№ 740
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на ИВ. ИВ. СТ. и КР. Г. СТ., чрез пълномощника адв. В.Т. -
ВАК срещу решение № 262687/26.10.2021г., постановено по гр.дело № 13744/2020г. по описа на
РС Варна, в частта, с която всеки от въззивниците е осъден да заплати: на А. Г. К. и на К. Г. К. по
половината от сумата от 6219,51лв., представляваща половината от дължимото обезщетение за
неизпълнение на задължение по сключен между страните на 08.06.2020г. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и договор за покупко-продажба по НА №180/21.08.2020г. за
предаване на закупения от ищците имот, представляващ ПИ 10135.3506.240, ведно с построената в
него еднофамилна жилищна сграда, ведно с оборудването и обзавеждането в него към датата на
подписване на предварителния договор и НА, в размер на стойността на липсващите вещи: 5 бр.
отоплителни радиатори и вентили към тях; лира в санитарно помещение; разширителен съд,
адаптор, колектор, адаптори и тръби от системата на управление на локална отоплителна
инсталация; електрически кабели от ел.инсталация, бойлер – 120 л.; два стъклопакета; външна бяла
алуминиева врата и каса; алуминиева бяла плъзгаща врата; мивка, батерия за вода; мотор за
вентилационна система; две плъзгащи врати – златен дъб; ; входна алуминиева врата, златен дъб;
ел.табло, кабели на спомагателно помещение тип лятна кухня; хидрофор и всмукателна
пластмасова потопяема тръба към кладенец; кабели на външно осветление; 4 бр. осветителни тела,
ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр.чл.183 ЗЗД; на А. Г. К. и К. Г. К. по половината от сумата от
369,78лв., представляваща половината от разходите, необходими за отстраняване на недостатъците
в продадента вещ с договор, обективиран в НА №180/21.08.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.195, ал.1, пр.посл.вр.193 ЗЗД; 880,86лв., представляваща съдебни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК на К. Г. К. и сумата от 1114,38лв., представляваща съдебни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК на А. Г. К..
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се, че
първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, поради което е
достигнал и до неправилни и незаконосъобразни изводи. Съдът не е обсъдил наведените с
1
отговора на исковата молба и в съдебно заседание възражения от страна на ответниците.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се и заплащане на направените по делото
разноски.
Въззиваемите А.К. и К.К. са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, с който се
оспорва жалбата. Твърдят, че решението е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на
събраните доказателства. Не са налице сочените от въззивниците нарушения на материалния и
процесулния закон, които биха могли да обосноват неправилност на решението. Претендират за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноските по
делото.
ВОС, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт о, поради което е допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което и съдът
следва да се произнесе по отношение на правилността му, с оглед наведените в жалбата доводи за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на решението, като
намира следното:
ВРС е сезиран с искове с правно основание чл.79,ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.чл.183 ЗЗД и чл.193
ЗЗД, вр. чл.195, ал.1, пр.посл ЗЗД, предявени от А. Г. К. и К. Г. К., за осъждане на ИВ. ИВ. СТ. и
КР. Г. СТ. солидарно да заплатят на всеки един от ищците по 6362,72лв., представляващи дължимо
обезщетение за неизпълнение на задължението на ответниците по сключен между страните
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.06.2020г. и договор за
покупко-продажба по НА № 180/21.08.2020г. за предаване на закупения недвижим имот, ведно с
построената в него еднофамилна жилищна сграда, оборудването и обзавеждането в него и всички
трайно прикрепени елементи, налични в имота към датата на подписване на предварителния
договор и НА, в размер на стойността на липсващите вещи, подробно посочени и описани в
исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението и сумата от по 369лв., представляващи разходи,
необходими за отстраняване на недостатъците в продадената вещ, изразяващи се в увреждане
средната част на алуминиевата врата на баня на първи етаж и увредено покритие на ламиниран
паркет в дневна на първи етаж- 20 кв.м., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, съединени в условие на евентуалност с иск по чл.59 ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците сумата от по 5818,42лв.,
представляваща ½ от това, с което всеки от ищците е обеднял, а ответниците са се обогатили и
