№ 1305
гр. Варна, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501753 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 59544/02.07.2024г., подадена от
И. Е. И., ЕГН ********** и К. Е. М., ЕГН ********** срещу Решение №
2344/20.06.2024г., постановено по гр.д. № 15869/2022г. на РС-Варна, 12
състав, с което са отхвърлени предявените от И. Е. И., ЕГН ********** и К. Е.
М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „С.П.“ *** срещу Р. Ж.
Ж., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „В.В.“ *** искове както
следва:
-на осн чл. 108 ЗС - да бъде признато за установено в отношенията с
ответницата, че ищците са собственици на реална част от УПИ с
идентификатор № 10135.2052.809 по КК на град Варна от 2008 г. с площ от
85.50 кв.м., намираща се между съществуващата в източната част на терена
ограда и границата между УПИ с идентификатор № 10135.2052.809 и
съседния ПИ с идентификатор № 10135.2052.209, съгласно кадастрална карта
на град Варна от 2008 г. и актуален идент. по КК – 10135.2052.872, както и да
бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес град Варна, Ж.К.
„Ч.“, ***, да предаде на ищците владението върху реална част от УПИ с
1
идентификатор № 10135.2052.809 по КК на град Варна от 2008 г. и актуален
идент. по КК – 10135.2052.872 с площ от 85.50 кв.м., намираща се между
съществуващата в източната част на терена ограда и границата между УПИ с
идентификатор № 10135.2052.809 и съседния ПИ с идентификатор №
10135.2052.209, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от
2008 г. и актуален идент. по КК – 10135.2052.872;
-на осн. чл.109 ЗС, да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и
постоянен адрес град Варна, Ж.К. „Ч.", ***, да премести съществуващата
ограда, намираща се в притежавания от ищците УПИ с идентификатор №
10135.2052.809 по КК на град Варна от 2008 г., по регулационната линия,
евентуално по границата между УПИ с идентификатор № 10135.2052.809 и
съседния ПИ идентификатор № 10135.2052.209 по КК от 2008 г. и актуален
идент. по КК – 10135.2052.872, съгласно действащата кадастрална карта на
град Варна от 2008 г.;
-на осн. чл.109 ЗС, да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и
постоянен адрес град Варна, Ж.К. „Ч.", ***, да премахне от притежавания от
ищците УПИ с идентификатор № 10135.2052.809 по КК на град Варна от 2008
г., част от постройка с площ от 12.60 кв.м., представляваща гараж с
идентификатор № 10135.2052.209.4 по КК преди отразяването на ПУП-ПРЗ на
УПИ в IX в кв.39/ с по сега действащата КК с идент. 10135.2052.872.2, която
част се намира без основание в имота на ищците.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззивниците считат, че първоинстанционният съд неоснователно и
необосновано е мотивирал съдебния си акт, като се е позовал на разпоредбата
на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.122/1997г./, приета след като
наследниците на М.М. са реализирали процедурата по придобиване правото
на собственост на земеделски имот по пар.4а от ПР на ЗСПЗЗ, тъй като на
посочената разпоредба не е дадена обратна сила. Излагат още, че решението е
постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа
обстановка. Сочат, че вещото лице по СТЕ е следвало да извърши оглед на
място, а от отговорите в съдебно заседание ставало ясно, че не е влизало в
процесната сграда с идентификатор 10135.2052.809.1 и не е търсило достъп до
2
нея, както и не е приложило снимков материал от същата. Също така съдът не
е съобразил, че законът не поставя изискване сградата в поземления имот да е
жилищна, за да е налице възможността за трансформиране на правото на
ползване върху земята в право на собственост. Излага се оплакване, че съдът
неоснователно е кредитирал показанията на св. Г.В., който е заинтересован от
изхода на делото по смисъла на чл.172 от ГПК, предвид, че е праводател на
ответницата по отношение на процесния гараж и същата би разполагала с
регресен иск срещу него, ако исковете срещу нея бъдат уважени.
