лв. (петстотин лева),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд Перник, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4