РЕШЕНИЕ
№ 2885
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110201477 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. П. В. срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-4332-006678/19.04.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР,
отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП и глоба в размер
на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП. Счита се, че са допуснати
съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят приема, че е допуснато
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като свидетелят, вписан в АУАН, не е
очевидец на нарушението и не е присъствал на установяването му. Счита се,
че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като
не е направено пълно и точно описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. Жалбоподателят оспорва
извършване на нарушенията. По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП счита, че следва да се приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Наведен е и
1
довод, че са описани две нарушения, подведени под нормата на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, не е наложено едно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. Депозирани са писмени бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2023 г. около 15.50 часа жалбоподателят И. П. В. управлявал в
гр. София по ул. „Хайдут Сидер” с посока от ул. „Цар Симеон” към бул.
„Сливница“ л.а. “Алфа Ромео 147” с ДК №. Жалбоподателят бил спрян за
проверка срещу блок № 303 от свидетеля К. К., който възприел
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео“ не е поставил
обезопасителния си колан. В хода на полицейската проверка водачът В. не
представил на полицейските служители свидетелство за управление на
моторно превозно средство и контролен талон към него. Св. К. К. съставил на
водача, чиято самоличност била установена като И. П. В., акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ № 917473/21.03.23г. за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление
№ 23-4332-006678/19.04.2023 г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна
полиция” при СДВР.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните
работи началникът на сектор в О”ПП” при СДВР е компетентен да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а св. К. К. е оправомощен
да издава актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетеля К. К., както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
Съдът се довери на показанията на свидетеля К. К.. С оглед изминалия
период от време и характера на работата му е обяснимо обстоятелството, че
свидетелят не си спомня конкретния случай. След предявяване на АУАН
2
обаче свидетелят категорично потвърди фактическите констатации в АУАН и
бе категоричен относно главния факт, предмет на доказване в производството,
а именно – че водачът към момента на проверката е бил без поставен
обезопасителен колан. Съдът не намери основания, поради които да
дискредитира показанията на полицейския служител, и изгради убеждението
си относно фактите, които прие за установени, основно въз основа на
неговите показания. Същите намират потвърждение в съставения АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Както актът, така и наказателното постановление са съставени и
издадени от компетентни органи при спазване на законовите изисквания.
И в АУАН, и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите
от обективната страна на административното нарушение по пункт първи,
извършено от жалбоподателя. Не се споделя възражението за нарушение на
чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Кристиян
Асенов
И. В. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да не управлява
моторно превозно средство, без да използва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобилът. Съставът на това нарушение урежда изпълнително
деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване,
осъществявано чрез протИ.правно бездействие. С факта на неизпълнение на
дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е
осъществен. Същевременно следва да се отбележи, че в настоящото
производство не се релевираха доказателства, свидетелстващи за наличието
на някоя от хипотезите на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, изрично уреждаща
изключените от действието на общото задължение субекти, разрешаващи
определени категории лица да не използват обезопасителни колани.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без
колан, което е забранено /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал
е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но пряко ги е целял.
Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 50
3
лева, наложена на нарушителя, същият е абсолютно определен в разпоредбата
на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и не дава възможност за
индивидуализация. С оглед горното НП по пункт първи следва да бъде
потвърдено.
Що се отнася до пункт втори от НП, съдът приема, че същото е
незаконосъобразно в тази му част и следва да бъде отменено.
На първо място с измененията в нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП/изм.
ДВ, бр. 67 от 4.08.2023г./ е отпаднала административнонаказателната
отговорност за неносене на контролен талон към СУМПС. Тъй като се касае
за последващ по-благоприятен закон, влязъл в сила след извършване на
нарушението, на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН НП следва да бъде отменено в
тази му част. Отделно от това съдът счита, че в пункт втори от НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото са описани две
нарушения, изразяващи се в неносене на СУМПС и неносене на контролен
талон към СУМПС. За тези две описани словесно нарушения е наложено на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП едно административно наказание глоба в
размер на 10 лева, като не е ясно кое от двете описани нарушения е
санкционирано. Съдът счита, че е засегнато и правото на защита на
нарушителя по този начин, и НП следва да бъде отменено по пункт втори и на
това основание.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски,
тъй като е депозирано писмено становище от процесуален представител.
Съдът счита, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева и предвид факта, че НП бе отменено по пункт втори, с
който е наложена глоба в размер на 10 лева, по съразмерност
юрисконултското възнаграждение следва да бъде намалено с 1/6 и
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 67 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
4
006678/19.04.2023г., издадено от началник сектор О”ПП” при СДВР, в частта
с която на И. П. В. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-006678/19.04.2023г.,
издадено от началник сектор О”ПП” при СДВР, в частта с която на И. П. В. е
наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
на основание чл. 183, ал. 1, т,. 1 пр. 1 и пр. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. П. В. да заплати в полза на СДВР 67 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5