Въззивниците считат, че по делото безспорно са установени твърденията,
фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. По отношение на
възражението за давност подчертава, че спорните 85.50 кв.м. не отговарят на
изискванията за самостоятелен ПИ и не са налице условията на чл.17 от ЗУТ,
поради което не могат да бъдат придобити по давност. Молят обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с
което да бъдат уважени предявените искове, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Р. Ж. Ж. с ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователна. В същия се излага, че в жалбата няма описани
конкретни нарушения, които водят до обоснованост на жалбата. Счита за
доказано обстоятелството, че в процесния имот има само барака от 7 кв.м.,
поради което решението следва да бъде потвърдено. В случай, че се приеме, че
ищците са собственици на процесната реална част, моли да бъде разгледано
възражението й за придобиване на частта по давност и да бъде прието, че е
станала собственик на същата. Сочи още, че гаражът изцяло се намира в
нейния имот, като счита за приложима хипотезата на чл.36, ал.1 от ЗУТ, тъй
като се касае за масивна постройка и при събаряне на част от нея, ще се
наруши конструкцията й. Моли жалбата да бъде отхвърлена и решението да
бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
3
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуС.я неговата
допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото
на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на И. Е.
И., ЕГН ********** и К. Е. М., ЕГН ********** срещу Р. Ж. Ж., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
1) иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на реална част от УПИ с идентификатор
№ 10135.2052.809 по КК на град Варна от 2008 г. с площ от 85.50 кв.м.,
намираща се между съществуващата в източната част на терена ограда и
границата между УПИ с идентификатор № 10135.2052.809 и съседния ПИ с
идентификатор № 10135.2052.209, съгласно кадастрална карта на град Варна
от 2008 г. и актуален идент. по КК – 10135.2052.872, както и за осъждане на Р.
Ж. Ж. с ЕГН **********, да предаде на ищците владението върху реална част
от УПИ с идентификатор № 10135.2052.809 по КК на град Варна от 2008 г. и
актуален идент. по КК – 10135.2052.872 с площ от 85.50 кв.м., намираща се
между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между
УПИ с идентификатор № 10135.2052.809 и съседния ПИ с идентификатор №
10135.2052.209, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от
2008 г. и актуален идент. по КК – 10135.2052.872; 2) иск по чл.109 от ЗС за
осъждане на Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** да премести съществуващата ограда,
намираща се в притежавания от ищците УПИ с идентификатор №
10135.2052.809 по КК на град Варна от 2008 г., по регулационната линия,
евентуално по границата между УПИ с идентификатор № 10135.2052.809 и
съседния ПИ идентификатор № 10135.2052.209 по КК от 2008 г. и актуален
4
идент. по КК – 10135.2052.872, съгласно действащата кадастрална карта на
град Варна от 2008 г.; 3) иск по чл.109 от ЗС за осъждане на Р. Ж. Ж. с ЕГН
********** да премахне от притежавания от ищците УПИ с идентификатор №
10135.2052.809 по КК на град Варна от 2008 г., част от постройка с площ от
12.60 кв.м., представляваща гараж с идентификатор № 10135.2052.209.4 по
КК преди отразяването на ПУП-ПРЗ на УПИ в IX в кв.39/ с по сега
действащата КК с идент. 10135.2052.872.2, която част се намира без основание
в имота на ищците.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.12.2018 г. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 97, том XI, рег. № 14674,
дело № 1609 от 2018г. на нотариус К. К., с рег. № 513 в регистъра на НК са
придобили при равни права собствеността върху недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.2052.210, намиращ
се в град Варна, кв. В., местност „Р.", с площ от 891 кв.м. по скица, а съгласно
Заповед № 520/27.11.2018 г. на кмета на район „Приморски“ към община
Варна - с площ от 892 кв.м., който е новообразуван поземлен имот по ПНИ за
с.о. „В.-Север“, одобрен със Заповед № РД-06-7706-33/03.02.2006 г. на
областния управител на област с административен център град Варна. Сочат,
че със Заповед № 0501/26.02.2021 г. на кмета на община Варна за
притежавания от тях поземлен имот с идентификатор № 10135.2052.210 е
определено урегулирането му в поземлен имот с нов идентификатор №
10135.2052.809. Излагат, че ответницата е собственик от 2020 г. на съседния
/намиращ се на източната граница на УПИ с идентификатор №
10135.2052.809/ поземлен имот с идентификатор № 10135.2052.209. Сочат, че
в последния има изградени три постройки, една от които е тази с
идентификатор № 10135.2052.209.4 – гараж на един етаж и площ от 28 кв.м.
