№ 2102
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330120452 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.
Ищцата Н. Г. Л., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника ***, е предявила против
„4Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите *** и ***, иск за признаване
на установено, че клаузата от договор за кредит от 27.10.2020 г., предвиждаща заплащане на такса
за бързо разглеждане в размер на 226, 94 лева е нищожна, като противоречаща на принципа на
добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща материално- правните изисквания
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 27.10.2020 г. между страните бил сключен договор
за кредит, по който на ищцата се предоставила в заем сумата от 1 100 лева, при фиксиран лихвен
процент- 40, 99 % и ГПР- 49, 70 %. Съгласно договора се дължала и такса за бързо разглеждане на
документите в размер на 226, 94 лева, която се плащала с месечната погасителна вноска. Тази
уговорка обаче била нищожна, като неравноправна. Възможностите при сключване на договора
били или избиране на приоритетно разглеждане между 15 минути и 2 часа, за което се дължи
таксата, или обикновена заявка без такса, със срок за становище от 7 дни. Така заемателят се
явявал принуден да избере опцията „приоритетно разглеждане“. Таксата обаче била вписана в
договора едва след като се направи заявката и преди подписването потребителят не знаел в какъв
размер ще е тя. Тук липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което
клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и с нея се целяло
единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Това представлявало скрит разход по
1
договора за кредит и по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тъй като било
предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски, така се получавало скрито оскъпяване на
кредита и това представлявало добавка към възнаградителната лихва, предоставяща допълнителна
печалба на кредитора за сметка на потребителя. Моли да се признае за установено, че съответната
клауза е нищожна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който
се посочва, че между страните бил сключен договор за кредит при съответните условия, като
заемната сума била отпусната на ищцата на каса в „Изи Пей“ АД. Задължението по кредита било
погасено от лицето на 04.01.2021 г. Искът се оспорва като неоснователен и недоказан.
Възнаграждението за експресно разглеждане не било сред услугите, които попадат в ГПР. Това
било самостоятелна услуга, която нямала връзка с условията и параметрите на договора. тази такса
нямала задължителен характер, а била по избор и преценка на клиента дали иска да получи
експресен отговор на заявката си. Таксата не попадала в обхвата на общите разходи по кредита и
услугата не била свързана с дейността по кредитиране. Законодателят предвиждал възможност за
уговаряне на подобни такси, по повод, а не пряко свързани с договора, зависещи само от
индивидуалното желание на клиента. В случая нямало заобикаляне на закона, таксата не била
забранена и ищцата се съгласила да я заплати, за да ползва съответната услуга. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си поддържа исковете и моли да се
уважат. Претендира разноски, за заплащане на които предоставя списък.
В съдебно заседание ответната страна не изпраща представител, същата е депозирала
писмени молби, с които моли исковете като неоснователни да се отхвърлят и също претендира
разноски. С една от молбите е посочено, че в хода на процеса е настъпила промяна в
наименованието й – същото е променено от „4Финанс” ЕООД на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, като
правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на управление, и представляващия
дружеството не се променят. С определение от о.с.з. от 30.05.2022г. е допусната поисканата
промяна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за кредит № ***/27.10.2020г., по силата на
който кредиторът-ответник е предоставил на кредитополучателя-ищец парична сума в размер на
1100 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, платим на една вноска с
падеж 26.11.2020г., с фиксиран лихвен процент – 40, 99 % и ГПР- 49, 7 %, както и таксата за
експресно разглеждане – 226, 94 лева. Посочена е обща дължима сума – 1364 лева.
Посочено е, че договорът е електронно подписан и включва Специални условия на
договора за кредит и Общите условия на договора за кредит, като ГПР не включва разходите,
които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си
задължения, както и таксата за удължаване на срока. Като писмено доказателство е представено
копие от договора за кредит.
С отговора по делото ответникът е представил Преддоговорна информация към
Договора за кредит, в която е посочено, че отпуснатият кредит ще бъде 1100 лева за 30 дни,
плащане на 1364 лева на 26.11.2020г., които включват 1100 лева главница, 37, 06 лева лихва и 229,
94 лева такса за бързо разглеждане на кредита, ГЛП 40, 99 % фиксиран, ГПР 49,7 %, наказателна
2
лихва – лихвения процент по кредита, допълнен с 10 %, право на отказ от договора в срок от 14
календарни дни, право на предсрочно погасяване на задълженията по договора.
Представени са Общите условия на договора за кредит, където е посочено в т. 2.1, че
срокът за отговор по искането е 7 работни дни, в т.2.2 е посочено, че кредиторът дава право на
кредитополучателя да заяви изрично допълнителна незадължителна платена услуга – експресно
разглеждане на кандидатурата, в срок от 15 минути от изпращане на искането, а в случай, че
искането е изпратено в извънработно време – до два часа от началото на следващия работен ден
или когато това стане възможно, ако технически причини са препятствали разглеждането му. В т.
2.3 е посочено, че за тази услуга се дължи такса, която е видима на сайта на кредитора и е описана
в Общите условия. Посочено е в т. 3.2, че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи
за кредита, настоящи и бъдещи, като лихва, комисионни, преки и косвени разходи, известни на
кредитора и дължими от кредитополучателя, и не включва разходите, които кредитополучателят
заплаща в резултат на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
Ответникът представя доказателства за изплащане на ищцата чрез системата на
„изипей“ сумата от 1100 лева, на 27.10.2020г. сутринта.