представляваща стойностна платено, но липсващо и повредено оборудване в закупения от ищците
недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
изплащането на задължението. В исковата молба се твърди, че по силата на сключен на
08.06.2020г. предварителен договор за продажба на недвижим имот страните са се договорили
относно условията за продажбата на недвижим имот –дворно място, представляващо ПИ
10135.3506.240, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда. Ответниците като
продавачи са се задължили да предадат на купувачите/ ищците/ владението върху имота в деня на
окончателното плащане на договорената цена, във вида, в който имота е бил огледан от
купувачите, с всички трайно прикрепени към него елементи. На 21.08.2020г. страните са сключили
окончателен договор, обективиран в НА №180. В отделна клауза в договора по НА е посочено, че
купувачите се задължават да платят на продавачите допълнително сумата от 130 000лв.,
представляваща стойност на намиращите се в имота оборудване и обзавеждане. Било постигнато и
съгласие, че имотът ще бъде предаден във владение на купувачите на 11.09.2020г. Твърдят, че при
извършване на първия оглед на имота установили, че два стъклопакета на първия етаж са счупени,
за което уведомили собствениците, които обещали да ги подменят. Излагат също, че първият етаж
на къщата бил напълно обзаведен и обитаем, въпреки, че нямало издаден акт обр.16. Имало
външни и вътрешни врати, външна бяла алуминиена врата с каса на работното помещение,
алуминиева бяла плъзгаща врата на стълбите към 2-ри етаж, подови настилки- теракот и
ламиниран паркет, бойлер, санитарен фаянс в баня и тоалетна, батерии за вода, сифон, шкаф за
2
мивка в банята и тоалетната, парно отопление, вкл. радиатори и лири в банята, тръби, адаптори,
ел. инсталация, включително кабели, контакти, вентилационна система с работещ мотор, плочки
по стените на сервизните помещения и подови настилки, в двора имало спомагателно помещение –
лятна кухня с две плъзгащи врати, кладенец с ходрофор и всмукателна тръба, осветление с 4
осветителни тела. На 10.09.2020г. ответницата уведомила ищеца А.К., че имотът ще бъде
освободен на 11.09.2020г. и ще бъде оставен отворен. Продавачите отказали да присъстват на
предаването на имота. На 11.09.2020г., когато отишли в имота, ищците констатирали, че той не е
във вида, в който се били договориле да им бъде предаден – част от вещите липсвали, а други били
повредени. Съставили протокол за състоянието на имота в присъствието на трето лице – С.М./ син
на Е.Х., пребиваващ до тогава в имота заедно със сестрата на ответницата – А.А./, който отказал
да го подпише. С покана от 29.09.2020г., връчена чрез ЧСИ и телепоща, ищците уведомили
ответниците за състояние на имота. Ищците твърдят, че ответниците като продавачи не са
изпълнили задължението си по договора, поради което дължат обезщетение в размер на разходите,
които са необходими за възстановяване на липсващите и увредени вещи. В условие на
евентуалност претендират заплащане на стойността, на това, с което ищците са обеднели, т.е.
разходите за възстановяване на липсващите и увредени вещи, с която стойност ответниците са се
обогатили, получавайки продажната цена за тях.
С депозирания писмен отговор, ответниците оспорват исковете като неоснователни.
Твърдят, че по отношение на посочените от ищците вещи била постигната договорка да бъдат
демонтирани и изнесени от имота към датата на предаване на същия. Посочват, че с клаузата за
заплащане на 130 000лв. като цена на оборудване и обзавеждане, дефакто е целено заобикаляне на
закона относно задължението за заплащане на нотариални и държавни такси, както и за
узаконяване на сградата, която не е предмет на нот. Производство и посочена като спомагателно
помещение – лятна кухня. Твърдят, че действителната продажна цена на имота е 160 000 евро и
далеч надвишава, тази по НА.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото заверено копие от предварителен договор, сключен на
08.06.2020г. между И. и К.С.и, като продавачи и К.К. и Х. Г. като купувачи се установява, че
продавачите са се задължили да прехвърлят собствеността, като сключат окончателен договор
върху недвижим имот, представляващ ПИ 3506.240, ведно с всички насаждения и подобрения в
него, заедно с построената в груб строеж еднофамилна жилищна сграда на два етажа и ЗП 149
кв.м. срещу заплащане на продажна цена в размер на 280 000лв., от които 28 000лв. капаро и
252 000лв.- остатък, платим при подписване на окончателния договор. Съгласно чл.3 от договора,
окончателният договор следва да се сключи в срок до 30.08.2020г., като владението ще бъде
предадено на купувачите в деня на окончателното плащане на продажната цена, във вида, в който
е огледан от купувачите, с всички трайно прикрепени елементи.