За постройките, в т.ч. и за гаража, било налице удостоверение за търпимост №
160/21.08.2019 г., издадено от главния архитект на район „Приморски“ към
община Варна на името на В.Г. В. и М.М. В.а - предходни собственици на ПИ
209. Излагат, че през 2020 г. са възложили на търговско дружество,
правоспособно да извършва дейности по кадастъра, да направи трасиране и
координиране на граничните точки на притежавания от тях ПИ с
идентификатор № 10135.2052.210, като съгласно трасировката границата била
с дължина 21.61 метра; на терена между притежавания от ищците ПИ с
идентификатор № 10135.2052.809 и съседния ПИ с идентификатор №
5
10135.2052.209, съществува ограда, която попада изцяло в ПИ с
идентификатор № 10135.2052.809. Установило се, че между оградата и
източната граница със съседния ПИ с идентификатор № 10135.2052.209 по
действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г., попада реална част от
процесния № 10135.2052.809 с площ от 85.27 кв.м., която според ищците се
държи без основание от ответницата. Част от описания по-горе гараж с
идентификатор № 10135.2052.209.4 с площ от 12.28 кв.м., собственост на
ответницата, съ6що попада в притежавания от ищците ПИ с идентификатор №
10135.2052.809. Считат, че удостоверението за търпимост за гаража е
нищожно, евентуално незаконосъобразно, тъй като не е издадено на
собственика на земята, върху която е построен; при издаването му не са
спазени предвидените законови процедури; процесният гараж не е бил
допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е построен
и/или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ; част от процесния гараж е
разположена в притежавания от тях поземлен имот без законово основание, с
оглед на което ищците са отправили искане по реда на чл.17. ал.2 от ГПК
съдът да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на
удостоверението за търпимост. Твърдят, че ответницата държи без основание
реална част от техния УПИ, както и част от гараж в притежавания от тях УПИ,
с което им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху
процесния имот искат уважаване на исковете. Твърдят още, че пречка да
ползват имота си представлява самото разполагане на 12,28 кв.м. от гаража на
ответника в техния имот, както и че тези 12.28 кв.м. пречат да бъде приложен
в пълен обем ПУП за процесния имот в частта за озеленяването му в размер на
не по-малко от 40% от площта на същия, както и в частта за линиите на
застрояване. Допълват, че разположените в техния имот 12.28 кв.м. от гаража
ги лишават от възможността да отглеждат плодове и зеленчуци в тази част от
имота и съответно да си осигуряват в пълен обем необходимите им
хранителни продукти.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че владее имота лично и чрез
своите родители на годно правно основание – покупка от 30.01.2020 г., като
преди това са го владели нейните праводатели, които през 1998 г. са изградили
оградата, която не е местена от тогава. Оспорва ищците да са станали
собственици на имот с идентификатор № 10135.2052.809, тъй като техните
6
праводатели не са станали собственици на основание завършила
реституционна процедура по пар.4 от ЗСПЗЗ и предоставено им право на
ползване не е трансформирано в право на собственост, тъй като видно от НА в
имота няма изградена сграда по смисъла на ЗСПЗЗ. На следващо място се
поддържа, че ответницата е станала собственик на процесните 85,27 кв.м. по
давност, тъй като нейните праводатели са придобили по давност тези кв.м. и
са й прехвърлили имота в тези граници, като присъединява владението на
праводателите й, изградили оградата преди повече от 25 г., което се установява
от засадените до нея дървета. По отношение на гаража излага, че той попада
изцяло в нейния имот и има издадено удостоверение за търпимост. Сочи, че
гаражът е вкопан, тъй като имотът е с денивелация.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97,
том XI, рег. № 14674, дело № 1609 от 2018г. на нотариус К. К., с рег. № 513 в
регистъра на НК, на 21.12.2018г. ищците в качеството си на купувачи са
сключили с продавача Ж.М.Ж. договор за покупко-продажба на поземлен имот
с идентификатор 10135.2052.210 по КККР на гр. Варна, с площ от 891 кв.м. по
скица, а съгласно Заповед № 520/27.11.2018 г. на кмета на район „Приморски“
към община Варна - с площ от 892 кв.м.
Със заповед № 413/20.09.2018г. на кмета на район „Приморски“, община
Варна, е одобрена оценка на част от имот с ид. № 10135.2052.210 по ПНИ на
с.о. „В.-север“, за площ от 292 кв.м. в размер на 8716 лева, която следва да
бъде заплатена от наследниците на М.Ж.М..
Със заповед № 520/27.11.2018г. на кмета на район „Приморски“, община
Варна е наредено наследниците на М.Ж.М. да придобият правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в
урбанизирана територия м. „В.-север“, землище В., с идентификационен №
0135.2052.210, целият с площ от 892 кв.м., за доплатените по реда на пар.4з,
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗСС 292 кв.м.