По делото е изслушано заключението на вещото лице В.Ш., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че таксата за експресно разглеждане не е
включена в посочения ГПР в договора.
Посочено е от вещото лице, че уговорената такса за експресно разглеждане не е
включена при изчислението на ГПР, при включване разходите само за лихва посоченият в
договора ГПР съвпада с действително изчисления такъв и възлиза на 49, 65 %, при включване на
таксата за експресно разглеждане ГПР става 1269, 72 %. Оскъпяването на заема на годишна база е
247, 56 %, а уговорената такса за експресно разглеждане представлява 20, 63 % от главницата по
кредита.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал.
3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
3
С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по
отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно разглеждане, която следва да
бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със
специалния ЗЗП.
По отношение на клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане, следва да се
отбележи, че тя очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по
облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са две и за това
няма спор между страните, като то се признава и в отговора: или избиране приоритетно
разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на
становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем, или
обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в
срок от 7 дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок,
заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно
разглеждане не е във фиксиран размер, по делото липсват конкретни данни за начина на нейното
определяне, като в договора е над 20 % от заемната сума. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя. В случая липсва и яснота дали тази услуга е
реално извършена. Заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за
сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за
експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато
с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е
информирано за това. Преддоговорната информация, представена от ответника, представлява
извлечение без дата и час, без яснота дали тази информация е изготвена преди или след подаване
на заявлението за отпускане на кредита и преди сключването на договора. Отделно, не са
представени и доказателства лицето да е подало именно такава заявка, че иска документите да се
разгледат експресно, като в самата искова молба тези обстоятелства не се признават. Съгласно чл.
144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузите, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от
ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а
не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и
не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи в предвидения в договора размер. Самата клауза за експресно разглеждане, посочена в
общите условия е твърде неясна и сама по себе си условна – срокът е 15 минути само ако е
подадена заявката в работно време в работен ден, при всички останали случаи се гарантира
приоритетно разглеждане по ускорена процедура в първите два часа на следващия работен ден,
като кредиторът не отговаря за забавяния по технически причини, които не са описани, и други.
Тоест, експресно разглеждане реално е налице само при подаване на заявки в работен ден в
работно време, в останалото време таксата се дължи, а заявката се разглежда не експресно, а
„приоритетно“. Начинът на формулиране на клаузата и липсата на яснота досежно срока за
разглеждане на конкретното заявление и липсата на предварителното посочване на размера на
таксата като процент от заемната сума или фиксирана такава води до неравноправно третиране на
потребителя и оттам до нищожност на процесната клауза, фиксирана в сключения между страните
договор от 27.10.2020г.
С оглед на горното така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и
4
неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи
парично изпълнение от длъжника.
Отделно от това, в производството не са доказани от ответника обстоятелствата,
налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на
заемателя именно в срок от 15 минути. Липсват доказателства за часа, в който е подадено
заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от
заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от 15 минути от
подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице
предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите. Горното налага
извода, че таксата е предвидена като такава за допълнителна услуга единствено с оглед избягване
включването й в ГПР. По този начин тази клауза реално увеличава печалбата на кредитора, като
същата изобщо не е включена в ГПР. Видно от заключението на в. л. Ш., ГПР без включването на
тази клауза отговаря на посочения в договора такъв, като с включването й ГПР нараства на 1269,
72 %. Ето защо съдът намира, че клаузата за експресно разглеждане е включена като такава за
допълнителна услуга с цел заобикаляне на закона и неправомерно увеличаване печалбата на
кредитора, която само привидно отговаря на законовите изисквания на ЗПК.
Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора
предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Уговаряне на
възнаграждение за тази неясно дефинирана услуга в размер над една пета от кредита, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай
следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи,
установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са
недействителни. Оттук и искът се явява основателен и по тези съображения. Съгл. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.Съгл. ал. 5 клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, като съгл. ал. 2 всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен
процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е
нищожна. В случая и целта на кредитора да въведе процесната такса за експресно разглеждане, с
неясни параметри относно експресния характер на тази услуга и реалните срокове за разглеждане
на искането, и резултатът от въвеждането й е именно заобикаляне на нормите, фиксиращи
максималния годишен процент на разходите, поради което и на осн. чл. 19, ал. 5 и чл. 21, ал. 1 от
ЗПК същата е нищожна.
С оглед на дотук искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
5
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски, за които е представен и списък по чл. 80 от
ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се
възстанови от ответника, като законна последица от решението. На ищеца се следват и разноските
за ССЕ, които е заплатил, като същите възлизат на сумата от 120 лева – изплатено възнаграждение
на в. лице Ш..
Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна
защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от ***, поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява
основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. В случая с оглед цената на иска
адвокатското възнаграждение съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
възлиза на 300 лева. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
на адвоката, осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата по делото.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, град София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите *** и *** и Н. Г. Л., ЕГН: **********,
от ***, чрез пълномощника ***, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща
изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и нарушаваща
предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузата от сключения между страните договор за
кредит № ***/27.10.2020г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на
226, 94 лева.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите
*** и ***, да заплати на Н. Г. Л., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника *** направените
разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева) и разноски за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 120 лева (сто и двадесет лева).
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите
*** и *** да заплати на ***, ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение
за осъществено на ищцата Н. Г. Л., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по
делото в размер на 300 лева (триста лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
6
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7