На 21.08.2020г. между ищците и ответниците е сключен договор за покупкопродажба на
имота, обективиран в НА №180/2020г. Съгласно посоченото в договора, имотът се продава ведно с
построената в него на етап „груб строеж“ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със ЗП 149
кв.м. и РЗП 298 кв.м., ведно с всички подобрения, трайни насаждения и приращения в имота.
Съгласно записаното в договора продажната цена за имота е в размер на 150 000лв., като
купувачите са се задължили да заплатят на продавачите сумата от 130 000лв., представляваща
стойност на намиращите се в имота оборудване и обзавеждане. Владението на имота е следвало да
се предаде на купувачите в срок до 11.09.2020г.
Представени са преводни нареждания, от които е видно, че: на 09.06.2020г. по сметка на
ответницата И.С. е преведена сума в размер на 28000лв., като в нареждането е посочено, че сумата
представлява капаро по предварителен договор от 08.06.2020г.; преводът е нареден от Х. Г.; на
21.08.2020г. по сметка на И.С. е преведена сумата от 130 000лв., с наредител-А. Г. К., с основание
за плащане –довършителни работи и обзавеждане; на 21.08. 2020г. по сметка на И.С. е преведена
сума в размер на 122 000лв. с основание-„оконч.пл., Пчелина 10135.3506.240.3 УПИ Х-240.
Представен е протокол от 11.09.2020г., подписан от свидетели: К.Й. и М.Б.В., в който е
посочено, че на 11.09.2020г. при влизане във владение на недвижимия имот, закупен от И. С. са
установени липси:външна врата на работилница, хидрофор, дограма на спомагателна постройка,
прозорци на първи етаж – счупени и несменени, плъзгаща врата-стълби-липсва; мивка, батерия в
баня на първи етаж; мивка, батерия в баня на първи еутаж.
3
С покана, връчена на 29.09.2020г., продавачите са били поканени да заплатят на ищците
сумата от 20 00лв. за установените липси и вреди по имота.
Ответниците са били уведомени за установените в имота липси с телепоща на 29.09.2020г.
Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Х. Г./ майка на ищците/, Х.И.,
Аажирани от ищците и Е.Х., Аажиран от ответниците. От показанията на всички разпитани
свидетели се установява, че преди подписването на предварителния договор и окончателния
договор за покупко-продажба, ищците са извършили огледи на имота. В имота е живеел
свидетелят Е.Х., заедно със сестрата на ответницата А.. Имотът е бил обитаем, имало е дограми,
вътрешни и външни врати, отоплителна инсталация, оборудвани санитарни помещения,
обзавеждане. Свидетелите Г. и И. заявяват в показанията си, че на 30.05.2020г. ищецът А.К. и
свидетелката Г. посетили имота и там се срещнали с А., която ги уведомила, че с продажбата на
имота се занимава мъжът и Е.. При срещата им с него, по- късно през деня, той ги информирал, че
собственици на имота са И. и съпругът й/ответниците/. Свидетелката направила оглед и снимки на
имота, които изпращала на сина си А., защото той не бил на огледа. Посочва, че коридорът бил с
гранитогрес, стените –шпакловани и боядисани в бяло, спалня, хол, кухня били завършени и
обзаведени с радиатори, камина, маса, столове, паркет; на двата етажа имало отоплителна система,
тоалетна – мивка и батерии, шкафче, бойлер, плочки, Баня- мивка,батерия, тоалетна, плочки;
вратите на банята, тоалетната и килера били алуминиеви. Вторият етаж не бил измазан, но имало
колекторна система. На първия етаж имало работилница с външна врата, паркет; в двора имало
кладенец с хидрофор, помещение – лятна кухня с плъзгащи врати, ПВЦ дограма, ел.табло, външна
тоалетна; на оградата имало четири или шест лампи. Е. им казал, че не е собственик на имота, но
цената за имота и всичко, налично в имота договаряли с него. Със собствениците се видели на
08.06.2020г. по повод подписване на предварителния договор и с тях била договорена цена от
280 000лв. Разбрали се също от имота да се изнесат мебелите- маси, столове, хладилник,
кухненски ел.уреди, шкафчетата в коридора. Свидетелката заявява, че е ходила в имота поне 10
пъти, включително завела човек за оферта за термопомпа. В имота имало и колекторна
отоплителна система с водна риза и камина. Денят преди сключване на окончателния договор,
свидетелката, като пълномощник на сина си А., и съпругът й се опитали да се срещнат с Е., за да
огледат окончателно имота и да се уговоря за предаване на владението, но той отказал.