С протокол № 10-ВС/14.12.2018г. наследниците на М.Ж.М. са
въведени във владение на НИ 210, кад. район 511, с площ от 892 кв.м.
Представен от ищците е препис от протокол № 59 от 21.08.1968 г. от
7
заседание на бюрото на Градския комитет на БКП с изпълнителния комитет на
градския народен съвет, в който е обективирано решение за възлагане на
безвъзмездно вечно ползване на пустеещи места по реда на 21-то МП от 193 г.
на граждани от гр. Варна по приложен списък-672 души и е предложено на
ИК на Окръжния народен съвет да утвърди предложените списъци от 1 до 3 /л.
253 и сл./.
Видно от протокол №20 от заседание на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет-Варна / ИК на ОНС/ от 04.11.1968г. е прието
решение, с което се одобрява протокол № 59/21.08.1968 г. решение 32 на
изпълкома на ГОНС-Варна за раздаване на пустеещи земи по реда на 21
постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963г. на 509 работници и
служители съгласно списъци 1 и 3. Видно от списък 1, в него е посочен
М.Ж.М..
Представен от ищците е още препис извлечение № 3466/25.09.1969 г. от
решение на ОбщНС, въз основа на т.т.9 и 11 от 21 ПМС от 31.01.1963 г.,
издадено на М.Ж.М. в уверение на това, че с протокол 20, решение 4 от
04.11.968 г. на ИК на ОНС на същия е възложено безвъзмездно право на
ползване на пустееща земя в землището на В., м. „Н.с.“, 0,8 дка при граници:
С.А., път, С. Т.ов Ф. и Г.Г..
Видно от удостоверение за наследници М.Ж.М. е починал през 1993 г. и
е наследен от съпругата си П.В.М. и сина си Ж.М.Ж..
Съгласно оценителен протокол от 11.03.1994 г., изготвен по молба на
М.Ж.М., имащ право на за придобиване право на собственост съгласно пар.4,
ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на предоставения му за ползване съгласно
удостоверение № 3466/25.09.1969 г. недвижим имот, същият е с площ от 800
кв.м., в него има построена сграда с разгъната площ от 12 кв.м., като е
определена цена за 600 кв.м земя в размер на 32400 лева, цена на сградата
сградата в размер на 11410 лева и цена на подобренията и насажденията в
размер 14401 лева, или общо 58211 лева.
Представено е и удостоверение от 1994 г. от кметство „В.“, в което е
отразено, че съгласно Наредбата поместена в ДВ бр. 65/09.08.1991 г. и ДВ бр.
68/1992 оценката на земята е 24000 лв., на инфраструктурата – 8400 лева, на
насажденията – 5726 лева и на подобренията – 8675 лева.
Представени са квитанции за платени от Ж.М.Ж. авансови суми за
8
оценка по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер на 500 лева (от 17.03.1994г.) и на
15,09 лева (от 08.04.1994г.), както и вносни бележки за платени в полза на
Община Варна суми в размер на 3600 лева и 28800 лева /нечетливи дати/
видно от квитанция от 1994 г. са платени 500 лв.- аванс за обект по пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представен от ищците е протокол от 24.02.2020г. за извършено от
„Геомакс“ ООД трасиране, означаване и координиране на граничните точки на
новообразуван имот с ид. № 10135.2052.210 по ПНИ на с.о. „В.-север“, гр.
Варна.
Със заповед № 341/10.11.2020г. на зам-кмет на Община Варна е одобрен
ПУП-ПЗР за УПИ Х-210 „жил“, кв.39 по плана на СО „В.-север“.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18,
том I, рег. № 761, дело № 14 от 2020г. на нотариус Илияна Маджунова, с рег.
№ 195 в регистъра на НК, на 30.01.2020г. между Г.В. В. и В.Г. В. в качеството
им на продавачи и купувача Р. Ж. Ж. със съгласието на майка й В. А. Ж. е
сключен договор за покупко-продажба на поземлен имот идентификатор
10135.2052.209 по КККР на гр. Варна, с площ от 823 кв.м. съгласно
кадастрално заснемане, а съгласно Заповед № 442/30.07.2020 г. на кмета на
район „Приморски“ към община Варна - с площ от 822 кв.м.
От ответницата е представена преписката по придобиване на имота от
праводателите и Г.В. В. и В.Г. В..
Представено е и удостоверение за търпимост № 160 от 21.08.2019г. от
Главен архитект на район „Приморски“ в уверение на това, че вилна сграда на
две нива със ЗП 37.35 кв.м. и РЗП 75.80 кв.м., пристроен склад със ЗП 5.95
кв.м. и полуподземен гараж със ЗП 32.75 кв.м., находящи се в поземлен имот с
идентификатор 10135.2052.209 по плана на СО „В.-север“, изграден през
1999-2000г. са налице условията по пар.127, ал.1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ и
сградата не подлежи на премахване и забрана за ползване.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ответника – Н. Х. и Г.В.. Съгласно
показанията им, които са еднопосочни и безпротиворечиви, между
процесните два имота има ограда, която е съществувала още, когато бащата на
св. В. е закупил мястото през 1998г. Св. Х., която е собственик на съседен
имот, потвърждава, че оградата е била на същото място още от 2001г., когато
9
тя е придобила своя имот. Оградата била с телена с бетонни блокчета,
запусната. Покрай нея от страната на ответниците имало насаждения – сливи,
ябълки и лешник. В съседния имот /този на ищците/ имало само две дървени
барака, като според св. В. в едната бившия собственик си държал
инструменти, а другата била външна тоалетна, залепена до оградата. Бащата
на св. В. и предходния собственик на имота на ищците били в добри
отношения и нямали проблеми помежду си. Мястото на ищците било
запустяло и понастоящем не се обработвало, нито се поддържало.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-агротехническа
екпертиза, неоспорено от страните, се установява, че насажденията до
оградата от страната на имота на ответника са овощни дървета от различни
видове: ябълка - 1 бр., на 30 г., рязана и почистена от плевели и сухи клони;
сливи -4 бр., на 25-30 г., за които не са полагани грижи, заплевелени, не са
провеждани резитби; лешник -1бр. с ашладисана слива на 1 клон, на над 40 г.,
зад гаража.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-почеркова
екпертиза, неоспорено от страните, се установява, че подписът, положен за
„председател на комисия. Зам.председател на ИК на ОНС“ в препис-
извлечение № 3466/25.09.1969 г. е изпълнен от Г. А.а К. – изпълняваща
длъжността „Зам.председател на ИК на ОНС“, като не се установява и
дописване е представения оригинал. От допълнителната съдебно-почеркова
екпертиза се установява, че ръкописният текст в същия документ „бул. Л. 76 и
Г. Г. ул. В.“ е изпълнен от друго лице, а не от лицето, изпълнило и останалия
ръкописен текст в документа, като този текст е изпълнение с различна
химикална паста.
По делото от първоинстанционния съд е прието и заключението на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. Ш. Х., което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От настоящия
съдебен състав не се споделят изложените от въззивника съображения за
липса на компетентност на вещото лице да отговори на поставените му
задачи. Инж. Х. е вписана в списъка на специалистите, утвърдени за вещите
лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ, за съдебен район на Окръжен съд-
Варна и Административен съд-Варна за 2023г. като „инженер строител,
икономика на недвижимата собственост, средно - геодезия, картография и
10
фотограметрия, специалист, геодезия, инженер строител ССС“, което е
достатъчно условие съдът да приеме, че вещото лице има отразените
компетентности. На следващо място, експертизата дава аргументиран отговор
в пълнота на всички поставени от страните въпроси. От заключените се
установяват следните обстоятелства:
За селищно образувание „В.-север“, в което се намират процесните
имоти, са одобрени ПНИ със заповед № РД-06-7706-33/03.02.2006г. на
Областния управител на гр. Варна и действаща кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18092/14.10.2008г. на ИД
на АК-София. За процесната територия има изработени планове от 1956г.,
1983г., КП на ползвателите, ПКП, ПНИ и КК. Посочените имоти с
идентификатори 10135.2052.210 и 10135.2052.209 са по първоначално
отразените поземлени регистри в КККР, който план е интегриран с ПНИ. По
ПНИ не фигурира сграда, препокриваща се със сграда с идентификатор
10135.2052.209.4, която е отразена в последствие в КК без нарочна заповед.
Площта и границите не са променяни както за имота, така и за постройка с
идентификатор 10135.2052.209.4 /сега 10135.2052.872.2/ с площ от 28 кв.м.
Към настоящия момент процесният имот е с идентификатор 10135.2052.809
/преди идентификатор 10135.2052.210/. Същият е отразен на основание влязъл
в сила ПУП-ПРЗ, като е формиран УПИ Х в кв.39, с площ от 866 кв.м.