Свидетелката заявява, че с Е. имало договорка, той да вземе кухненските мебели и ел.уредите-
печка, микровълнова фурна, котлони и мебели-легла, столове, маса, телевизор. Пред нотариуса
страните се скарали по повод предаване на владението върху имота, като накрая се разбрали то да
се осъществи на 11.09.2020г. На 10.09.2020г. Андриана уведомила съпругът на свидетелката, че
имотът е освободен и купувачите могат да влязат в имота. На 11.09.2020г. ищецът А. отишъл в
имота и след като съобщил на свидетелката как го е намерил, тя се обадила на ответницата И.,
която й казала, че е болна и няма представа какво е направил Е.. Същият ден свидетелката отишла
в имота и видяла, че външната врата на работилницата била разбита, липсвали два радиатора в
коридора и радиаторите от стаите, лирите в банята и тоалетната, бойлер, колекторната система
била изрязана до дъно, липсвали мивки, батерии и сифони в банята и тоалетната, липсвала
плъзгащата врата и вратата на лятната кухня, ел.таблото, хидрофора на кладенеца. Свид. И. е
посетил имота в края на м. юли 2020г. по повод предложение на вариант за отопление на къщата.
Първият етаж бил изцяло обитаем и там живеели хора, а вторият етаж бил на груб строеж с
частична отоплителна инсталация. Свидетелят предложил отопление с газов резервоар. Наличната
инсталация била за работа с термопомпа, но такава нямало. В къщата имало и камина на твърдо
гориво. Отоплителната система имала разпределителни колектори. Колекторът се намирал в ниша
в коридора.
В показанията си свид. Е.Х. е заявил, че първоначалната цена за имота била 160 000 евро,
но в последствие имотът бил продаден за 280 000лв. В уговорената цена влизала и цената на
цялата покъшнина и оборудване, което било обаче собственост на свидетеля, вкл. Радиатори,
колектори. Купувачите казали, че нямат нужда от покъшнината и отоплителната система- камина
радиатори и бойлер. Заявява, че хидрофорът за кладенеца бил собственост на съсед, който го дал
на свидетеля за временно ползване. Свидетелят уведомил представителя на ищците при огледа, че
това, което се вижда в лятната кухня, която била без строителни документи, той ще си го вземе,
както и лампите на оградата, които били декоративни. Заявява, че имал договорка с Х. да довърши
оградата, но отношенията им, след като той поискал част от сумата се развалили. Свидетелят
заявява, че при огледите и по-късно не е правен опис на вещите. Свидетелят от 2018г. живеел в
имота и той водел преговори с купувачите, а находящите се в имота вещи били негова
4
собственост. Посочва също, че имало уговорка, част от продажната цена да бъде преведена на него
и той си потърсил парите от Х., защото изповядването на сделката се проточило, но тя отказала.
След сделката в имота имало ел.инсталация, като кабелите били от т.нар.чакащи, без контакти,
защото уредите били без щепсели; плъзгащата врата между двата етажа била временно сложена и
не била за там, а вратата в другото помещение била премахната по уговорки с купувачите.
От приетото по делото, неоспорено от страните заключение на СТОЕ се установява, че
общата стойност на необходимите СМР за ремонт на жилищната сграда, лятна кухня и външни
съоръжения по средни строителни цени към 2020г. е в размер на 13 464,92лв., от които
11 084,53лв.- материали и 2380,39лв. за труд. Пазарната стойност на посочените от ищците вещи,
които могат да се отделят от имота без да го увредят съществено е 5 197,66, от които 4 966,22лв –
за материали и 231,44лв.- труд. Вещото лице е посочило в табличен вид извършените изчисления,
като е посочило и пазарната стойностна на всяка една от вещите, премахването на която
съществено уврежда имота. В обясненията дадени в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
вещите, отделянето на които води до съществени увреждания представляват липсващите елементи
на отоплителна инсталация, тръби на радиатори, липсващ стъклопакет, врати от имота. Посочва,
че премахването, липсата на помпата унищожава отоплителната инсталация, поради което
увреждането е за цялата инсталация. Общата пазарна стойност на липсващите и увредени вещи е в
размер на 13464,92лв., от които 2380,39лв. за труд и 11084,53лв. за материали. Липсващите вещи
са оценявани като нови.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по правилата на чл.154 ГПК и с оглед
наведените твърдения в исковата молба за успешното провеждане на исковете по чл.195, ал.1, пр.