Съседният процесен имот с идентификатор 10135.2052.872 / идентификатор
10135.2052.209/ също е отразен на основание влязъл в сила ПУП-ПРЗ, като е
формиран УПИ IХ в кв.39, с площ от 804 кв.м. Не се установяват други
изменения в действащия план, засягащи посочените два имота.
След геодезическо заснемане на скица към експертизата е отразена
съществуващата на терена материализирана граница и границата по
действащата кадастрална карта между имоти с идентификатори
10135.2052.809 и 10135.2052.872, като е видно, че същите не съвпадат.
Западната граница на имот с идентификатор 10135.2052.872 навлиза в имот
10135.2052.809 с площ от 85,50 лв.м. По отношение на частите, попдащи в
улица по действащия ПУП-ПУР, регулацията е приложена. Границата на
действащата КК от 2008г. не съвпада с регулационната граница по отношение
на уличната регулация, като от двата имота има отнемане за това обществено
мероприятие. Вътрешнорегулационните граници се покриват с имотните.
11
Към удостоверението за търпимост № 160 от 21.08.2019г. от Главен
архитект на район „Приморски“ е извършено архитектурно заснемане за
узаконяване, но заснетите граници на процесната постройка с идентификатор
10135.2052.209.4 не са същите със съществуващата на терена постройка.
Постройката не попада изцяло в имот 10135.2052.809, а частично с площ от
12.60 кв.м.
Съществуващата ограда между двата процесни имота е телена мрежа,
закрепена на бетонни колове. Същата е нестабилна и наклонена в някои
участъци. Не може да се определи годината на поставяне.
Теренът на територията на с.о. „В.-север“ не е равен и има денивелация,
както и в процесните имоти. Гаражът в лицевата си част е на ниво терен, а
откъм дъното, т.е. в северната част е частично вкопан. Няма техническа
възможност за премахване на част от масивната сграда /гараж/, тъй като се
нарушава конструктивната цялост на постройката.
Процесния имот с идентификатор 10135.2052.809 по КП-1983г. попада в
имот пл. № 210, в който има отразена постройка. Видно от комбинираната
скица същата постройка се препокрива с отразената в действащата
кадастрална карта сграда с идентификатор 10135.2052.809.1, която е с площ
от 7 кв.м. и функционално предназначение – селскостопанска сграда. За първи
път сградата е отразена в КП-1983г. без условен знак за типа на постройката.
При посещението си на място вещото лице е констатирало, че в имот с
идентификатор 10135.2052.809 има постройка така, както е отразена в КК по
конфигурация и площ и в КП-1983г., където е с отразена площадка и стълби
към дървената барака. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице
сочи, че и на място е констатирала, че постройката представлява дървена
барака, макар и ад не е влизала вътре. Видяла е подпорна стена, може би
каменна, но не и лята с дълбоки основи.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
По иска по чл.108 от ЗС
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже
твърдението си, че е собственик на процесната реална част от имот на
твърдяното от него основание – покупко-продажба и че ответникът владее
същия, a ответникът следва да докаже, че владее имота на правно основание –
12
в случая придобиване на имота по давност. С оглед наведеното от ответника
оспорване ищецът следва да докаже и че праводателите му са били
собственици на имота на основание трансформирано правото на ползване в
право на собственост по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Безспорно между страните е, а и се установява от представения
нотариален акт, обстоятелството, че ищците на 21.12.2018г. са сключили с
Ж.М.Ж. договор за покупко-продажба по отношение на процесния имот с
идентификатор 10135.2052.809 /понастоящем/.
Спорен между страните е въпросът дали праводателят на ищците
Ж.М.Ж. е бил собственик на имота, съответно дали договора за покупко-
продажба е породил вещно-прехвърлително действие. Предмет на въззивната
жалба са именно изводите на съда по този въпрос, които въззивникът счита за
необосновани и постановени при неизяснена фактическа обстановка.
Установи се, че с решение № 32 в протокол № 59 от 21.08.1968г. на
Изпълкома на ГОНС-Варна за възлагане безвъзмездно за вечно ползване
пустеещи места по реда на 21-то МП от 1963г. на граждани на гр. Варна по
приложен списък, общо 365 декара, сред които е и М.Ж.М., както и че с
протокол № 20 от 04.11.1968г. на ИК на ОНС-Варна е взето решение за
одобряване на решение № 32 в протокол № 59 от 21.08.1968г. Съгласно
препис-извлечение № 3466/25.09.1969 г. се установява още, че на М.Ж.М. е
предоставен за безвъзмездно ползване имот с площ от 0,8 дка в землището на
с. „В.“, м. „Н.с.“, при граници: С.А., път, С. Т.ов Ф. и Г.Г..