посл., вр чл.193 ЗЗД, ищците следва пълно и главно да докажат наличието на сключен валиден
договор, за покупко- продажба на недвижим имот, по който продавачите са се задължили да
предадат същия, ведно с оборудването и трайно прикрепените вещи и елементи, налични в имота
към датата на подписване на предварителния договор и окончателния договори заплащане от
страна на ищците като купувачи на договорената продажна цена, както и, че в резултата на
поведението на ответниците – неизпълнение на задълженията по договора са претърпяли вреди и
размера на вредите. В тежест на ответниците е да докажат точно изпълнение на задълженията си по
договора за прехвърляне на собствеността върху имота ведно с наличните в него към датата на
подписване на предварителния договор обзавеждане, оборудване и всички трайно прикрепени
елементи. По исковете по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.183 ЗЗД ищците следва да установят, че
продадените вещи имат недостатъци – увреждания, които съществено намаляват годността им за
обикновено потребление и които не са им били известни към момента на продажбата, както и, че
са уведомили ответниците за недостатъците на вещите своевременно.
По претенцията по чл.79, вр. чл.183 ЗЗД: предмет на претенцията е стойността на
липсващите в имота вещи, по отношение на които продавачът се е задължил да прехвърли
собствеността и с липсата на които се намалява годността на имота за обикновено потребление. От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че с предварителния договор,
сключен на 08.06.2020г., страните са се договорили имотът, предмет на договора да бъде предаден
във вида, в който е огледан от купувачите, с всички трайно прикрепени елементи. В договора за
покупко-продажба на имота, обективиран в НА № 180/2020г. е посочено, че сумата в размер на
130 000 лв., която купувачите се задължават да заплатят на продавачите, представлява стойностна
на находящото се в имота оборудване и обзавеждане, към деня на подписването на договора. Въз
основа на извършеното тълкуване на предварителния договор и окончателния договор за
покупкопродажба, във връзка с целта и с оглед преддоговорните отношения между страните,
настоящият състав на съда приема, че между страните е постигнато съгласие да се прехвърли
собстваността върху всички вещи, инсталации и съоръжения, които са се намирали в имота и са
свързани с неговото ползване за задоволяване на жилищни нужди. Предмет на договора е дворното
място и къщата, включително подобренията и принадлежностите, намиращи се в къщата и двора-
огради, спомагателни помещения, кладенец и др. Аргумент в тази насока е и, че страните са
договорили отделна продажна цена за тези вещи, която изрично е вписана в окончателния договор,
която купувачите са поели задължение да заплатят на продавачите.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че че липсващите вещи, сочени от ищците
– врати и алуминиеви дограми в къщата и спомагателното помещение не са били предмет на
договорката и предмет на продажба за посочената в нотариалния акт цена, а начин за избягване на
5
заплащане на нотариални и държавни такси, тъй като безспорно от представените доказателства,
включително и от заключението на вещото лице се установява, че липсата на тези вещи намалява
годността до пълна непригодност за ползване на имота за жилищни нужди. Неоснователни са и
възраженията за действителност поради заобикаляне на закона на уговорката за заплащане на
продажна цена за намиращите се в имота обзавеждане и оборудване. За да е налице сочения порок,
преследваната от страните цел, постигната чрез поредица от сделки следва да е забранена като
резултат от закона. В случая целта на договорката е прехвърляне на собственост върху вещи,
който е допустим от закона резултат, като целта – спестяване на разходи и такси от страните не
опорочава волята им относно прехвърлянето на собствеността върху вещите. От показанията на
всички разпитани пред първоинстонционния съд свидетели безспорно се установява, че към
момента на подписване на предварителния договор процесният имот е бил обитаем, обзаведен, с
изградени ел. инсталации и отоплителна система, с радиатори в стаите и лири в санитарните
помещения, мивки и батерии в санитарните помещения, плочки по стените, подови настилки в
стаите и коридора. От заключението на вещото лице по СОЕ се установява, че към момента на
изготвяне на заключението, състоянието на имота изключва възможността той да се ползва по
предназначение. Като ответниците са били уведомени, че състоянието на имота към момента на
предаването му във владение на купувачите съществено се отклонява от уговореното между
страните. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелят Х. за постигната между
страните договорка за демонтаж на част от намиращите се в имота вещи – врати, радиатори,
бойлер, колектори, осветителни тела в градината, хидрофор, тъй като същите са в противоречие с
представените писмени доказателства – предварителен договор, НА № 180 /2020г. Същите не
кореспондират и остават изолирани от останалите събрани гласни и писмени доказателства.