Първоинстанционният съд е развил съображения защо е ирелевантна
легитимацията на лицето, подписало документа, както и наличието на
допълнително записан ръкописен текст, които се споделят от настоящия
състав, а и във въззивната жалба не е наведено оплакване срещу тях.
Следователно безспорно се установи, че на М.Ж.М. е предоставено право на
ползване, а в полза на наследниците му е възникнало правото по пар.4а, ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличие на сочените в същата предпоставки, а именно
да е построена сграда върху земята до 1 март 1991 г. и да заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет,
съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
Основното възражение във въззивната жалба касае изводът на районния
съд за липсата на сграда в имота по смисъла на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ
13
/обн. в ДВ, бр. 122 от 1997 г./. Въззивникът счита, че сочената разпоредба е
неприложима в настоящия случай, доколкото е приета след като наследниците
на М.М. са реализирали процедурата по придобиване на правото на
собственост по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В представения оценителен протокол от 11.03.1994 г., изготвен по молба
на М.Ж.М. е записано, че се касае за имот с площ от 800 кв.м. и налична в
същия сграда в размер на 12 кв.м., като е определена цена на земята за 600
кв.м. в размер на 32400 лева. Същата цена, но за земя и инфраструктура е
посочена и в удостоверение от 1994 г. от кметство „В.“. Представени по
делото са вносни бележки за преведени по сметка на Община Варна суми в
размер на 3600 лева и 28800 лева /с основание за плащане /земя 24000,
инфр.4800/, или общо 32400 лева. Предвид изложеното, въззивникът счита, че
процедурата е завърШ. и правото на ползване е трансформирано в право на
собственост, а приетата в последствие разпоредба на § 1в, ал.3 от ДР на
ППЗСПЗЗ не следва да бъде съобразявана.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на въззивника по
следните съображения:
Нормата на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ дава тълкуване на понятието
сграда /чрез метода на посочване на изключенията/ в хипотезата на § 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото последната дава само рамката - построена до
определения в закона момент 1.03.1991 г. сграда. Посочената норма не
въвежда нови материални предпоставки за провеждане на процедурата, а е
разяснителна и цели внасяне на яснота в понятието за „сграда“ в контекста на
възможността за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост. В този смисъл не се касае за неприложимост на разпоредбата към
процедури, които са завършили преди приемането й. Съгласно ТР № 2/2011г.
на ОСГК на ВКС в полза на ползвателите възниква правото да придобият
собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на
изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР
на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата
да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в
действащите към момента на построяването нормативни актове. Нито в
диспозитива, нито в мотивите на посоченото ТР е прието, че нормата на § 1в,
ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ следва да бъде съобразявана само по отношение на
14
процедури, които са приключени след влизането й в сила. В този смисъл е и
Решение № 358/02.06.2009г. по гр.д. № 714/2008г. по описа на ВКС, II г.о.,
постановено преди ТР № 2/2011г., в което се приема, че разпоредбата на § 1в,
ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ има тълкувателен характер и като норма от такъв
характер намира приложение при извършването на преценка за
законосъобразност на извършеното по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ изкупуване
на земята, независимо дали фактическият състав се е осъществил преди или
след влизането й в сила.
С оглед горното, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния,
че за да се приеме, че правото на ползване е трансформирано в право на
собственост, в имота на ползвателя следва да е налице построена до
01.03.1991 г. сграда, която да отговаря на изискванията на § 1в, ал.3 от ДР на
ППЗСПЗЗ /посочени по метода на изключението/.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи,
че в имота на ищците съществува сграда – дървена барака, която е с размери
от около 7 кв.м. и нейното предназначение е за селскостопанско ползване.