Съществуващите между него и ответниците облигационни отношения по повод заплащане на
извършени от свидетеля строителни и монтажни работи са неотносими към предмета на спора.
Показанията се дискредитират и от заявеното от свидетеля, че между него и ищците са били
водени разговори и постигнати договорки да му бъде заплатена част от договорената продажна
цена за имота, по повод на довършване на сградата и оградата.
Ирелевантно относно постигната договорка между страните е и обстоятелството чия
собственост е хидрофора, който се е намирал в имота.
Предвид изложеното, съдът намира за безспорно установено, че продавачите неса
изпълнили точно и пълно задължението си по договора за продажба. От доказателствата по делото
се установява, че ищците са изпълнили задълженията си да заплатят продажната цена изцяло и в
срок, поради което и искът за заплащане на обезщетение за поправяне на вредите, настъпили в
резултат на неточното изпълнение на договора е основателен и доказан в размер на сумата от
12 439,02лв. или по 6 219,51лв. за всеки от ищците.
По претенцията по чл.195, ал.1, вр. чл.193 ЗЗД:
От заявените с исковата молба факти е видно, че ищците тъпсят реализация на законовата
отговорност, като се позовават на недостатъци – увреждания, които съществено намаляват
годността и цената на продадената вещ и търси възстановяване на продажната цена. Отговорността
на продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача са уредени в чл.193 и
сл.ЗЗД. При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл.195, ал.1 ЗЗД, купувачът разполага с
няколко възможности, между които има право на избор: да иска разваляне на договора и
разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената, да иска отстраняване
на недостатъците за сметка на продавача. Едновременно с това разполага с възможността да иска
обезщетение за вредите, обхващащи претърпени загуби и пропуснати ползи / чл.195, ал.2 и чл.82
ЗЗД/. В случая претенцията се основава на отговорността на продавачите за продадени увредени, с
недостатъци вещи, съществували към момента на продажбата. Това е отговорността на продавача,
при положение, че купувачът докаже предаване на вещи с недостатъци и тя произтича от закона-
арг.чл.193 ЗЗД. Доколкото в случая преди предаването на вещта, купувачите реално са били
лишени от възможността да прегледат вещта и да узнаят за евентуални нейни недостатъци,
възможността му да упражни правата си по чл.195 ЗЗД е възникнала в момента на предаване на
веща. Състоянието на имота, предхождащо сключването на договора за покупко-продажба се
установява от Аажираните по делото доказателства. Към момента на предаване на владението на
имота, когато са установени недостатъците, ищците са уведомили продавачите за същите, устно по
телефон и писмено, чрез нотариална покана и по телепоща. Безспорно от доказателствата се
установява, че недостатъците са явни и съществени, тъй като съществено намаляват годността на
6
имота за обикновеното му ползване. Стойността за отстраняване на тези недостатъци следва да
бъде възложена в отговорност на ответниците- продавачите на имота. Съгласно приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по СОЕ средната пазарна стойност на
увредените вещи/ материали и труд/ е в размер на 738,76лв., от които всеки от ищците има право
на по ½ част, т.е. по 369,38лв., като сумите следва да се присъдят, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба.
С оглед на горното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с
установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемите следва да
се присъдят разноските, сторени от тях във въззивното производство, доказани в размер на 900лв.,
съгласно представените списък по чл.80 ГПК и писмени доказателства..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262687/26.10.2021г., на ВРС,VІІ състав, постановено по г.д.№
13744/2020г.
ОСЪЖДА И.И. С., ЕГН ********** и КР. Г. СТ., ЕГН 63050310006 да заплатят на К. Г. К., ЕГН
********** сумата от 900лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
във въззивното производдство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7