Този извод следва както от заключението на вещото лице по СТЕ, така и от
показанията на двамата разпитани свидетели. От СТЕ се установи, че
постройката в имота е отразена за първи път в КП от 1983г. без условен знак за
типа й, като след този момент няма промяна в начина й на заснемане /отразена
с площадка и стълби към дървената барака/. В КК постройката е отразена с
площ от 7 кв.м. и функционално предназначение – селскостопанска сграда,
което съответства и на констатациите на вещото лице при огледа на място. Без
значение е, че вещото лице не е влизало вътре в постройката, доколкото е
категорично, че за да отговори на поставените му задачи не е имало такава
нужда, както и че предвид площта си, сградата няма жилищно
предназначение. В тази връзка въззивникът е навел оплакване, че отказът на
вещото лице да огледа сградата е лишил съда от възможността да прецени
дали същата отговаря на изискванията на чл.177 от Наредба № 5 за правила и
норми за териториално и селищно устройство от 1977 г. /отм./, действала към
момента на построяване на сградата, като е цитирал и практика на ВКС, а
именно Решение № 333/27.08.2010г. по гр.д. № 304/2010г. поописа на ВКС, II
г.о. Следва да се има предвид, че посоченото решение е постановено преди ТР
№ 2/2011г. на ОСГК на ВКС, производството по което е инициирано именно
във връзка с противоречивата практика на съдилищата по този въпрос. Както
15
се посочи по-горе, с тълкувателното решение, което има задължителен за
съдилищата характер, изрично е прието, че не е необходимо сградата да
отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в
действащите към момента на построяването нормативни актове.
Заключенията на експертизата са в пълно съответствие с показанията на
свидетелите, които също споделят, че в имота на ищците има само дървена
барака, а според показанията на св. В. същата е ползвана за инструменти от
предходния собственик. Дори и да се приеме, както настоява въззивника, че
св. В. като праводател на ответницата е заинтересован от изхода на спора, то
показанията му следва да се кредитират по реда на чл.172 от ГПК при
съобразяване с целия събран по делото доказателствен материал. Именно след
съпоставка със заключението на СТЕ, споделеното от вещото лице в съдебно
заседание и показанията на св. Х., която има ежедневен поглед над имота на
ищците, съдът намира, че показанията на св. В. са напълно съответни на
останалите доказателства по делото и следва да бъдат кредитирани.
Действително показанията на двамата свидетели касаят състоянието на
сградата към последващ правнорелевантния момент - 01.03.1991г. Въпреки
това, при наведено от страна на ответниците оспорване, в тежест на ищеца е
било да докаже наличието на сграда, съответстваща на законовите изисквания
към относимия момент. Ищецът от своя страна не е ангажирал доказателства в
тази връзка извън оценителния протокол от 11.03.1994г. Същият нито е
твърдял, нито е доказал, че именно след този момент в площта, конструкцията
и предназначението на сградата са настъпили промени.
Предвид гореизложеното, се налага извода, че наличната в имота на
ищците постройка не отговаря на изискванията за „сграда“ по на § 1в, ал.3 от
ДР на ППЗСПЗЗ, доколкото представлява селскостопанска постройка, за която
конструкцията е без значение. Отделно от изложеното, не се установи с
категоричност постройката да е трайно прикрепена към земята. Липсата на
данни за промяна в конфигурацията на постройката от 1983г. до изготвяне на
СТЕ дава основание да се приеме, че посоченият извод е относим и към
01.03.1991г.
При липсата на един от елементите от фактическия състав за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на
пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът намира, че соченото от ищците придобивно
16
основание не е осъществено, с оглед на което същите не са собственици на
имот с идентификатор № 10135.2052.809 по КККР на град Варна. В този
смисъл, макар и от СТЕ да се установява, че процесната реална част
действително е част от имот с идентификатор № 10135.2052.809, то ищците не
са нейни собственици, с оглед на което предявеният иск по чл.108 от ЗС се
явява неоснователен.
По исковете по чл.109 от ЗС
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже
твърденията си, че е собственик на процесния имот, че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие - в случая, че е
разположил ограда навътре в имота на ищците и сграда в част от тения имот,
както и че тези действия на ответника създават за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /мотиви към
т.3 от тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК на ВКС/.
Предвид, че по делото не се установи първата предпоставка за
уважаване на исковете, а именно ищците да са собственици на процесния
имот с идентификатор № 10135.2052.809 по КККР на град Варна, нито на
процесната реална част от него, исковете се явяват неоснователни.
Гореизложеното обуС.я извод за неоснователност на въззивната жалба.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата направените в
настоящото производство в размер на по 1300 лева за платено от всеки от тях
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2344/20.06.2024г., постановено по гр.д.
№ 15869/2022г. на РС-Варна, 12 състав.
ОСЪЖДА И. Е. И., ЕГН ********** и К. Е. М., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Варна, ул. „С.П.“ *** да заплатят на Р. Ж. Ж. с ЕГН
17
********** и постоянен адрес град Варна, ж.к. „Ч.“, *** сумата от 1300 лева,
представляваща направени във въззивната инстанция разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18